E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

В най-свободния регион на света – Европа, журналистите са под най-голяма заплаха – за това предупредиха участниците в международната конференция ”Медийна свобода и плурализъм”. Форумът е организиран от четири професионални сдружения от сектора: Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюзът на издателите в България.

 

Полин Аде-Мевел, която ръководи балканския офис на "Репортери без граници" припомни убийствата и заплахите срещу разследващи журналисти и враждебната реч на политически лидери срещу репортери. Европа, където медийната обстановка е най-добра, е отбелязала най-голям спад, посочи тя, а четирите държави, които са се сринали с най-много места, са Малта, Чехия, Сърбия, Словакия.

 

Тя посочи и скорошното нападение срещу журналиста от Червен бряг Христо Гешов и заяви, че обяснението защо България е на толкова ниска позиция в индекса е просто – защото "Репортери без граници" непрекъснато получават информация от журналисти, които са възпрепятствани в работата си. Натискът върху тях е ужасен, каза тя. Българските власти не харесват индекса и анализа ни, но нищо не върви добре.

 

Заплахите към журналисти вече са нещо рутинно и ежедневно, каза Матайс Берман, съветник на представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по свободата на медиите. А е лесно да заплашиш журналист, чиято заплата е ниска, а условията на труд – лоши, пише още "Дневник".

 

Вербалното и физическо насилие вече не е фикция, то е тъжната реалност на ЕС, също подчерта изпълнителният директор на "Аксел Шпрингер" Марк Декан. Ако политиците детонират журналистите, ако ги нападат, задето вършат работата си, те дават зелена светлина за насилието – и точно това се случи в Словакия. На това трябва да се реагира с шум и възмущение, така че обществото да разбере, че някой е преминал границата, препоръча той,

 

С обещание за конференцията да стане ежегодна започна изказването си Валдо Лехари, вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA) (президент Карло Пероне). Той даде като пример медийната империя и издигането на Силвио Берлускони в Италия и посочи, че в Германия би било невъзможно един издател да притежава повечето вестници и да иска да бъде премиер. Но това не е регулирано със закон, каза Лехари, става въпрос дали обществото би приело подобно нещо, или не. Според него не са необходими нови закони в Брюксел срещу фалшивите новини или в Германия срещу речта на омразата, а да бъде създадена обстановка, в която медиите да могат да вършат работата си спокойно.

 

В Европа, която е люлката на цивилизацията, биват убити журналисти, каза Теодор Захов - съиздател на "Дневник" и "Капитал" и председател на Съюза на издателите. Той припомни още, че преди десет години в България е имало 17 национални ежедневника, а сега те са едва няколко и от тях "истински независим е само вестник "Сега". Всички други са контролирани и притежавани и това личи по редакционната политика.

 

По думите на Декан основният проблем на медиите е, че още няма устойчив бизнес модел за финансирането на онлайн журналистиката. Единственият значителен приток на финанси е от рекламата, а огромната част от тях отива в "Гугъл" и "Фейсбук", посочи той, като при това приходите отиват при тях, а издателите правят разходите за съдържанието.

 

Мотото на "Фейсбук" беше движи се бързо и чупи неща. Днес ремонтираме нещата, счупени преди десет години, каза Декан и предупреди, че още много ще бъдат счупени и след десет години може да няма много оцелели издатели, които да поправят грешките направени в наши дни.

Публикувана в България

 

 

Европейският съюз е все по-близо до въвеждането на нова такса, насочена към интернет гиганти като Google и Facebook. Идеята е компаниите да плащат на медиите за ползването на линкове и отрязъци от статии, пише Forbes.

 

Предложението гласи, че използването на отрязък със заглавие, снимка и кратък текст от статията вече ще изисква лиценз - какъвто плащат услугите за медия мониторинг и други.

 

Планът вече премина през няколко парламентарни комисии и сега е на бюрото на председателя на Комисията по правни въпрос Аксел Вос, който подкрепя идеята. Очаква се гласуването да бъде през следващия месец.

 

Новинарските агенции също подкрепят предложението. AFP, член на Европейския алианс на новинарските агенции, цитира групата, която се оплаква, че "много печеливши компании като Facebook и Google предлагат на потребителите си качествени новинарски материали от издатели, включително новинарски агенции, но не предлагат честно заплащане за това".

 

Много други обаче са притеснени - и с право. Electronic Frontier Foundation предупреждава, че последните промени ще направят правото в абсолютно задължение - и няма да е възможно издателите сами да решават.

 

Освен това има притеснения, че мярката може да увреди по-малките издатели и ще направи по-трудно утвърждаването на стартиращи медии. Предупреждение германският евродепутат Юлия Реда отправи и в посока фалшивите новини - сайтовете, които разпространяват невярна информация, е по-малко вероятно да спазят закона и да искат плащане, като в крайна сметка техните материали може да станат още по-споделяни.

 

Като цяло е изненадващо, че предложенията достигнаха този етап. През 2014 година Испания одобри подобен закон, но вместо да плати милиони долари, Google просто спря дейността си в европейската страна.

 

Сред най-засегнатите ще е Google News - един от най-старите и разпознаваеми продукти на Alphabet, създаден малко след терористичните атаки в САЩ през 2001 година. В момента той има милиони потребители, които се радват на курирано от изкуствен интелект съдържание на база интересите и предпочитанията им.Услугата скоро премина през обновление, което ще постави акцент и върху местната журналистика, която изостава от по-големите и добре финансирани национални и международни новинарски организации.

 

Освен това потребителите вече ще имат възможност да платят директно през приложението за достъп до сайтове като The Wall Street Journal, Financial Times и много други, които ограничават свободния достъп.

Публикувана в Европейски съюз

Фалшива новина е, че ще дам оставка, след края на председателството. И медиите какво? Президентът Макрон се обърнал към Борисов. Аз не съм там като представител на България само и той не го каза изобщо недобронамерено, посочи Борисов в Стара Загора, отговаряйки на въпроси за думите на френския президент. Той си постави неговата програма и каза: „Ако едните искат бързо да се развиват, а другите не правят реформи, не им се работи или ги мързи, или не са достатъчно стегнати, или не се справят с мигрантската вълна – то други правят някакви промени вътре, отнемат правата на съдебни органи, на медии, обясни още Борисов. 

 

България в това отношение е пример – не само във върховенството на закона. Надявам се в Парламента да се вдигне тази тема с медиите и да се приключи - ако трябва никакви държавни пари за никой или да идват да им направим томбола, както за посещението с папата. Защото и това е фалшива новина - кои медии изобщо можем ние да контролираме? Затова никакви държавни пари – трябва да видим най-добрия модел и такъв да бъде, разгневи се премиерът.

 

Сега и на Московски ще му кажа – ако имате проблем с разпространението, пощите да вземат да ги разпространяват. Сега всичко е във Фейсбук, в хиляди сайтове и да не говорим, че голяма част от тях пишат толкова фалшиви неща, че човек може да полудее. Добре, че не ги чета, но все ще се намери някой да ми каже: „Бе ти разбрали?“ Това най ме вбесява, не искам да ги знам, имаме си достатъчно работа да си вършим“, каза още Борисов.

 

"Получихме много топло и мило писмо от президента на САЩ Доналд Тръмп, предлага да се видим в скоро време на тема Западни Балкани”, похвали се още той.

Публикувана в България

 

 

Европейският парламент ще обсъди утре доклад за свободата на медиите в ЕС, в който се предлага да се забрани или поне да стане напълно прозрачно участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава медийно дружество, предаде БТА.

 

Предлага се също държавите в ЕС да се задължат да съобщават за бюджетното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва постоянно наблюдение на всяко бюджетно финансиране, отпускано на собственици на медии. Осъдените или признатите за виновни в извършване на каквото и да било престъпление не следва да бъдат собственици на медии, се допълва в доклада.

 

ЕП призовава държавите да приемат и приложат правила за собствеността на медиите, така че да се избегне съсредоточаване на собственост, непряката собственост и собствеността, обхващаща различни медии, както и да се осигурят прозрачността, оповестяването и лесният достъп за гражданите до информация за собствеността на медиите, източниците на финансиране и управлението им. Подчертава се необходимостта от ограничения за обществените служители да бъдат собственици на медии.

 

В доклада се отчита, че правото да информираш и да бъдеш информиран е част от основните демократични ценности на ЕС. Свободата, разнообразието и независимостта на медиите са в основата на правото на свобода на изразяване на мнение. Медиите изпълняват съществена роля в демократичното общество чрез дейността си на обществен пазител, като помагат за информирането и овластяването на гражданите, като разширяват тяхното разбиране за политическата и обществената среда. Разпространението на фалшиви новини в социалните медии и търсачките накърни значително доверието в традиционните медии, се отчита в документа.

 

ЕП отбелязва, че обществените власти имат задължението да се въздържат от прилагане на ограничения върху свободата на изразяване на мнение и да приемат закони за развитието на свободни, независими и разнообразни медии. Те имат също задължението да защитават независимостта и безпристрастността на обществените медии, които работят в служба на демократичните общества, а не като обслужват интересите на действащите правителства.

 

Журналистите се сблъскват с насилие, заплахи, тормоз или обществено порицание, главно заради своите разследвания в защита на обществения интерес срещу злоупотребата с власт, корупцията, нарушенията на правата на човека или незаконните действия. Според Съвета на Европа над половината от случаите на тормоз срещу работещите в медиите са дело на представители на държавата, пише в доклада.

 

Отправен е призив Европейската комисия да възприема опитите на правителствата за нарушаване на свободата на медиите като сериозна и трайна злоупотреба с власт, и като действия срещу основни ценности на ЕС. Държавите в ЕС са призовани да вземат мерки, включително като предоставят подходящо бюджетно финансиране, за осигуряване и насърчаване на разнообразна, независима и свободна медийна среда, в служба на демократичното общество, включително независимост и устойчивост на обществените медии. Осъждат се опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и разнообразието на медиите, включително чрез по-изтънчени похвати, като изкупуване от представители на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват интересите на малки групи.

 

Отбелязва се, че при изготвянето на доклада са взети предвид резултатите от класацията "Световен показател за свобода на печата" на организацията "Репортери без граници". Допълва се, че днес Гугъл и Фейсбук държат 85 на сто от целия ръст на пазара на цифрова реклама, "което застрашава бъдещето на традиционните, финансирани от реклами, медийни дружества, например търговските телевизии, вестници и списания".

Публикувана в Европейски съюз

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е уведомена от неработилото досега дружество на "Ню Бояна филм", че иска да придобие 50 процента от медийния бизнес на фирмата "Интръст", която е еднолична собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски.

 

По случая е образувана преписка, съобщиха от антимонополната комисия в петък, пише Медиапул.бг. Действията на купувача идват два дни, след като бе обявено, че Пеевски продава на "Ню Имидж България" половината от деля си в групата "Телеграф Медиа", която издава вестниците "Телеграф", Монитор", "Политика", "Меридиан мач" и шуменското издание "Борба".

 

Макар да беше съобщено, че за сделката ще бъде създадено ново дружество, в което "Интръст" и "Ню Имидж България" ще имат равни дялове, сега става ясно, че концентрацията ще се осъществи чрез дружеството "Ню Бояна Дивелопмънт" ЕООД, което е създадено през 2015 г. с уставен капитал от 2 лв. и досега не е изпълнявало дейност. Негов собственик е "Ню Бояна филм", чийто представител в момента е Ярив Лернер. Преди това такъв е бил Дейвид Варод. Кой притежава акциите не става ясно от Търговския регистър. Според "Дакси" това е "Ню Имидж България".

 

Самата фирма "Ню Бояна Дивелопмънт" в момента е в процес на преобразуване, което предстои да бъде вписано в Търговския регистър. Новото й име ще е "Ню Имидж Медия" ЕООД. Тя също така променя предмета си на дейност от филмопроизводство и аудио-визуални услуги на издаване на медийна, издателска и разпространителска дейност.

 

В съобщението си КЗК посочва, че "не се очаква операцията да окаже въздействие върху продуктово-географски пазари в страната, тъй като характерът на извършваната от участниците в концентрацията дейност не позволява идентифицирането на пазари, върху които сделката ще окаже въздействие, поради липсата на хоризонтални и вертикални ефекти,

както и липса на отношения на свързани пазари".

 

Комисията посочва, че в рамките на производството всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната. Това трябва да стане в седемдневен срок и да бъде подкрепено със съответни доказателства.

 

Практиката сочи, че в подобни случаи одобрението от КЗК на сделката е формално и надали ще има пречки пред концентрацията, за която се твърди, че цели легитимиране на "Ню Имидж" като медиен играч и придобиване съвместно с Пеевски на частната телевизия бТВ, както и да изчисти имиджа на депутата от ДПС, за когото в деня на обявяването на сделката от "репортери без граница" посочиха, че има голям принос за влошаването на медийната среда в страната.

Публикувана в България

 

 

"Ню Имидж България" подписа предварителен договор за придобиване на 50% от капитала на "Телеграф Медиа" ЕООД, предаде "Фокус". Компанията е издател на вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика" и "Меридиан мач" и е акционер в регионалния "Борба".

 

"Ню Имидж България" ЕАД създава специално за целта на сделката ново дъщерно дружество, което да придобие дяловото участие. Собственик на 100% от капитала на "Телеграф Медиа" е "Интръст" ЕАД, а тя, от своя страна, е собственост на депутата Делян Пеевски.

 

Очаква се сделката да бъде финализирана след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

 

"Посредством сделката страните желаят да развият дейността на печатните медии, като ще работят съвместно за създаване на високи журналистическите стандарти и утвърждаването на медийния плурализъм", се казва в съобщение на двете компании. "Телеграф" е най-високотиражният български вестник.

 

"Ню Имидж България" ЕАД е част от американската компания "Nu Image Inc.", чиято дейност е производство на филми, собственик e на филмовото студио "Ню Бояна Филм" и е добре позната в България. Регистрираният капитал на дружеството е малко над 44 милиона лева.

 

Американската компания е собственост на Авиноам и Дафне Лернър, Тревор Шорт и Дани Димборт. В България дружеството се управлява от Саббах Шимон, Калина Тошкова Кьосева-Котас, Авиноам Лернър, Ярив Лернър и Дафне Лернер.

 

"Ню Имидж" притежава 95% от капитала на "Бояна филм". Сделката, сключена през 2006 година, бе на стойност 6,25 милиона евро.

Публикувана в България

България е на 111-о място, след Македония и Боливия, в класацията за свободата на печата в света за 2018 г., която обхваща 180 държави според доклад на Репортери без граници.

 

В доклада се посочва, че България продължава да пада в индекса и е на най-ниска позиция от всеки друг член на ЕС.

 

"Въпреки, че в момента България председателства ЕС, е на най-ниско място в индекса от всички страни в Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в съюза. Корупцията и сблъсъка между медии, политици и олигарси е широко разпространено."

 

Разпределянето от правителството на европейски средства за определени медии се провежда с пълна липса на прозрачност, което ефективно ги подкупва да бъдат "по-меки" в отразяването си и изцяло да се въздържат от засягане на някои теми, посочва още доклада. Заплахите и атаките срещу журналистите се засилиха през последните месеци и може да се окаже опасно да бъдеш журналист в България.

 

Свободата на печата в света е намаляла през миналата година и омразата към журналистите, която се засилва в Европа и Съединените щати, е заплаха за демокрациите, констатира още неправителствената организация Репортери без граници в годишен доклад, публикуван днес.

 

В световната класация на Репортери без граници (РБГ) за свобода на медиите ситуацията в 21 страни е определена като "много сериозна", което е рекордно число, отбелязва АФП. Четири от страните, отбелязали най-лоши резултати през изтеклата година са европейски, Съединените щати на Доналд Тръмп отстъпват с две позиции и заемат 45-о място в класацията на 180 изследвани държави.

Публикувана в България
Петък, 09 Февруари 2018 13:22

Неговата България. На Пеевски.

Четири години след 14 юни 2013 България изглежда като бизнеса на Пеевски: съвсем негова, но управлявана с подставени лица. Ако развитията продължават както досега, нищо чудно след още 4 години Пеевски да стане премиер.

 

Коментар от Полина Паунова, Дойче веле:

 

Денят е 14 юни 2013 година. БСП и ДПС избират скандалния депутат Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Кворумът на заседанието е осигурен от ГЕРБ - партията, която предходните четири години се е възползвала всячески от влиянието на Пеевски, медиите на Пеевски и приятелското отношение на Пеевски към нейното управление.

 

Часове по-късно формацията на Борисов е театрално възмутена. И от този момент нататък кворум на парламентарните заседания не правят. В този смисъл остава въпросът: защо позволиха изобщо избирането на "успелия млад мъж" начело на държавната агенция за национална сигурност?

 

От 14 юни 2013 в страната започват невиждани граждански протести. Междувременно Пеевски дава интервю от кабинета си в ДАНС. Но ден по-късно се връща като депутат на ръба на закона. Казусът е отнесен до Конституционния съд. Той от своя страна демонстрира благосклонност към скандалния народен избраник и го оставя в парламента. Кабинетът на Пламен Орешарски пък съществува благодарение на златния пръст на Волен Сидеров. И просъществува докато ДПС реши. 

 

Същевременно протестите продължават с искане за оставка на правителството и за нов морал в политиката.

 

Резултатите

 

Десните партии, които по това време не бяха в парламента (точно както сега), тръгнаха към обединение под шапката на Реформаторския блок. Първоначално обявиха, че разлика между БСП и ДПС от една страна и ГЕРБ от друга няма. Година по-късно размислиха и решиха, че тези им декларации са "трик" и подкрепиха кабинета "Борисов 2". Обещаха, че присъствието им във властта ще е гарант за реформи. В резултат стигнаха до "историческия компромис", от който също бе отстъпено.

 

Реформаторският блок се разпадна, а на Борисов му се наложи да отговаря на въпроса вижда ли Делян Пеевски, когато се погледне в огледалото. Поръчки на фирми с участието на Пеевски уж бяха спрени, премиерът влезе в ролята на негов говорител и обяви, че вече "го няма", БСП преживя катарзис и смени лидера си, след което спечели президентските избори и управлението на ГЕРБ се срути. Няколко месеца по-късно Борисов отново спечели парламентарния вот и състави управление с националисти. Сидеров отново е златен пръст, а Валери Симеонов, който смята, че граждани, които си знаят правата са нагли, е вицепремиер. 

 

Всички парламентарни партии в купом твърдят, че реформиране на прокуратурата не е необходимо. А малцина са тия, които помнят за разказа на Цветанов как в битността му на вътрешен министър главният прокурор Сотир Цацаров се явил в кабинета му, придружаван от ДПС-депутата.

 

Обществото се раздели още през 2013 година и днес, четири години по-късно, едната му част продължава да предпочита Пеевски пред Борисов - като по-малкото зло. А другата – Борисов като алтернатива на Пеевски. Трети, които още тогава излъгаха, че не предпочитат никого от двамата, започнаха да обслужват интереси и на Борисов, и на Пеевски, осветявайки ги без да искат като едно. Справка: бившият икономически министър Божидар Лукарски, преизбран наскоро като председател на СДС.

 

Четири години след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, България изглежда точно като бизнесът на депутата – съвсем негова, но управлявана от подставени лица. Така изглеждат и политическите формации. И медиите.

 

Мощта на модела КОЙ

 

Днес Пеевски не просто е по-силен, той е всемогъщ. И в случая не става дума за лицето Делян Пеевски. Става въпрос за модела КОЙ, изтъркан вече до баналност. Модел, в който влизат всички власти у нас, без изключение. Модел, който обединява изпълнителна, законодателна и съдебна власт под една шапка (или по-точно – маска).

 

Четири години след избора на Пеевски за шеф на ДАНС, в България няма яснота – за най-голямата кражба в последните години у нас – КТБ. Няма и яснота защо парламентарните формации демонстрират изумително единство по темата за съдебна реформа. А двата въпроса са дълбоко и неразривно свързани – грабителствата в съвременна България няма да бъдат разкривани, докато прокуратура и съд не започнат да вършат работата си, вместо да осигуряват политически чадър.

 

Четири години след избора на Пеевски за шеф на ДАНС, неговото име не се споменава нито от управляващи, нито от опозиция (в парламента). Четири години по-късно той е съвсем легитимен народен представител. Избран е. Четири години по-късно от телевизионен ефир журналист съобщава, че народът си иска Пеевски, а обществото не се вълнувало от съдебна реформа, защото други му били болките. Без да става ясно какви са.

 

Точно четири години по-късно: в страната има правителство на уж десни и националисти. Които не желаят да ограничат инструментариума на модела КОЙ. Опозицията е на същото мнение. Президентът Румен Радев изглежда сякаш играе в същия отбор. В чест на истината той пробва да прокара различна теза още в предизборната кампания (оповести, че в България е необходима правосъдна реформа по румънски модел), но само 24 часа по-късно вижданията му рязко се промениха на: "мнението на главния прокурор трябва да е определящо". Същият главен прокурор, придружаван от Пеевски на среща с Цветанов.

 

Четири години след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, задкулисният модел в страната е все по-силен, но вече и няма кой знае какви опити да бъде скрит. Медиите са лениви, обществото – изморено и разделено. А политическите лидери успяват лесно да имитират различия, които да служат за "картинка", която телевизиите да показват. 

 

Границите на допустимото

 

Всъщност, ситуацията 4 години след 2013 е същата както тогава. Заявена дори много по-агресивно и арогантно от нейните създатели. Единствената разлика е, че границите на допустимото с всяка следваща година се разтеглят до неузнаваемост и притъпяват обществените рефлекси. Най-лесният за разбиране пример в тази посока е съставът на властта. Преди 4 години изгледаше недопустимо правителството в европейска България да се крепи макар и неофициално на волята на националистическа формация. През 2017 година националистическата формация е основен управленски партньор. Ако подчинението и овладяването на страната продължи със същите темпове, след още четири години нищо чудно Делян Пеевски да бъде избран за премиер...

Публикувана в Коментари
Петък, 09 Февруари 2018 13:18

Каквото каже Пеевски?

След медиите-бухалки в България съвсем логично се появиха и законите-бухалки. Тяхната цел е същата - да се разправят с всеки неудобен, твърди авторката на Дойче веле  Полина Паунова и дава примери.

 

 

Ако от 2013 нататък обществото бавно свикваше с медиите-бухалки и в началото успяваше пипнешком да се ориентира кои издания са близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, то днес, пет години по-късно, вече е съвсем ясно как функционира пропагандата на местна територия. Способите ѝ са банални, а съдържанието на изданията, които вместо да информират просто изпълняват изисквания, е изтъркано. Т.нар. факти по медийните страници изобщо даже не са “алтернативни”, те дори не могат да минат за “едната гледна точка”. Защото са откровени лъжи.

 

На прицела на тези медии е кажи-речи всеки човек, осмелил се да надигне глас срещу властта, която на свой ред изглежда твърде често е заета да изпълнява поръчките и изискванията на Пеевски. Дори хора, които не се бунтуват, а просто назовават проблемите в България, се оказват изведнъж "врагове на народа". А именно Пеевски и медиите му скромно поеха тежката задача да представляват същия този народ. Това се случи  без съпротива от страна на останалите политици. Всеки, дръзнал да излезе на протест, се оказва "безродник". Всеки, който просто иска да живее прилично в една що-годе подредена държава, се превръща в "изменник".

 

Схемата е проста и дори не изисква особени усилия от страна на анонимните “автори”, които нито веднъж не излязоха с името си. Така например защитниците на природата са "зелен октопод", а хората, застъпващи се за върховенство на закона, почти всекидневно биват заклеймявани като "слуги на мафията". Поддръжниците на европейските ценности са от „третия пол", малкото политици извън неразличимата парламентарна пихтия са "слуги на задкулисието", а всеки протест срещу властта е „платен". По същия модел всеки критичен публичен глас, било то на журналист, гражданин или организация, не е граждански, а "грантаджийски", а всички тези хора вкупом са "соросоиди".

 

Думата му е закон

 

За последните пет години, откакто Пеевски реши да се институционализира по времето на Орешарски, медиите-бухалки претърпяха развитие. Първо бяха семплите очернящи дописки, а после безименният автор започна да издава и книги, разпространявани безплатно. След това стана ясно, че няма защо някой да се преработва и затова един и същи материал се появява няколко пъти в рамките на броени часове, препечатан в информационни сайтове и вестници, а за разкош - преразказан и телевизионно.

 

Но начинът на действие се изтърка, прийомите станаха отегчителни. Ето защо Пеевски очевидно има нужда от нов инструмент за овладяване на държавата. И този “инструмент” се появи от само себе си - след медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки.

 

Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за когото иначе се твърди, че не стъпва често в парламента, очаквано се оказа фалиралата КТБ. В края на миналата година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат обезсилването на стотици сделки със задна дата повече от три години след сключването им. Въпреки предупрежденията на юристи, че подобна екзотика ще доведе до правен хаос, а и противоречи на Конституцията заради действието си със задна дата, ДПС на Пеевски с любезното съдействие на ГЕРБ вървят към окончателно приемане на закона.

 

Още при внасянето му редица експерти заподозряха, че целта на текстовете не е народолюбива, а по-скоро прозаична - опит за придобиване на конкретни активи, останали извън “владение” на Пеевски. Пример за това е оръжейният завод „Дунарит", за овладяването на който преди време бе използван целият арсенал на държавата, но поради напълно ясните цели на действията, които окончателно щяха да пришият ГЕРБ към ДПС, схемата не проработи. Ето защо Борисов вероятно е решил да не става лице на “сделката”, но пък да удовлетвори искането на Пеевски ходовете му да бъдат законово регламентирани.

 

След успеха на първия закон-бухалка, логично се появи и втори. След овладяването на активите на КТБ, Пеевски вече има време и иска да се разправи с онези медии, които още не притежава или върху чиито собственици не може да въздейства. Така се появи и вторият закон “Пеевски”, който отново е внесен с благовидни мотиви, като този за активите на фалиралата банка. Ако с промените в нормативния акт за банковата несъстоятелност той иска да връща разграбеното, с медийните промени ще разкрива “действителните собственици” на издания и ще разобличава непазарното финансиране.

 

Текстовете задължават медиите да обявяват истинския си собственик. Подобно изискване съществуваше и досега, но не обхващаше онлайн изданията. Впрочем, идеята в някакъв вид регулация да влязат и онлайн изданията не е никак лоша. Но зад нея се крие действителният замисъл на предлаганите промени - оповестяване на непазарното финансиране на медии. Тоест, да бъдат “громени” онези издания, които ползват финансиране от фондации или са спонсорирани от издателите си. Забележителното е, че законът изключва деклариране на “банкови кредити”. По този начин не се отваря и дума за медии, финансирани от източени банки като КТБ, какъвто е случаят с медийната група, която е официална собственост на Пеевски. На тъмно ще останат и други национални издания, които уж функционират “пазарно”, но в действителност са заложени в банки.

 

Как действа българският пазар

 

Друг важен момент е, че от обхвата на закона са изключени приходите от присъщата за медиите дейност - продажба и реклама. А както знаем, медиите на Пеевски се издържат точно така - на пазарен принцип. Въпросът е как действа пазарът. Защото този пазар, в който явно или с подставени лица един медиен бос може да притежава издания, печатница и разпространителски фирми, дава възможност на този медиен бос да обяви каквато пожелае печалба. Понеже е затворил кръга. Въпросът е и каква е рекламата. Защото е възможно тя да бъде раздута - например една негова медия да рекламира пространно друг негов бизнес, в който името му не фигурира, а сумата да бъде фиктивна. Пазарът в България дава тази опция. Въпросът е и колко крупен рекламодател е държавата, чрез европейски средства например.

 

Все въпроси, които законът-бухалка не регулира. А те са от съществена важност за разобличаването на медийния модел в страната. Модел, който е в основата на това, което мнозина определят като симбиоза между ГЕРБ и ДПС. А тя се изразява в простата схема „услуги срещу изкривена реалност”. Съвсем пазарен принцип. На българския пазар. Пазар, който прави възможни медиите-бухалки. А отскоро и законите-бухалки. Пазарът в държавата, управлявана от Борисов, в която думата на Пеевски очевидно е закон.

Публикувана в Коментари

Преди да прави закон за финансирането на медии, Делян Пеевски да даде обяснение как се издържат „Телеграф“ и „Канал 3“. Това заяви издателят на Frognews.bg Огнян Стефанов в ефира на телевизия BiT.

По думите му 95% от медиите у нас са губещи.

 

 

 

„Някой ще провери ли как се издържат и какви данъци плащат тези медии, те инкасират загуби от по 600 000 хиляди лева. Делян Пеевски първо трябва да даде обяснение за собствените медии – как се издържат „Канал 3“ и „Телеграф““, попита Стефанов.

 

 

 

„Това щеше да звучи симпатично, ако изворът не беше ДПС. Делян Пеевски като двигател на законопроекта, дори не присъстваше. От негово име Хамид Хамид се изявява като лидер на партията, явно е превзел тези позиции и се опитва да ни обясни колко чистосърдечно иска да се изяснят собствениците на медии, а те са най-ясни на Делян Пеевски“, посочи Стефанов.

 

 

 

Темата коментира медийният експерт и бивш председател на СЕМ доц. Георги Лозанов.

 

„То и до сега има закони, за обвяване на собствеността и прозрачност на собствеността. Сега се включват и сайтовете и онлайн медиите. Но тук започват проблемите – как се различава медията от блога. Проблемът е, че легални собственици, често обаче нямат правна видимост. Ефективността на разкриване на реалните собственици е условна и не виждам в този закон да има решение на този проблем, Има конфликт на интереси политици да притежават медии или да имат предавания по медии“, посочи доц. Лозанов.

Публикувана в България
Страница 1 от 10