На днешното си заседание Министерският съвет прие решение, с което отменя решение на правителството от 2018 г., свързано с бъдеща ядрена централа "Белене", съобщиха от правителствената пресслужба.

На 29 юни 2018 г. Министерският съвет приема въпросното решение № 447 за определяне на енергиен обект "Ядрена централа на площадка "Белене" като обект с национално значение и за изграждане на ядрена централа на площадка "Белене", за провеждане на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване.

С днешното решение на правителството се възлага на министъра на енергетиката да предприеме действия за прекратяване на обявената от НЕК ЕАД процедура за избор на стратегически инвеститор/ри за изграждане на АЕЦ "Белене" и за уведомяване на предпочетените кандидати за подаване на обвързващи оферти, с които е подписан договор за конфиденциалност.

Припомняме, че в началото на юли месец депутати от ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ внесоха в Народното събрание проект на решение, с което предлагат оборудването за АЕЦ "Белене" да бъде продадено на Украйна.

Парламентът възложи на министъра на енергетиката да проведе преговори с министъра на енергетиката на Украйна или с негов представител за продажбата на оборудването на АЕЦ "Белене". Три дни по-късно се проведе и първата работна среща между представители на двете страни.

Проектът "Белене" беше част от 30-годишната стратегия на служебния министър на енергетиката Росен Христов, който и на тръгване от МС призова следващото правителство да предприеме стъпки по неговото размразяване. Служебният кабинет на Гълъб Донев даде заявка, че има намерение да възобнови проекта за строителство на втора централа в България.

80-те години на миналия век, но замразен през 1990 година. Всички опити за продължаване на проекта са неуспешни, въпреки че дори беше включен в т.нар. Голям шлем на президента Георги Първанов.

През 2012 г., по време на първото правителство на Бойко Борисов, бе наложен и мораториум върху него след определението, дадено му лично от Бойко Борисов, "един гьол", струващ 800 млн. лв.

През юни 2018 година Народното събрание обаче размрази официално 30-годишния проект.

Страната ни изключително рядко, предимно при големи аварии и бедствия, влиза в полезрението на чуждестранните медии. Заради визитата на украинския президент Володимир Зеленски у нас, обаче BBC излиза с обширен репортаж, който включва и някои любопитни моменти на чуждия поглед към родната ни политическа сцена. Предлагаме ви го без редакторска намеса*:

Володимир Зеленски пристигна в България, където ще проведе разговори с ръководството на страната за предоставяне на оръжие на Украйна и за подкрепа на присъединяването ѝ към НАТО и ЕС.

 

Посещението в София може да бъде от голямо значение за украинската армия. То е и израз на благодарност за помощта, която българите оказват на Украйна.

Миналата година България се превърна в ключов доставчик на боеприпаси и гориво за Украйна.

Тя остава един от най-големите производители на стрелково оръжие и артилерийски боеприпаси в региона още от съветско време. Това е особено важно, като се има предвид, че една от най-належащите нужди на украинската армия са именно снарядите от съветски калибър.

През пролетта на 2022 г. България официално отказва да доставя боеприпаси на Украйна. На това се противопоставиха социалистите в коалиционното правителство, както и близкият до тях президент на страната Румен Радев.

Тогавашният министър-председател Кирил Петков и министърът на финансите Асен Василев, основатели на либералното политическо движение "Продължаваме промяната", обаче успяха да намерят начин да изпратят помощ на Украйна.

По-късно те заявиха пред германския вестник Die Welt, че през първите месеци на войната България е доставила на Украйна около една трета от всички боеприпаси и 40 процента от горивото чрез трета страна.

Европейският новинарски Euraktiv съобщи, позовавайки се на свои източници, че през миналата година непрекият износ на оръжия и боеприпаси от България за Украйна е възлизал на най-малко 1 млрд. долара.

В същото време официалният износ е възлизал на 1,7 млрд. долара (през 2021 г. целият украински внос от България е възлизал на около 500 млн. долара).

Въпреки това Украйна би искала да получи безвъзмездна помощ от България: боеприпаси от складовете на българската армия, системи за противовъздушна отбрана С-300, самоходни артилерийски установки, 16 изтребителя МиГ-29 и 14 щурмови самолета Су-25, от които обаче само част могат да бъдат вдигнати във въздуха.

 

През декември 2022 г. българският парламент и правителство подкрепиха военната помощ за Украйна, но позицията на президента Радев я възпрепятства.

По това време страната преживяваше политическа криза. Проукраинските партии не успяха да съставят правителство, а служебният кабинет беше подчинен на президента. През февруари т.г. Радев призова за бърз мир в Украйна, като заяви, че снабдяването ѝ с оръжие е все едно да се опитваш да гасиш пожар с бензин.

На 20 март 2023 г. България не се присъедини към коалицията от 19 държави от ЕС, които приеха план за доставка на един милион 155-милиметрови артилерийски снаряди за Украйна. Радев заяви, че България ще доставя боеприпаси и оръжия на други европейски държави, но само при условие, че те няма да бъдат предадени след това на Украйна.

И така, оказа се, че краят на политическата криза през юни е желан подарък за Украйна.

Новото правителство, ръководено от Николай Денков и бившия комисар на ЕС по въпросите на младежта и иновациите Мария Габриел, представлява обединение на две водещи политически партии, които успяха да постигнат споразумение.

Те имат различни виждания за това как да реформират страната, но споделят обща позиция за подпомагане на Украйна.

Само две седмици след сформирането си новото правителство одобри пакет от военна помощ за Киев. България също така иска да се присъедини към коалиция от 19 държави от ЕС, която ще предостави на Украйна 155-милиметрови снаряди.

"Това е най-доброто правителство за украинско-българските отношения. Новият министър на отбраната Тодор Тагарев е известен със своите пронатовски и проукраински настроения, тъй като преди това е работил като съветник в украинското министерство на отбраната", заяви Игор Федик, ръководител на секцията за Югоизточна Европа на обществената инициатива New Geopolitics Research Network.

 

Посещението на президента Зеленски в България означава, че приетият от нейното правителство пакет от помощи се смята за значим в Киев: днес украинският президент не ходи в страни, от които може да се върне с празни или почти празни ръце.

Какво точно ще бъде включено в този пакет обаче може да не бъде оповестено.

"Министърът на отбраната Тагарев ми каза в едно интервю, че тази помощ ще остане класифицирана", казва Игор Федик.

Той смята, че България може да предостави на Украйна артилерийски снаряди, стрелково оръжие, както и преносими зенитни и противотанкови системи.

Прехвърлянето на бронирана техника, като танкове Т-72, и военни самолети би било по-сложно и може да бъде включено в следващите пакети с помощи, смята Федик. България би могла да поиска от други страни от НАТО оборудване или финансиране в замяна на оръжията, доставени на Украйна.

Системите за противовъздушна отбрана С-300 изобщо не се обсъждат, България иска да ги запази за себе си.

Отделно от това в дневния ред на президентската визита може да влезе и организирането на съвместно военно производство.

Украйна вече е пристъпила към създаването на съвместни проекти с чешки военни предприятия. По време на посещението си в Киев през април т.г. чешкият президент Петр Павел обясни, че са разговаряли за производство на боеприпаси, пистолети, ремонт на танкове и евентуално производство на учебни самолети.

 

Подобни споразумения могат да се очакват и с България, тъй като страната има много отбранителни предприятия, както държавни, така и частни.

Новото правителство на България обаче се сблъска и с ожесточена опозиция. Противниците на военната помощ за Украйна провеждат митинги в цялата страна с искане за референдум "за мир и суверенитет" и за оставката на министъра на отбраната Тодор Тагарев.

Особено активни в опозицията са социалистите и крайнодясната партия "Възраждане", ръководена от Костадин Костадинов, наричан от политическите си опоненти "Костя Копейкин" заради близките си отношения с руското посолство.

"За тази неделя е планирано още едно шествие, на което противниците на правителствената линия възнамеряват да стигнат до дома на министъра на отбраната, за да се опитат да окажат психологически натиск върху него", казва Игор Федик.

Според него за Украйна е важно новото българско правителство, което декларира, че ще се бори с руското влияние в страната, да се задържи възможно най-дълго. То вече обяви кадрови промени в службите за сигурност.

А по отношение на българските служби за сигурност има въпросителни. Особено във връзка с мистериозните експлозии и пожари във военни складове и заводи, които се случиха през последното десетилетие. Наскоро, на 25 юни, оръжейният склад на ЕМКО на българския бизнесмен Емелиян Гебрев, който преди това продаваше оръжия на Украйна и едва не стана жертва на "Новичок" през 2015 г., се запали край град Карнобат. Това не е първият подобен случай в неговите компании.

Бившият български министър на отбраната Бойко Наев по-рано предупреди, че "Кремъл иска да унищожи българската военна индустрия".

"Не знам как да гледам на това решение - дали със смях, дали с тъга, защото и двете неща са изключително подходящи за този случай. Ние гледаме поредния сериал от тази поредица - евроатлантически слугинаж с грубо предаване на националните интереси на страната. При това този път в изключително некомпетентно и лаишко изпълнение. Лаишко от страна на познанието в енергетиката. Опитаха се да го представят все едно в Украйна има една готова централа, на която ѝ е необходимо само да ѝ боднем един реактор и тя веднага ще тръгне", каза бившият енергиен министър Румен Овчаров в студиото на "Денят ON AIR".

Той попита тези хора какво общо имат с ядрената енергетика.

 

"Попитайте дали някой от тях знае четирите множителя, които определят критичността на реактора. За да се изгради атомна електроцентрала, никой не започва просто да строи в празно поле. Първо се дава разрешение от Агенцията за ядрено регулиране за иск на площадка, след това се дава разрешение за начало на проектиране, после се утвърждава техническият проект. В него трябва да бъде определен не само основното оборудване като реактор, парогенератори, турбини и т.н., трябва да бъдат споменати и всички спомагателни оборудвания", допълни Овчаров в ефира на Bulgaria ON AIR.

 

По думите му едва тогава започва да се строи.

"Модификацията в АЕЦ "Белене" е от ново поколение, с нови системи за безопасност, с нови пасивни системи за безопасност. И какво всъщност се постига с това решение? Първо - унищожаваме възможността на България да развива атомната си енергетика, второ - отваряме вратите си широко за изграждането на AP1000 в Козлодуй. И третото - в Козлодуй няма оборудване за 600 млн. евро, там има платено оборудване за 600 млн., но доставеното оборудване е за 216 млн.", поясни бившият енергиен министър.

Овчаров припомни, че АЕЦ "Белене" е била най-евтината електроцентрала в целия свят.

 

"България не може да построи руски реактор, но Украйна ще построи, как точно ще се случи? Откъде ще дойде това оборудване, което липсва? Санкции срещу руската атомна енергетика няма. ГЕРБ 2009, 2010, 2011 година говореха как непременно трябва да завършим тззи централа. 2012 спряха, 2018 година започнаха отново, сега пак спират", възмути се той.

И подчерта, че за миналата година АЕЦ "Козлодуй", има печалба над 5 млн.: "Американците никога не играят игри, в които губят пари."

Той е на мнение, че България вече е в лагера на най-големите противници на Русия: "Директно се превърнахме в най-големите врагове на Русия. Все повече политиката на България се определя не в Министерството на външните работи, а в Министерството на отбраната. Защо искаме Украйна да влезе в НАТО? Те разумните хора не го искат, но нашите папагали са си заровили главите в пясъка и го искат."

Добре. Даваме си оръжието. Бомбите, гранатите и патроните вече не ги коментираме. Тях, щем не щем, си ги даваме. Искат ни няколкото скапани самолета и няколкото зенитки. Не, че с тях ще се опазим, ама хайде. Ще ги дадем. За какво са ни на нас? За какво ни е национална сигурност? Боже, за какво ни е въобще да имаме наша държава. Само грижи покрай нея.

Добре. Искаме да се набутаме във война. Явно ни се бие и нищо не може да ни усмири. Държим се като селския пияница, който не може да си стои на краката, ама ще ходи да се бие.

 

Добре. След тридесет години демокрация нямаме адекватна детска болница. Не във всеки голям град. В нито един голям град нямаме. Но защо ни е детска болница? Ние деца вече нямаме, ти болница искаш!

Добре. Искаме да си продадем реакторите, предназначени за Белене. Рязко ни се дощя да продаваме. Да се отървем от всичко руско и скверно. На Украйна ще го продаваме, защото те са в най-чудесните отношения с Русия. Първо, ние идиоти ли сме? Добре. Идиоти сме. Но защо го наричаме продажба? Продажба е когато ти дават пари? Добре, де идиоти сме!

Добре. Искаме да си разкараме националната валута. Това явно ни е писано. Не е писано горе, а на запад. Искаме да поемем дълговете на Еврозоната. Добре, бе! Богати сме – угаждаме си. Пък и лев звучи някак остаряло, немодерно. Ние се обиждаме от немодерните неща.

Добре. Ставаме по-бедни. Пука ни. С тази образователна система скоро децата ни няма да могат да смятат с числа до десет, ти искаш да съобразяват какво значи повече или по-малко беден. Оф, верно, че то вече и деца няма. Така че – пука ни!

Добре. Умираме. Умираме без достойнство. Умираме като бабичка, работила цял живот и оставена пред входа на старческия дом. Но в старческия дом също не я искат, защото е… твърде стара. Пък и няма пари, а нали сега е свободен пазар. То, вече и за умирането пари трябват. Затова умираме по стълбите, но докато умираме ще ни съставят акт, защото ще изцапаме стълбите с мъртвото си тяло.

Докато мрем по телевизора тече рекламен клип, че живота е станал по-хубав. След като умрем гласуваме за този по-хубав свят. Но ние нямаме време да го видим, защото сме умрели.

Добре, бе! Умираме! Въпросът е после какво правим?

Шегувам се. Няма после!

 Коментар на Емил Йотовски, fakti.bg

Днес Украйна получи от България и атомна бомба. Зная какво говоря! В пълно противоречие на собствените си енергийни и военни политики за сигурност. Стратегическа грешка на държавната власт е обвързването на двата вида политики с Украйна в този момент.

Това коментира във "Фейсбук" Николай Марков.

Ако това се прави умишлено, още по-лошо. Проблемът е, че и Русия знае какво следва оттук нататък и какво ще се случи. Единствените, които не знаят, но се върши от тяхно име, са българските граждани. Както винаги се е случвало.

Но вече знаят! Информирани са.

Страница 1 от 2

Main Menu