Предводителят на ЦСКА 1948 - Иван Иванов, беше специален гост на Gong.bg по време на лагера на отбора в турския курорт Белек. Иванов беше безкрайно откровен за всичко случващо се в родния футбол и развитието му. Бившият бранител на ЦСКА, Партизан, Алания, Базел и Панатинайкос подчерта развитието на родните таланти и какво така не получава при нашите таланти, за да се развият до високо ниво. Иванов беше крайно красноречив също така в това какви събития се случили в работата му с бившият национален селекционер Младен Кръстaич.
“Общо взето се намираме в етап, в който “чистим” отбора. Знаете, че се усеща в последните няколко години и разстоянието остава по-късо за подготовка. Когато аз играех, имахме 45 дни до два месеца за такава, в момента имаме точно един месец. Това е добре за мен и в това трябва да се стремим всички. Влезнали сме в гъст режим, в които чистим облика. Натоварванията бяха 10 дена и сега наблягаме на техническите задачи”, стартира Иванов.
“От ден първи, съм доволен от поведението и отношението на отбора. Това е нещо, което наблягах още в мачовете в лигата. Ясно е, че взех отбора “в движение”. Нещата щяха да придобият по-съшествен вид сега. Като цяло, винаги на това съм наблягал. Винаги това ми е било приоритет. Нямам никакви забележки към футболистите. Старанието им е страхотно. Отборът последните две години игра в Европа, сега амбициите бяха същите, но лошо стечение на обстоятелствата. Избрахме стратегия да налагаме млади българи или футболисти от втория отбор, които са показали, че изпъкват в Б група. Даваме им възможност и от тях зависи. Доволен съм, че имам по двама футболисти на пост. Говоря, за българските стандарти. Имам конкуренция и група, която иска да се развива с амбиция и се влагат в тренировъчния процес”, продължи треньорът на ЦСКА 1948.
“Ниско е нивото на българските стандарти. Заради това го подчертах. Няма какво да се лъжем треньори, ръководители, футболисти. Ниско е нивото. Честно и откровено вървим стремглаво надолу. Тези, които говорят, че трябва да бъдем оптимисти… Жестоко се лъжат. Нещата са много зле и трябва рязка и коренна промяна. Тя няма да даде резултат веднага. Ако го променим сега, ще даде резултати в следващите 10 години. Ако си мислим, че ще изберем път, и ще берем плодове, жестоко се лъжем. Защото това се случва често в България. Някой треньор, президент у нас решава някаква стратегия и тя не дава резултат. След това “пас” - не дава, след което нещата се сменят на 360 градуса. Германците се промениха и след 20 години станаха шампиони на света. В Италия беше същото, то, там първенството не беше атрактивно за гледане. Вкарват се голове вече там, което е немислимо за техните мащаби. Трябва да се вземат и приложат стратегии за футбола, след което да е наясно, че следват. Това би било добро стечение на обстоятелствата. Ако продължаваме така, нищо добре не ни чака…”.
“Нямам идоли или кумири, на които да подражавам. Уча се от всичко, което мога да видя или да го набавя през материал - книга, лекция или каквото и да било. Най-интересно ми е работата на сър Алекс Фъргюсън. Неговата работа е 30 години и се е нуждаела от непрекъснато подновяване. Това, което е постигнал, за мен е просто някакъв немислим процес за нашите стандарти. Това е треньорът, върху който лежи доверието и как се справя с различните процеси. Футболът през това време се е сменил многократно като тенденции, тренировъчен процес, като всичко. Той е вдъхновител. Нямам обаче някой, на когото подражавам. Аз съм избистрил своята философия сам заради отборите, в които съм играл. С треньорите, които съм работил, но накрая всичко е било пъзел в моята глава”, анализира Иванов.
“Сърбите като цяло са ми наясно, че са спорта нация. На тях нещата им идват отвътре. Просто в гените им тече спорт и да бъдат успешни. За мен не беше проблем да се адаптирам към начина на работа на Младен Кръстич. Казвам го директно, изключителни професионалисти. Сега ни изпреварват във всичко сравнение с моето време като играч. Те се справят с много работа, много професионализъм и много усещане. Това ни липсва на нас, усещането. Те са и малко по-адаптивни. Успяват да компенсират всичко. Имат треньори, имат и ръководители. Те бяха по-зле от нашия шампионат тогава. Сега от финансова гледна точка нещата се подобряват много по-бързо от при нас. Тогава нещата бяха станали по-зле и при нас сравнение с тук. И те споменават, че имат такава криза, в която е изпаднал техния футбол, но взеха мерки и е показателно как се правят инвестиции. Оттам насетне вече зависи методиката и работата, за да запазят децата с футбол. Грешката на Кръстич беше, че се довери на нашия професионализъм. Ние нямаме тази дума при нас, без никой да се засяга. Ние българите сме тарикати, с минимални усилия да постигаме нещо и да се блъскаме в гърдите. Нямаме този професионализъм, нямаме нищо от това, за да подхождаме и подреждаме нашата. Футболистите помислиха, че с 1-2 неща ще стане и те си помислиха, че всичко ще стане. Тук не ги обвинявам тях. всеки един ден трябва да викан на играчите и да им се качваш на врата. Това трябва да правите, правите, правите… Един сърбин му е натяквано това. Казваш му го веднъж и след една година може и да стане. При нас трябва изискване. При нас се предовериха на българските играчи, след което дойде липсвате на резултати.
“Професионализмът липсва в цялата българска нация. Говорим за хората, визирайки и себе си и нас. Манталитет, това е. Той е олицетворение на това, което се случва в държавата. Дали е останало Нешо от тогава петвековно робство, дали се прави на тарикат, дали се опитва да се справя все по-добре… Лека-полека след сто години е стигнало до най-слабата си точка. От всички балкански страни сме най-мързеливи и най тарикати”, дебело подчерта треньорът на ЦСКА 1948.
“Не засягам никой с моя опит от 10 години в чужбина. Беше ми кратка кариерата, да. В Партизан времето, в което бях, те бяха изключително силни. Наслаждавах се на футбола и културата, които са близки до българския. В Базел обаче видях суровост. Странна за нас. Културен шок на подреденост и студенина. Нещата да се случват до 17 часа, след което трябваше да се адаптирам. Там ми липсваха проблемите в България и Сърбия, там нямаше проблем. Идваше един човек и всеки път не пропускаше нещата, за да ми се осигури даденото нещо”.
“Ако погледнем Мохамед Салах сега като статистика, той беше зашеметяващ. В периода си в Базел той беше около 20-21-годишен. Беше нешлифовани. Излизаше всеки мач на ситуации и той не може да вкара, но бързината му дава голяма предимство, а сега е така. Направи трансфер в Челси след много силни мачове срещу тях. Не успя да се адаптира, дали е бил готов или просто Жозе Моуриньо на този етап му дойде в повече на този етап, няма как да знаем. След това си извървя пътя. Истински професионалист. Работи изключително много. Старае се много. Грижи се за тялото си още от ранна възраст и това ми правеше впечатление манталитета му. Дори тогава и на мен. Наистина вярваше, че е много добър и да извърви своя път, за да го извърви и да стане суперзведа”, коментира Иван Иванов за периода си с Мохамед Салах.
“Винаги съм искал да работя с мъжки отбор, но никога не съм се плашил да работя с малки. Планът беше да работя с малки в началото в Славия. На ново работно място, без значение. Аз нямах претенции. Много бързо стана така, че колегите разбраха, че имам ниво и дарба. Благодаря на Димитър Дерменджиев, колегите ме оставиха да помагам на по-големи възрасти. После стана така, че взех У17 или 2004 година. Просто нещата бяха написани по този път. Надявам се да съм бил полезен на тези деца”, заяви Иванов.
“Българският млад футболист страда много. Липса на условия, няма ги от клубовете. Липса на квалификация от клубовете, в това число се слагам и себе си. Желанието и средата на децата… Това са неща, които дали ще е централата, дали ще е друго, то трябва да накараме децата да се занимават с футбол. Нямам идея как ще стане. Дали ще имам, не зная дали ще ме чуят. Трябва да осигури условията. И едно време сме ритали на сгурията. Едно време е било преди 50 години, дори на “Мараканата”. Сега всеки има материална база. Изкуствена, естествена. Имаш всичко спрямо възрастта си. След това се развиваш както трябва. Ние това го нямаме. Докато не се променят нещата, няма какво да се случи. Това е истината. Може да има амбициозни деца, които и в лошите условия да станат, но това ще са единици. Ако искаме поколения, трябва да се промени база, квалификация, самите деца спрямо тази база ще бъдат по-запалени. Най-важното за мен са ръководителите. Те трябва и те да имат квалификация…”, сподели Иван Иванов.
