Момчил Цветанов е един от най-титулуваните действащи футболисти в родното първенство. Той е двукратен шампион на България и 6 пъти носител на Купата. Единственият играч, който е печелил втория по значимост трофей с четири различни тима – Литекс, ЦСКА, Локомотив Пловдив и Славия. В момента защитава цветовете на Крумовград и е на подготовка в турския курорт Белек, където говори пред Sportal.bg.
Естествено Цветанов обърна най-много внимание на настоящия си клуб, но каза интересни неща за работата си със Станислав Генчев и раздялата на треньора с Левски. Върна се към престоите си в Локомотив (Пд), ЦСКА и Южна Корея, а също така поздрави Илиан Илиев за положителните неща, които върши с националния отбор.
За подготовката на Крумовград в Турция
“Такъв тайминг, какъвто уцелихме ние, много трудно може да се случи. Точно заминахме и заваля сняг в България. Хубаво е, че сме в същия хотел и на същите терени от миналата година. Условията са прекрасни и позволяват да се изпълни това, което е запланувано като тренировки. Адмирации за хората, които са организирали този лагер.”
За новите попълнения и финансовата ситуация в клуба
“В движение ще правим нов отбор. Тръгнаха си изключително много важни и ключови футболисти. Тук е моментът да се напаснем, новите да разберат стратегията, която изповядваме, начинът на игра. Това, което е запланувано от старши треньора. Да могат да смелят информацията по най-бързия начин, защото нямаме време. Първенството чука на вратата. Ние сме в такава позиция, в която трябва да взимаме точки, а не да играем красив футбол.
Когато сме си говорили с хората, които си тръгнаха, казваха, че са получили по-добри предложения. Седнали са с нашите ръководители, изговорили са нещата и са си стиснали ръцете. Всеки си е поел по своя път. Да, бяха важни, но се надявам новите попълнения да ги заменят.Колкото до това дали има някаква финансова криза – имаше забавяния през сезона, да. Не само при нас е така, а и в много други отбори. Няма да ги изброявам, защото са доста. Изключвам два-три отбора. На този етап повечето неща са изчистени. Имаме уверението, че след лагера ще бъдат изчистени и другите. В момента сме фокусирани да се подготвим за втория полусезон.”
Честно ли се играе в efbet Лига?
“Къде честно, къде – не. Не искам да навлизам в конкретика, а да гледам нашия отбор как се представя и това, че има постоянство в мачовете не е случайно. Тръгна си Станислав Генчев, дойде Атанас Рибарски. При г-н Генчев изповядвахме една стратегия, един футбол. Това нещо се запази и затова и през тази година имахме резултати. Това е плод на много работа, усилия и себераздаване. И понякога да си потиснеш егото.”
За предишния наставник Станислав Генчев и сегашния – Атанас Рибарски
“Имат много повече прилики, отколкото разлики. Единият е по-емоционален, а другият – философ, по-спокоен. Но като стратегия на игра и визия е едно и също. Неслучайно през миналата и тази година обликът е почти същият. През миналата година имахме доста повече българи. Имахме лидери и на Генчев му беше много по-лесно да работи с нас. Сега на Рибарски му предстои много, много работа, защото идват чужденци – езикова бариера, нова държава, нови изисквания и първенство. Ще им трябва повече време, но затова сме тук трима-четирима човека – да им дадем спокойствие и нужната увереност.
Тежи ни, че играем в повечето мачове като гост, без фенове. Малко е по-сконфузно. Пред пълен стадион е много по-различно. Феновете те държат буден и когато създадеш едно-две положения, те ти дадат криле. Надявам се до две-три години да се случи нещо покрай този стадион в Крумовград, защото хората там заслужават да има футбол и могат да се радват на това, което правим. Не само пред телевизора, но и на жииво. Да изпитат малко удоволствие в града.”
Какво ви каза Генчев на тръгване и защо се задържа толкова малко в Левски?
“Генчев е по-спокоен, гледа по-философски на нещата, докато Рибарски е по-емоционален, по-жив е, иска да е вътре и да победи на всяка цена.
Дойде супер приятелски. Покани целия отбор на обяд и сподели, че за него това е един вид мечта и е длъжен. Няма как да откажеш на Левски, ЦСКА, Локомотив (Пловдив), Ботев (Пловдив). Не можеш да откажеш на тези отбори в каквото и състояние да се намират. Това са емблеми на българския футбол.
Доколкото до това защо не успя? Аз не мога да кажа, че не е успял. Напротив. За мен това беше супер нелогично. След пет поредни победи да си махнеш треньора! Да си на второ място, да продължаваш за Купата на България и да си махнеш треньора, а да дойде супер непознат треньор, който няма абсолютно никакви успехи. Това си е тяхна политика, но за мен, чисто мое мнение е, че Генчев трябваше да остане още поне година-година и половина. Да, феновете на Левски може би искат да побеждават с по 4-5 гола, да играят атрактивен футбол и да създават по 100 положения, но за мен е по-важно да бъдеш прагматичен, да печелиш мачовете и да вървиш напред в това, което шефовете са ти поставили като цел. За мен това винаги е било важно. Да не давам примери с Моуриньо. Играеше по-затворен и непривлекателен футбол за страничния зрител, но пък отборите му винаги печелиха и стигаха финали. Трябва да печелиш точки и да продължаваш да бъдеш в подножието за титлата, колкото и трудно да е срещу Лудогорец.”
Защо в българските отбори има постоянно текучество, а не се действа с едно ядро, както бе в Локомотив (Пловдив)?
“Трябва да имаш президент, който да е трезво мислещ и да преценя нещата. Като сложи на везната да види кое ще тежи повече. Да запази състава и опитните футболисти и върху тях да се гради. Дори да продадеш един-двама, да вземеш на тяхно място двама. А не да продадеш пет и да вземеш 10. Това беше разковничето в Локомотив (Пловдив). Другото разковниче беше треньорът. Когато имаш треньор, а президентът стои зад него. А не да стои само на думи и след три дни да го изгони. Това малко не е феър спрямо треньора. Това беше моментът, в който надскочихме себе си много пъти. Взехме сребърни медали, две купи, една суперкупа. Докарахме на “Лаута” Жозе Моуриньо и за малко да го прескочим. До ден днешен казва, че най-трудният мач в България му е срещу Локомотив (Пловдив), а се срещна няколко пъти и с Лудогорец. Бяхме на 10 минути да ги отстраним. Това се случи, защото президентът и треньорът вярваха в нас. Тактиката не се промени. Напротив. Надграждахме тактически и се познавахме със затворени очи.”
Най-добрият собственик
“Много труден въпрос. Г-н Ганчев ми е дал път във футбола. На него дължа адски много, но пък дължа адски много и на г-н Крушарски, и на г-н Акрапович, които ме преоткриха като футболист.”
За престоя му в Южна Корея и футболът там сравнен с този в България
“Корея няма как да бъде по-назад от България, защото виждате какво направи на Световното, какви футболисти излизат там и къде отиват да играят. Футболно са много по-напред от България и даже от доста балкански отбори. Там са съвсем друг свят и манталитет. При тях няма нещо на всяка цена. Как е в Корея ли? Нещо уникално. Дават милиони за футболисти и плащат огромни заплати. Падаш три-четири мача, но няма катаклизми, влиза се супер спокойно. Казват: “благодаря за днешния мач! Опонентът беше по-добър”. Покланят се и излизат. Не се правят трагедии защо си паднал, как си играл, защо си се подхлъзнал. Там мислят по съвсем различен начин. Приемат загубата много по-спокойно. А тук, когато някой отбор направи сензация и победи някой от челниците, се правят грандиозни заглавия все едно е свършил светът. А това е просто един мач. Нищо няма на всяка цена.”
Най-запомнящият се момент в неговата кариера
“Ако говорим за купи, чисто спечелени трофеи, може би тази с Локо (Пловдив) срещу Ботев. Ботев бяха в по-изгодна позиция, по-напред в класирането, влязоха като абсолютен фаворит. Ние влязохме като аутсайдер, имахме 5 или 6 загуби в първенството. Това е тази купа, която има най-видно място в моята витрина. Винаги ще си я спомням. Следващата е с ЦСКА. Тя е много изненадваща. Там пък има друг фактор – феновете. Срещахме отбори и когато излизахме на мач, до 10-ата минута водехме с 1:0 заради феновете. Излизахме на стадиона и целият стадион беше червен. Докато с Локо (Пловдив) беше толкова сладка и изстрадана, защото знаехме през какво минаваме като отбор, колко проблеми имахме тогава. А Ботев се носеха на крилете на победата.”
За слуховете, че ЦСКА няма как да спечели купата от “В” група по честен начин
“В България много обичаме да омаловажаваме труда на някой. Не можем да вникнем и погледнем кога един отбор е направил нещо хубаво и да му кажем “браво”. Защото това е много трудно. Българите като нация имаме повече скептизъм и негативизъм. Не сме отворени. Нямаме добри сърца, което най-много ме боли. Не може да омаловажиш труда на някой, който е стигнал до финал, да го е спечелил и да кажеш “ама как го спечели”. Това не го разбирам. По един съвсем достоен начин отбор от “В” група, с футболисти, които повечето не бяха познати на българската сцена, направихме така, че ЦСКА спечели купата и обединихме една армейска общност. Това беше изключително важно.”
За националния отбор, от който част е бил и Момчил Цветанов
“Не мога да кажа, че някъде се къса нишката. Напротив. Г-н Илиев направи така, че да подмлади отбора, да вземе двама-трима по-опитни футболисти, които са били част от националния отбор дълги години. Имаме двама-трима лидери на България в лицето на Кирил Десподов и Георги Костадинов-Мечката. Това са хората, които трябва да дадат тонус и го дават. Виждаме, че България трудно губи, трудно допуска голове, но и трудно създава положения. Това, донякъде, не говори добре за нас, но трябва да отбележим, че срещаме изключително добре подготвени отбори. И те тренират, и те се развиват. Когато срещнеш такива отбори, е много трудно да разчиташ на един, двама или трима футболисти. Но само адмирации за това, което върши г-н Илиев. Не мога да кажа, че отборът държи едно ниво. Напротив. Той надгражда и върви нагоре, за което само аплодисменти за момчетата.”
Колко гола ще вкара за Левски през този сезон бившият му съотборник в Крумовград Александър Колев?
“Пожелавам му здраве и да вкара повече, отколкото вкара тук (б.а. за Крумовтрад през минали сезон се разписа 15 пъти). По какъв начин, няма никакво значение.”
Пожелание към феновете на Крумовград
“Пожелавам им да бъдат търпеливи. Да вярват в това, което правим ние и нашите собственици за отбора и града. Да ни подкрепят в трудно и добро. В добро най-лесно се подкрепя. Когато е трудно, да ни подадат ръка и да са зад нас.”
