E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Alfa
Сряда, 20 Септември 2017 10:43

Светци или грешници и Великденско вино играят на Сцена на кръстопът

Държавният театър от  Измир, Турция представа днес пиесата  „Светци или грешници“ от Антъни Хоровиц на фестивала "Сцена на Кръстопът". Тя ще се играе от 19.00 часа на Голямата сцена на Драматичния театър в Пловдив.

Постановка: Баръш Ерденк
Сценография: Емре Сатъ
Костюми: Медина Явуз
Дизайн осветление: Зейнел Ъшък
Музика: Орхан Енес Кузу
Хореография: Сибел Ерденк

Участват: Джемалеттин Чекмедже, Темер Йълмаз, Джанан Еренер Шен

Писателят Марк Стайлър пристига в болницата за душевно болни престъпници в Съфък. Очаква да се срещне там с главния герой на най-новия си роман -- Великденския човек. Но това се оказва трудна задача. В опита си да проумее вътрешния свят на душевно болен сериен убиец, Стайлър ще се сблъска със собствената си тъмна страна. Докато разкрива човешката природа, писателят стига до убеждението, че съществува здрава връзка между доброто и злото. Също като при светците и грешниците. Каква е причината тогава да ни привличат престъпниците, убийците и жестокостта? Защо страхът и насилието ни възбуждат? Задоволяваме тъмните си страсти ли чрез човешката бруталност? Удоволствието от смъртта и кръвта...
Тази вечер от 19.30 ч.,  в Драматичен театър  "Повдив" на Камерната  сцена театър „Възраждане“ представя „Великденско вино“ от Константин Илиев. Режисьор и сценограф: Весела Василева и Борислав Тонев-Бъки
Фотограф: Георги Златарев
Участват: Свежен Младенов и Йордан Ръсин
Както в криминалния роман (по Цв. Тодоров) пред очите ни се разгръщат едновременно две истории: едната завършена – тази на престъплението, и едната незавършена – тази на разкриването на престъплението. Само че сега престъпникът и разследващият са едно и също лице. Географията, топонимията, местата и пътищата, имената, дните, часовете - като линии на карта – се събират в една точка – монолога на Кръстьо Никифоров. Той знае истината и същевременно не я знае. Защото като всеки трагически характер, и този не познава докрай самия себе си. И той тръгва към това познание, въоръжен с най-острия инструмент – всепроникващата българска ирония.
Трезвият му сарказъм просмуква всичко, за което говори – истините, мненията, фактите и историческите му заключения. За неговия светски мислещ ум и характер, надарен с всички лидерски качества, няма табута, няма неразрешим въпрос. Неговият нонконформизъм никога не е бил роля или маска, претенция на посредствен човек. Той никога не е бил посредствен човек.Анализът му на българското революционно движение стига до някаква раблезианска сатира, карнавалност и обезоръжаваща компетентност. Такъв човек не би предал. Нито Левски, нито друг. И все пак предателството е извършено. И не за пари, и не от страх. Къде се пречупва този дух и къде душата се оказва по-слаба от характера? Този ироничен, енигматичен и проникновен текст съдържа именно този въпрос.На този въпрос се опитва да отговори и представлението.

 

banner728