E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Европейската централна банка (ЕЦБ) охлади днес надеждите на България за скорошно присъединяване към еврозоната, като заяви, че най-бедната страна в Европейския съюз се нуждае от всеобхватни реформи, за да доведе икономиката си до необходимите изисквания, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Заключението се съдържа в днешен доклад на ЕЦБ за напредъка на страните членки на ЕС, които още не са се присъединили към 19-членния валутен съюз. Българските власти изразиха желание страната им да влезе в двегодишната "чакалня" за еврозоната през тази година.

България е с нисък бюджетен дефицит и държавен дълг и вече е обвързана националната си валута с еврото, отбелязва АП. ЕЦБ обаче изразява безпокойство от голямата задлъжнялост на бизнеса, от корупцията, слабото образование и ниската професионална квалификация.

Решението се взима задължително от политическите ръководители на еврозоната, но докладът на ЕЦБ ще подсили скептицизма към българската кандидатура, изтъква АП.

Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че е въведено ново условие за влизане в еврозоната - членство в Банковия съюз. (номиналните, т.нар. числови критерии, България общо взето покрива)

"Това се дължи на поуките, които извлякохме от кризата - трябва да осигурим устойчивост не само на обществените разходи, но и на финансовия сектор. Затова банковият сектор е подложен на строг надзор в държавите, които очакват да въведат общата валута", поясни Домбровскис.

Позицията на българското правителство и на БНБ е, че първо трябва да влезем в еврозоната и после да станем член на Банковия съюз и че членството в европейския банков съюз не условие нито за влизане в еврозоната, нито в ERM II.

Членството в банковия съюз означава надзор на ЕЦБ върху най-големите банки в България.

От Европейската комисия също така смятат, че България не е готова да влезе в обозримо бъдеще в чакалнята на еврозоната, известна като ERM II. Причината - неизпълнени критерии, особено тези за сближаването на доходите и макроикономическите дисбаланси. Като пречка се посочва и корупционната среда.

Публикувана в България
 
 
Размерът на средната пенсия ще се покачи с актуализацията на всички пенсии в страната с 3.8% от 1 юли. Увеличението на средната пенсия, която в момента е около 360 лева, ще бъде с близо 14 лева. Това заяви пред bTV социалният министър Бисер Петков.
 
От 1 юли минималната пенсия ще нарасне на 207.6 лева. Социалната пенсия за старост ще нарасне на 125.58 лева. 
Заедно със социалната пенсия ще нараснат и всички останали пенсии, несвързани с трудова дейност, които са обвързани с нея, уточни още Петков, визирайки пенсиите за военна и гражданска инвалидност, социалната пенсия за инвалидност и персоналната пенсия.
 
По думите на социалния министър към момента се подготвят и промени при изплащането на пенсии за деца, загубили родител или и двамата родители. 
Сега децата имат право на помощ, ако починалите имат определен трудов стаж или при много нисък доход на тези, които ги отглеждат.
 
С промените се предвижда от 1 януари 2019 година право на пенсии да имат всички деца с починали родители.
 
Парите ще бъдат предвидени в държавния бюджет, допълни министърът. 
Публикувана в България

За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2340 лева месечно. Това показват последните данни за издръжката на живота на Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ . Данните за първото тримесечие на 2018 година представиха директорът на ИСС Любен Томев и експертът Виолета Иванова, цитирани от БТА.

На човек от домакинство необходимите средства за нормален живот са 585,09 лева.

Парите са нужни за покриване на разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, транспорт и почивка.

Издръжката нараства с 0,7 на сто спрямо предходното тримесечие и с 2,6 на сто на годишна база. В пари едногодишното нарастване е с около 60 лева.

73,3 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка на живот. Намаляват обаче домакинствата, които са под издръжката - през 2008 година те са били 88 на сто от всички, сочат данните на КНСБ.

Необходимите средства за нормален живот на четиричленно домакинство в София са 3055 лева, средно на човек - 763.80 лева. Издръжката в столицата надхвърля средните нива на издръжката на живота в страната с 30,5 на сто. По-високият размер на издръжката в София се дължи на различната структура на потребление (наеми, транспорт, отопление, услуги).

Обобщените резултати показват, че София е град с по-висока издръжка на живот от средната за страната, следствие на по-високия стандарт. Ако доходите на четиричленно домакинство се формират само от работните заплати, то за всеки от тях нетната СРЗ не трябва да бъде по-ниска от 1528 лева, за да се осигурят средства за нормален живот в столицата. Официалните данни за март отчитат средна работна заплата за София от 1 168 лева /бруто 1505 лв./, която е с близо 23,6 на сто по-ниска от реално необходимия разполагаем доход за издръжката на живота на човек, ако условно се приеме, че източникът на доходи са само заплатите на двамата родители.

Домакинствата, които имат доход над издръжката на живота са 26,7 на сто от всички в България, което представлява около 1 млн. 926 хиляди души. Има нарастване на тази група с около 245 хиляди души на годишна база (за същия период на 2017 година те са 23,3 на сто).

Почти толкова са и домакинствата, които са с общ доход на човек до линията на бедност (321 лева) - 26,2 на сто или близо 1 млн. 890 хиляди души. Спрямо същия период на миналата година броят им намалява с около 180 хиляди души, когато тази група домакинства са представлявали 28,7 на сто при линия на бедност от 314 лева.

Домакинствата, които имат общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот са 47,1 на сто - около 3 млн. 398 хиляди души. За едногодишен период се отчита намаление с около 65 хиляди души- при 48 на сто през същия период на 2017 година.

През първото тримесечие на 2018 година общият доход запазва тенденция на нарастване с 9,8 на сто спрямо същия период на предходната година, като средномесечният му размер достига до около 482 лв. на човек от домакинство. Съотношението между общ доход и издръжка на живот на човек вече е 82,4 на сто, а през 2008 година е било около 63 на сто.

През 2017 година реалният общ доход на човек нараства спрямо 2008 година с 39,8 на сто, като важен фактор, който обяснява темповете на растеж, е затвърдилата се положителна тенденция през последните години на устойчив и сравнително висок икономически растеж, коментира Любен Томев. По думите му три последователни години БВП отбелязва реален ръст с около и малко над 3,6 спрямо предходната година, като вътрешното търсене е главният двигател на растежа. Крайното потребление на домакинствата нараства през 2017 година с 4,8 на сто. През първото тримесечие на тази година (по експертна оценка) ръстът на БВП е от 3,5 на сто и запазва темповете на растеж от 2017 година, като основен двигател продължава да бъде вътрешното търсене.

Въпреки запазването на устойчиво нарастване на общия доход, той все още е недостатъчен, за да покрие парите за издръжка на живота, като в регионален план това важи в по-голяма степен за някои райони, където средното изоставане през 2017 година е с близо 30 на сто под необходимите средства за издръжка на живота. Изключение е само Югозападния район, при който общият доход почти достига средните нива на издръжката на живота. Налице е икономически подем, който не облагодетелства всички и се засилват вътрешните различия в страната, коментираха експертите. Разликата между София-град и Видин (710 лв.) в средните равнища на заплащане се задържа около 2 пъти

Данните на Евростат сочат, че най-богатите 20 процента от населението получават средно 8,2 пъти повече от най-бедните 20 на сто. Само година преди това разликата в доходите им е била 7,7 пъти, а през 2012 - 6,6 пъти.

България е държавата с най-ниски доходи в ЕС, факт е също, че средните нива на заплащане са по-скоро близки до шестте страни от Западните Балкани, кандидатки за членство, констатират от КНСБ. За да се осъществи по-чувствителен напредък в процеса на конвергенция на заплатите, ще е необходим последователен средногодишен номинален ръст от 11-12 на сто, с оглед да достигнем съотношение поне 60 на сто до 2022 година от равнището на ЕС, коментира Любен Томев.

На пазара на труда се забелязват положителни тенденции - заетостта се увеличава с нови 62,6 хиляди работни места, като от тях - 23,2 хиляди са с основно и по-ниско образование. Според КНСБ данните са доказателство, че твърденията за влиянието на нарастването на минималната работна заплата /с 10,9 на сто от началото на годината/ върху намаление на заетостта на нискоквалифицирания труд, са неоснователни.

Основен двигател за повишението на издръжката на живота са хранителните стоки, които отчитат ръст с 0,9 на сто спрямо предходното тримесечие. Нехранителните стоки нарастват с по-ниски нива - 0,4 на сто. През първото тримесечие нарастват разходите за пресните плодове и зеленчуците, съответно с 3,2 на сто и със 7,5 на сто, заради по-високите цени със сезонен характер. Нарастване на цените има в заведенията за обществено хранене с 0,8 на сто, както и на цигарите и алкохола /съответно 1 на сто и 2,4 на сто/, заради по-високия акциз от началото на годината. Нарастват и разходите за хляб и зърнени храни с 0,7 на сто, което е заради динамиката на цените на международните борси.

При нехранителните стоки по-осезаемо повишение се отчита при цените на питейната вода с около 2 на сто и на съобщенията с 3,9 на сто.

Разходите за храна, поддържане на жилището, транспорт в домакинските бюджети са две трети от всички разходи.

Публикувана в Пловдив

За период от 10 години - от 2008 година до момента - издръжката на живот в България е нараснала с 30,7 %. Данните са на КНСБ. Синдикатите са изчислили още, че хранителните стоки за същия период са поскъпнали с близо 37%, а нехранителните с 24,5%. КНСБ ще представи данните си за издръжка на живот и ще даде подробности около ръста на заплатите в отделните сектори на българската икономика.

Публикувана в България

 

Amazon има решение за служителите, които вече не искат да работят там - плаща им, за да напуснат, пише CNBC. Веднъж в годината най-големият търговец в интернет предлага на заетите на пълен работен ден до 5 000 долара, за да напуснат. Предложението важи за тези, които работят там от поне година, но има и уловка: повече никога няма да могат да постъпят в Amazon.

"Искаме хората, които работят в Amazon, да искат да го правят", заяви говорител на компанията. "В дългосрочен план да останеш някъде, където не искаш да бъдеш, не е здравословно нито за служителите, нито за самата компания".

Amazon предлага 2 000 долара за тези, които работят от поне година, като сумата набъбва с по 1 000 долара всяка година, докато достигне 5 000 долара. Програмата бе идеята на онлайн търговеца на обувки Zappos, който Amazon придоби през 2009 г.

Компанията посочва, че всъщност не иска служителите да напускат, така че защо всъщност има такъв бонус?

Целта е да окуражим хората да се замислят за момент какво всъщност искат, посочва и самият главен изпълнителен директор Джеф Безос. И според компанията, всъщност доста малко хора приемат предложението.

Ако вземем предвид високите разходи по намирането на нов служител, бонусите за тези, които напускат, може да звучат странно. Но според Майкъл Бъркел, автор на книгата "The Great Workplace: How to Build It, How to Keep It and Why It Matters", всъщност тази практика повишава продуктивността на служителите и спестява пари на компанията в дългосрочен план.

"Ако избереш да не вземеш парите, а да останеш, това означава, че си отдаден на компанията и работата си", казва той. Така служителите, които остават, психологически "се подписват" и се ангажират отново с компанита, която ги прави по-продуктивни и в крайна сметка повишава приходите.Анализ на Gallup сочи, че служителите, които са отдадени на компанията, са с 21% по-продуктивни. От друга страна, тези, които не се интересуват толкова от бъдещето на компанията, са по-склонни да приемат офертата.

Така Amazon се "изчиства" от подобни служители, запазвайки най-продуктивните. /money.bg

Публикувана в Свят

Движение България на гражданите" изразява опасенията си от безконтролното разпространение на игри на късмета в България, заради които все повече хора се пристрастрастяват към тях. Ниските данъци и такси, ежеминутната реклама и масовата продажба на талончета по сергиите са резултат от напълно липсващата държавна политика по ограничаване на хазартната епидемия, която залива страната.

 

Десетки световни проучвания посочват хазарта като създаващ психическа и финансова зависимост. Недопустимо е организаторите на игри на късмета да плащат едва 15% годишна такса и да са освободени от ДДС. Считаме, че налозите трябва да са в много по-голям размер, както е при търговците на други вредни за хората стоки като цигари и алкохол, коментират от ДБГ.

 

От ДБГ настояват хазартът да се облага с 50% от печалбата, която реализира ежегодно. Предлагаме половината от допълнително събраните средства да се използват за гарантиране на реформата на пенсионния модел и увеличаване размера на пенсиите. Справедливо е хазартното лоби, което ограбва предприемчивостта на хората и печели от фалшивите им надежди за бърза печалба, да има своя дял в гарантиране на старините на работещите в момента българи и пенсионери.

 

ДБГ настоява Народното събрание да ограничи местата за продажба на лотарийни талони само до пунктове за приемане на залози и да забрани рекламата на игри на късмета в най-гледаното ефирно време.

 

"Оценяваме мощния отпор срещу ограничаването на хазарта, вкючително чрез телевизионни реклами, като нагъл опит да се охраняват печалбите на едно лоби за сметка на страданието на стотици хиляди българи.

 

Призоваваме премиера Бойко Борисов да не се крие зад парламентарната си група, а да заяви ясно дали е за ограничаване на безконтролното разпространение на хазартните игри или е за запазване на статуквото. Призоваваме и президента Румен Радев да заяви категорична позиция дали подкрепя борбата с хазартната болест или не", коментират още от ДБГ.

Публикувана в България

 

 

Източноевропейците се чувстват експлоатирани. И наистина - никак не е лесно да се обяснят огромните разлики в заплащането на Изток и на Запад, констатира Дойче веле, като цитира публикация на "Нойе Цюрхер Цайтунг".

 

Ето какво показва анализът на швейцарското издание:

 

Вече близо три десетилетия известната чешка марка "Шкода" е част от германския концерн "Фолксваген". Но чехите могат само да си мечтаят за заплати като германските, коментира "Нойе Цюрхер Цайтунг" и дава пример с 23-те хиляди служители на "Шкода" в Млада Болеслав, които изкарват средно по 12 евро на час, докато колегите им от германските предприятия на "Фолксваген" получават поне три пъти повече. В тази връзка изданието пояснява, че производителността на чешките заводи не е по-ниска от тази в Германия. Точно обратното: дори е по-висока заради по-дългото работно време в Чехия.

 

Защо плащат на източноевропейците по-малко пари?

 

Случаят "Шкода" е показателен. И дава обяснение защо темата толкова силно занимава източноевропейските страни-членки на ЕС, посочва швейцарското издание и продължава: "Макар че страните от бившия Източен блок междувременно наваксаха в икономически план, там цари недоволство, а много от хората се чувстват експлоатирани от западните концерни. Първо, защото те изтеглят навън големи печалби, натрупани в страни като Чехия, Полша или Унгария. И второ, защото заплатите там са все още много по-ниски, отколкото на Запад. В Чехия това предизвиква особено силно недоволство - местните синдикални дейци говорят за "Желязна завеса" по отношение на заплащането, а социалдемократите настояват да се сложи "край на евтиния труд".

 

Дори либерални икономисти проявяват разбиране за това недоволство, пише по-нататък швейцарското издание. "Трудно е да се приеме фактът, че при една и съща производителност на труда някои получават само една трета от обичайното заплащане", е цитиран да казва Ян Швейнар, един от водещите експерти по темата за икономическото развитие на страните в преход.

 

Разликите в заплащането на Изток и на Запад действително изправят икономистите пред загадка. Лесно може да се обясни защо един фризьор в Прага получава по-малко от колегите си във Франкфурт или в Цюрих - подобни услуги не се търгуват трансгранично и затова заплатите се ориентират по производителността на местната икономика. А тя все още значително изостава в сравнение с германската например. Но с този аргумент не може да се обясни по-ниското заплащане на работниците от "Шкода", с чийто труд се произвежда чиста проба експортна стока. Какво е обяснението тогава?

 

Възможните причини

 

Изданието предлага няколко възможни причини: на първо място различната покупателна способност на населението, поради която с едно евро в Чехия могат да се купят повече стоки и услуги, отколкото в Германия. Но това е слаба утеха за източноевропейците, които също купуват произведени навън стоки - например германски автомобили, италианско вино или айфони. За всички тези неща те заплащат цените на световния пазар. Затова в региона често казват: "Получаваме източни заплати, а плащаме западни цени".

 

Друга причина за по-ниското ниво на източноевропейските заплати може да се търси в обстоятелството, че дълги години след краха на социализма в тези страни имаше висока безработица. Така работодателите разполагаха с много налична работна ръка, което на свой ред ограничи повишаването на заплатите, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".

 

По-нататък вестникът се пита дали в контекста на дебата за по-ниското заплащане на Изток действително може да се говори за експлоатация от страна на западните концерни. Според изданието, на този въпрос следва да се отговори отрицателно. "Нойе Цюрхер Цайтунг" цитира в тази връзка изследвания, от които става ясно, че западните концерни в Източна Европа плащат значително по-високи заплати от местните фирми.

 

По-ниското ниво на източноевропейските заплати може да се обясни и с недостатъчното влияние на местните синдикални организации. Тъй като играят по-скоро второстепенна роля, те не са в състояние да се преборят за такава закрила на работните места и за такива повишения на заплатите, каквито има в Западна Европа.

 

Не на последно място роля играе и този факт: в повечето случаи същинската конкуренция на източноевропейските производители се намира не в Германия например, а в развиващи се страни като Китай или Индия. А това ограничава потенциала за покачване на заплатите в Централна и в Източна Европа, коментира в заключение "Нойе Цюрхер Цайтунг". /Дойче Веле

Публикувана в Коментари

Πpoизвoдитeлят нa eлeĸтpичecĸи aвтoмoбили Теѕlа ce нyждae oт дoпълнитeлни 10 милиapдa дoлapa дo 2020 г., зa дa пpoдължи дa paбoти, пpeдвиждa Gоldmаn Ѕасhѕ. "Toвa нивo нa ĸaпитaлoвитe тpaнзaĸции мoжe дa ce финaнcиpa чpeз мнoжecтвo възмoжнocти, вĸлючитeлнo издaвaнe нa нoви oблигaции, ĸoнвepтиpyeми aĸции и ĸaпитaлoви инcтpyмeнти, пише money.bg. Теѕlа имa няĸoлĸo oпции дa peфинaнcиpa дългocpoчния дълг и дa нaбepe дoпълнитeлни cpeдcтвa, ĸoeтo дa й пoзвoли дa финaнcиpa cвoитe цeли зa pacтeж", oбяcнявa aнaлизaтopът нa Gоldmаn Ѕасhѕ Дeйвид Taмбepинo в cъoбщeниe дo ĸлиeнтитe. Maĸap eĸcпepтът дa e cигypeн, чe Илън Mъcĸ нямa дa имa пpoблeми пpи нaбaвянeтo нa дoпълнитeлнитe cpeдcтвa, финaнcиpaнeтo вepoятнo щe имa cвoятa цeнa. Издaвaнeтo нa дoпълнитeлeн дълг би мoглo дa ce oтpaзи нa ĸpeдитния пpoфил нa ĸoмпaниятa, a издaвaнeтo нa oщe aĸции или ĸoнвepтиpyeми oблигaции би paзвoднилo нacтoящитe aĸциoнepи. Bъпpeĸи пpoгнoзaтa зa дoпълнитeлни ĸaпитaлoви изиcĸвaния и peйтинга зa пpoдaжбa, дaдeн oт Gоldmаn, в нaчaлoтo нa мaй Mъcĸ бe ĸaтeгopичeн, чe нямa дa cъбиpa нoви cpeдcтвa и дa пoвишaвa ĸaпитaлa нa ĸoмпaниятa. Теѕlа пpиĸлючи пъpвoтo тpимeceчиe нa 2018 г. c близo 2.7 млpд. дoлapa пpиxoди, ĸoeтo e cъc 700 млн. дoлapa пo-мaлĸo oт oтчeтeнoтo в ĸpaя 2017 г. Πpeдвид oгpoмнитe paзxoди, aвтoпpoизвoдитeлят нямa ĸaĸ дa пpoдължи paбoтaтa cи бeз гoлямa финaнcoвa инжeĸция. Aĸциитe нa Теѕlа cпaднaxa c 8% пpeз тaзи гoдинa, ĸaтo цeнaтa им в мoмeнтa e нaд 286 дoлapa, дaвaйĸи нa ĸoмпaниятa пaзapнa cтoйнocт oт 48.6 млpд. дoлapa. Cпopeд Taмбepинo цeнaтa им щe ce cpинe c 31% пpeз cлeдвaщитe 6 мeceцa, дocтигaйĸи 195 дoлapa.

 

Публикувана в Свят

ЕС да финансира изграждането на инфраструктура за 10 млрд. евро на Балканите, е било обсъдено на Срещата на върха, която се провежда в София. Това съобщи председателят на Европейския парламент Антонио Таяни.

 

"Направих предложение за 10 млрд. евро европейско финансиране за изграждане на магистрали, железопътни и енергийни трасета, за изграждане на дигитална инфраструктура в региона", обясни Таяни.

 

След срещата трябва да бъде обявена Софийската програма за Западните Балкани, в която да са включени всички инфраструктурни проекти със срокове и финансиране. Според предварителни изчисления всички проекти са на стойност 30 млрд. евро. Част от финансирането ще е през европейския бюджет, а друга през заеми от Световната банка. Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

 

Други два проблема са поставили европейските лидери пред Балканските държави. Първият проблем е ограничаването на миграцията, съобщи Таяни.

 

Вторият бил за недопускането на джихадисти, които се завръщат по родните си места от Сирия и Ирак. Този проблем е главно за Косово, но не само там, обясни Таяни. Като точка, в която се събират джихадисти той посочи и Босна и Херцеговина. "Ние подкрепяме умерения ислям в Босна и Херцеговина, но в страната влизат и много радикални джихадисти", обясни Таяни.

 

Шефът на европарламента вижда присъединяване на Сърбия и Черна гора в ЕС до края на 2025 г., обясни той. Тази позиция изказал и на разговорите си с президента на Сърбия Александър Вучич. "Трябва обаче да се спазват напълно правилата", подчерта Антонио Таяни.

 

До края на годината пък било възможно Македония и Албания да получат дата за започване на преговори за членство.

 

Западните Балкани са Европа, но ако тези държави искат да са пълноправни членки на ЕС, те трябва да уважават и нашите правила в Съюза, каза  Таяни. "Споменах Сърбия и Черна гора, които вече са стартирали този процес, но това се отнася и за Македония и други държави. Не стоим като препятствие, а помагаме да се върви в европейската посока", поясни Таяни.

 

Той уточни, че още от самото начало, когато е поел поста председател на ЕП, подкрепя този процес, но държи на темите като корупция, свобода на медиите и всички други устои на ЕС.

 

Публикувана в България

Полицията в Шумен издирва телефонен измамник, който взел 45 хил. лв. от 80-годишна баба.

 

На 16 май около 13:30 часа възрастната жена получила обаждане на домашния си телефон.

 

Непознат мъж се представил за полицай и я заблудил, че може да помогне в хващането на измамник. Бабата получила уверение, че ако акцията е успешна, ще получи доживотно увеличение на пенсията. Мъжът оставил телефон за връзка 08112.

 

 

По-късно жената опитала да позвъни на номера, но не успяла. На домашния й телефон се обадил мъж, който и казал по най-бързия начин да намери 20 000 лева и да ги предаде, за да не се случи най-лошото с нея и близките й.

 

След заплахите, 80-годишната получила още едно обаждане отново от псевдо полицая. След много телефонни разговори възрастната жена била убедена да остави пред входната си врата всички нейни спестявания заедно с пари на близките й. Общата сума, която бабата оставила пред вратата си, била 44 800 лева, и златни накити.

 

Същият следобед около 17:00 часа 80-годишната разбрала, че е станала жертва на измама. По-късно тя е разпитана в местното РПУ.

 

За случая е уведомен прокурор от Районната прокуратура в Шумен. Образувано е досъдебно производство по чл. 209 ал. 1 от НК.

Публикувана в България
Страница 1 от 247
banner728