20 процента от населението на страната или почти всеки пети, е с прекъснати здравноосигурителни права, това се посочва в анализ на Центъра за защита правата в здравеопазването, предаде БНР.
Според данни на НЗОК към 1 май 2025 г., над един милион и двеста хиляди души са с прекъснати права фигурират в списъците на общопрактикуващите лекари. Основната последица за неосигурените е силно ограниченият достъп до медицински услуги, а за Здравната каса – намалени приходи от осигурителни вноски, подчертават експертите.
България е на първо място в Европейския съюз по така наречените "катастрофални“ здравни разходи, което означава, че голям дял от домакинствата изпитват сериозни финансови затруднения поради разходи за здравеопазване. Според анализа, близо 50% от медицинските услуги се покриват директно от гражданите.Ако някой не е здравноосигурен, трябва да плаща всички медицински услуги, които ползва. Има и изключения, които гарантират минимален достъп до здравеопазване, независимо от осигурителния статус и това са спешна медицинска помощ, интензивно лечение и акушерска помощ и социално слаби.
От Центъра припомнят, че здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват, ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Възстановяването на права е възможно срещу заплащане на дължимите вноски за последните 60 месеца.
Основната причина за липсата на осигуровки при близо 60% от засегнатите е безработица. Над една четвърт са с ниско образование, а значителна част са българи, живели или работили в чужбина.В анализа се препоръчват мерки като повишаване на здравноосигурителната култура, борба с неформалната икономика и довършване на здравната реформа.
