Снимка: БГНЕС
Днес, 19 януари, от 19.00 часа държавният глава Румен Радев ще направи обръщение към българския народ. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Точно в 19:00 часа погледът на цяла България ще бъде прикован към екраните. Президентът Румен Радев ще направи извънредно обръщение към нацията – ход, който породи лавина от спекулации в политическото пространство. Докато официално се очаква изявлението да засяга избора на служебен премиер и датата на предсрочните избори, в кулоарите на властта все по-силно звучи въпросът: Ще подаде ли Радев оставка, за да влезе директно в изборната битка?
От възстановяването на президентската институция у нас нито един държавен глава не е напускал поста си преди края на мандата. Ако Радев предприеме тази стъпка, това би било сътресение без аналог в най-новата ни история. Основният зaлог е участието му в предстоящия вот – ход, който според политическите анализатори би пренаредил изцяло картите на политическата сцена.
Българският основен закон е предвидил ясно стъпките при подобна „ядрена“ политическа ситуация. Съгласно Глава четвърта, ето как би изглеждала хронологията на една оставка:
Актът на напускане: Противно на очакванията, оставката на президента не се подава пред парламента. Според чл. 97, ал. 1, т. 1, тя се адресира до Конституционния съд.
Кой поема кормилото? В момента, в който правомощията на президента бъдат прекратени, държавата не остава без лидер. Неговите функции се поемат от вицепрезидента Илияна Йотова (чл. 97, ал. 3).
Сценарият „Двойна оставка“: Тук ситуацията става още по-сложна. Ако и вицепрезидентът Йотова подаде оставка (например за да се включи в същия политически проект), властта преминава в ръцете на председателя на Народното събрание. През уикенда Рая Назарян вече потвърди готовността си да поеме поста, следвайки буквата на закона (чл. 97, ал. 4).
Часовникът започва да тиктака: Веднъж приета оставката, страната влиза в режим на спешни избори. Те трябва да бъдат проведени в рамките на двумесечен срок (чл. 94).
Макар България да не е виждала оставка на президент, историята помни драматичното оттегляне на вицепрезидента Блага Димитрова през 1993 г. Тя напусна поста си в знак на остро несъгласие с Желю Желев, заявявайки, че иска да остане „свободен гражданин“, а не зaложник на прикрити действия. Нейният акт пред Конституционния съд остава единственият пример за доброволно оттегляне от върха на държавата до момента.
