E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Сряда, 16 Май 2018 14:44

Шерпите – забравените герои на планината

Кои са шерпите, които в продължение на дни издирват българския алпинист Боян Петров? Кои са шерпите, които в продължение на дни издирват българския алпинист Боян Петров?

 

Кои са шерпите, които в продължение на дни издирват българския алпинист Боян Петров? Този етнос от 154 000 души, живеещ в планинския район в Източен Непал, са едни от най-опитните алпинисти и изключителни атлети. Те имат физиологическа аномалия в клетките, която им позволява да живеят и работят на големи височини, където кислородът е малко, а обикновените хора трудно оцеляват. Шерпите се грижат за безопасността на онези, които приемат за най-голямото предизвикателство в живота си покоряването на върховете. Представителите на този етнос се изкачват с алпинистите от базовите лагери до върха. Работата на такава височина е опасна и изисква добра подготовка. Но и още нещо - количествата кислород са минимални, съобщи Нова телевизия. За да преживеят височината, клетките на шерпите са еволюирали, като онази част, която провежда кислорода, работи много по-ефикасно. Елитният шерп-водач изкарва между 4 и 5 хиляди долара за два месеца в сравнение със средната заплата в Непал, която е около 400 долара годишно. Шерпите не са гаранция срещу смъртта, но те са отговорни за най-рискованата част от пътуването - катерят се, за да поставят осигурителните въжета и стълби, дори пристигат първи в лагерите, за да направят топлия чай, с който да посрещнат алпинистите.

 

 

 

 

 

Хималаите са тяхната планина. А откакто аплинисти и туристи започнаха да се тъплят под връх Еверест, планината е и техният помъник. Шерпите, с легендарната им издръжливост и приветливите си усмивки, са неразделна част от всички експедиции на Еверест от самото им начало. Всъщност много малко значителни успехи са постигнати без помощта на непалските носачи. Името на народа им влезе официално в речниците като синоним на думата носач. Те далеч обаче не са само носачи. 

 

Когато планинарите от Запада за първи път вдигат поглед към най-високия връх в света, те откриват и народа на шерпите - хора, които са идеално приспособени към трудностите при катеренето на големи височини, изключително позитивни, решителни и смели и невероятно издръжливи на студ. 

 

Шерпите не са се интересували от катерене по високите върхове на Хималаите до идването на европейските алпинисти (8 от 14-те най-високи върхове в света са в Непал). Връх Еверест (8850 м), известен като Чомолунгма, или "богинята, майка на вселената" на тибетски език, дълго време е смятан за 

 

Местните народи са вярвали, че хълмовете му са забранени за човешките същества. 

 

Въпреки че до момента пътят към Еверест е бил утъпкан от доста хора, местните все още приемат планината като свещено място. Всички съвременни експедиции започват със специална церемония, в която шерпите и чуждестранните катерачи изразяват почитта си и оставят дарове за боговете от планината с надеждата те да бъдат благоразположени към тях по време на изкачването. 

 

Хималайският ветеран Александър Келас в началото на 20-те години на 19-и век е първият, открил естествения талант на шерпите да издържат на тежка работа и да се катерят на големи височини. 

 

По това време Келас е бил най-големият експерт в света по "планинската болест" и ефектите от големите височини върху човешкото тяло. Той установява, че шерпите не чувстват тези ефекти върху себе си по начина, по който те се проявяват при хора от други народности. Въпреки че не е ясно каква точно комбинация от гени и живот на голяма надморска височина позволява на шерпите да се справят по-добре физиологически от останалите хора с планините. 

 

В началото шерпите са били наемани като носачи, за да пренасят огромното оборудване на първите експедиции, организирани в почти военен стил. Британските алпинисти били удивени от силата на обитателите на Хималаите - както на най-здравите мъже, така и на младите момчета и възрастните мъже. Участник описва екипа от носачи в една от ранните експедиции в Хималаите като "разнородна тълпа от старци, жени, момчета и момичета.". Той обаче се удивил от постиженията им. "Бях абсолютно объркан" като видях, как шерпите носят товара си на 6000 метра височина, пише той. "Някои носеха по 35 килограма!. Заедно с багажа, част от жените носеха и бебетата си". 

 

По-способните шерпи скоро надскачат статута си на носачи и се катерят заедно с алпинистите.Тези, които се отличавали с постижения в планината, получавали специален медал от британците. И мнозина започнали да се стремят към тази чест - наградата носела и до по-високо заплащане. 

 

Легендата от Еверест Джордж Малроу докладва на съвместна среща на Кралското географско дружество и Алпийския клуб на Великобритания, че най-великият урок, научен от експедициите през 1922 г. е този, че силата на шерпите далеч надхвърля очакванията. Те качвали товари на височина около 8000 м и някои от тях били способни да повторят това невероятно постижение в три поредни дни, без да покажат каквато и да било умора. 

 

Благодарение на тази невероятна способност на шерпите покоряването на Еверест става от високопланински лагери - метод, използван от повечето алпинисти, тръгнали към върха и днес. 

 

За съжаление шерпите също така са първите, които  при изкачванията към Чомолунгма. Първите смъртни случаи в експедициите към върха са на 7 шерпи, загинали от лавина през 1922 г. Дори и след нещастието обаче непалците остават ентусиасти по отношение експедиците към Еверест. Разбира се, западните алпинисти още тогава се превръщат в значителен източник на доходи за бедните планинци. Защото желаещите да покорят най-високия връх стават все повече и повече. 

 

Шерпът Тензинг Норгей и новозеландецът Сър Едмън Хилари са първите, които успяват да достигнат върха през 1953 г. Тензинг е този, който  на Еверест. По време на експедицията през 1963 г., когато първите америкаци успяват да изкачат Чомолунгма, шерпите играят героична роля. След успешното изкачване, алпинистите Уили Ънсолд, Лут Джерстад и Бари Бишъп са били изтощени от измръзвания и абсолютно неспособни да се спуснат от базовия лагер. Екип от шерпи идва да спаси алпинистите - по четирима вземат на ръце всеки от тях и ги носят в продължение на два дни до Намче Базар - главното селище, откъдето били евакуирани с хеликоптер. Президентът Джон Ф. Кенеди награждава шерпите с медали. 

В днешно време шерпите са сред най-добрите планинари - освен помощници, самите те са в първите редици на покорителите на хималайските върхове. 

 

Анг Рита Шерпа например 10 пъти е изкачвал Еверест без кислородни бутилки. През 1999 г. Бабу Чири Шерпа прекарва рекордните 20 часа на върха. През 1995 г. той изкачва върха два пъти в рамките на 2 седмици. А през 2001 г. намира смъртта си в дълбока пукнатина в ледник. 

 

 

Двама шерпи - Пемба Дорджи и Лакпа Гелу се състезаваха кой ще успее по-бързо да изкачи Еверест. На 23 май 2003 г. Доржди достига върха за 12 часа и 46 минути. Три дни по-късно Гелу подобрява рекорда му с два часа, изкачвайки се за 10 часа и 46 минути. На 21 май 2004 г. Дорджи отново подобрява рекорда - 8 часа и 10 минути. 

 

Подобни факти, както и незаменимата им роля в пренасянето на багажи, закрепването на въжета, организирането на лагери и въобще цялостната им грижа за експедициите спечели огромна популярност на народа на шерпите. Благодарение на тези си умения те развиха и много проспериращ бизнес в някога изолирания непалски район Соло Кумбу. 

 

Разбира се, успехът или провалът на Еверест имат своята цена. След първите 7 загинали шерпи през 1922 г., много други са намерили смъртта си под върха. Най-малко 187 души са намерили смъртта си под върха, от тях около една трета са шерпи. 

 

Над 1600 души от 65 страни са изкачили Еверест до момента, а желаещите стават все повече. над 100 са жените, покорили върха. 

 

53 години, след като Хилари и Тензинг достигнаха върха, се чуват гласове, че Еверест вече е загубил мистичността си и се е превърнал просто в още една туристическа дестинация. 

 

"По-скоро е тъжно, че ценността на изкачването на Еверест намаля. Огромният брой алпинисти направи изкачването на Еверест по-опасно и в същото време планината по-малко свещена", казва пред Ройтерс японката Джунко Табей, която през 1975 г. стана първата жена, която покори върха. 

 

Тя не е единствената, която смята, че Еверест се е превърнал в твърде комерсиализирано място. Критиците твърдят, че вече има твърде много алпинисти, като много от тях са неподготвени, а планината се е превърнала в място за поставяне на рекорди - най-младия, най-стария, първото спускане със ски или сноуборд от върха ... 

 

"Еверест стана много комерсиализиран. Много компании организират пътувания до върха. Те често водят начинаещи катерачи, които даже на са си слагали котки. И резултатът е, че мистиката изчезна. Хората гледат на нея просто като още една планина.", казва Джамлинг Норгей, синът на първия шерп, изкачил Еверест.