E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Събота, 17 Март 2018 07:49

Йорданка Белева гостува в Пловдив в рамките на Младият Пловдив чете

Йорданка Белева гостува в Езикова гиманзия „Пловдив“ в рамките на инициативата Младият Пловдив чете 2018 на 16 март. Срещата се организира със съдействието  на Езикова гиманзия „Пловдив“ и Ученически библиотечен съвет , Фондация „Стоил Куцев-Даскала“ и Издателство Жанет 45. Събитието е едно от първите от поредицата предстоящи срещи със съвременни писатели, художници, преводачи и хора на изкуството, които ще се случат в Пловдив. 

 

Йорданка Белева ще представи в Пловдив и последната си книга „Кедер“ на 16 март, петък от  18:00 часа, в Културен център Тракарт (подлез Археологически).  Модератор на събитието е Ина Иванов. В събота на 17 март 2018 от 16:00 ч. Йорданка Белева ще разговаря с читатели и приятели на Литературен шейкър в Асеновград. Мястото е Бар КоШиПрайм.

 

За книгата:

 

"Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника „Кедер“ на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото – стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. „Кедер“ е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто."

Здравка Евтимова 

 

За автора:

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология. Защитава докторат за информационните възможности на библиотеките в европейските парламенти.

 

Носител е на първи награди за поезия и проза. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“ (2002), „Й“ (2012) и „Пропуснатият момент“ (2017), както и на сборниците с разкази „Надморската височина на любовта“ (2011), „Ключове“ (2015) и Кедер (2018).

 

 

 

Кедер“

от Йорданка Белева

„Отключване на кръвта, 1953 г.“

 

Раждам се с помощта на връзка ключове. Ето как.

Когато дядо овдовял, не знаел за кое по-напред да скърби, въртял се в кръг, объркан от пътните табели на мъката: починалата съпруга, осиротялото невръстно дете, болната  неподвижна майка, изгубената младост, ненамерената надежда. 

Но човекът, ако го оставиш дълго да се върти в кръг, става въртоглав и може никога да не се завърне. Затова при дядо започнали да идват близки и далечни роднини. Да му говорят как мъката си е мъка, но трябва да си намери жена, защото за детето е потребна майка, а за къщата – домакиня. Дядо слушал и нищо не казвал, и без хората си знаел – дете се отглежда, къща се чисти, но обич не се подменя. После спрял да ги слуша какво му говорят и се хванал здраво за работа.

Всяка сутрин изкарвал стадото и докато внимавал да не се отклони животинка, да намери добро пасище, да пладнуват близо до вода, да се завърнат невредими, и вечерта се спускала. Така дните  минавали като броене на овце, но това не приспивало сърцето му. То сякаш било нащрек и чакало.

Някъде по това време, в друго село наблизо, баба също останала самичка с малко дете. Международната спогодба, която тъкмо била разделила на две Добруджа, разсичала и здрави семейни съюзи – мъжът на баба избягал с румънка. Навярно точно тогава бабиното сърце е приличало на опустошената родна земя: на север – непрежалимото, на юг – неизбежното, а между тях трябвало насила да се удебелява граничната линия. Баба живеела на тази линия и пазела в изтласкването на кръвта да не се смесват двата й живота.

И тогава дядо изгубил овца. Търсил я в няколко села. Докато търсил овцата, намерил баба ми.