E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Alfa
Сряда, 13 Септември 2017 09:19

Изложбата „Българските чехи” вече ще може да бъде видяна и в Пловдив

 

 

26-те табла ще бъдат експонирани в изложбената зала на Регионален държавен

архив - Пловдив. Изложбата ще бъде открита на 14 септември 2017 година от

17,30 часа и ще остане в Пловдив до 10 октомври 2017 г.

 

 

 

„Българските чехи” е проект на Българската телеграфна агенция и Държавна

агенция „Архиви”, реализиран с подкрепата на Пощенска банка. Оригиналите

на включените в експозицията документи и портрети се съхраняват в

архивохранилищата на Централния държавен архив и държавните архиви в

София, Пловдив, Сливен, Шумен, Варна и Благоевград, както и в Научния

архив на БАН и Националната художествена галерия.

 

Експозицията съдържа богат снимков и текстови материал на български и

чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, хора

на изкуството, градинари и специалисти от различни области, дошли от

Австро-Унгарската империя в България след Освобождението и подпомогнали

институционалното изграждане, културното и духовно развитие на нацията в

края на 19 и началото на 20 век: д-р Константин Иречек, Иван Мърквичка,

Карел и  Херман Шкорпил, братята Георги и Богдан Прошек, Антонин Колар,

Антони Новак, Иван Буреш, Вацлав и Лудвиг Стрибърни и др.

 

 

 

 

Изложбата е израз на благодарността към тези невероятни хора и на

желанието да се припомни какво са направили те за България. Малцина от

младите българи днес знаят например, че в Централните католически гробища

в София почиват братята Прошек, изградили едни от най-забележителните

архитектурни паметници в столицата: Орлов и Лъвов мост, Бирената фабрика и

бирарията „Дълбок зимник” (между последните е имало подземен тунел, по

който са се търкаляли буретата с бира, използвайки наклона на улицата.)

 

„Братята Прошек толкова са обикнали България, че Иржи си сменя името на

Георги, а Теодор на Богдан”, разказва кураторът на изложбата Иво

Хаджимишев.

Експозицията се фокусира върху най-известните представители на

„българските чехи” от времето на Австро-Унгарската империя, но има и

хиляди други мъже и жени, чиито имена не са достигнали до нас – хора,

които с обич и всеотдайност са предали опита си на българския народ. Две

години след Освобождението в България е обнародван Закон за заселване на

ненаселените земи, а по-късно лично княз Фердинанд е поканил чешки

имигранти от Банат да се заселят в района на Мизия, за да учат местните

хора на модерно земеделие. Имигрантите основават през 1900 г. селцето

Войводово в Северозападна България, на 16 км южно от Оряхово. Новото село

се радва на стопански разцвет, независимо от участието на България във

войните, и се разраства бързо. През 30-те години на ХХ век наброява 800

жители, 600 от които са чехи, а през 1926 г. в него е открито чешко

училище.

 

Безспорен факт е, че няма област от обществения живот, в която да не са

записани имена на чехи, които със своите знания и умения спомагат за

българския просперитет.В България идват предприемчиви, активни и

напредничави чешки специалисти в различни отрасли на производството. Те са

занаятчии, полиграфи, пивовари, строители. С България свързват съдбата си

и видни чешки интелектуалци, специално поканени от правителството на

младата държава – високообразовани учители, инженери, архитекти, историци,

художници, музиканти. Всички те, работили дълги години с упоритост и

всеотдайност, всеки в своята област, полагат основите на големите културни

и стопански институти в модернизиращата се братска славянска държава,

когато самата тя няма достатъчно подготвени кадри. Те оставят богато

наследство от научни изследвания и открития, картини и музикални

произведения, които и до днес са част от високите образци на духовното ни

наследство.

 

 

Славянството сближава и прави резултатите от българо-чешката взаимност още

по-големи. Част от тях приемат страната, в която идват, живеят и творят,

като своя втора родина и завинаги остават в нейната земя. Те принадлежат

на България, защото всичко, което според силите си можеха да дадат, го

дават на нея. И в знак на признателност получават българско поданство,

отличени са с високи ордени и медали, стават почетни членове на дружества.

Много български селища, улици, площади и училища носят техните имена. Днес

старите български чехи сякаш са живи, актуални, съвременни – срещаме ги в

литературните произведения, виждаме ги в рекламите, минаваме покрай

сътвореното от тях или за тях. А когато изнервени от днешните обществени

недъзи търсим отдушник, се сещаме за думите на големия д-р Константин

Иречек: “Ние можещите, водени от незнаещите вършим невъзможното за кефа на

неблагодарните... И сме направили толкова много, с толкова малко, за

толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от

нищо...”

 

 

„След това експозицията ще продължи своя път и в други градове на България

– каза генералният директор на БТА Максим Минчев. - Тя е израз на

признателността ни към чехите за този изключителен хуманен акт, който

инжектира държавнически и професионален опит, и ни помогна да укрепнем

като народ и държава в годините след Освобождението. Българските чехи

обикнаха страната ни като своя и дадоха пример за истинска европейска и

славянска солидарност. И може би, благодарение именно на този хуманен

заряд, впоследствие и ние, българите, проявихме благородство: към

арменците след геноцида през 1915 г., към белогвардейците след

гражданската война в Русия. Може би затова спасихме и българските евреи

през Втората световна война.”

 

Фотоизложбата е в Пловдив след изключителния си успех в Народната

библиотека в Прага, (където беше изложена от 19 януари до 25 февруари 2017

г.) и в зала „Архиви” на Държавна агенция „Архиви”, София (16 май – 2 юни

2017).

banner728