E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Aquapark

 

Миналата седмица мой студент ми показа снимка на премиера по къси гащи, запотен, току-що ритал топка, с не съвсем естетичен за един лидер на изпълнителната власт вид и ме попита дали ми харесва снимката.

 

Това коментира в профила си във Фейсбук Николай Слатински.

 

Аз му отговорих, че пред аудиториите и в тях не ми се иска да обсъждам такива теми; може и това да правя, но на друго място и по друго време. Студентът кимна разбиращо, макар и с несъгласие и каза - а поне можете ли да изброите 10 черти на премиера, когото според Вашите представи трябва да има България? Предложих му все пак да говорим за това по-късно, след защитите на дипломните работи, когато няма да сме преподавател и студент, а двама души, които има какво да обсъждат за нещата от обществения живот и за подробностите от политическия пейзаж.

Но вече няколко дни си мисля - наистина, какви 10 черти на един български премиер бих систематизирал, така че този образ да отговаря максимално точно на моята представа за съвременен, компетентен, визионерски, стратегиращ, образован, демократичен и проевропейски премиер, който да е Лидерът на България в днешното сложно, хаотично, турбулентно и непредсказуемо време на глобализираното, постмодерното, мрежовото и рисковото общество?

Ето възможните мои отговори.

 

1. Това трябва да бъде млад човек - мъж или жена без значение, с година на раждане между 1975-1980 г. и да знае поне два чужди езика - знанието на чужди езици отваря прозорци към други култури, разширява хоризонта, спестява нелепите ситуации на позициониране като провинциалист или човек от периферията на процесите.

 

2. Той/тя трябва да бъде онлайн, да е на "ти" със съвременните информационни и комуникационни технологии, с интернет, с възможностите на интелигентните платформи, на изкуствения интелект, на постепенното навлизане на роботите (да ги нарека обобщено така) в редица дейности на човека и изместването на човека от тях във все повече сфери - информация, услуги, бит, управление, транспорт, медицина и др.

 

3. Той/тя трябва да започват деня си с 2 часа четене на книги - геополитика, управление, психология, социология, култура - не само, за да отваря и активира нови дялове от сивото си вещество, но и да повишава своята интелигентност, да е в час с тенденциите на мисълта в света, да има самочувствие на интелигентен човек, да се чувства поне отчасти равен с партньорите си с докторати в Харвард или Оксфорд.

 

4. Той/тя трябва да осъзнава, че лидерите на страната, политиците, държавниците, не бива да говорят на диалектен, хашлашки, недодялан, грубоват, леко арогантен и недостатъчно литературен език, защото така превръщат този език в норма, в рамка, в която обикновените хора осмислят и оценяват своите проблеми. Редовият човек може да използва такъв език - това зависи от културата, образованието, манталитета и възпитанието му, но лидерът не може да го използва, защото профанизира и чалгизира обществения дебат, принизява отношението на обществото към самото себе си, сваля летвата ниско и кара моралът да пада низко.

 

5. Той/тя трябва да изведе като стратегия (за реализация на младите хора в България), като приоритет на приоритетите коренната, радикалната промяна на отношението на държавата, властта, елита, водачите на нацията към младите хора. Днес отношението към тях е обидно, унизително, на тях постоянно им се дава да разберат, че те не са нужни на страната, че няма смисъл да притежават знания и умения, ценности и принципи, за да просперират тук или поне за да са полезни тук, а трябва да разчитат на партизанщина, шуробаджанащина, непотизъм, любовчийство, връзкарство, корупция, за да се вредят с някоя по-тлъстичка службица и по-апетитно местенце. Имаме златни млади хора, но България чрез политическата каста е обърната със задните си части към тях и те я напускат, търсят реализация и просто оценяване на достойнствата им извън родината си.

 

6. Той/тя трябва да постави като абсолютно неотложна задача за България това, което малко неточно (защото е непълно) се нарича електронно правителство - като отиде в Естония (в Е-стония!) и види какво правят там и така осъзнае, че България е нелепо, абсурдно, потресаващо изостанала в това отношение и българите губят огромно време, страшни нерви и колосални ресурси, страдайки от бумаги, тичания по институции, чакане за справки, вадене на документи и т.н.

 

7. Той/тя трябва да създаде партийно и властово независим Съвет за стратегическо прогнозиране'2040 от талантливи и доказали се българи, формирали се като творци, учени, лекари, еколози, специалисти в модерните технологии и т.н. през годините на Прехода. Този Съвет се нуждае от свежата мисъл и таланта на XXI век, за да излезе, от една страна, от тежката и непродуктивна вече сянка на БАН (вгледана назад или в пъпа си), а от друга страна - да се надигне на пръсти и да погледне към, до и отвъд хоризонта, да се опита да очертае желаното състояние на България след 2 десетилетия и да обмисли и осмисли пътищата за постигането му. Крайно време е да се спре с порочната практика да се "грижат" за бъдещето на България хора, които или няма да живеят в него, или ще са немощни физически и интелектуално при него. За бъдещето на България трябва да мислят (и да мечтаят!) най-вече хора, които ще строят това бъдеще за себе си и за своите деца. Младото поколение не просто е по-младо от нас, то е различно от нас във всяко едно отношение - то е онлайн, то сърфира в информационното пространство, то знае езици, то е глобално, а не локално и клаустрофобично, то е мобилно, то е ... поколение на XXI век. А тези, преди тях и ние, които сме преди тези преди тях, сме закотвени в XX век или в първите години на XXI век, амортизирани, уморени, "мъдри", прагматични, страхливи, пресметливи, вкиснати и най-важното - неудачни, защото какви да сме други при това състояние на България, което е по наша вина и заради нашите слабости и комплекси.

 

8. Той/тя трябва да мисли за управлението по коренно различен начин - не като централизация и командване (командорене), а като децентрализация и координация, не чрез изграждане на постоянни йерархии и вертикално мислене (където този, който е по-високо е по-умен, по-силен, по-правоимащ, по-властен), а чрез изплитане на мрежи и хоризонтално мислене (където има партньорство, сътрудничество, обединяване на усилията и солидарност).

 

9. Той/тя трябва да знае мярата си в амбициите и да не превръща България в заложник на тези амбиции, а това означава да осъзнава, че докато България се мъчи да се събере, да се предпази от разпад, да оцелее и да излезе от дъното на всички европейски класации по негативни параметри, геополитическите залитания и пърпорения, стремежите за някаква особена роля на международната сцена не могат да са по-важни от грижата за здравето на България. И това е така, защото и във външната политика една държава трябва да се простира според чергата си. Не може децата ти да емигрират, родителите ти да тънат в мизерия, а ти да се правиш на един бял гълъб на мира. България ще играе по-значима роля не като се изхвърля с апетит за слава и нереалистична себе преценка на лидерите си, а като се съвземе, отлепи от дъното, тръгне лека-полека нагоре и започне да просперира. Просперитет в дома, авторитет в света! - това е за мен единственото национално отговорно мото на нашия лидер според моите представи.

 

10. Той/тя трябва да се проникне от мисълта, че няма успешна нация със слаба наука и даже без наука. Науката преди беше слънце, сега е зрънце - зрънцето на бъдещия ни успех. Качествената наука се базира на качествено висше образование. А качественото висше образование - на качествено средно образование. Науката и образованието, инвестициите в сивото вещество, в интелекта, в знанието - това е главният ресурс за оцеляване и просперитет на България. В моите представи премиерът трябва да е иновативен, креативен, мислещ, търсещ - как да се възроди нашата наука и да се даде не количествена, а качествена оценка на нивото на висшето ни образование, което сега се е превърнало или със страшна сила се превръща в печалбарство - на входа парите на студентите, на изхода дипломите, а вътре - черна кутия, не се знае дали изобщо се води учебен процес.

Идеи тук могат да се дадат множество, не е това целта на тези мои разсъждения, но може да се организират например национални конкурси с независими оценители за най-добрите дипломни работи и най-добрите докторски дисертации на млади учени за годината. Така ще се види кой университет наистина държи на качественото образование и качествената наука, а кой е превърнал дипломите и докторските титли в бизнес, в гешефтарство, в далавераджийство, в търговия за влияние и във валута за съблазняване на властимащи, срещу което те се отплащат щедро с политическа подкрепа и финансови инжекции.

 

Ето това са моите 10 черти на хипотетичния български премиер.

Съзнавам, че само си мечтая, че това е илюзия, фантасмагория, измама и лъжа... Защото аз съм в най-малкото възможно малцинство у нас - това, което се състои от един човек.
А премиерът се избира от мнозинството български граждани. И благодарение на това мнозинство имаме това, което имаме като премиер. И то си го обича, подкрепя, радва му се и си го преизбира. То е народът. А още по време на соца ни учеха, че народът никога не греши, защото е творец на историята.
Така че греша аз, макар да се смятам за личност. но какво тук значи някаква си личност... Нали така?

Публикувана в Коментари

Испанският министър-председател Мариано Рахой бе отстранен от поста си чрез вот на недоверие, съобщиха световните агенции.

 

Вотът на недоверие срещу консервативния ръководител, който остана на власт над шест години, бе подкрепен от 180 депутати в 350-местната долна камара. Депутатите гласуваха на негово място да застане лидерът на Испанската социалистическа работническа партия Педро Санчес.

Рахой, един от най-дълго управлявалите правителствени ръководители, загуби вота след обвинения в корупция, повдигнати миналата седмица на бивши членове на неговата Народна партия.

След вота Рахой отиде при Санчес в залата и стисна ръката на бъдещия лидер. Очаква се той да встъпи в длъжност до понеделник, а кабинетът му да бъде назначен следващата седмица.

Публикувана в Европейски съюз
Пожелавам на правителството да оползотвори това доверие, което се изгради при моето посещение в Русия, каза президентът Румен Радев в интервю за БТА.
 
По думите му Русия също трябва да уважава нашата история и културни достижения. Ето в това тежко наследство мисля, че тази визита беше важна крачка за възстановяване на доверието и за изграждане на отношения на основата на равноправие и взаимно уважение, допълва президентът.
 
 
 
Според него газовият хъб "Балкан" е рационален проект и той трябва да бъде подкрепен, но липсата на газ рискува този многомилионен проект да гълта пари за разработка и строежи, без да е ясно точно как и с какво ще функционира този проект. За президента Румен Радев е недопустимо да има двоен стандарт към отделни държави в ЕС, не само по отношение на храните, но и по отношение на енергетиката.
 
Според президента Радев атомната електроцентрала "Белене" трябва да бъде построена, но при ясна правна рамка, без финансово обвързване и с минимален финансов риск за държавата, при доказана целесъобразност и много важно, при надеждни механизми за контрол на ядрения риск.
 
 
 
Относно българското европредседателство президентът Радев смята, че правителството е определило актуални за региона и за Европа приоритети. Министър Павлова и администрацията работят така, че да има нужната организация за тези събития. България показа, че може да администрира процесите от европейския дневен ред, посочва той в интервюто. Но отбелязва, че що се касае до конкретиката, има разминаване между фанфарния тон и реалните резултати, които са преминали изцяло в сферата на обещанията.
 
 
 
В интервюто Румен Радев посочва, че присъединяването към еврозоната е стратегическа цел за България от много отдавна. Според него това присъединяване ще ни гарантира България да бъде в ядрото на европейските интеграционни процеси, трябва обаче да сме наясно кога, при какви условия, на каква цена ние ще можем да станем част от тези единни европейски процеси.
 
 
 
Публикуваме пълния текст на интервюто:
 
 
- В днешното интервю ще Ви задам въпроси, свързани с енергетика, европредседателство, финанси, вътрешна и външна политика. Но нека да започнем, ако ми позволите, с Вашето посещение в Русия. Какви са резултатите от посещението и как повлия на отношенията между двете държави?
 
 
- Първо, искам да ви благодаря за това интервю. Считам, че Българската телеграфна агенция има огромен информационен потенциал и интервю като това е крачка този потенциал да се разгръща по-нататък.
 
 
Виждаме, че това посещение, и това трябва да го отчитаме, е след десет години без диалог на най-високо равнище. За това време бяха загробени три стратегически енергийни проекти, а с тях и възможността България да се превърне в енергиен център на Балканите. Знаем,че има проблеми в отношенията между Европейския съюз и Русия. Те са напрегнати. В този контекст русофобската реторика на определени български политици не допринася за развитието на диалога с Москва, към който диалог между другото се стремят все повече, и то влиятелни, европейски държави. От друга страна, аз тръгнах за тази среща и за тези разговори с ясното съзнание за силната обремененост от тези тежки и разрушителни политически декларации, включително и от сегашното мнозинство, което, нека не забравяме, обяви в свой доклад Русия за заплаха миналата година. А всичко това влияе на нашите отношения. Да споменавам ли изобщо и за опитите за пренаписване на историята, на освободителната война, към която Русия е особено чувствителна. Русия, според мен обаче, също трябва да извърви своя път към думите на видния руски учен акад. Дмитрий Лихачов, че България като люлка на славянската цивилизация е дала духовното начало на Русия. Русия също трябва да уважава нашата история и културни достижения. Ето в това тежко наследство мисля, че тази визита беше важна крачка за възстановяване на доверието и за изграждане на отношения на основата на равноправие и взаимно уважение. Определено мисля, че Русия също е готова и има воля в тази посока.
 
 
- Тоест, Вие смятате, както в България се създаде едно такова мнение, че не сте се върнали с празни ръце. Имаше такива коментари, че е било пренебрежително от страна на руската държава да Ви съобщи за посещението на премиера Борисов, което е тези дни.
 
 
- Аз мисля, че можем да говорим за пренебрежително отношение, ако да речем, бяхме провели един формален 20-минутен разговор, в присъствието на филолози и историци да си говорим само за азбуката и за Руско-турската освободителна война. Срещата беше три часа и то в присъствието на най-влиятелните министри - на енергетиката, на икономиката, на промишлеността и търговията. Щеше да бъде, може би пренебрежително, ако след формалните срещи президентът Путин беше казал "довиждане" и се беше обърнал. Напротив, той ме покани за среща наистина на четири очи, без преводачи, без асистенти, която продължи около 40 минути. Така че, въпросът тук по-скоро е към правителството, което неофициално търси контакти с Москва, а официално я обяви за заплаха и то съвсем неотдавна. Що се отнася до връщането с празни ръце. Тук категорично не съм съгласен, защото знаете, че договорите са в прерогатива на правителството. Но както видяхме през годините, то не им придава особено голямо значение. Както ги подписа, така се отмята от тях.
 
 
- При посещението не трябваше ли да има присъствие на министри?
 
- Аз пак казвам - този въпрос е към правителството. Наистина правителството се ангажира с конкретните резултати, с конкретните договори и това е неговата работа. Но отмятането от тези договори струваше пари и на България, и на Русия.
 
 
И при цялата тази, виждате, много трудна ситуация, която се създаде през годините, беше много важно да се възстанови доверието. Това беше и моята основна цел. Виждате, че аз наистина пожелавам на правителството да оползотвори това доверие, което се изгради. И включително и до днес не престават опитите на говорители, на депутати, на мнозинството по всякакъв възможен начин да се омаловажи моята визита. Аз няма да постъпя като тях. Напротив, бих се радвал правителствената делегация, водена от премиера Борисов, да конкретизира сътрудничеството, защото това е в интерес и на двете държави, в интерес и на Европа. Между другото, в тези разговори поставих много ясно областите, където България много трудно може да отстъпи. Например лицензиите за производство на въоръжение от нашия военнопромишлен комплекс. Не можем да допуснем друга държава отвън да ни разрешава къде и как да изнасяме оръжие, произведено в България. Повдигнах важни въпроси, касаещи облекчени условия и по-добри цени на доставка на руски енергийни ресурси. По-добри условия за присъствие на български бизнес на руския пазар. И руската страна демонстрира наистина една откритост и готовност за конструктивно обсъждане на тези въпроси и наистина получаване на едни по-добри условия за България. И аз силно се надявам българското правителство да продължи работата в тази насока и да постигне конкретни резултати.
 
 
- Понеже се чуха коментари, че едно такова посещение в този момент едва ли не ни отдалечава от Европейския съюз и НАТО. Как бихте отговорили.
 
 
- Това е все едно да си зададем въпроса "Северен поток 2" отдалечава ли Германия от Европейския съюз и НАТО. Не, разбира се. Мисля, че е крайно време да преодолеем тази идеологизация и мога да кажа дори истеризация в отношението си към Русия и да престанем да губим, докато другите печелят и се настаняват на пазарите ни, които ние отстъпихме сами. Виждате, че там беше и президентът Макрон, там беше и канцлерът Меркел. А предстои в началото на юни визита на президента Путин в Австрия. Нека погледнем и статистиката. Франция е в конкуренция с Германия кой да бъде най - големият инвеститор в Русия от европейските държави. Нека видим огромния стокообмен, който имат. А къде сме ние? Нека си зададем този въпрос.
 
 
- Вие споменахте енергийните проекти между България и Русия и само българските проекти, които са обвързани с Европейския съюз. България ще изгражда "Български поток" или газов хъб "Балкан"?
 
 
- Мисля, че и двете ще станат реалност. Но, първо, газовият хъб "Балкан" е рожба на кризисен пиар след скандалния провал на проекта "Южен поток". За да има хъб обаче, трябва да има газ. А газ няма. Между другото това е един рационален проект - газовият хъб, и той трябва да бъде подкрепен. Но точно липсата на газ рискува този многомилионен проект да гълта пари за разработка и строежи, без да е ясно точно как и с какво ще функционира този проект. Както виждаме, газ към момента няма за този хъб. Предстои спиране на трансбалканския газопровод, единствения към нас през Украйна и от нас към нашите съседи. "Южен поток" е загробен. Добив, оказа се, че няма да можем да имаме собствен. Втората тръба на "Турски поток" започна своето изграждане, но е неясно накъде ще продължи - през Гърция за Италия или към нас. Това означава, че в средносрочна перспектива газовият хъб, и то с ограничен капацитет на интерконекторите, които едва сега ще започнат да се изграждат, газовият хъб може само да спомогне за диверсификацията на нашето собствено снабдяване с газ и то твърде условно. Ако искаме наистина да удовлетворим нашите големи амбиции да бъдем страна, която разпределя, продава, доставя газ, това означава, че трябва отнякъде да има газопровод с капацитет. Най-вероятно, ако успеем да се преборим, това е втората тръба на "Турски поток". Но това означава допълнителна зависимост от още една страна транзитьор, това означава по-голяма цена и по-голям риск за доставките.
 
 
- Европейският съюз излезе, миналата седмица мисля, с едно решение за облекчаване на доставките на газ на пет държави, включително и България, бяха наложени ограничения на "Газпром". Това няма ли да помогне практически за по-бързото осъществяване на проектите?
 
 
- Определено ще спомогне и това е изключително благоприятен момент за нашата правителствена делегация, която точно след това решение отива в Москва. И тук е мястото вече за едни прагматични преговори и отстояване на нашите интереси. Но за да може да отстояваме нашите интереси, крайно време е да имаме енергийна стратегия в средносрочен и дългосрочен план, която да извърши дълбок анализ и която да постави ясни цели и да даде отговор на тези въпроси. Защо Меркел беше в Русия и настояваше за "Северен поток"? Защото много ясно знае, че бъдещето е на държави с конкурентоспособна икономика, а това означава достъп до евтина енергия и сигурност на доставките. Нещо повече - виждате, че сега всички държави се борят да получават повече газ, да могат да го разпределят, продават и транзитират за други държави. Това означава големи такси, значителни приходи, сигурност и влияние. И затова аз много се надявам, че Европа, и времето идва най-сетне да постави на принципна позиция този въпрос, че когато говорим за енергийна сигурност и енергийна ефективност, най-добре е тези тръби да влизат директно в държави от Европейския съюз. Между другото, все повече гласове се чуват и в Европа, и в Русия, че това е най-силният и прагматичен начин. И за мен е недопустимо да има тук един двоен стандарт към отделни държави. Не само по отношение на храните, но и по отношение на енергетиката. Защо "Северен поток 2" да може, а "Южен поток" да не може. Защо може едни държави съвсем свободно и открито да получават огромни приходи от транзит на газ, а други държави да трябва да завоалират своите намерения със сложни формулировки точно за тези си амбиции. Вярвам, че усложнената геостратегическа обстановка, средата за сигурност и амбициите на Европа за конкурентоспособност на икономиката ще дават импулси за в бъдеще и на двата проекта - и на газовия хъб, и на проекта за пряка доставка на руски газ през Черно море за България и оттам за следващите страни от Европа.
 
 
- Как според Вас се вписва рестартът на проекта на АЕЦ "Белене"?
 
 
- Зависи изцяло от правителството. Виждате, че политиците от мнозинството, които съвсем доскоро парадираха със спирането на проекта, сега парадират с неговото възобновяване. Според мен атомната електроцентрала "Белене" трябва да бъде построена, но при ясна правна рамка, без финансово обвързване и с минимален финансов риск за държавата, при доказана целесъобразност и много важно - при надеждни механизми за контрол на ядрения риск.
 
 
- Вашата оценка за сделката за ЧЕЗ. Някак си май нещата се поразмиха във времето.
 
 
- Използвахте много точна дума - поразмиха. Скандалът с ЧЕЗ извади на повърхността много тревожни въпроси, които аз зададох между другото още в избухването на този скандал. Кой стои реално зад тази сделка и кой даде политически гаранции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма как изобщо да тръгне. Защо службите не сработиха и чий интерес отстояха? И най-важният въпрос - какви са финансовите схеми и откъде ще дойдат парите? И до ден днешен няма отговор на нито един от тези въпроси. Въпреки усилията на председателя, парламентарната комисия според мен бе използвана по-скоро тактически, за да може да се канализира общественото напрежение, възмущението и в крайна сметка скандалът да се размие и потуши. Но въпросите остават. И съм убеден, че ако говорим за защита на държавния интерес, трябва да бъде установена истината и трябва да се потърси отговорност от определени хора. За мен случаят ЧЕЗ е открит.
 
 
- От началото на годината България председателства Съвета на Европейския съюз за шест месеца - безспорно важно събитие за държавата. Каква е Вашата оценка за него до този момент, остава още един месец до неговия край?
 
 
- Много е трудно да дам еднозначна оценка на едно такова мащабно събитие, защото то може да се оцени със система от критерии. Те могат да бъдат най-различни - определяне на приоритети, организация, усилия, конкретика, реални резултати. Мисля, че българското правителство определи актуални за региони и за Европа приоритети. Министър Павлова и администрацията работят така, че да има нужната организация за тези събития. България показа, че може да администрира процесите от европейския дневен ред. Що се касае до конкретиката, според мен има разминаване между фанфарния тон и реалните резултати, които преминаха изцяло в сферата на обещанията. Страните от Западните Балкани не получиха ясна перспектива за присъединяване, но за сметка на това ние занимаваме хората с фотосесия от посрещания, изпращания, колко европейски лидери ще седнат на една маса, и много важно как точно ще се ръкуват, и което се превръща едва ли не в основен критерий за успеха на председателството. Мисля, че прекалената употреба на европейското председателство за политически PR някак си погасява европейската симпатия на българите. Защото виждате, че хората говорят в крайна сметка повече за проблемите покрай трафика и за менюто на официалната вечеря. Ако трябва да обобщя това европейско председателство, смятам, че ако със същата страст, с която българското правителство се хвърли да работи за просперитета на народите от Западните Балкани, ако със същата страст правителството се хвърли да работи за собствения си народ, тогава ни очаква едно по-добро бъдеще. Стига, разбира се, ефективността да бъде на доста по-високо ниво от тази демонстрирана за Западните Балкани.
 
 
- Да Ви върна на тази тема. Все пак това е едно от ключовите събития на председателството ЕС- Западни Балкани. Западните Балкани смятат, че трябва да получат покана да влязат в Европейския съюз и НАТО. Каква е Вашата оценка за това събитие? Все пак тук бяха държавните глави на всички от Западните Балкани, както и най-големите европейски лидери. Какво смятате Вие - има ли конкретни резултати и какъв е успехът на България?
 
 
- Както видяхме, конкретни резултати, освен добри намерения, няма. Ако сравним с Декларацията от Солун през 2003 г., присъединяването се замени с перспектива. Това е наистина многозначително, трябва да изчакаме, трябва време - дали наистина ще има развитие със спора за името между Македония и Гърция, но това ще стане ясно; ще получи ли Македония покана за членство в НАТО на Срещата на върха през юли месец; ще влязат ли обещаните 10 млрд. европомощ за инфраструктурни проекти в основни европейски финансови документи или ще останат да висят? Така че, реалните резултати са далеч от намеренията и обещанията.
 
 
- Как смятате, защо Президентството не участва в тази среща и Вие като държавен глава? Има различни спекулации по темата.
 
 
-Според мен това е част от стратегията на правителството и аз непоканен не ходя никъде. Но на откриването на европейското председателство на 11 януари аз ясно формулирах своите виждания за една социална, достъпна за своите граждани Европа. Вместо това, гражданите получават снимки от Моста на влюбените. Затова казвам, че точно тази стратегия всъщност превърна европейското председателство в операция по политическа реклама.
 
 
- Този Ваш отговор дава начало на следващия въпрос. Каква е оценката Ви за диалога между институциите? Има ли проблеми, какви са те? Все пак премиерът наскоро спомена, че е време "двата коня да теглят каруцата" в една посока?
 
 
-Вие виждате, че диалог няма. Срещата между Европейския съюз и Турция бе договорена с чужд канцлер, без да бъде уведомен българският президент, при положение, че се кани президент на съседна държава. Българският президент не беше поканен на Срещата на върха на нашето европредседателство. Българският президент научава за визитата на нашия премиер в Русия от чужди държавници. Но що се отнася до каруцата, считам, че някой тегли каруцата към автокрация, а аз съм убеден застъпник на демокрацията.
 
 
- Какво Ви дава повод за това мнение за автокрацията?
 
 
-Аз съм говорил неведнъж по тези въпроси. Но това е обсебването на всички институции, не само институции, медии и т. н.
 
 
- Да се върна към финансовите въпроси в държавата. Преди няколко седмици са чуха изказвания, че до края на председателството България ще влезе в чакалнята на еврозоната. Смятате ли, че това ще се случи и дали тези срокове са реални?
 
 
- Първо, присъединяването към еврозоната е стратегическа цел на България. Това присъединяване ще ни гарантира България да бъде в ядрото на европейските интеграционни процеси. Трябва обаче да сме наясно кога, при какви условия, на каква цена ние ще можем да станем част от тези единни европейски процеси. Знаете ли, когато се срещнем с лидерите и на Чехия, и на Полша, аз задавам такива въпроси: защо при една много по-мощна и устойчива икономика и социална система те не подават молба за членство. Получавам интересни отговори, които си струва да анализираме и да погледнем този проблем от всички възможни страни. Както всички знаехме, ние сме отличници, написали своето "домашно", покрили всички числови критерии и едва ли не от нашата воля и вътрешен консенсус и решение зависеше кога ще поведем борба за влизане в т. нар. чакалня за еврозоната. И даже поехме ангажимент, вътрешно наше обещание това да се случи до края на европредседателството. Последните новини от Брюксел обаче показват, че и това няма да стане. Причините са до болка познати и аз не искам тук отново да ги коментирам. Но това, което явно породи смут в България, това е настояването на нашите европейски партньори и на Европейската централна банка, на Европейската комисия влизането в чакалнята да бъде обвързано с влизането в Банковия съюз. А това вече влече след себе си много по-сериозни условия. Това означава истински, реален мониторинг на нашата банкова система. Също така трябва да направим анализ и оценка на риска за присъединяването на нашата крехка икономика и неустойчива социална система към еврозоната. Трябва да имаме ясен национален план, който да ни гарантира стабилност и на икономиката, и на нашата социална система, и в процеса на присъединяването и след него. Така че, явно тук ще трябва тепърва да пишем по-задълбочено домашно.
 
 
- Позволете ми да задам въпроси, свързани с правомощията на президента. През първата си година наложихте вето на няколко закона, които бяха преодолени бързо и лесно от парламента. Това не омаловажава ли действията на президента за ветото? И подобни коментари се чуха и относно Консултативния съвет при Вас - един от важните инструменти на президентската институция.
 
 
- Мисля, че Президентството има най-висока легитимност, защото президентът се избира с пряк вот, но той няма реални действени инструменти. Въпреки това, методичното погазване на мнението и позициите на президента според мен води до натрупване на обществено неудовлетворение, което рано или късно властта ще усети. По отношение на Консултативния съвет за национална сигурност мисля, че за проведените досега заседания съм поставял важни въпроси: за националната сигурност, за отбраната и сигурността, за укрепване на суверенитета - да речем дори чрез необходимост от усъвършенстване на Закона за вероизповеданията. Нещо, което очаквам да се случи от миналата година, но то така и не се случва. Вече изпълнението на поетите ангажименти, на постигнатия консенсус лежи на съвестта на тези, които са поели ангажимент да ги изпълняват. Но въпреки това, мисля, че тук се повдигат важни за обществото ни теми, които чакат своето решение. Нещо повече - излизат от анонимност позиции на политици, на политически партии. А това винаги е добре за демокрацията.
 
 
- Много се говори в България, а и в Европейския съюз за борба с корупцията. В последните доклади се отбелязват успехи на България, създава, се, дори мисля, че в момента, "мегаорган", който да се бори с корупцията. Какво означава това според Вас?
 
 
-Да, за корупцията наистина България говори много и прави малко. Що се отнася до новия орган, то показателно е, че самият закон - започнаха ремонтите по него, още преди да бъде обнародван. И аз съм сигурен, че този процес ще продължава по ремонтиране на този закон. Но моето мнение за органа е известно - за новия създаден мегаорган за борба с корупцията. И то не толкова за това, че той е абсолютно подвластен на мнозинството в парламента, най-вече за това, че неговите правомощия и структура и инструментариум са насочени повече към борба с корупцията в миналото, отколкото да има ефективни инструменти за разкриване, пресичане, предотвратяване и разследване на корупционни схеми сега, в наши дни, и гарант, разбира се, и в бъдеще да се процедира по този начин.
 
 
-И накрая да Ви задам един въпрос - според едно социологическо проучване този месец една президентска партия, оглавявана от Вас, би постигнала около 37 процента успеваемост. Как смятате Вие?
 
 
-Аз мисля, че такива проучвания показват само растящото неудовлетворение в нашето общество от политическата класа и риска от политически проекти, които ще търсят да се внедрят в този вакуум. Но бих подкрепил, бих приветствал политически субекти, които са насочени към решаване на проблемите на обществото и които срещат неговото разбиране и подкрепа.
Публикувана в Коментари

Получих уверения от Борда на директорите на ЧЕЗ, че са взети всички мерки съгласно закона. Това заяви чешкият премиер Андрей Бабиш. На сайта на чешкото правителство бе публикувана официална информация от името на премиера  на страната Андрей Бабиш. В нея той обяснява позицията си и тази на чешките власти по отношение на сделката за ЧЕЗ:

 

„Българският министър-председател Бойко Борисов се обърна към мен за изясняване на позициите ни по отношение на продажбата на българските активи на ЧЕЗ Груп”, се казва в съобщението.   „По време на нашия разговор, повторих, че поради съмненията, които се появиха по отношение на процеса на продажбата - на „Инерком”, аз бях помолен да ги разсея. Получих уверения от Борда на директорите на ЧЕЗ, че са взети всички мерки съгласно закона, както по отношение на „Инерком”, така и по отношение на източниците на финансиране, и, че не са налице основателни причини, поради които сделката да не бъде сключена. Надзорният съвет на ЧЕЗ многократно е уверяван в същото от Борда на директорите на ЧЕЗ.   Премиерът Борисов изрази загриженост за бъдещето на значителна част от електропреносната мрежа в България и призна, че информацията, с която разполага, включително информацията, появила се и в българските и чешките медии, само е засилила съмненията му относно надеждността на новия собственик. Българският премиер също беше заинтересуван като цяло от възможността българската държава да придобие ЧЕЗ вместо „Инерком”. По този въпрос го насочих към ръководството на компанията и подчертах факта, че договорите с „Инерком” вече са приключени”.

Публикувана в България
Четвъртък, 01 Март 2018 08:36

Гинка на среща при премиера

Премиерът Бойко Борисов е поканил на среща в Министерския съвет собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова, съобщи Нова тв. 

 

Премиерите Борисов и Бабиш отново обсъдиха в телефонен разговор сделката за продажба на активите на дружество ЧЕЗ Груп в България.

 

Българският министър-председател поиска допълнителни разяснения за позицията на чешкото правителство, съобщиха от Дондуков 1. 

 

 Андрей Бабиш посочи, че след изразените от медиите в Чехия съмнения по отношение на компанията купувач, е поискал да бъдат представени доказателства, които да разсеят притесненията около сделката. В тази връзка Надзорният съвет на ЧЕЗ Груп е изискал от Съвета на директорите на дружеството информация за Инерком. Съветът на директорите е потвърдил пред НС, че е извършил множество проверки на потенциалния купувач и източниците му на финансиране и те не са показали проблеми за осъществяване на продажбата, и ръководството на ЧЕЗ поддържа тази позиция, информира чешкият премиер.

 

Борисов посочи, че е поискал първия телефонен разговор заради значимостта на електроенергийното дружество за България и начина за провеждане на преговорите по неговата продажба, което е предизвикало много въпроси. Той каза, че обменените мнения с премиера Бабиш във вторник, както и изнесената от чешки и български медии информация за източниците на финансиране на купувача, са подхранили съмненията му, че сделката е проблемна.

 

 

Правителствените ръководители на двете страни заявиха, че нямат и не са имали каквато и да е връзка със сделката или дружеството купувач, решенията за които са взети от Съвета на директорите на ЧЕЗ Груп. Двамата бяха категорични, че са дали публичност на съмненията си за неспазване на добрите практики при осъществяване на сделката и потвърдиха, че ще следят внимателно за довеждане до край на проверките от компетентните органи на двете държави.

 

Българският министър-председател помоли чешкия си колега за съдействие за осъществяване на разговори с ръководството на ЧЕЗ Груп в случай, че българската държава реши да предприеме действия за закупуване на дейността на електроразпределителното дружество в страната ни.

 

 

От своя страна чешкият премиер обърна внимание на това, че договори вече са били подписани. 

 

Премиерът Борисов е поканил на среща в Министерския съвет собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова, съобщи Нова тв.  

Публикувана в България

Румънският министър-председател Михай Тудосе подаде оставка, предаде Би Би Си.

 

Новината беше съобщена след заседание на ръководството на управляващата Социалдемократическа партия.

 

Тудосе е бил принуден да вземе решението за оттеглянето си, тъй като е загубил подкрепата на партията, но заяви, че подава оставка с "високо вдигната глава".

 

Тудосе е вторият румънски премиер, който губи поста си през последните седем месеца, след като през юни предшественикът му Сорин Гриндяну беше свален с вот на недоверие.

 

Причината, поради която Тудосе беше лишен от подкрепата на Социалдемократическата партия, е конфликтът му с председателя Ливиу Драгня, свързан със скандала около министърката на вътрешните работи Кармен Дан. През миналата седмица Тудосе поиска оставката на Дан, като я обвини в лъжа. Тя обаче отказа да се подчини, а Драгня взе нейната страна.

 

Самият Драгня не може да оглави правителството, тъй като е осъждан. През 2016 година той получи 2 години условно заради изборни машинации.

Публикувана в Балканите

100 милиона лева ще бъдат отпуснати за повишение на заплатите на служителите на МВР. Това обеща премиерът Бойко Борисов на представителите на полицейските синдикати по време на днешната им среща. Министър-председателят  изрично е подчертал, че не прави сделка с тях. Протестните действия за днес остават, но ще се помисли дали да бъдат прекратени идните дни.

 

Публикувана в България
Сряда, 29 Ноември 2017 15:55

Харири остава премиер на Ливан ?

Премиерът на Ливан Саад Харири ще запази позицията си, а политическата криза в страната ще бъде разрешена "в рамките на дни". Това обяви ливанският президент Мишел Аун в интервю за италианския вестник "Ла Стампа". Аун допълнил пред медията, че политическата криза, предизвикана от шокиращото съобщение за оставка от страна на Харири, и последващото решение на министър-председателя да отложи оттеглянето си "определено ще бъде разрешена в рамките на дни". Президентът добавил, че "тъкмо приключихме обсъжданията с всички политически сили в страната. Постигнато беше широко споразумение".

Аун пристигна в Рим днес сутринта за официално тридневно посещение в Италия по покана на италианския си колега Серджо Матарела. Двамата се очаква да обсъдят скорошните събития в Ливан и в Близкия изток. Ливанският президент ще се срещне и с премиера на Италия Паоло Джентилони, както и с членове на ливанската общност в Рим. Харири обяви оставката си на 4 ноември в телевизионно обръщение, излъчено от саудитската столица Рияд. На 22 ноември, след завръщането си в Бейрут след 18-дневно отсъствие, той се съгласи да отложи оставката си по молба на Аун. След завръщането на Харири в Ливан, политическото ръководството на страната положи съгласувани усилия да се ангажира в диалог за постигане на политическо споразумение и да позволи на правителството да възобнови работата си.

 

 

Публикувана в Свят

Заради зачестилите пътнотранспортни произшествия в отсечката Ловеч - Ябланица министър-председателят Бойко Борисов свиква среща, на която да му докладват мерки и предложения за намаляването им. На извънредното съвещание днес,  ще присъстват министърът на вътрешните работи Валентин Радев, министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. В обсъжданията ще участват още главният секретар на МВР Младен Маринов, директорът на Главна дирекция “Национална полиция” Христо Терзийски, както и представители на ДАИ и АПИ.

Публикувана в Политика

Трябва да видим защо се заговори за приватизацията. ГЕРБ и БСП се сбиха за корупцията. Тогава се сетиха, че последните 12 години на власт са били само те и трябва да се борят със собствената си корупция. Точно поради тази причина решиха да се върнат назад във времето. Това каза пред камерите на БТВ Стефан Софиянски, който коментира идеите да се ревизира целия преход в България. "Има приватизационни сделки, на които давността не е изтекла. Защо не се започне с тяхното ревизиране, а се вдига пушилка за стари сделки? След 1989 година България преживя два фалита. Първият беше по времето на Андрей Луканов. Вторият беше по време на Жан Виденов, когато фалираха 8 банки. Защо не се занимават с тези неща? Защо не разследват тези два фалита? Защото тогава всички бяха БСП. И Корнелия Нинова, и Бойко Борисов, всички, които сега искат да разследват. Не се притеснявам от ревизия на приватизацията. Когато бях служебен министър, се случиха две големи приватизационни сделки и в тях няма нищо нередно", категоричен беше Софиянски.

 

Публикувана в Политика
Страница 1 от 25