Най – накрая днес, намерих два часа, за да прочета пиесата „Оръжията и човекът“. Няма да се спирам подробно на „либретото“ на този водевил, но държа да подчертая, че освен частта обиждаща нас българите, Шоу показва и абсолютна посредственост и неразбиране, относно военното дело, което изчерпателно и обилно е засегнал в пиесата. Дали някой му е подсказал, удобната война - неправилно или не, не мога да твърдя. Сръбско – българската война е несполучлива и неуместна в случая, лично аз си мисля, че по – удачно би било да използва Първата и Втората Опиумни войни, на които е бил почти съвременник и са идеални за сатирична пиеса, заради абсурдността си дори и днес. Но какво можем да очакваме от ирландец, който цял живот се е стремял да бъде добър англичанин.
Но да си дойда на думата. Искам да обърна внимание на директора на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев, който навсякъде се появява тези дни да говори, но нищо не казва. Мисля си, дали този е отделил и два часа от живота си, да прочете малко от българската история.
Но за да не бъда прекалено сух, ще ви представя диалога, който можеше да се състои, преди шест месеца с работното заглавие: „Как да се държим на първа среща с Джон Малкович“.
Героите ни са:
Джон Малкович Д.М. – актьор и режисьор
и
Васил Василев В.В.– директор на Народния театър „Иван Вазов“
Д.М.:
Здравейте, какво мислите за това да поставя във вашия театър - пиесата „Оръжията и човекът“?
В.В.:
Здравейте, радваме се, че искате да поставите пиеса в нашия театър, но въпросното произведение, засяга Сръбско – българската война и не е удачно, дори е обидно за нас българите.
Д.М.:
Как така обидно?
В.В.:
Вижте, нашия театър се казва Иван Вазов. Иван Вазов е най – големият български писател. Съвременник е на тази война. Посвещава й стихосбирка. Куплети от нея, са вградени в хилядите паметници, посветени на героите от тази война из цяла България. Освен това брат му генерал Владимир Вазов е най – великият български генерал, признат с най – високи почести, дори от англичаните.Когато избухва и Сръбско-българската война, Владимир Вазов, едва седемнадесетгодишен се явява пред наборна комисия, за да бъде записан като войник. Комисията го изслушва, но поради малката му възраст и факта, че четирима от неговите по-големи братя са записани вече в редовете на войската, му е отказано. Но това определя съдбата му, както и творчеството на брат му, да стане най – великият български генерал, с едни от най - блестящите победи, през Балканската и Първата световна война.
Д.М.:
Така ли? Не знаех! Но все пак пиесата е написана, през далечната 1894 година?
В.В.:
1894 година, също е знакова. Съставя се правителство и е назначен за министър – председател Константин Стоилов. Стоилов също е участвал в Сръбско – българската война, като командир на конен взвод и е награден с орден „За храброст.
Д.М.:
Явно за вас българите тази война е много важна?
В.В.:
Да, важна е! Защото е следствие на Съединението, акт на обединение, тъй като България е била разделена! Сърбите ни нападат, заради това.Изненадващо!И след нечовешки преход, пеша от единия край на България до другия, българската армия, командвана от капитани побеждава сърбите, командвани от генерали. Затова и тази пиеса е нежелана тук. Няма как някой да се подиграва със същността ни и историята ни. Оставаме на разположение за бъдещи съвместни проекти. Благодаря ви за интереса!
В заключение, искам да кажа, че според мен така би следвало да се държи директора на Националния ни театър, с достойнство. Но написаното по горе е фикция. За съжаление, реалността е друга и въпросният директор е българин, който явно цял живот ще се стреми да е добър поданик на султана. А на „прогресивните“ сили в България, които заклеймяват протестите срещу постановката и се възхищават на „великия“ Шоу, само ще припомня, че е един от най – големите привърженици на Сталин и неговия терор, както и на теорията за евгениката в нейните най – мрачни измерения.
Стефан Послийски,
Общински съветник ВМРО (Съединени за Пловдив)
Фейсбук
