„Имайки предвид политическия момент и начина, по който се развиват събитията, вероятността това решение да е политическо е много голяма“. Фактът, че ново управление поема контрола върху системата за сигурност и само седмица по-късно охраната се премахва, буди съмнение. Това означава, че ако сега е политическо решение, то и преди е било такова - просто при други управляващи и с друг принцип". Това заяви в ефира на Нова тв експертът по сигурност Милен Иванов.
Експертът подчерта, че реалните основания за охрана остават неясни, тъй като са част от класифицирана информация.
„Няма как бързо да разберем какви са били конкретните заплахи. Това ще стане едва когато документите бъдат декласифицирани“, обясни той.
В същото време Иванов призна, че заплахи срещу политици от подобен ранг са напълно възможни: „Тези хора взимат решения, които често са неизгодни за различни групи - престъпни, икономически или политически. Нормално е да има заплахи“.
Той обаче направи важно уточнение за ролята на службите: „НСО не може да реагира на всички заплахи срещу всички политици. В крайна сметка противодействието на престъпността е функция на МВР. Ако има риск, той трябва да бъде овладян по общия ред“.
Журналистът Стефан Миланов също постави под въпрос логиката на решенията. „Вече сме водили този разговор - първо за Ахмед Доган, после за Делян Пеевски. Сюжетът е почти идентичен“, отбеляза той. Миланов припомни, че решенията за охрана се взимат от т.нар. „тричленка“ - директорът на НСО, председателят на ДАНС и главният секретар на МВР.
„Буквално преди седмици имаше обратна ситуация - сваля се охрана от МВР, но остава тази от НСО, защото гласуването е било 2 на 1. Сега очевидно гласуването е различно. Променя се конюнктурата и решенията се променят“, коментира Миланов. Според него това поставя въпроса доколко решенията са действително експертни.
Миланов добави, че обществото вероятно няма да получи ясен отговор: „Службите работят с класифицирана информация и рядко дават отчет.“
Иванов обаче посочи, че все пак има механизми за прозрачност. „Класифицираната информация не е вечна. След определен срок може да бъде разсекретена. Освен това Народното събрание може да поиска това и по-рано, ако има политическа воля“, обясни той.
Експертът по сигурност коментира и цената на охраната на НСО. „Такива екипи обикновено са между 15 и 20 души“, каза Иванов и уточни, че това са само преките охранители. „Говорим за офицери с високи заплати, плюс техника, логистика, транспорт. Разходите спокойно могат да достигнат между 1 и 2,5 милиона евро годишно“, цитиран от novini.bg.
