След като Народното събрание прие на второ четене ратификацията на споразумението за участие на България в Регионалната програма на ОИСР с доброволен финансов принос от 100 000 евро, от парламентарната група на „Възраждане“ отново изразиха категорично несъгласие. Народният представител Ангел Георгиев разкритикува от трибуната шумната реклама около бъдещото членство на страната ни в т.нар. „Клуб на богатите“, както и целенасоченото пилеене на публични средства под предлог за международно сътрудничество.
„Има изключително шумна реклама как едва ли не, ако влезем в ОИСР, ще ни израснат златни криле. Но зад целия този медиен театър реалността е съвсем друга - 100 хиляди евро от бюджета, извадени от фонд за хуманитарна помощ, за да бъдат наляти в организация, чиято практическа полза за България е нула“, беше категоричен Георгиев.
Той подчерта, че това е класически пример за пилеене на държавни пари в полза на политически PR и международни илюзии. Още по-остро той посочи, че тези средства се изваждат от бюджета на Министерството на външните работи по линия на официалната помощ за развитие – средства, които би трябвало да се използват за утвърждаване на България на международната сцена и за развитие на отношенията с ключови партньори от Близкия изток, Азия и Африка. „Реално, вместо тези средства да бъдат дадени за нещо смислено, ще ги дадем като вноска към една организация, след което ще последва шумна пропагандна кампания, и крайният резултат ще е, в най-добрия случай, близък до нула.“
Георгиев критикува и предстоящата възможност от многократно по-голям разход. В отговор на реплика от народния представител Ангел Янчев, който припомни, че реалният членски внос при евентуално пълноправно членство може да достигне 3,6 милиона евро годишно, Георгиев отговори: „Да, разбира се, че има за какво да бъдат изразходвани тези пари – например за болни деца, за социална политика. Но вместо това, управляващите продължават да финансират структури, които нямат никаква връзка с реалните проблеми на хората.“
Той посочи редица примери за безсмислени институции, които поглъщат милиони - като Комисията за досиетата и Комисията за защита от дискриминация, при положение че България разполага със съдебна система, прокуратура и други регулатори. Според Ангел Георгиев същата логика стои и зад финансирането на участието в ОИСР: „Имаме устойчив модел на пилеене, в който средствата се дават за структури, които после ги канализират към определени кръгове, близки до властта. А когато дойде време за нещо наистина важно, се казва, че няма пари.“
В изказването си народният представител постави под съмнение и предполагаемите цели на програмата – подобряване на конкурентоспособността, привличане на инвестиции, повишаване на стандарта на живот. „Какви инвестиции привлякоха досега управляващите с помощта на ОИСР? Нито една. Всичко това са клишета от един и същи брошури, повтаряни до втръсване.“
Особено остро Ангел Георгиев атакува и геополитическите приоритети на управляващите, като контрастира техния фокус върху Западните Балкани с национални каузи, които според него са напълно забравени: „Докато нашите приоритети са Македония, Южна Бесарабия и Западните покрайнини, техните приоритети са членство в някаква имагинерна структура, чрез която да обясняват на хората, че уж живеят по-добре, докато реално обедняват с всеки ден.“
В заключение, народният представител от „Възраждане“ нарече цялата концепция за членство в ОИСР „нова фасада за стара пропаганда“, която обслужва чужди интереси и вътрешнополитически лобита, а не нуждите на българските граждани. Според него България се нуждае от истинска икономическа политика, насочена към реалния бизнес, реалните инвеститори и реалните хора – не от нови лъскави табели, зад които се крие политическа безотговорност.
