В националния отбор на България по волейбол за девойки до 19-годишна възраст се обединиха около мнението, че световната титла в Сърбия и Хърватия е неочаквана, но не и случайна. Това споделиха селекционерът Атанас Петров, както и две от волейболистките, които завоюваха златото на Мондиала – Деница Ангелова и Виктория Нинова. Тримата бяга гости на предаването „Арена спорт“ по БНТ.
Поздравления за прекрасния успех. Започнахме турнира със загуба, което никога не е обнадеждаващо и повдигащо самочувствието. Как реагирахте на това, което се случи в началото на турнира, за да се заредят всичките победи след това?
Атанас Петров: И за нас беше малко изненадващо, защото не играехме по начина, по който играем по принцип. Момичетата го осъзнаха това нещо, събрахме се след мача, говорихме си. Те проумяха, че трябва да излезем по начина, по който излизахме в предишните двубои на Балканиадата. Да сме по-спокойни, по-освободени и да мислим за нашата игра.
Подтисна ли ви Вас специално това поражение или ви накара да се замислите?
Деница Ангелова: Това ни беше като обеца на ухото – да знаем, че трябва да се потрудим, за да покажем какво можем. И че няма да вървим постоянно гладко, а трябва винаги да се борим.
Това ли е ключът към успеха? Борбата, да не се предаваш до край?
Виктория Нинова: Да, със сигурност. Нашата отборна игра, сплотеният отбор и колектив, много ни помогна.
Доста сложна група. Всички от нея достигнаха до полуфиналите. Кога усетихте, че нещата могат да се получат и да стигнете до медалите?
Деница Ангелова: Може би, от самото начало всички малко или много се надявахме да стигне до самия край и резултатът винаги да е положителен. След всеки мач, особено след Турция и САЩ, самоувереността ни се повдигаше.
Какво може да ни кажете за двубоя със САЩ и победата в пет гейма над този силен отбор?
Виктория Нинова: Този мач не беше лек, но отборно успяхме да се преборим.
Вие, г-н Петров, как успявахте да задържите момичетата здраво стъпили на земята и да не хвърчат из облаците?
Атанас Петров: Не ми се е налагало в тази посока да работя, защото те са доста здраво стъпили на земята. Знаят къде се намират и какво могат. Основната идея след всеки мач беше да си направим анализ на играта и на следващия противник. Момичетата бяха максимално мотивирани всеки мач и се раздаваха на макс. Те не се спестиха нито секунда за последните два месеца.
Кой беше най-трудният противник?
Атанас Петров: Нямаше лек противник. На световното разликата беше, че дойдоха отбори с различен стил на игра. Трябваше да свикнем бързо с тях. На пример американките, които играят много бърз волейбол, агресивен. Трябваше да намерим начин за преодоляване на по-високата блокада на САЩ и Турция, на техничната игра на Бразилия. Различни противници с различен стил на игра – това беше интересното на световното първенство. Още след спечелването на Балканската купа на момичетата им светна, че можем да спечелим нещо сериозно. Аз съм много доволен от реакцията, която показаха нашите момичета спрямо всеки отбор и дисциплината, която демонстрираха на големи състезателки.
Миналата година европейска титла до 18 г. с Тони Зетова като наставник. Сега световна титла до 19 г. Ражда ли се новото златно поколение за българския женски волейбол?
Атанас Петров: Успехите са показател. Когато са няколко поредни вече не е прецедент. Очаквам да видим с голям интерес как ще се развият в бъдеще. Тяхното, а и отдолу идват много талантливи деца. Трябва да отлича, че на нас тази година като подготовка, не ни липсваше нищо. Това е благодарение на Българската федерация по волейбол и Министерството на спорта.
Какви са реалистичните цели от тук нататък?
Атанас Петров: Със сигурност трябва да поддържаме нивото. В момента няма как не сме на 100% сигурни, че ще станем олимпийски шампиони.
Постоянството ли е ключът към успеха?
Виктория Нинова: Да, със сигурност. Особено сега, с темата за олимпийските игри и световното. Сега смятам, че всичко е възможно и един ден можем да станем олимпийски шампионки.
