Почина българският певец, музикант и композитор Кирил Маричков. Трагедията се е случила при инцидент в село Селановци.
Трябвало е Кирил Маричков да има концерт с "Фондацията", но при качване на сцената е паднал, научи bTV oт свои източници.
На място е повикана линейка. Музикантът е бил с тежка черепно мозъчна травма. Починал е в линейката.Линейката от Оряхово до Селановци е пристигнала за 7 минути, уточни за БТА директорът на Център за спешна медицинска помощ – Враца, д-р Галина Лещарска. Тя допълни, че Маричков е починал по време на реанимационни мероприятия. „Ще се работи по досъдебно производство и ще се уточнят всички подробности“, каза още Лещарска.
"Никога човек не е готов за тръгването на такива хора, върху тях се гради българската популярна култура," каза служебният министър на културата Найден Тодоров по БТВ по повод кончината на Маричков. "Мисля, че ще остане една дупка, която дълго време няма да бъде запълнена". Тодоров отбелязва, че е работил с Маричков, "познавахме се и аз като всички хора от моето поколение израснахме с музиката на "Щурците". Години по-късно го каних да правим концерти с "Фондацията".Кирил Кирилов Маричков (роден на 30 октомври 1944 г.) е български певец, музикант и композитор, най-известен с работата си в рок групата „Щурците“.
Кирил Маричков е потомък на видния български революционер и политик Георги Странски. Внук е на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков, учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Първи посланик на България във Ватикана след 1989 г.Майка му, Ирина Левиева, е художничка.
Първите стъпки на Маричков на музикалното поприще са рок формацията „Бъндараците“. Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като Бъндараците се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците.
Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига с „Щурците“. Групата е създадена през 1967 г., а името ѝ е избрано след конкурс в радио-предаване. Първоначално младите музиканти свирят кавър-версии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хардрок и прогресив рок.
Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“.
Щурците са един от съставите, наред с ФСБ, Сигнал и Ахат, които могат да претендират за титлата „най-влиятелна българска рок група на 20 век“.С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на „Щурците“, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера“, включващ песента „Клетва“. По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на Щурците. Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците“ през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава. През 2011 г. той е ментор в „Гласът на България“. Неговият отбор стига до финала, но не спечелва конкурса. От 2013 г. е член на супергрупата Фондацията.
През 2019 г. издава албума „75“.
Наред с десетки български културни дейци като Васил Найденов, Богдана Карадочева, Тодор Колев, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Димитров, Блага Димитрова, Васко Кръпката и др., в началото на 90-те години на 20 век Кирил Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП (бившата БКП). През 1990 г. Маричков е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в VII велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията.През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина“ – I степен.
На 11 октомври 2024 г. при качването си на сцената в село Селановци, пада и получава тежка черепно мозъчна травма. На място е извикана линейка. Починал е в линейката.