Октомври 19, 2018

Правителството преживява най-критичния си период от началото на мандата. Доверието в институциите продължава да се руши. ГЕРБ води с под 2% пред БСП. Спад на дела на българите, които смятат, че живеят по-добре.

Това показва социологическо проучване на Агенция АФИС в периода 14-19 септември 2018 година, в което са участвали 1010 души.

Агенцията отбелязва, че краят на българското председателство и нетипично горещото политическо лято не са останали без последствия.

Българите смятат, че ситуацията се е влошила в сравнение с предходните месеци. За последния месец с два процента е спаднал делът на хората, които преценяват, че живеят по-добре в сравнение с другите, което се съчетава с един пункт нарастване на дела на онези, които смятат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се променят оценките за живота през миналата година.

 

Като основна причина се посочва, освен скандалите и разправиите във властта, нарастващото масово безпокойство за развитието на икономиката, независимо от оптимистичните статистически оценки и прогнози.

Анкетираните са посочили като важни въпроси "Доходите и пенсиите" (23,9%), "Развитието на икономиката" (13,8%), "Безработицата" (10,7%) и "Финансовата стабилност" (10,2%), съответно на първо, второ, четвърто и пето място в общата класация. Между тези проблеми в челото се нарежда единствено въпросът за здравеопазването, което заема третото място с 11,5 на сто. В сравнение с месец юли цитираните стойности са били общо с 4 пункта по-ниски.

Не по-различна е класацията на проблемите, които хората обозначават като лични. Проблемите на "Бедността", "Неясните перспективи", "Безработицата" и "Пенсиите" се подреждат съответно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2; 13,2; 11,0 и 10,8 на сто. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9 на сто.

Всичко това, заедно с повишаващите се цени на стоките от първа необходимост, както и очакванията за по-високи сметки за ток, парно, вода и други влияе на тенденцията към ръст на обществените тревоги и съвсем логично дава отражение върху отношението към управлението на държавата и върху оценката за политическата обстановка като цяло, анализират от агенцията.

От средата на юли има рязко покачване на дела на българите, които оценяват обстановката като крайно напрегната - от 36,8% през юни на 52,3% в края на юли. През септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с около 3 пункта), но нараства делът на онези, които преценяват политическата обстановка като неопределена - от 25,2% през юли на 30,4% през септември.

Ситуацията влияе пряко и на доверието в основните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, местната власт е с негативен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в парламента е по-високо, отколкото в съда и прокуратурата, които обичайно заемаха последните две места в общото подреждане. През септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.

 

Логично следствие от това е увеличеният ръст на дела на избирателите, които все повече насочват погледа си към варианта "предсрочни избори" като някаква възможност за промяна. За последните три месеца този дял бележи ръст от 10% и през септември достига ниво от 40 на сто.

Предлаганото "лекарство" - смяна на министри, макар в началото да предизвика временни позитивни очаквания, сега бележи низходяща тенденция. Може би и заради това, че въпреки шумния спектакъл около трите оставки, не бяха сменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, ако зависеше от тях, а именно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%).

 

Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса "Нараства или намалява нивото на корупция?". Според 53,5% от хората това ниво нараства, а според други 31,4% - остава на същото ниво. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната намалява, което не се споделя дори от половината от привържениците на партиите от управляващата коалиция.

Авторите на изследването коментират, че отговорът дали има размествания в електоралната картина е двузначен.

От една страна налице е ясно изразен отлив на активни избиратели от всички парламентарно представени партии и коалиции и нарастване на сумарната подкрепа за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават подкрепа на повече от 1% от избирателите.

Най-изразен е спадът в подкрепата за основната управляваща партия ГЕРБ, което е довело до изравняване на нейната позиция с тази на основния й конкурент - БСП. Дистанцията между първите две политически сили вече е в неразличими от статистическа гледна точка стойности, а очаквания за позитивни новини по линия на правителството няма.

От друга страна растат дяловете на потенциалните негласуващи и на онези, които при евентуални нови избори не биха подкрепили никого. Означава ли това обаче, че избирателят за пореден път се оглежда и търси активно нови политически проекти? И тук отговорът е и да, и не. Да, защото готовността за гласуване на евентуални нови избори остава сравнително висока - около 60%, а настоящите парламентарно представени партии не могат да уплътнят такъв висок процент. А не, защото нито една от извънпарламентарните партии, включително и онези, които не съществуват, и към този момент са единствено продукт на слухове и догадки, не могат да разчитат на самостоятелен успех. За да се прогнозира евентуален успех на нови и още несъществуващи политически проекти, в отговор на отворен въпрос, те би трябвало да получават стойности най-малко от 2-3 на сто, а такива засега няма, отбелязва АФИС.

 

За сравнение, допълват социолозите, преди появата на НДСВ в началото на 2001 г. хипотетичната "Партия на царя" получаваше стойности от порядъка на 6-8%, а още несъществуващата формално в началото на 2007 г. "Партия на Бойко" - 3-4%.

От проучването става ясно, че свободно разпознаваемите партии са едва четири - ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на "Обединени патриоти", но е по-разпознаваема не само от другите две партии, но и от коалицията като цяло.

АФИС очаква по-различна картина на изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

 

На фона на очакваното оттегляне от гласуване в полза на почти всички партии (обяснимо предвид на традиционно ниската избирателна активност на европейските избори не само в България, но и във всички останали държави от континента), налице е по-висока подкрепа за три партии - ДПС, Демократична България и АБВ, както и съществено по-ниска подкрепа, обратно на общата тенденция в Европа, за коалицията "Обединени патриоти".

Докато "Демократична България" и АБВ си остават твърде далеч от успешно преминаване на и без това високия праг за участие в Европейския парламент, подобен резултат за ДПС и за Обединените патриоти би имал ключова роля при окончателното разпределение на евромандатите в България. По-точно за Обединените патриоти такъв резултат би поставил на карта евентуалното им участие в Европейския парламент изобщо.

Според АФИС обяснението на тези феномени трябва да се търси през призмата на отношението към актуалните проявления на вътрешната политика у нас и отношението най-вече към правителството.

Избирателите на ДПС са под влияние на различни по характер страхове от участието на националисти в управлението на държавата и досега пред лицето на подобни заплахи обикновено са търсели защита от най-голямата партия. Тази партия обаче в момента е коалиционен партньор на националистите, заради което по интуиция и рефлекс избирателите на ДПС отправят поглед навън и смятат за много важно участието си на предстоящите европейски избори.

При поддържащите Обединените патриоти е точно обратно - смята се за много по-важна ситуацията в страната и оцеляването на правителството, отколкото битките в Брюксел, заключават от агенцията.

Единственият политик от ГЕРБ във властта, чийто рейтинг не се е понижил в последните месеци, е столичният кмет Йорданка Фандъкова. Най-сериозен е ударът върху премиера Бойко Борисов. За месец той е загубил 6 % от личния си рейтинг, зам.-председателят на партията Цветан Цветанов е с минус 3 на сто.

Това показват данните от представително проучване на Медиана, проведено между 1 и 8 септември сред 1006 души. Оценката за работата на правителството е 3,29.

От юли досега хората, които считат, че е добре кабинетът да изкара пълен мандат, са намалели с близо десет процента Към момента разликата между тези, които биха желали пълен мандат за правителството (37 %) и желаещите то да си отиде предсрочно (29 %) е само 8 %, при 20 % преди три месеца.

 

 

ГЕРБ губи един процент от електоралната си подкрепа, но все още води пред основния си политически опонент (БСП) с 3,5 %. Кризата във властта от последния месец (и острите пререкания на Волен Сидеров и Валери Симеонов) най-сериозно е ударила Обединените патриоти. Те са загубили над 3% от електоралния си потенциал в рамките на месец. „Воля“ продължава постепенно да губи симпатизанти и вече е под 2 %. Две партии успяват да изплуват над психологическата граница от 2 % - „Демократична България“ и „АБВ“. Засега ДПС се утвърждава като трета политическа сила и не се наблюдава сериозно влияние на ДОСТ на Лютви Местан сред този електорат.

Над половината от избирателите (55 %) заявяват, че е възможно да гласуват за засега хипотетичните „Партия на Слави Трифонов“ и „Партия на Румен Радев“. Тези избиратели очевидно търсят политическа алтернатива вън от основните политически играчи и тяхното поведение при едни избори и непредвидимо.

За партия, оглавявана от Слави Трифонов, през юли биха гласували 31,8%, а през септември - 29,3 на сто. Броят на тези, които биха гласували за формация на президента Румен Радев обаче се увеличава за същия период от 38,2% на 41,8 на сто, показват още данните на Медиана. Личният рейтинг на Радев обаче е паднал с 3 на сто, сочат още цифрите от проучването.

Един от големите проблеми на политиката е лъжата във всичките ѝ форми – от злонамерената измама до сладкото разтягане на локуми, наречено популизъм. Такова разтягане наблюдавахме и миналия вторник, когато официално се откри новият парламентарен сезон.

Дори да не искат, политиците са принудени да лъжат. Самите избиратели очакват да бъдат лъгани и сякаш колкото по-сладкодумно ги омайва някой политик, толкова по-високо те оценяват неговите професионални качества: „Ако не може да те излъже като хората, що за политик е? Няма да гласуваме за него!“.

Помня как в краткия период – 2-3 години, не повече, – в който самият

аз бях решил да се занимавам активно с политика,

 

по партийна линия отговарях за Хасковския избирателен район. Работата ми (доколкото не е срамота това да се нарича работа) включваше и срещи с избиратели. На една такава среща с млади предприемачи бизнесмени беседвахме за икономиката и перспективите пред местния бизнес. Тук трябва да отворя скоба и да споделя една своя особеност като политик: винаги и при всякакви обстоятелства говорех истината и затова залите много често оставаха озадачени и даже леко смутени. Това беше впрочем и една от причините за провала ми. Затварям скобата.

Та на онази среща с младите бизнесмени аз, виждайки пред себе си грамотни и интелигентни същества, най-откровено споделих мнението си за перспективите пред дребния български предприемач, който не е част от олигархията, нито се ползва от партийна протекция, нито може да се надява на достъп до обществени поръчки. Казах им, че не нашата, ами която и друга партия да дойде на власт, не бива да очакват да станат рокфелеровци на сутринта след изборите, а да се приготвят за дълга и мъчителна борба без гаранции за победа. Тогава си мислех така: „Ето, хората ще ме чуят и ще си кажат: брей, какъв честен човек – щом сега говори истината, значи и после няма да ни лъже. Я да вземем да гласуваме за него!“. Наивник.

Докато говорех, виждах как лицата се опъват

очите се споглеждат в недоумение. Накрая, когато дадох думата за въпроси, един млад мъж вляво от пътеката стана и попита: „А вие какво ще обещаете?“... По-късно ми обясниха, че по такива срещи с обществеността при всички партии ходят едни и същи хора и гледат. Гледат, преценяват, изпитват и накрая гласуват по съвсем различни мотиви. Но въпросът остана в паметта ми: „Какво ще ни обещаете? Какво ще ни излъжете? Ще успее ли вашата лъжа да бъде по-голяма и по-живописна от лъжата на онези преди вас?“.

Политиците отдавна не говорят това, което мислят. Не казват това, което според тях е истина, а онова, което са решили, че избирателите искат да чуят от тях.

Когато създавахме партията на Меглена Кунева, бяхме се събрали да умуваме над програмните документи, един от които трябваше да ни определи какви аджеба се явяваме и за какво се бори нашата нова (поредна) дясна партия. Дойде ред да се разпишат ценностите. Аз, разбира се, предложих да се запише, че изповядваме традиционните християнски ценности, изхождайки от убеждението си, че човешките закони са толкова по-справедливи, колкото повече са в съзвучие с Божия закон. Мислех, че предложението ми трябва да се приеме по подразбиране, но не стана така. През стаята премина тръпка, сякаш някой лисна кофа студена вода. Меглена Кунева успя да каже само: „А-а-а, не!...“, а Йонко Грозев формулира съображението, което беше смутило всички: „Че ако кажем така, как ще гласуват за нас мюсюлманите?“. Ей, Богу, през ум не ми е минавало

как ще гласуват мюсюлманите!

Да гласуват, както щат! Когато записваме ценностите, зад които заставаме, трябва да имаме предвид ценностите, зад които наистина стоим като обикновени хора. Така поне си мисля, но излиза, че май не съм прав. Политиците ще застанат само зад това (каквото и да е то!), което ги води към властта, и никой не може да им се сърди.

Всичко казано дотук е един огромен увод към същинската тема, която е

Новият политически сезон и популизмът в декларациите на парламентарните партии“

ГЕРБ започнаха с просълзяващ цитат от Петко Славейков: „Да се покажем като народ вечно съединен!“. Добре, че не избраха цитата за мършата, че тогава да видите какви декларации щяха да се отприщят!

Управляващите като професионални популисти бързо вкараха образа на Народа: „Дневният ред на парламента не може и не бива да се различава от дневния ред на хората!“. Какъв е дневният ред на този баснословен народ и имат ли „хората“ общ дневен ред, аз не зная, но призивът ми напомни за девиза: „Всичко в името на народа, всичко за благото на човека!“, който не знам даже дали не беше и официален лозунг на някой пореден конгрес на БКП.

Карадайъ от името на ДПС се обяви против популизма и добави в рафиниран популистки стил: „Държавата ерозира... Нужно е спешно реабилитиране на държавността“. Рефренът „Няма държава!“ е една от най-оборотните популистки мантри. Видите ли, няма държава, вие сте в безвремие, всеки си прави с вас каквото пожелае, но за щастие в мое лице имате спасител! Обаче, ако няма държава, на кого плащаме данъци? Къде работи цялата тази администрация? Как членуваме в ООН?

На свой ред Марешки, притеснен за

„дълбоката пропаст между двете Българии“

(на бедните и на богатите) и без да казва от коя страна на пропастта се намира самият той, също се обяви против популизма, заклеймявайки как „някои депутати отворили торбата с фалшиви обещания“. След което се провикна като истински популист: „Дела трябват, не думи!“ (което отново води към Тодор Живков: „Дела, дела и пак дела!“), „Да си депутат означава да служиш на народа си!“ и „Народът вече се събужда!“. Според Марешки е грехота да се харчат толкова пари за изтребители, когато тези пари могат да се раздадат на хората. Иначе и той е борец против популизма...

Но когато стане дума за популизъм, БСП се откроява сред останалите като лекоатлетка от ГДР на олимпиада. При БСП няма шест-пет. В тази партия вярват, че единствената задача на опозицията е да свали правителството. Ако бабичка се изсекне от балкона, от БСП искат оставка, вот на недоверие и предсрочни избори. Вече никой не им обръща внимание, последният вот беше отхвърлен даже и без дебати, но социалистите продължават. Ние живеем в агония – иска да ни убеди Нинова – и затова правителството трябва да подаде оставка. Парламентът трябва да се разпусне (тук е на едно мнение с Босия), трябва да се проведат предсрочни избори! Социалистите не са най-умните, те само дават идеи, но Той, НАРОДЪТ, ще измисли бъдещия модел на България!!! Тръгваме към вас – обяви Нинова – не да искаме гласовете ви (ах, каква безкористност!), а за българщинàта ви! „Това е нашето обръщение към вас, НАРОДЕ!“. Майстори са, евала!

„Отиваме при българите и протягаме ръка за нов модел“ – казват социалистите. С кого ще се срещат, освен със собствените си избиратели? На тях ли ще протягат ръка за нов модел? Или всичко са само циркове за пред телевизионните камери... По мое скромно мнение Корнелия Нинова е най-ценният политически капитал на Борисов. Тя причинява на лявото пространство такива щети, каквито той никога не би могъл. Борисов трябва да трепери прашинка да не падне на главата ѝ.

От парламентарните партии останаха патриотите. Те обаче не излязоха с декларация по случай новия политически сезон. Видите ли, Волен Сидеров отсъствал (защо отсъства в такъв знаков момент?) и нямало кой да я прочете. Вероятно или никой друг не познава позицията на патриотите, или никой друг не е достоен да я облече в слова пред народното представителство. Или пък монолитните патриоти не знаят на кой свят са и как ще я карат оттук нататък. Жалко, защото Волен Сидеров имаше какво да допринесе за фестивала на популизма в Народното събрание.

Та, така. Новият сезон започна, всички са на линия (без социалистите, които са сред хората) и НАРОДЪТ може да бъде спокоен, защото целокупната политическа класа няма да има друга грижа освен неговото добруване. Мисля, че НАРОДЪТ може да си отдъхне и спокойно да се разотиде по своите си работи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Автор: Иван Стамболов-Сула

Източник: "Сега"

 

 

Освен със заснемането на въплътения Швейк със синичко цукалце на главата до иконата на Пантократора в премиерския кабинет, третото управление на Борисов ще влезне в историята с утвърждаване на уникален принос към световната политическа практика - взети, но неприети оставки (съответно от Борисов и Цветанов).

 Все пак, с инстинктите си той долавя задълбочаващата се безизходица на режима си и няколкократно се опита да разреди напрежението с познатите си сценични номера с публично обезглавяване на номинални министри. Обаче, предвождният от Цветанов синдикат на всеядните сиви калинки в съюз с корпулентните авери на Борисов вече не виждат смисъл дори тези форми на повърхностен популизъм. Вече рутинно, няколко часа след като “гръм удари” и следващите напоителни обяснения как в ГЕРБ се носи едва ли не самурайска отговорност, пред камерите изгрява Цветанов и спокойно обяснява, че тези оставки се отменят. По студията изпълзяват дежурните наемни пропагандисти, които възпяват успешното стабилизиране на стабилността. Следващият панаир заличава паметта за предходния...

Днес обаче, от ГЕРБ говорят за пълен мандат. И нищо чудно. Корнелия Нинова до такава степен подмени идеята за опозиция с естраден популизъм, че направо напусна парламента. Така вече изобщо няма да се затруднява да имитира някаква конкретна опозиционна дейност и да рискува да настъпи някой конкретен мафиотски интерес. Вместо да представлява гражданите във върховния законодателен орган, тя обяви, че се “връща при тях”. На нормален политически език това се нарича “излизане от политиката”. У нас това е нов връх в политиката за рушене на държавността и демокрацията.

Успоредно се ликвидират и последните елементи на медийна свобода. Дори формалната проправителствена “политическа” “журналистика” окончателно бива заменена от “развлекателна” лоботомия по обществената БНТ.

Ако някой е очаквал от Радев да бъде някакъв контрапункт на целия този разпад, след недовършените му “въпроси за Пеевски” и вчерашните му празнословия, би трябвло да е ясно, че той идеално се интегрира в статуквото.
При това положение естествено е цветановите сиви калинки и корпулентните приятели на Борисов да се надяват да векуват в това състояние на стабилен разпад. Само да бъде спазарен новият Цацаров и следващите седем години безнаказаност са осигурени...

Под цялата тази отблъскваща повърхност обаче има и друга реалност. В последните години България тихомълком бива откланяна от пътя на ускорено догонване на Европейския стандарт на обществени отношения и качество на живот. Някога това беше национална цел, около която се структурираше целият институционален дневен ред и от която политическият живот придобиваше смисъл.
Борисов беше инсталиран и крепен от задкулисието като талантлив буфосинхронист, който да имитира “Европрейско развитие” и същевременно да осигурява прикритие за запазване на цялата възможна гнилоч в държавното управление и икономиката. Самият той обичаше да описва сам себе си като Цар Лъв, който крепи равновесието с хиените от Гробището на слоновете.

С главоломната промяна на геополитическата среда обаче, хиените от задкулисието могат да мечтаят за повече от това половинчато състояние в периферията на Запада. С дефанзивното преструктуриране на ЕС и завръщането на авторитарния популизъм на сцената, става възможно България да бъде окончателно върната в евразийска орбита, което ще позволи открито и пълноправно упрвление на мафията у нас. От гледна точка на тази цел, бързо изхабяващият се Борисов става все по-малко полезен. Когато дойде моментът, той просто ще трябва да предаде формалните премиерски пълномощия на Корнелия, Радев или който там е определен да реализира окончателния завой на Изток.

Големият ни шанс е, че тясната пътечка към Еврозоната, която все пак ни беше оставена, може да се превърне в път към ядрото на ЕС за България. Закрепването на страната ни в това ядро е естествена национална цел за всички, които не искат да се превърнем в нещо между Беларус и Босна. Тази цел естествено се разгръща в програма за дълбока модернизация на всички ключови сектори, чието изпълнение може да върне страната в полезрението на инвеститорите и към производство на благосъстояние с ускорени темпове. Това е релният национален дневен ред и пътят към връщане на смисъла в политиката.

Очевидно е, че Борисов и Горанов не могат да реализират подобен курс. Могат единствено да предложат поредната пошла фалшификация. Тя обаче вече е ненужна на евразийските хиени, в нея все по-малко вярват както гражданите, така и партньорите ни в ЕС. Нинова пък директно се обяви против бъдеще за България в ядрото на ЕС. Не случайно, със своята “Визия за България” Нинова анонсира отказ от интегриране в Еврозоната. С това тя превръща атакизиращата се БСП от системен риск в екзистенциална опасност за страната ни.
На този фон, задачата ни в демократичната общност през следващия сезон е да дефинираме ясно тази нова национална цел и да реализираме широка гражданска консолидация около нея. Имаме да преодоляваме множество негативни натрупвания, ще работим в изключително неблагоприятна медийна среда, но ходът на обективните исторически събития е на наша страна. Успяхме да изградим Демократична България като здрав политически инструмент за тази цел, и в следващите седмици ще предложим конкретни стъпки за нейното реализиране.
Времето е преломно и ще става все по-трудно, но точно това време дава реален шанс да реализираме европейския идеал на България- този път не по милост и като част от общата инерция, а със собствени сили и на собствено основание.

Есента започва много по-трудно, отколкото може би ни се иска, но и с много по-добри шансове за пробив, отколкото се вижда на повърхността. Целта ни е ясна и всичко зависи от нас.

България може много повече!

 

Коментар на Христо Иванов, Председател на ПП „Движение Да България“

 

„Правителството е стабилно, продължаваме с изпълнението на 4-годишната си програма“, коментира в сутрешния блок на бТВ зам. - председателят на ГЕРБ и председател на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

„Една от темите, която обсъждахме вчера на коалиционния съвет бе Точка 6 от коалиционното споразумение, която бе част от декларацията на НФСБ. В понеделник ще водим разговор с партньорите ни и ще се реши въпросът с оставките на тримата министри – Ивайло Московски, Валентин Радев и Николай Нанков“, каза той и поясни, че винаги ПГ на ГЕРБ се е съобразявала с внесените искания от премиера Бойко Борисов.

„Всеки един от министрите, когато полагат клетва са с оставки в джобове“, напомни той и категорично заяви, че подобни теми не трябва да се обсъждат между коалиционните партньори през медиите.

Относно колко време ще ни управляват министри в оставка, Цветанов отговори, че до края на другата седмица въпросът ще се реши.

 

„Има наистина сериозна подкрепа за министър Николай Нанков“, потвърди той.

„Вчера съвсем спонтанно почти повече от половината кметове в страната застанаха зад регионалния министър“, обясни Цветанов и поясни: „Не подгрявам обаче някой с тези думи, че Нанков може да остане на поста си“.

На въпрос защо Красимир Каракачанов се е появил снощи с каска в сградата на МС за коалиционния съвет, Цветанов с усмивка отговори, че така той е създал една по-ведра обстановка и потвърди, че бой по каските не е имало.

Цветан Цветанов коментира и речта на президента Румен Радев. Той напомни, че държавният ни глава винаги търси конфронтация, особено след като е изпаднал в изолация.

На въпрос дали премиерът е едноличен диктатор, Цветанов отговори: „Отново го потвърждавам и днес - никога премиерът не е взимал еднолични решения“.

Страница 1 от 2
© 2018 PlovdivskiNovini.bg Всички права запазени

Main Menu