E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Петък, 21 Юли 2017 09:34

Уникални фотографии разказват историята на Марково тепе

Фотоизложба "Историята на Марково тепе" ще бъде открита днес в Мол Марково тепе. Автентични снимки на пловдивското тепе от Освобождението до началото на 21 век, както и исторически данни за превратностите на съдбата му през годините, ще бъдат изложени на ниво 1 в търговския център. Гостите на мола, носещ името на тепето, ще могат да разглеждат уникалните фотографии със свободен достъп, в рамките на работното време на търговския център.
Историческите фотографии, участващи в изложбата, са специално подбрани от Димитър Райчев - автор на книгите „Пловдивски алманах”, „Пловдив завинаги” и „Филипополис”. Популярният пловдивски краевед приема мисията да изясни всички спорове и догадки, свързани с миналото на Марково тепе, което, в края на 40-те години на миналия век, е напълно премахнато и изравнено.
Историята на Марково Тепе
Третото по ред, високо 29 метра, най-малко и най-ниско от всички познати пловдивски тепета. Представлява, както и другите хълмове, геоморфоложко образувание, формирало се във времето преди 70 – 100 милиона години. Оформено е от скали с изцяло сиенитов състав, същия, от който са съставени и останалите тепета, при които видимата част е незначителна в сравнение с цялото скално тяло, разположено в дълбочина под тях на площ от 50 кв. км. Така създадено, то преминава през всичките тези милиони години почти до 1920 година, когато започва бавното му разрушаване.                                                           
Ето какво четем в пловдивските вестници в началото на двадесетте години, когато все още Марково тепе е почти цяло и непокътнато:        
Марково тепе се възвишава като контрафорс, като издънка на Бунарджика. То има вид на костенурка, която си отпочива на ъгъла между булевард „Цар Освободител” и пътя за държавната болница. Цялото то представлява една компактна маса, от която каменоделците отдавна вече постоянно къртят люспи за бордюри и строителни материали на града, без да могат нищо да му направят. От южната му страна е макаронената фабрика и градината на Мардас, а между него и Бунарджика се извива пътят за конните казарми. Наименованието му Марково тепе не ще да е много старо, като се има предвид, че произхожда от легендарния в народните песни Крали Марко, който уж в коритото, издълбано на върха на това тепе, си е поял коня Шарколия. Простолюдието в продължение на вековете не е могло да си обясни каква видима нужда е могла да предизвика издълбаването на четвъртитата дупка в камъка и като все пак е задържало смътно в паметта си спомена, че тази дупка е свързана в миналото, по общо правило е приписало това каменно корито на Крали Марко.
Най-характерното нещо на това тепе е неговото каменно корито. Имайки предвид, че то е дълбано не по късно от втори век след Христа, а може би и в епохата, когато Пловдив е бил и под владичеството на Филипа II Македонски и неговите наследници (IV век пр. Христа), ние се опитваме с въображението си да проникнем в тайната, която крие то, макар че може би тя завинаги ще остане забулена за нас. Не се изработва току-тъй толкова дълбока гробница в самородния гранит за никой обикновен смъртник. Обстоятелството, че тя е направена на Марково тепе, значи извън чертите на града, иде да ни покаже, че покойникът вероятно е намерил смъртта си като военачалник в околностите на Пловдив. Даже може би той е бил убит на самото Марково тепе, когато е командвал от там войските си в сражението. А не подлежи на никакво съмнение, че някога, преди много столетия, Марково тепе е било укрепено с разкошен мраморен паметник, който се е издигал над гробницата и е служил за назидание на поколенията. За това свидетелстват и няколкото дупки около гробницата, считани от народа за стъпки на коня Шарколия.  
В края на 40-те години старото Марково тепе е напълно премахнато и изравнено, дори част от него е издълбана и пълна с вода. Така на 1 март 1954 година за първи път Градският народен съвет на трудещите се обявява проект, свързан със застрояването на изравнения терен на мястото на Марково тепе. Предвижда се изграждане на Централна  градска баня за 200 души. Проектът е почти готов и през май 1959 година вече е решено, че строежът трябва да започне в началото на 1960 година, но банята така и не е построена. След няколко години има предложение за построяване на спортна зала, което също не се осъществява. Оставайки празно място, следващите години десетки пъти в южния край на терена многократно се издигат шапитата на гостуващите циркове в Пловдив.
След толкова загубени години през май 1987 година Градският народен съвет прави ново предложение, с което едновременно иска промяна на проекта за изграждане на спортна зала и предлага издигане на нейно място на Многофунционален културен център. Предложението е прието и през февруари 1989 година вестник „Глас” съобщава, че се разработва проект за благоустрояване на Марково тепе, в който се предвижда изграждане на многофункционален културен комплекс, където да се издигне и първата у нас пластична стена за скално катерене на алпинисти, а мястото пред стената да бъде организирано като малък амфитеатър със сцена за камерни изяви. В проекта е залегнало да бъде изграден и алпинеум, кафе-сладкарница, няколко търговски обекта, както и паркинг за 100 автомобила. Но само след осем месеца идва 10 ноември, всичко се променя, проектът не само е забравен, а и вече напълно неосъществим.
Минават 27 години и на 28 октомври 2016-а, на празното място на премахнатото преди седем десетилетия тепе, отваря врати голям търговски център с име „Марково тепе”.