Приказка от порцелан: Жената с най-голямата колекция от фигурки в Източна Европа

Приказка от порцелан: Жената с най-голямата колекция от фигурки в Източна Европа

В празничното утро на Великден рубриката „Нищо лично” ни пренесе в един свят, изтъкан от финес, история и много обич. Антоанета-Мария е притежателка на най-голямата колекция от порцеланови фигурки не само в България, но и в цяла Източна Европа. Нейният дом и 40-годишната ѝ книжарница в село Браниполе са приютили над 1000 изящни статуетки, всяка със своя собствена история.

Всичко започва преди години в Гърция. Излизайки от църква, Антоанета-Мария забелязва в един антикварен магазин две фигурки, чийто поглед я пленява. „Взех ги на заем, изплащах ги цяла година, но трябваше да ги имам”, спомня си тя. Това е началото на една страст, която тя самата нарича „диагноза” или „проклятието на бялото злато”. „Като купиш една, не можеш да останеш само с нея. Всичко превръщам в порцелан. Готова съм да работя три пъти повече, за да си позволя следващата фигурка”, признава колекционерката.

Животът на Антоанета-Мария е не по-малко пъстър от нейната колекция. Преди да се посвети на порцелана и книжарницата, тя е била сред най-добрите фризьори, живяла е на Канарските острови, а по-късно, за да докаже на себе си и на покойната си майка, че „може”, завършва Теология във Велико Търново. „Баща ми казва, че съм изживяла десет живота в един”, споделя с усмивка тя.

За Антоанета-Мария творчеството винаги е било начин да премине през трудните моменти. Когато губи сестра си, тя започва да пише стихове и издава стихосбирка. След смъртта на майка си открива рисуването върху стъкло. В колекцията ѝ специално място заема дървена фигура на Дядо Добри, закупена от Литва по завет на дъщеря ѝ. „Това е като олтар. Когато влезна сутрин в книжарницата, им казвам „Добро утро”, питам ги дали са танцували през нощта – точно като цветята на малката Ида”, разказва тя.

Въпреки огромната стойност на колекцията, на много от витрините стоят табелки „Не се продава”. Антоанета-Мария вярва, че тази красота не е само за нейните очи. „Планът ми е или община, или музей да прибере тези фигури. Тази красота не е за един човек, тя е за много очи”, категорична е тя. Докато това се случи, тя продължава да живее в своята приказка, заобиколена от порцелан, цветя и музика на грамофонни плочи.

Nova.bg

Image