Сдружение “Слависти Бойс” излезе с нова позиция след вчерашното интервю на президента на белия клуб Венцеслав Стефанов. Той призова феновете, ако ще докарват нов собственик, да е човек с възможности и определи протеста към управлението му като “изнудване”. Привържениците изпратиха до “Тема Спорт” следните редове:
“Три десетилетия в „ЗОНАТА НА ЗДРАЧА“
Вчера г-н Венцеслав Стефанов даде поредното си интревю. Верен на Гьобелсовата политика, че една лъжа повторена 100 пъти става истина, прочетохме поредния монолог пълен с факти изкомуникирани през неговата изкривена логика.
Господин Стефанов не веднъж е заявявал, че публиката на Славия е най-интелигентната у нас. Това е исторически факт, който системно бе започнат да се унищожава в края на 40-те години от миналия век, от режима, по който той копнее.
Ако използваме логическа последователност от неговите изказвания излиза, че публиката е интелигентна, но г-н Стефанов тя вече не ходи на стадиона. Защо?
От друга страна агитката са „олигофрени“, шлякатарници“, „лумпени“,“наркомани“ и т.н. пак по неговите думи. Да ама тя остана единствения свидетел на меко казано „съмнителните“ мачове на нашия стадион, тя обикаля България и подкрепя не само отбора, но и неговите жалки опити да се прави на ръководител.
За това, по-долу няма да изразим отново нашето мнение, а това какво хората изказаха за него по един или друг начин.
Господин Венцеслав Стефанов независимо от почтената си възраст отиде да провокира тийнейджъри от агитката. Стигна дори по-далеч, показвайки явни знаци, че „ще им отреже главите“ и физическа саморазправа след мача пред очите на всички.
Може би камерите не са уловили момента правилно, а той просто им е показвал, че го боли гърлото, или е гонил въпросния фен след мача /който стои със скръстени ръце/ за да му се извини?
Ако погледнете витрината на стадион „Александър Шаламанов“, ще видите „прах“, който се трупа върху спомените от 1996 година. Това беше последният път, в който „белите“ бяха истински фактор у нас — шампиони и носители на Купата. Независимо че тогава г-н Стефанов бе в управата, той не беше определящият ръководен фактор.
След това дойде „Ерата на неговото еднолично управление“.
Три десетилетия, в които управлението на г-н Венцеслав Стефанов превърна Славия от Гранд в гарнитура към основното ястие на българския футбол. Вярно е, през този период беше спечелена една Купа, имаше и малко добри класирания и епизодично „вкисване“ на настроението на Левски, но това са по-скоро изключения, отколкото устойчива практика.
Най-големият грях на настоящото ръководство не са загубите на терена, а празните трибуни!
Славия винаги е била символ на софийската интелигенция и аристократизъм. Днес „белите“ привърженици са застрашен вид.
Вместо да привлича нови фенове, г-н Стефанов системно ги отблъсква с арогантно отношение и презрителни коментари. Директните конфликти с привърженици, бивши футболисти на отбора и с кого ли още не, доведоха до исторически ниска посещаемост. Примирението със „златната среда“ уби интереса на младото поколение.
Тук не говорим за спортни резултати, а за тоталната липса на каквито и да е останали морал и ценности, заложени в идеята за славизма.
За тоталната липса на адекватно отношение към публиката и славистка общност, за превръщането на една институция в сергия за посредствени футболисти, под претекст че помагаме на децата.
За безочливото и долно отношение на един господин от 90те към момчета израснали на стадиона, милеещи и живеещи с любовта към клуба всеки ден.
Медийните изяви на президента са всичко друго, но не и в полза на клуба. Няма съмнение, че той е любимец на камерите, но рядко заради успехите на отбора си. Интервютата му се превърнаха в жанр от „жълтия“ фолклор. Докато клубът му крета в посредственост, президентът коментира съдиите на чужди мачове и дава „компетентни“ оценки за трансферите на Левски и ЦСКА. Използва иронични и често нелепи епитети, с които настройва цялата футболна общественост срещу „белите“.
Тук вината не е само негова — на спортните журналисти им е най-лесно да потърсят него, когато няма нищо интересно, защото „one man show“-то е гарантирано.
Често в публичното пространство се тиражира тезата:
„Ако той си тръгне, Славия ще загине“.
Смятаме, че това е не вярно и целенасочено игнорира реалните активи на клуба. Славия притежава нещо, за което мнозинството български отбори могат само да мечтаят. Тук трябва да се отчете далновидността на ръководството през годините — клубът притежава и сериозни активи под формата на собствена земя.
Но, тогава всичко става още повече неразбираемо?
Славната история, съчетана с мащабните имоти в един от най-перспективните райони на София, прави Славия икономически независима единица. Дори без радикална смяна на собствеността, клубът може да бъде печеливш и успешен проект. Стартовата база е налице, но реалността е друга.
За да се върне Славия там, където ѝ е мястото, не са нужни чудеса!
Нужен е елементарен професионален подход, т.е. професионализъм, а не имитация.
Първо се започва от:
Адекватна медийна политика – спиране на „махленското“ говорене и изграждане на имидж, който буди уважение, а не присмех.
Дългосрочна спортно-техническа стратегия – Детско-юношеската школа е истинска „златна мина“, управлявана от професионалист като Бате Геле. Ролята на ръководството е да задължи всеки нов треньор на първия отбор било то „специалист“ или „занаятчия“, както ги рекламира г-н Стефанов, да работи в синхрон с школата, вместо да си проявява характера.
Клубна етика – забрана за играчи и служители да коментират други клубове.
Спортно-технически мениджмънт и скаутинг, културни и обществени инициативи – част от които са поети и организирани последните години от същия фен този фен клуб и сдружения, които Ви “рекетират“.
Ние реално даваме пари за Славия – купуваме билети, карти, членове сме на официалния фен-клуб, организираме редица инициативи, които финансираме, за да измием срама че няма кой да честити дори годишнината на клуба… Всичко това съществува, не благодарение на Вас, а въпреки Вас!
Ако клубът предлагаше артикули и други продукти, щяхме да ги купуваме и така пак да подпомагаме отбора.
Клубът обаче не предлага такива, а магазинът работи от дъжд на вятър.
И не, вината не е в онези 300–400 фенове, които още ходят на мачове и следят Славия.
Вината не е у хората, които останаха.
Факт е, че сме сред историческите отбори в А група, загубили 80–90% от публиката си за последните 30 години. Вероятно сме и сред малкото клубове без дори един сезон с лек подем в посещаемостта. А извън София положението може да е още по-тежко – над 95% загубена публика, без нови Слависти, защото почти няма в какво да се влюбят.
Славия има ресурса, има базата и има легендарното име. Единственото, което ѝ липсва, е управление, което да не гледа на клуба като на лична трибуна за изява, а като на институция.
30 години са достатъчно време, за да разберем, че моделът „един човек – един микрофон“ е изчерпан. Славия не принадлежи на един президент — тя принадлежи на своята история и на своите привърженици. Време е „белите“ да спрат да бъдат медиен фойерверк и отново да станат футболният фактор, който заслужават да бъдат.
Позицията “Няма да стъпя докато този е там” не е вариант, но е факт, който трябва да се отчете. На кого да разчитаме иначе този самозабравил се господин да се оттегли, ако не хората , които милеят за тоя клуб?
Кой печели от това реално, Славия или ВенциСлавия?
Ще завършим с любимата фраза, че който плаща, той поръчва музиката. Така е, но често го гонят от ресторанта, ако пък ресторанта е негов, то клиентите престават да идват и накрая музиката свири, дори и когато Титаник потъва.
Този пазарен фундаментализъм, според който собственикът винаги е прав, а фенът няма глас, защото уж „не дава пари“, води до разпад на клубната лоялност и културната идентичност. Нашата Славистката идентичност.
Публичните изяви на лицето на Славия надали карат някого да се гордее, че е част от една общност с него.
И накрая, вместо заключение :
Господин Стефанов, Вие заявихте, че продавате Славия. Вместо да иронизирате, че публиката трябва да доведе купувача, което не е наша работа, е добре да се обърнете в ложата и предложите това на хората, които са около Вас. Там винаги има и по-богати от Вас, а и по-можещи. Отбележете и факта, че силен спонсор няма да дойде в клуба, докато Вие го олицетворявате.
Отговорете си съвсем искренно и на саме със себе си на следния въпрос:
Защо, ако някой има сериозен интерес към Славия не иска да разговаря с Вас, а търси друг човек?
Всяко нещо има начало и край,
но Славия е вечна!
#СВОБОДНАСЛАВИЯ
#ВЕНЦИВЪН
#BOYSSOFIA
#СЛАВИСТИ”, пишат “Слависти Бойс”.
