Направените експертизи от различни общественици, военни и журналисти, според нас, не са достатъчно задоволителни, за да се приеме официалната канонична теза от 1953-1954 година, направена от БАН, че Христо Ботйов (Христо Ботев - бел.ред) е загинал от неприятелски черкезки или османски куршум. Тезата изрази на пресконференция в БТА Иван Тренев, председател на фондация "Културна Революция"., предаде news.bg.
Тренев заяви още, че "Ботев е решил да изостави цялата чета и че само с няколко души ще заминат за Сърбия".
"Аз твърдя и комисията от над 20 души, която създадохме през последните няколко години, че убиецът на Христо Ботев фактически и реалният убиец е Никола Обретенов. В продължение на 150 години истината за убийството на Ботев се е пазила в тайна по линия на църквата", сподели още Тренев.
Той добави, че има три независими източника, които свидетелстват за убийството на Христо Ботев.
Криминалистът Иван Савов отбеляза, че българската историография до такава степен е "опростила" и "опростачила" смъртта на Ботев, като няма никаква последваща дискусия.
"Учениците не научават нищо и това е просто една трагедия. Важното е не да оплюем една историческа личност като Никола Обретенов и да развенчаем ореола, който е поставен от народа върху Ботев, а важното е да се постараем да покажем на първо място, че в историята нищо не е еднопластово", посочи Савов.
Според него изясняването на смъртта на Ботев може да доведе до други неразплетени случай както и около цялото Освобождение на България.
Той смята, че няма доказателства около подробностите за убийството на Христо Ботев.
Според Савов Ботев не е бил прострелян в челото, а в областта на гърдите.
"В подобна ситуация, в която има убийство, трябва да има мотив за извършването на такова убийство. Първият и очевиден конфликт е конфликтът с османските власти. Другият потенциале конфликт е остро неразбирателство в ядрото на четата, свързано с липсата на добро развитие на нашето присъстване българска територия", отчете криминалистът.
Иван Савов допълни, че след като се е запознал с показанията на Никола Обретенов, е установил остри противоречия в тях, свързани с това къде е била четата на Христо Ботев.
"Ние не познаваме Ботев като човек, а като портрет и икона. В криминалистиката има едно много интересно разбиране затова, че като някой лъже и няма кой да го опровергае, може да сложи дума в устата на умрелия, дори да не бъдат истина", анализира Иван Савов.
Криминалистът предположи още, че Ботев е бил убит с еднозарядна пушка с черен барут и тежък куршум. При това оръжие ефективната стрелба е била до 250-300 метра.
"В историческото време на престрелката има вече създадени образци на оръжия, които могат да стрелят на по-големи дистанции, но те са в такъв период, че няма как да предположим, че в османската армия може попадне точно такова оръжия", каза още Иван Савов.
Той е на мнение, че няма никакво доказтелство, което да подкрепя тезата, че Ботев е бил убит от голямо разстояние. "Това, което аз прочетох като данни за смъртта на Ботев говори, че изстрела по него е било или от близко разстояние, или не повече от 10-15 метра от него, като най-вероятно е бил в областта на гръдния кош", изложи своята хипотеза Савов.
Криминалистът се позова и на изследване, което твърди, че тялото на "Ботев е миришело, тъй като се е изпуснал при самото убийство". "Може да се направи и извод, че изстрелът по Ботев е минал по гръбначния му стълб, като и да е бил убит в гръб", предположи още Савов.
Адвокат Нина Ламбова добави, че историята не е съдебна зала, където може да се докаже истината. "Ние нямаме формален съдебен процес, както и процесуални срокове. Нито ще даваме присъда, нито справедливост. Ние ще поставим под съмнение една историческа хипотеза, ще зададем въпросите такива, каквито се задават за разкриване на истината", подчерта Ламбова.
По думите ѝ когато една версия съдържа противоречиви показания, то тогава тази версия не може да бъде приета безкритично и тя е по-скоро в услуга на нейното опровергаване.
Адвокат Ламбова посочи, че обществото трябва да знае дали историческите разкази са откровени, пълни и честни.
"Днес аз ще съм гласа на този, който може да постави въпросите, ако беше жив днес. Тези въпроси са към историците, които в момента се опитват да изследват истината за смъртта на Ботев. Историята, която ни се представи за смъртта на Ботев е представена при съмнение, неизследвана версия и конфликт на доказателствата. Това в правото е достатъчно да бъде подложена на ново изследвания и на съмнения", коментира тя.
И представи въпросите си:
- Приятелски огън или черкезин е причината за смъртта на Ботев?
- Как историците оценяват показанията на Никола Обретенов, при положение, че във времето съществуват разминавания в отделните му разкази?
- Съществува ли обяснение защо ключови елементи от разказа се променят десетилетия след събитието? И каква е вероятната посока на изстрела срешу Ботев - фронтална, близка или далечна
- Има ли данни за напрежение и разногласия в ръководството на четата непосредствено преди събитието?
- Кога и въз основа на кои доказателства е институционализирана версията за смъртта на Ботев?
- Не следва ли да приемем тезата, че смъртта на Христо Ботев трябва да бъде открита за ново изследване?
