E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Alfa
Събота, 04 Април 2015 14:40

Послания от отвъдното

Докато сте под душа, върху огледалото се появява послание, което кара мократа ви коса да се изправи. Тъмни силуети се разхождат в дома ви. Чувате странни гласове... Всъщност това може и да е знак, че сте прекалили с филмите на ужасите. А може наистина някой да се опитва да се свърже с вас. Не е нужно обаче това да се случва като по сценарий. Знаците могат да бъдат най-различни. Вдъхновени от историята на писателката Джейн Мерил Форест, която говори с мъртвия си брат, читатели на “Дейли мейл” споделят своите истории.

Катрин

“Със съпруга ми Ноел живеехме в Северна Ирландия. Ноел беше инженер и най-прагматичният човек, когото познавам. През миналия юли той се върна от нощна смяна и остави ключовете от колата на шкафчето до спалнята. В 3 ч през нощта ключовете паднаха и събудиха и двамата. Аз го обвиних, че ги е бутнал, но той ме увери, че не е. На следващия ден трябваше да летим до Лондон. Аз карах до летището и през целия път той ми повтаряше да внимавам и да не бързам. Не ме пусна без колан. Когато го питах какво става, ми каза, че ще катастрофираме. И катастрофирахме. Обясниха ми, че ако съм била без колана, можеше да излетя през стъклото. Питах Ноел как е разбрал. “Братовчед ми и баба ни бяха в стаята ни през нощта. Те бутнаха ключовете”, отговори ми той. Ако друг ми го беше казал, нямаше да повярвам.”

Мери Мартин

“Когато синът ми Андрю почина, едва навършил 21 г., ми беше много трудно да го приема. Той беше единственото ми дете. Когато се прибирах един ден от магазина няколко месеца след смъртта му, го чух да казва: ”Ще си спомня за деня на майката утре.” Продължих към къщи, изпълнена с приятно чувство. На следващия ден на вратата ми се позвъни. Беше далечна позната, която не бях виждала от доста време. Носеше набрани цветя. Каза ми, че те не са от нея. Обясни ми, че миела чиниите след закуска, когато чула Андрю да казва: ”Занеси цветя на мама”, затова набрала от градината. Случилото се оказа невероятно въздействае и на двете ни. Не бях разказвала на никого за случката от предния ден. Ясно беше, че Андрю се опитва да ми покаже, че е в безопасност.”

Ан Аш

Със съпруга ми Майк бяхме лудо влюбени. Оженихме се, когато бях на 16 г., а той на 19 г., така че може да си представите колко съкрушена бях, когато почина. Докато беше болен, сама се грижих за него. Отиде си, държейки ръката ми, седнал в любимия си стол. Спомням си, че галех косата му и му повтарях: ”Обещай ми, че винаги ще бъдеш с мен, Майк...” Днес съм сигурна, че това е така. Месец след смъртта му поправях нещо в банята, но работата не вървеше. Разплаках се и казах на глас: “О, Майк, само ако беше тук, щеше да знаеш какво да направиш и щеше да ми направиш чай, нали?” След няколко минути чух водата в чайника да завира. Бях сама, а печката беше изключена. В първия момент се вцепених, но после ме заля приятно чувство. Казах си: “Това си ти, Майк.” Така че да, има живот след смъртта и изпитвам облекчение, че ще видя съпруга си отново.”

Хилъри Картър

“Братовчед ми почина на 60 г. Няколко дни след смъртта му седях в кухнята и пишех книга за числата, които се повтарят като 111,222,333. Нумеролог съм. Внезапно чух гласа на братовчед ми, който ми каза: “Преброй дните.” Първоначално не го разбрах, след това осъзнах, че иска от мен да видя колко дни е живял. С компютърна програма изчислих и бях изумена - беше живял точно 22 222 дни!”

Писателка говори с мъртвия си брат

„Кой може да предположи, че една порцеланова купа може да промени живота ти? Съпругът ми беше в леглото, а аз влизах в спалнята, когато се случи: синьо-бялата ни купа прелетя през стаята. И наистина имам предвид прелетя, защото прекоси половината стая, преди да падне. Беше странно, но се вписваше в поредицата от необясними неща, които се случваха, откакто се бяхме нанесли. Лампите постоянно се включваха и загасваха, телевизорът сменяше каналите си. На следващия ден споделих с колегите си за случилото се и те ми препоръчаха да се срещна с медиум”, така започва историята на писателката Джейн Мерил Форест. Тя разказва пред британското издание „Дейли мейл” за първия си сблъсък със свръхестественото. „Брат ми Стивън беше починал няколко месеца по-рано. Дали той се опитваше да се свърже с мен? Бях на 27 години, рационална жена, която следва логиката и е убедена, че смъртта е краят. Но реших да опитам. Все пак се случваха неща, които не можех да си обясня”, продължава Джейн. Следват няколко посещения при различни специалисти, които изненадват писателката. При никой от тях хората не се събират на свещи, не държат ръцете си и не викат името на починалия, с когото се опитват да влязат в контакт. Но и на никои от тях младата жена не успява да осъществи връзка с брат си. Получава се няколко години по-късно, когато най-после на един от сеансите Джейн чува: ”Брат ти е тук.” Този път за нея няма съмнение, че случващото е реално. Медиумът й разкрива подробности, които само брат й може да знае. Говори от негово име така, както би говорил Стивън, и Джейн си спомня, че брат й е обещал да я посети в новия й дом. „И го е направил”, обяснява й медиумът. Това е само началото за Форест, която посвещава следващите няколко години от живота си на необяснимото, защото вече е убедена, че има нещо след смъртта.