Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) проведе ключова конференция на тема „Привлекателни професии за устойчиво бъдеще“, където беше представен Актуализиран Рейтинг на Привлекателността на Професиите (АРПП), разработен в рамките на проект BG05SFPR002-1.005-0004 „Комплексен подход за осигуряване на мотивирани квалифицирани човешки ресурси“, съфинансиран от ЕСФ+ чрез Програма „Развитие на човешките ресурси“. Основният фокус на събитието беше поставен върху спешната нужда от промяна в нагласите и политиките за учене през целия живот, за да се отговори на острата криза от нужда на умения у работната сила.
Председателят на Управителния съвет на АИКБ, Румен Радев, посочи, че въпреки ниската безработица, пазарът на труда е изправен пред критичен недостиг на кадри, оценяван на 200-250 хиляди души. „Системата работи на границата на възможностите си, няма резерви от свободна работна сила,“ заяви г-н Радев. Той допълни, че проблемът вече не е само количествен, а и качествен, тъй като България страда от дефицит на умения, а не просто на хора и изведе няколко ключови насоки за работа: „Привлекателността на професиите трябва да се повиши драстично чрез модернизиране на учебното съдържание, информация за значимостта на професиите, възможностите за кариерно развитие, зелени и цифрови умения, въвеждане на микроквалификации. Сътрудничеството между бизнеса и съвместните дейности на социалните партньори, следва да допринесе за изграждане на подходящи механизми за преодоляване на липсата на кадри. Работодателите са готови да инвестират в обучения, в сертифициране, в модели на дуално обучение. Но без промотиращи политики и подкрепа, усилията остават фрагментарни.“
Основен акцент на конференцията беше представянето на разработеният от екипа на АИКБ Рейтинг на професиите. Той беше представен за общо 78 професии от 17 сектора, като професиите от сектор „Електротехниката и ИКТ“ бяха определени като най-привлекателни, сред които на първите три места са специалистите по технически науки, специалисти по компютърни мрежи и програмистите. Привлекателността им се дължи на високите парични доходи, гъвкавите условия на работа и перспективите за развитие в големи мултинационални компании. Сред водещите професии се включва и професията на специалистите по обучение и развитие на персонала от сектор „Образование“, отличаваща се с най-висока перспектива, добро заплащане и ниско ниво на стрес. Според анализа, представен от ръководителя на проекта и главен секретар на АИКБ доц. д-р Милена Ангелова сектори като „Културно-творческите дейности“ и „Земеделие“ са сред най-непривлекателните. Професиите на музикантите, танцьорите или градинарите и работниците в оранжерии получават ниски оценки, поради комбинация от нестабилни и ниски доходи, липса на непарични стимули и ограничен престиж. Тежките условия на труд и сезонната заетост допълнително влошават тяхната позиция. А най-непривлекателна е професията на пилотите. „Овладяването на професията на пилотите струва скъпо, изисква много усилия, липсва подкрепа от държавата и възможности за развитие“ – посочи доц. Ангелова.
Председателят на Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание, г-жа Деница Сачева посочи, че темата за уменията става все по-актуална и затова се изискват повече инвестиции в професионално образование и обучение, подкрепа на кариерните центрове и тяхното развитие, както и развитие на дуалното обучение във висшето образование.
Акад. Николай Денков, народен представител, припомни, че сме на последно място по учене през целия живот и следва да се положат усилия от страна на държавата и всички отговорни институции да подкрепят бизнеса по подходящ начин, за да се развие по-добре професионалното образование и обучение. Той допълни, че все още не се използва достатъчно капацитета на Центровете за върхови постижения и компетентности.
Акад. Витанов, заместник-министър на МОН посочи, че промените в технологиите изискват непрекъснато учене и вече трудно можем да си представим един човек да работи една работа през целия си живот. Затова е важно, че държавата вече подкрепя и второ висше образование. Той допълни, че кариерното ориентиране е важно, тъй като младите хора имат нужда от повече насочване при избора на кариера.
Заместник-омбудсмана на Република България г-жа Мария Филипова посочи, че настоящата конференция е разговор за спасяването на едно изцяло ново поколение. Тъй като има много млади хора, които нито работят, нито учат. За това е необходим подход и правилни политики като се отчита зеления и дигиталния преход.
В рамките на дискусионния панел г-жа Наталия Ефремова, заместник-министър на труда и социалната политика, подчерта ключовата роля на държавната политика за формиране на професионален престиж и адаптирането на работната сила. Тя посочи, че 40% от работодателите в ЕС срещат трудности при намирането на хора с подходящи квалификации и умения като трите основни предизвикателства пред държавата са: несъответствие между налични и изисквани умения, демографския срив (намаляване на трудоспособното население) и ниско участие в образование и обучение, както и малки инвестиции на работодателите в обучение. Политиките на МТСП са насочени към осигуряване на достъп до обучения за всички групи лица чрез е-ваучери, достъпна дигитална платформа и онлайн обучение. Очаква се до 2027 г. с подкрепата на ПРЧР и НПВУ да бъдат обучени 830 хил. участници.
Анна Делибашева, зам.-главен директор в Агенция по заетостта, посочи, че най-търсени от работодателите след 3-5 години ще бъдат висшистите в стратегическите направления, като „Информатика и компютърни науки“. Наблюдава се нарастване на потребностите в направленията, които са в основата на Индустрия 4.0: „Информатика и компютърни науки“, „Електротехника, електроника и автоматика“ и „Комуникационна и компютърна техника“. А някои от професиите на бъдещето се очаква да са Специалист по AI, Експерт по киберсигурност, Инженери по Роботика и др.
Вицепрезидентът на КНСБ, г-жа Даниела Алексиева посочи, че привлекателността на професиите се определя и от колективното договаряне, социалните придобивки, условията на труд и сигурността на заетостта. Работниците проявяват интерес към обучения за технически и дигитални умения, но само при осигурена последваща реализация след приключване на квалификацията. Доц. д-р Валери Апостолов, Конфедерален секретар на КТ Подкрепа допълни, че дълбоките трансформации на професиите под натиска на дигитализацията, зеления преход и демографските промени. Според него привлекателността на професиите днес се определя не само от условията на труд и доходите, но и от възможностите за учене, мобилност, технологична адаптивност и обществен смисъл. Акцентът беше поставен върху нуждата от защита на уменията, а не на конкретните работни позиции, тъй като автоматизацията и изкуственият интелект пренареждат функциите във всички сектори. Беше изведена и ролята на социалния диалог за планиране на бъдещите умения и управлението на преходите..
От страна на НАПОО беше представен новият Списък на професиите за професионално образование и обучение, който съдържа 193 професии, като 40 от тях са пряко свързани с дигиталния и зеления сектор.
„Ако искаме нашите предприятия да произвеждат с висока добавена стойност, да използват нови технологии и да осигуряват добро заплащане, то следва да знаем, че бъдещето принадлежи на икономики, които не чакат хората да се приспособят към технологиите, а ги подготвят за тях“- заключи Румен Радев.
АИКБ призовава за незабавни действия за модернизиране на учебното съдържание и създаване на нови пътеки към заетост, за да може България да стане част от индустриалните вериги на бъдещето.
В конференцията взеха участие над 150 представители на държавни институции, професионални училища, регионални управления по образованието, научни институти, представители на работодателите и синдикатите, представители на граждански сдружения и медии.
