Снимка: БГНЕС
Парламентът прие процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор от Народното събрание на член на Комисията за противодействие на корупцията, гласи първа точка в програмата за днешното пленарно заседание.
Правилата бяха приети с 184 гласа „за“. „Против“ гласуваха единствено от ДПС с 14 гласа.
Новият Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, влезе в сила на 5 юни 2026 г. Според него Висшият адвокатски съвет и двете върховни съдилища ще изберат по един член на бъдещата комисия, по един представител в нея ще имат Народното събрание и президентът. В едномесечен срок ресорната парламентарна комисия трябва да изслуша кандидатите и Народното събрание да избере член на антикорупционния орган.
Срокът за номиниране на кандидати е седем дни от приемане на настоящите процедурни правила, решиха още народните представители, вместо първоначално предвидения срок за предложения от три дни.
Съгласно процедурните правила кандидатите за член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) трябва да бъдат магистри по право, с поне 10 години юридически стаж и добри нравствени качества. Възрастта им трябва да позволява завършване на петгодишния мандат в КПК преди навършване на 65 години.
След това депутатите продължиха с обсъждането и гласуването на второ четене на преходните и заключителните разпоредби от промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети с мнозинство. След това бе обявена 30-минутна почива.
В дневния ред на днешното пленарно заседание е и второто четене на изменения в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
Промените в т. нар. удължителен закон за бюджета предвиждат Министерският съвет да има възможност да поеме нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро (3 на сто от прогнозния БВП).
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев поиска редакционно предложение – вместо увеличаване на тавана с 3,8 да се замени числото в текста с 2,1.
„Начинът, по който този дълг се взема, е изключително нередовен. Нормално дълг се взема със Закона за бюджета. Все още нямаме разчет точно как ще се разходват средствата, които искате да гласувате като дълг. 3,8 милиард са страшно много пари, за да бъдат приети на база литературно четене в комисия, на хвърчащи числа, без министерски подпис“, коментира той.
Уточни, че сумата за предстоящите плащания по вече сключени договори по ПВУ е 2,1 милиарда и попита за какво са им на управляващите другите 1,7 милиарда.
Мартин Димитров от „Демократична България“ се обърна към „Прогресивна България“: „Тръгнали сте по пътя на румънския тежък сценарий на създаване на бюджетна криза. Готови сме да участваме в трудните мерки, реформи и решения, но не и в тегленето на дългове, за които никой не е обосновал защо се теглят.“
Константин Проданов от ПБ подчерта: „Чекът не е празен, а е пълен и не са един, а са много подписани от предходните управления и сега ние трябва да ги плащаме. Твърдим, че са ни необходими повече от 2,1 милиарда. Средствата се търсят и за финансиране на текущия бюджетен дефицит и ПВУ, и за двете. Ангажимент за дефицита ще поеме министърът на финансите, когато внесе бюджета, но с какъв темп консолидираш и с колко намаляваш много зависи от стартовата база. Дори ЕК препоръчва половин процент намаляване, докато се върнем в норма. Ключово наложителна е тази сума и уточнявам – не 3,8 милиарда, а до 3,8 милиарда, за да се остави гъвкавост на държавата.“
Слави Василев от ПГ заяви от трибуната: „Не коментирам бюджетни въпроси, защото не съм специалист по бюджета но имам достатъчно политически опит и политическа логика, за да разбера обстоятелството, в което е изпаднало държавата, а опозицията сякаш не разбира това и изведнъж сякаш са се появили тук, без да разберат защо е нужно да се вземат пари в средата на годината. Всички казват, че е необходимо тегленето на дълг преди новия бюджет. Необходимостта е очевидна. Да казвате, че това е празен чек, след като очевидно става въпрос за конюнктурна ситуация, касаеща мостово финансиране, е проява на недобър вкус, на популизъм и на неособено добро възпитание от гледна точка интересите на държавата.“
Асен Василев му отговори: „Имам чувството през последните два месеца, че вие сте като Спящата красавица. Проспали сте 9 години управление на Радев, проспали сте, че той две години управлява със служебни кабинети, проспали сте договора за „Боташ“, че имаше протести, свързани с бюджет 2026, заради които падна предишното правителство, проспали сте предизборна кампания, в която казвате, че можете и сте готови – очевидно не сте. Ако говорим за това, което се случва в момента – то е изцяло ваша отговорност. Когато влязох в като финансов министър в средата на годината, на 30-ия ден беше внесен бюджет с 3% дефицит. Вашият бюджет с 3% дефицит къде е? И се изпълни с 2% дефицит в края на годината.“
Слави Василев допълни: „Скритите разходи са толкова обемни и много, че е необходимо на Гълъб Донев време да представи тези числа. През това време може всички да излезете да се упражнявате на трибуната, но вие ни докарахте дотук. И наша работа е да извадим държавата от тресавището, в което се намира благодарение на вас, и ние ще го направим.“
Людмила Петкова, заместник-министър на финансите, коментира от трибуната: „Няколко пъти беше казано, че не се предоставят данни. Всъщност не се предоставят в писмен вид, но данните са предоставени. Казва се, че трябва да се търси материална отговорност на финансовия министър, но той не е МОЛ. Бюджетният дефицит продължава да расте, към края на май възлиза на 2,5 милиарда евро, през следващите месеци се очаква да се увеличи, тъй като бюджетните приходи не са достатъчни за покриване на разходите, въпреки че са предприети спешни мерки за повишаване на събираемостта.“
Относно варианта да се изчака с тегленето на дълг след приемането на бюджета за 2026 г. в края на юли, Петкова обясни, че международните финансови пазари традиционно са с понижена активност през август. Ако държавата отложи осигуряването на финансиране до последния момент, съществува риск от по-висока цена на дълга и по-неблагоприятни финансови условия. Отговорната финансова политика изисква осигуряването на ресурс предварително, а не когато ликвидният проблем вече е настъпил, посочи тя.
Август месец, когато фискалният резерв, изключвам Сребърния фонд, ще бъде отрицателна величина, кой ще се обърне тогава към пенсионерите, към лекарите, към младите майки, за да им каже, че бюджетът не разполага с достатъчно ликвидност, за да бъдат изплатени пенсии, заплати и социални плащания, попита Петкова.
Предложението на Асен Василев за промяна в текста за намаляване на сумата за таван на дълга до 2,1 милиарда евро не бе прието. То получи едва 36 гласа „за“, сред които 4 гласа от „Прогресивна България“.
Той поиска проверка на форума преди прегласуване и призова опозицията да не се регистрира. Кворум обаче имаше. След прегласуване предложението на Василев отново не беше прието, събра едва 32 „за“, сред които един глас от ПБ.
„Стана ясно, че управляващите нямат мнозинство, за да изтеглят дълга, и чакат ДПС и ГЕРБ да им го осигурят и го получават. Без ГЕРБ и ДПС, на Радев парламентарната група не може да направи нищо. Групата зависи директно от Пеевски и Борисов“, коментира Цончо Ганев и поиска нова проверка на кворума.
В крайна сметка промените бяха приети със 135 гласа "за" от ПГ на "Прогресивна България" и ДПС. Против бяха 44 депутати от ПП, ДБ и "Възраждане". 17 депутати от ГЕРБ се въздържаха.
В началото на днешното заседание от „Възраждане“ поискаха украинската посланичка в България Н.Пр. Олеся Илашчук да бъде обявена за персона нон грата заради скандала с незаконния град в „Баба Алино“ на корпорация КУБ.
България изпълнява всички международни стандарти в борбата срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма, заяви Теменужка Петкова от ГЕРБ – СДС в декларация.
"Прогресивна България" не е участвала в политическите схеми, които източиха доверието на обществото, не е участвала в превръщането на институциите в обслужващи механизми на икономически и политически зависимости. Пред нас стои огромна задача – да възстановим доверието в институциите, да върнем смисъла на държавността, да прекъснем практиките, които превърнаха части от администрацията в територия на зависимости и безконтролност, каза от своя страна депутатът от "Прогресивна България" Иван Янев.
Novini.bg
