Източник: EPA/БГНЕС
Руският президент Владимир Путин е повторил искането си Украйна да отстъпи цяла Донецка област като условие за прекратяване на войната и е намекнал, че Русия би била готова да "предаде части" от окупираната южна Украйна.
Отстъпката би позволила Русия да поднови агресията си срещу Украйна от по-изгодни позиции в момент, който тя избере, коментират от Института за изследване на войната (ISW).
Двама висши служители заявиха пред "Вашингтон пост" в статия, публикувана на 18 октомври, че Путин е казал на американския президент Тръмп на 16 октомври, че "би бил готов да предаде части" от окупираните Запорожка и Херсонска области в замяна.
Точните условия на съобщеното предложение на Путин са неясни. Възможно е Путин да е имал предвид контролираните от Украйна части от Запорожка и Херсонска области, които Русия незаконно е анексирала и не окупира. Путин преди това е искал останалата част от Донецка област в замяна на прекратяване на огъня през август 2025 г.
В Донецка област се намира територия, стратегически важна за отбранителната и отбранително-индустриалната база на Украйна, включително крепостния пояс - основната отбранителна линия на Украйна в Донецка област от 2014 г., която Украйна е превърнала в значителен логистичен и отбранително-индустриален център.
Предаването на Донецка област на Русия би позволило на руските сили да избегнат дълга и кървава борба и да продължат да се бият в дълбоки тилови райони на Украйна от нови позиции по границата на Донецка област.
Руските сили биха имали изгодни позиции, от които да извършват атаки в източна Днепропетровска и Запорожка област или южна Харковска област.
Руските представители също омаловажиха сериозността на съобщеното предложение на Путин, вероятно в опит да накарат руското общество да приеме намерението на Кремъл да продължи военните си усилия в Украйна. Първият заместник-председател на Комисията по международни отношения на руската Държавна дума Алексей Чепа заяви пред руската държавна медия "Лента" на 19 октомври, че окупираните Херсонска и Запорожка области "са признати региони на Русия" след фалшивите референдуми в Русия през септември 2022 г. и че всички териториални отстъпки, които Русия може да е предложила, "са били изразени по по-спокоен начин".
Тези руски служители изпращат послание към вътрешната руска аудитория, че Кремъл поддържа териториалните си претенции към град Херсон и вероятно цялата Херсонска област на западния бряг и че Путин не е направил сериозно териториални отстъпки в Украйна, както предполагат западните репортажи.
Кремъл също така не успя да подготви руското информационно пространство, особено основния електорат на Путин от ултранационалисти, да приеме нещо по-малко от пълна победа в Украйна.
Путин твърдо се придържа към първоначалните си военни цели и териториални претенции в продължение на повече от три години и половина война и ISW не е забелязала никакви индикации, че е готов да направи смислени отстъпки по някоя от тези цели за траен мир в Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Украйна е отправила двустранни предложения за енергетика към Съединените щати за газова инфраструктура, производство на ядрена енергия и няколко други неопределени проекта, които да допринесат за енергийната независимост на Европа от Русия.
Украинските сили са нанесли удари по руска нефтена инфраструктура в Самарска и Оренбургска област в нощта на 18 срещу 19 октомври. Украинският Генерален щаб съобщи, че украинските сили са нанесли удари по нефтената рафинерия в Новокуйбишевск в Самарска област, а геолокирани кадри, публикувани на 19 октомври, показват големи пожари и димни стълбове близо до резервоарите за съхранение на нефт на рафинерията.
Украинският Генерален щаб съобщи, че украинските сили са нанесли удари по първичната инсталация за преработка на нефт и все още изясняват щетите.
Германски власти съобщиха, че са наблюдавали неидентифицирани обекти, наподобяващи дронове, над летище Мюнхен на 18 октомври. Асошиейтед прес (AП) съобщи на 19 октомври, че германските власти временно са затворили летище Мюнхен два пъти вечерта на 18 октомври поради няколко съобщения за неидентифицирани дронове, действащи наблизо.
Германските власти не са успели да потвърдят нито един от случаите и са отворили отново летището. Инцидентите са последни от поредицата в цяла Европа.
ISW оценява, че тези неопределени наблюдения на дронове вероятно са свързани с кампанията на Русия "Фаза нула" - фазата на създаване на информационни и психологически условия - за подготовка за евентуална война между НАТО и Русия в бъдеще./news.bg
