Заместник-изпълнителният директор на Българския футболен съюз (БФС) Добрин Гьонов даде специално интервю за БТА в Индонезия, часове преди първата среща на „лъвовете“ от турнира „FIFA Series 2026” срещу Соломоновите острови. Той разказа за работата в последните месеци в централата, отношенията със стратегическия партньор – белгийците от „Double Pass”, разговорите с държавата, нивото на първенството, както и оценката на УЕФА и ФИФА.
Гьонов е категоричен, че резултатите, които има в момента целият български футбол, категорично не отговарят на потенциала на страната.
Директорът обърна особено внимание и на подготвения старт на проекта „Академия БФС“ и на категоризацията на клубовете.
За последния редовен конгрес, ежегодните обиколки на ръководството в страната
„За мене конгресът мина доста добре и затова говори, че хората гласуваха абсолютно единодушно по всички точки. Имаше комуникация, което е най-важното. Считам, че гледаме в една посока и се надявам усилията, които имаме като ръководство да работим, да бъдем прозрачни и да комуникираме с клубовете и с всички заинтересовани страни, да се е получило. Освен конгреса, знаете има ежегодна обиколка по страната на президента на БФС Георги Иванов, в която имах удоволствието и аз да участвам. Срещаме се с клубовете, дискутираме какви са болките, какви нови неща са се случили и как реформите, които правим, се отразяват“.
„Получаваме обратна връзка, но освен нея, много важно нещо, което се случи, е одобряването на стратегията на БФС за периода 2026 – 2030. Тя се подготвя от една година съвместно с УЕФА, но изготвянето й беше направено съвместно с клубовете. Имахме няколко сесии – отделна, на която поканихме само професионалните, отделна за аматьорските, отделна за партньорите, представители на правителството дойдоха и заедно с представителите на УЕФА обсъждахме какви са целите. Това, което получихме от европейската централа като обратна връзка е, че в много държави проблемите са сходни. Естествено, имаме си някакви специални различия, но общо взето проблемите, които срещаме ние, се срещат и в различни други държави къде в по-голяма, къде в по-малка степен. Важното беше, че клубовете бяха там и чуха какво УЕФА предлага като варианти, а и ние какво сме изградили. Сега продължава т.нар имплементация на тази стратегия. И най-важното, на което се надявам е хората да са видели, че искаме да сме прозрачни и да работим заедно. В крайна сметка решенията се взимат от администрацията на БФС и изпълкома, но винаги всичко се обсъжда и всичко се обяснява. Което мисля, че е голямата разлика между ръководството, което сме в момента и предни години“.
„След тези срещи съм на мнение, че дистанцията между ръководство на Българския футболен съюз и хората по места е близка, ледовете са напълно стопени. На всякъде първо провеждаме една формална среща, после оставаме и не сме отказали на никого да комуникираме. В почти всеки един град идват хора, които ме питат, и това са нормални неща вероятно за решения, които не намират, за трудности, които срещат. Винаги сме откликвали и не само аз. Всички от федерацията се опитваме да бъдем на разположение постоянно и във всеки един момент да чуваме обратната връзка. Стараем се, надявам се хората да виждат, че сме близо до клубовете, президентът е близо до клубовете и иска да чуе, винаги дава думата на всеки, няма никакво затъмнение, няма някой да не е поканен. И когато има някакъв проблем, президентът на БФС разпределя задачите не екипа си и ние ги решаваме“.
„Лично за мене имаше много неща, които бяха нови при двете обиколки, на които участвам. Срещнах се и чух доста неща. Определено моите познания са повече в професионалния футбол, така че сблъсках с проблеми от аматьорския. Видях, че някои от нещата, които са написани, не са разбираеми и трябва да се „смелят“ на по-лесен език. Получихме конкретни предложения за проблеми, които има по Наредби, по процеси и част от тях ги заложихме, за други търсим варианти. Имат и много финансови проблеми, които ние няма как да ги решим, но им даваме подходи, по които да работят“.
За създаването на „Академия БФС“ и кога хората могат да очакват първите резултати от проекта, който ще стартира през лятото на 2026-а година
„Доколкото знам, още преди ние да поемем управлението, е имало обсъждания в тази посока. Но доста сериозно се захванахме в рамките на една година и водихме усилени разговори по тази тематика. Също така натежа и много добрата комуникация, която имахме с Грузинската федерация по футбол. Тъй като играхме два мача в Лига на нациите и смея да твърдя, че сме в отлични отношения с колегите. И на официалните срещи, които имахме, ние седяхме и питахме за всеки малък детайл. Това са часове разговори, в които бутахме в тази насока, за да видим какво са направили те. Защото фактически и те започват по същия начин и лека полека стигат до там да имат осем академии, в които имат 11 отбора из цялата държава. И виждаме резултатите им на терена. След това споделихме тази наша идея с колегите от УЕФА и те също дадоха примери и ни показаха по какъв начин можем да пренасочим ресурсите, които получаваме, така че част от разходите да бъдат покрити от програма на УЕФА. И вече с ФИФА по същия начин – имахме презентация от тяхна страна, а и те имат програма, която може да финансира една част. А и в тяхната програма има и специален ментор, който ще дойде и ще бъде като „шапка върху работата на треньорите“, което за мене е безценно, тъй като ще имаме възможност с много опитни хора от съвременния европейски футбол да ръководят процесите. И то не само тренировъчния процес, но и цялата спортно-техническа организация на този проект“.
„За обществеността – когато се каже резултати, те се измерват в това на терена да се постигне спортен резултат. А за нас резултатите могат да се видят и на първия месец, че сме успели да селектираме хора, че са тръгнали на училище успешно, че водят тренировъчния процес, че сме селектирали правилните треньори и екип. Защото екипът ще бъде доста голям – медицински лица, физиотерапевти, домакини, мениджъри, транспорт. Сега говорим за едни деца, които ще съберем на 13-годишна възраст, които след две-три и повече години, като влязат в националния отбор U17, ще видим първите наченки на това, което ние сме работили“.
„Имаме много добра комуникация с водещите отбори, те приветстваха този проект. Но то е лесно в началото, когато го видят написано. После когато трябва да има борба за даден състезател обаче предполагам, че ще има напрежение, но това са неща, които са неминуема част от всеки един процес. Готови сме. Големите клубове, от които ние очакваме да развиват футболисти, е хубаво да разберат, че ще има един процес 4-5 години самата програма. И тогава ще могат да вземат едни готови състезатели, реално погледнато. Тогава да започне борбата. Нека да ни оставят този процес да мине, да видим първия набор, дай Боже да има втори и трети в следващите години и да стигнем до момент да имаме пет отбора в Академията. Тука ще имаме сериозна нужда от държавата, но за сега от там има много положителни сигнали. Напрежение винаги ще има, има го и всеки ден във всяка една работна среда и процес. Ако няма напрежение, това означава, че нещата, които правим са прекалено лесни и няма да дадат значителни резултати.
Ползите от съвместната работа и сътрудничеството с базираната в Белгия агенция за стратегически проекти и развитие на футбола „Double Pass“
„Тепърва ще видим какво ще носи за работата в детско-юношеския футбол. Ние ги наемаме с ясната идея да ни дадат пътя, да категоризираме отборите и да дадат идея как да преструктурираме нещата на базата на огромния опит и специалисти, с които те разполагат. И тука връщайки се към предния въпрос знам, че ще срещнем много предизвикателства, но заедно сме тръгнали по тази пътека и ще даде резултат. Както колегите от „Double Pass“, така и колегите от УЕФА споделят, че България има изключителен потенциал за развитие и резултатите ни от последните години не отговарят на потенциала ни. Какво имам предвид? Спорт номер 1, най-голям интерес, история, добри и развити клубове. Много хора казват, че нашите клубове са бедни, но като погледнем статистиката на нашите и го сравним с другите виждаме, че далече не е така. А за първенството, че не е атрактивно, затова сами се подценяваме и може би имаме нужда от някои инфраструктурни и продуктови подобрения. Това е друга тема на разговор, но също работим върху тях. Но изводът като цяло е, че ние имаме голям потенциал, който може би в последните 20 години сме изпуснали да търсим тенденциите за промяна. Може би интересите на клубовете са натежали в дадени моменти и се е стигнало до там, че ние нямаме добра основа от футболисти, които да развиваме. Ясен е интересът на клубовете да участват в евротурнирите, да бъдат по-боеспособни, да вземат готов продукт, но в крайна сметка това не е печелившо за нас като нация. И ще трябва да преструктурираме този модел в годините, за да намерим баланса между това да имаме силен национален отбор и силни клубни тимове, които би било хубаво да са с водещи футболисти-българи“.
„За съжаление мисленето на президенти, собственици е доста краткосрочно. Не искат да гледат напред, което е напълно нормално. Освен това професионалният футбол изисква значителни финанси. И стратегии, които биха въвлекли клубовете да им дадат резултат така след 5-6 години, не са им интересни. Но близо 20 години, горе-долу след влизането на България в ЕС, за съжаление клубовете са се нагодили да ситуацията и развитието да бъде в тяхна полза на футбола като цяло и това неминуемо ще трябва да бъде променено“.
