E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Вторник, 12 Септември 2017 17:03

Изложбата Българските чехи вече ще може да бъде видяна и в Пловдив

Изложбата „Българските чехи” вече ще може да бъде видяна и в Пловдив 26-те табла ще бъдат експонирани в изложбената зала на Регионален държавен архив - Пловдив. Изложбата ще бъде открита на 14 септември 2017 година от 17,30 часа и ще остане в Пловдив до 10 октомври 2017 г.
„Българските чехи” е проект на Българската телеграфна агенция и Държавна агенция „Архиви”, реализиран с подкрепата на Пощенска банка. Оригиналите на включените в експозицията документи и портрети се съхраняват в
архивохранилищата на Централния държавен архив и държавните архиви в София, Пловдив, Сливен, Шумен, Варна и Благоевград, както и в Научния архив на БАН и Националната художествена галерия.
Експозицията съдържа богат снимков и текстови материал на български и чешки език с информация за живота и делото на чешките интелектуалци, хора на изкуството, градинари и специалисти от различни области, дошли от
Австро-Унгарската империя в България след Освобождението и подпомогнали институционалното изграждане, културното и духовно развитие на нацията в
края на 19 и началото на 20 век: д-р Константин Иречек, Иван Мърквичка, Карел и Херман Шкорпил, братята Георги и Богдан Прошек, Антонин Колар, Антони Новак, Иван Буреш, Вацлав и Лудвиг Стрибърни и др.
Изложбата е израз на благодарността към тези невероятни хора и на желанието да се припомни какво са направили те за България. Малцина от младите българи днес знаят например, че в Централните католически гробища в София почиват братята Прошек, изградили едни от най-забележителните архитектурни паметници в столицата: Орлов и Лъвов мост, Бирената фабрика и бирарията „Дълбок зимник” (между последните е имало подземен тунел, по
който са се търкаляли буретата с бира, използвайки наклона на улицата.)

„Братята Прошек толкова са обикнали България, че Иржи си сменя името на Георги, а Теодор на Богдан”, разказва кураторът на изложбата Иво Хаджимишев. Експозицията се фокусира върху най-известните представители на
„българските чехи” от времето на Австро-Унгарската империя, но има и хиляди други мъже и жени, чиито имена не са достигнали до нас – хора,  които с обич и всеотдайност са предали опита си на българския народ. Две години след Освобождението в България е обнародван Закон за заселване на ненаселените земи, а по-късно лично княз Фердинанд е поканил чешки имигранти от Банат да се заселят в района на Мизия, за да учат местните
хора на модерно земеделие. Имигрантите основават през 1900 г. селцето
Войводово в Северозападна България, на 16 км южно от Оряхово. Новото село се радва на стопански разцвет, независимо от участието на България във войните, и се разраства бързо. През 30-те години на ХХ век наброява 800 жители, 600 от които са чехи, а през 1926 г. в него е открито чешко училище.
Безспорен факт е, че няма област от обществения живот, в която да не са записани имена на чехи, които със своите знания и умения спомагат за българския просперитет.В България идват предприемчиви, активни и напредничави чешки специалисти в различни отрасли на производството. Те са занаятчии, полиграфи, пивовари, строители. С България свързват съдбата си и видни чешки интелектуалци, специално поканени от правителството на младата държава – високообразовани учители, инженери, архитекти, историци, художници, музиканти. Всички те, работили дълги години с упоритост и всеотдайност, всеки в своята област, полагат основите на големите културни и стопански институти в модернизиращата се братска славянска държава, когато самата тя няма достатъчно подготвени кадри. Те оставят богато наследство от научни изследвания и открития, картини и музикални произведения, които и до днес са част от високите образци на духовното ни наследство.

Славянството сближава и прави резултатите от българо-чешката взаимност още по-големи. Част от тях приемат страната, в която идват, живеят и творят, като своя втора родина и завинаги остават в нейната земя. Те принадлежат на България, защото всичко, което според силите си можеха да дадат, го дават на нея. И в знак на признателност получават българско поданство, отличени са с високи ордени и медали, стават почетни членове на дружества. Много български селища, улици, площади и училища носят техните имена. Днес старите български чехи сякаш са живи, актуални, съвременни – срещаме ги в литературните произведения, виждаме ги в рекламите, минаваме покрай сътвореното от тях или за тях. А когато изнервени от днешните обществени недъзи търсим отдушник, се сещаме за думите на големия д-р Константин Иречек: “Ние можещите, водени от незнаещите вършим невъзможното за кефа на неблагодарните... И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо...”

  „След това експозицията ще продължи своя път и в други градове на България– каза генералният директор на БТА Максим Минчев. - Тя е израз на
признателността ни към чехите за този изключителен хуманен акт, който инжектира държавнически и професионален опит, и ни помогна да укрепнем  като народ и държава в годините след Освобождението. Българските чехи
обикнаха страната ни като своя и дадоха пример за истинска европейска и славянска солидарност. И може би, благодарение именно на този хуманен заряд, впоследствие и ние, българите, проявихме благородство: към арменците след геноцида през 1915 г., към белогвардейците след гражданската война в Русия. Може би затова спасихме и българските евреи през Втората световна война.”

Фотоизложбата е в Пловдив след изключителния си успех в Народната библиотека в Прага, (където беше изложена от 19 януари до 25 февруари 2017
г.) и в зала „Архиви” на Държавна агенция „Архиви”, София (16 май – 2 юни 2017).

banner728