Треньорът на Ботев Пловдив Душан Керкез даде интервю за сръбското издание „Меридиан спорт“, в което засегна доста интересни теми. Специалистът признава, че един ден мечтае да се завърне в Партизан Белград, откъдето започва футболната си кариера. Керкез е категоричен, че тимът на Цървена звезда е ниво над сръбския и българския футбол.
„Изминалият сезон бе белязан от спечелването на Купата на България. Осигурихме си участие в европейските квалификации, но отборът се промени значително след последния мач. Цели петима играчи, които тогава бяха в първия състав, вече не са част от клуба. Продадохме четирима, а договорът на петия изтече. За да усложним допълнително ситуацията, имаме и шести играч от финала, който е контузен от доста време. В момента двама от нападателите ми са аут заради операция на коляното, така че мога да разчитам само на млади нападатели. Въпреки всички трудности, ние все още постигаме страхотни резултати. Записахме най-добрия старт във вътрешното първенство в историята на клуба, а средната възраст на отбора ни е 21 години”, споделя наставникът.
„Започнахме успешно европейските клубни турнири с изненадващото елиминиране на Марибор. Още в следващия кръг се изправихме срещу Панатинайкос. Гърците имат бюджет поне 10 пъти по-голям от нашия и не беше реално да им се противопоставим. След това се опитахме да намерим път към Лигата на конференциите, но Зрински Мостар ни спря. Борихме се, но бяхме с играч по-малко. В крайна сметка опитът в международните мачове надделя на тяхна страна. Не бяхме разклатени от поражението срещу Зрински. Подхождаме максимално фокусирано към всеки мач в българското първенство. В цели 11 мача не допуснахме гол, а разликата от 18:7 показва, че вършим наистина добра работа. Трудно е да се справим с Лудогорец, защото финансите във футбола днес играят ако не ключова, то много важна роля. Когато се сблъскате с кадрови проблеми, ситуацията става още по-сложна. Цели 19 футболисти напуснаха от пристигането ми в Пловдив. Печелихме между пет и шест милиона от трансфер. Това лято събрахме отбор от предимно млади играчи, които ще трябва да се адаптират до зимата или дори следващото лято. Разчитаме на по-опитните да им помогнат много. Контузиите ни принудиха да ги хвърлим в огъня много по-рано. Ако можех, веднага бих довел Марко Дочич в България“, продължи Керкез.
„Ограниченият брой чужденци е причината да не привличам играчи от сръбската Суперлига, тъй като има само пет квоти. Президентът от години си сътрудничи успешно с академия в Нигерия. Сега имаме трима млади нигерийци в отбора. Ако имах повече квоти, със сигурност щях да доведа сръбски футболисти. Миналото лято привлякохме Алекса Мараш, черногорски нападател. Наистина е рядкост. Скаутите го забелязаха, защото беше най-добрият голмайстор на Черна гора и решихме да го доведем. Повярвайте ми, ако можех, веднага бих привлякъл Марко Дочич. Той е лидер, който постоянно прави разликата на терена. Чукарички могат да се радват, че имат Марко – истински капитан”.
“Цървена звезда е ниво над всички сръбски и български клубове, а Ботев е като Войводина. Като цяло няма голяма разлика в качеството. Двете първенства са доста равностойни. Българите печелят от това, че могат да разчитат на повече чужденци, а от друга страна младите играчи в Сърбия са по-талантливи, отколкото тук. В Сърбия наистина инфраструктурата е на по-високо ниво. Лудогорец е извън конкуренцията в България, но Цървена звезда все още е номер едно, ако гледаме и двете страни. Не само заради победата над Щутгарт, но и заради всичко, което направиха през последните години. Поздравявам моя колега Владан Милоевич за всичко постигнато в Лютице Богдана и особено за триумфа над германския вицешампион. Показа, че заслужава уважение и всички похвали”, каза треньорът Ботев и продължи в същия дух:
„Лудогoрец доминира тук дълго време. Финансово, както и игрово, те са най-добрият клуб в страната. ЦСКА бавно се завръща. Резултатите не са от най-добрите, но финансово се доближават до Лудогорец. Левски икономически не е в този ранг, но има традиция. Моят Ботев има отлични условия за работа. Стадионът е страхотен, както и останалата инфраструктура, но не можем да се мерим с по-богатите клубове като пари. Ние сме като Войводина – това е може би най-доброто сравнение. Дълга и успешна традиция! Страстната публика е нещо обичайно, но трябва да призная, че феновете на Ботев са повече. Пловдив е спокоен и приятен за живеене град, напомня ми на Нови Сад”.
В дните, когато Партизан отчаяно се бори да върне стария си разпознаваем имидж, Душан Керкез си спомня първите си стъпки в черно-белия юношески тим. Керкез така и не е играл за първия тим на гробарите.
„Искам един ден да се върна в Партизан като треньор. Моето поколение дойде след това, от което произлязоха Чирич, Надж, Милошевич… След това дойде и Саша Илич, но не са много моите връстници, които направиха професионална кариера. Драган Исайлович стана качествен нападател, Славко Матич беше отличен в България, а Милан Кулич също успя да отиде в чужбина. Александър Галич стана фитнес треньор. Това е, ако не се лъжа. Щастлив съм, че принадлежа към групата на тези, които са посветили целия си живот на футбола. Хората си мислят, че от всяко поколение трябва да “излязат” по 10 играчи, но повярвайте ми един-двама са голям успех. Разбира се, бих искал един ден да се върна в Партизан като треньор. Сега не мисля за това, защото не съм човек, който мисли дългосрочно. Съсредоточен съм само върху Ботев. Работя, опитвам се да се подобрявам всеки ден. Треньорската професия не ми позволява да мисля различно, защото редовно ни сменят – лесна мишена сме. Не можете да планирате нищо по-дългосрочно”.
