Църквата почита днес героите на Априлското въстание, както винаги е почитала всички свои синове и дъщери, като се моли на всяко богослужение, на всяка литургия отправя молитва за упокой на всички паднали за вярата и за свободата на отечеството. Това каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил пред журналисти, който отслужи заупокойна молитва за жертвите на Априлското въстание - свещеници и миряни, в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
"Априлското въстание, освен безпримерния героизъм, роди и мъченичество за вярата, защото при трагичната развръзка на въстанието на мнозина от нашите предци им беше предоставен избор - чалмата или дръвника. И те предпочетоха, считаха за най-ценно, което имат, своята православна вяра и своята безсмъртна душа, която остана вярна на Господа", отбеляза патриарх Даниил.
Той подчерта, че и до голяма степен тази саможертва на тези безвинни страдалци доведе до това техният вопъл да се вдигне не само до европейското и световното обществено мнение, до правителствата на великите сили тогава, но и пред Божия престол, да наклони Божията милост към всички нас.
"Нека по молитвите на светите мъченици от Априлското въстание Господ да ни помага, да отстояваме нашата православна вяра, която ни учи на доблест, на честност, на мъжество, на жертвена любов към нашите ближни. Това е залогът да пребъде България, Бог да пази България", отправи своя благослов българският патриарх Даниил.
Сред присъстващите на траурната служба в патриаршеската катедрала бяха президентът Илияна Йотова, служебният министър-председател Андрей Гюров, председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, представители на политически партии, учени и общественици.
След заупокойната молитва представители на академичната общност се включиха в шествие, водено от президента Илияна Йотова и от патриарх Даниил, до сградата на Българската академия на науките.
Там, в зала "Проф. Марин Дринов", се състоя Общобългарско тържествено събрание, посветено на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание, което бе под патронажа на президента Илияна Йотова.
Патриарх Даниил отправи благослов към участниците и гостите на тържественото събитие.
Събранието откри председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева. Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев ще направи обръщение, а президентът Илияна Йотова отправи приветствено слово.
"Априлското въстание е израз на воля, избор и жадувана саможертва, която пренесе светлината от Възраждането към държавността. Защото свободата не е блян, а съзнателен избор, който подкопава диктата на безправието като едничък път към историческата промяна", каза Йотова.
Държавният глава изказа благодарност към ръководството на БАН за активната роля в паметните чествания.
"И днес искаме поне за миг да облечем везаните одежди на свободата, които караха напетите въстаници да почувстват тази свобода и да бъдат вестители на нова България", посочи Илияна Йотова.
По думите ѝ непокорният дух на това дело, вечно търсещ свобода и справедливост, е жив, защото е в гените ни и имаме потребност да следваме тези идеали и да се припознаваме в героите. "Стремежът на предците ни към свобода и човешки правдини ни е особено необходим сега, в сложния момент на националната, европейска и световна история", заяви президентът.
Тя изтъкна, че над духа, словото и оръжието стои само кръстът като жива връзка между клетвата пред поп Грую, заклел делегатите на Оборище и осветил знамето на въстанието, и саможертвата.
„Свещеникът го издига високо над барутния дим – не за смирение, а за благословия на свещен гняв, който превръща роба в достоен човек. Единствената опора, когато земята се слее с небето в пламъците на бунта, за да освети пътя ни към Голгота, преди да се възкреси в Свободата“, подчерта Илияна Йотова.
Йотова подчерта, че в потоците кръв са стопени веригите на робството. Хуманистична Европа надига глас в защита, по-висок от надменната дипломация и „велики съображения“, посочи тя и припомни възванието на императора в Русия и освободителния поход на обикновените хора.
"Отзвукът на 150-годишнината на Априлската епопея няма да завърши през април 2026 година, заедно с него ще влезем в 14-ия век на българската държава", подчерта президентът.
