E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Alfa
Понеделник, 04 Декември 2017 15:44

Подновяват разкопките на първата резиденция на одриските царе и златния храм край село Васил Левски/снимки/

Карлово иска да поднови разкопките на първата резиденция на одриските царе и златния храм край село Васил Левски Карлово иска да поднови разкопките на първата резиденция на одриските царе и златния храм край село Васил Левски

 

Кметът на Карлово Емил Кабаиванов има намерение да рестартира археологическите разкопки на тракийския град от 6 век пр. н. е. край село Васил Левски. Това стана ясно днес по време на изложбата в пловдивския археологически музей на Златното монетно съкровище, намерено в Карлово през 1974 г. Останките от тракийската крепост бяха открити през 1993 година, но чак през 2005-2006 година бяха направени първите археологически проучвания от доц. Костадин Кисьов и бяха открити основите на Цитаделата, част от зидове на владетелска резиденция. 

По думите на Кабаиванов за започването на археологически разкопки от Община Карлово ще търсят финансиране от Европа.  

 

PlovdivskiNovini.com припомня един от материалите си за тракийската крепост, за която се предполага, че е била резиденция на Одриските царе:

 

През един летен ден на 1993 година проф. Мечислав Домарадски и доц. Костадин Кисьов се натъкват на странен сандък в Карловския музей при работа във фонда му. Двамата работят върху поредната тракийска археология, но когато отварят ковчежето и виждат изрисуваните гръцки керемиди, оставят всичко и питат как тези находки са попаднали в музея. От там им обясняват, че през 80-те години на миналия век, един човек ги е донесъл и ги оставил. Мъжът е обяснил, че при обработката на лозето си е намерил доста керемиди и му се сторили ценни и за това ги събрал. Археолозите разглеждат с вълнение красивите керемиди украсени с фирнис – използвани в храмовото строителство на древна Гърция, защото за първи път в България се намират такива експонати. Взели фондовите документи и видели името и населеното място на човекът, който ги е донесъл. Не след дълго проф Домарадски и доц. Кисьов намират мъжа, който с охота им показва мястото където е намерил керемидите. Те не предполагат какво са намерили и започват да сондират земята, след което попадат на монументални градежи. Разбрахме, че сме открили крепостен зид, разказва пред Plovdivskinovini.com директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов. Това им показва, че обектът е доста голям и с квадрова зидария.  Разкрит е сектор от масивен крепостен зид с дължина 50 м,  запазен на височина от 1 до 1,70 м и дебелина 2 м. Зидът е изграден от масивни каменни квадри и речни камъни споявани с калов разтвор и глина. Градежът е изпълнен  в opus emplektum ( опус емплектум ) , като основата е изградена от големи квадрови блокове от пясъчник, подреждани в предварително оформени в скалния терен темели.

 

Поради липса на пари правихме разкопките през различни периоди – 1993, 1996, 1998, 2005 и 2008 година, казва доц. Кисьов. До края на миналия век се локализира територията на тракийския град със сондажи. С георадар върху планинска тераса установяват наличието на цитадела с площ 5 декара, крепостна стена и улица от речни камъни. Според доц. Костадин Кисьов това е един от най-интересните и впечатляващи тракийски обекти и е най-ранният град откриван у нас. Укрепителният зид е по-ранен и от този на Небет тепе на Трихълмието, но и двата са в стил плектон, както и тракийският град Пистирос, край Ветрен. Разкритият град край село Васил Левски е включен като приоритетен в стратегията на Министерството на културата за проучване и превръщането му в туристическа атракция.  Разположението на обекта на 3 км от селото и на 1 км от пътя Карлово – Калофер – Казанлък позволява неговото бързо превръщане в туристическа атракция.  

 

Едва през 2005 година започват истинските разкопки. Те показват, че тракийският град обхваща площ от около 30 декара, като в неговата североизточна периферия се намират останките от най-ранният, откриван до сега в България, царски дворец с прилежащите към него храмове и стопански постройки. Археологическият обект датира от VІ – V в.пр.Хр. и е единственият открит до сега тракийски град от този период в България, казва доц. Кисьов. 

 

Самият дворец е построен от големи каменни блокове, покрит е с рисувани керемиди. Цялата царска резиденция с прилежащите постройки е укрепена с масивна крепостна стена достигаща на места до 2 м. В проучената до сега площ от около 3 декара са открити луксозни предмети внос от древна Гърция и Египет. Зидовете на селището са запазени на височина до 1,50 – 2 м., което позволява извършването на пълна реставрация и реконструкция. Открити са части от канализация, но все още не е добре проучена. Все още не са локализирали некропола на тракийския град. „Интересното е, че на цялата територия на селището на Васил Левски, съседното Дъбене, Баня и т.н няма могили. Може да се окаже, че ранните гробници на тракийските владетели са плоски некрополи. Ще ги търсим”, казва доц. Кисьов. Богатите гробници край Дуванли и  Чернозем са свързани с одриската аристокрация, но пък го няма селището. Губи се връзката некропол – селище. Може да се окаже, че некрополът от двете страни на река Стряма да е на този тракийски град край село Васил Левски. Като датировка всичките могили съвпадат с него VI-III век пр. Хр., казва археологът.    

 

През 2008 г. се открива най-ранната в България храмова постройка с красиво украсен керемиден покрив и каменни архитрави от  VІ – V в.пр.Хр. Разкрит е масивен каменен архивтрав с височина 1 м, който се е намирал в храмовата постройка. Самият храм е имал правоъгълна форма, изграден в основата от каменни квадри и дървена открита конструкция, която е била покрита с керемиден покрив от плоски и извити керемиди със значителни размери – 60 Х 40 см. В четирите си ъгъла също е имало архивтрави. Тази строителна практика е използувана изключително рядко и се среща главно при сградите свързани с царската институция в древна Тракия. Според археолозите всички керемиди, както извитите, така и плоските са били покрити със златисто покритие (котешко злато). «Може да си го представим как покривът на харама е блестял в златисто от далеч. Било е впечатляващо за тогава.», казва доц. Кисьов. 

Селищният тракийски център край с. В. Левски най-вероятно е бил административно и политическо средище на някой от най-ранните царе на одриското царство в край на VІ – началото на V в.пр.Хр., в който са живели и пътуващи гръцки майстори, често наемани от тракийските царе за строителство на гробници или укрепителни съоръжения.  Находките открити в проучените сектори на селищния център се състоят от месна тракийска керамика, вносни гръцки чернофигурни съдове и амфори за внос на вино от о-в Тасос и о-в Самос, различни по форма глинени тежести за вретено и вертикален стан, накити, стъклени мъниста и други. 

 

Многобройните вносни стоки открити при разкопките край с.В.Левски обаче сочат, че много преди времето на Ситалк някои от одриските царе от вътрешността на древна Тракия са поддържали търговски и политически контакти с  Атина и други древногръцки градове. Все още не може да се посочи името на този градски център и името на неговия основател, но при бъдещите проучвания има голяма вероятност да се да открие писмен декрет или посветителен надпис.

 

Прието е мнение, че това е може да се счита за първата столица на Одриската държава у нас. Доц. Кисьов е направил план за предстоящите нови разкопки на тракийската резиденция, който първо ще включва разкопки на цитаделата, а след това и на външната част на двореца. Той се надява да открие надпис и да разбере името на града, както е със Севтополис и Кабиле, а може и да се открие и надпис с името на владетеля. В древногръцката литература са спомената имената на 10 селищни центрове прилежащи на различни тракийски царе, които все още са неизвестни. „За сега са проучени едва 3 декара от цялата  територия на града, което ни дава възможност да мислим, че ни очакват големи находки. Все пак откритите луксозни предмети от Египет и Гърция ни дават предпоставка да очакваме това. Според древногръцките историци одриския цар Ситалк, за първи път през 431 г. пр.Хр.осъществява официални контакти с Атина. А намерените материали от Египет и Гърция са по-ранни от тази години и може да свържем града с Терес I.”, казва доц. Кисьов. 

 

Последно променена в Понеделник, 04 Декември 2017 16:20