E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Alfa

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер подкрепи мощно властта и похвали борбата с корупцията у нас.

 

"Не може да се каже, че България е изцяло корумпирана страна, както се твърди. И други страни са корумпирани. Виждам, че българските власти се борят с корупцията и че нещата се променят", заяви Юнкер на пресконференция, която даде днес съвместно с премиера Бойко Борисов.

 

Думите на Юнкер идват на фона на дългогодишните критики на Еврокомисията за състоянието на правосъдието и вътрешния ред у нас и след като за поредна година ЕК отказа да отмени мониторинговия механизъм. Днес, в деня на брифинга, българският парламент отхвърли ветото на президента върху антикорупционния закон и така даде зелена светлина за създаване на новия обединен орган за борба с корупцията.

 

 

 

Двамата отговориха и на въпроси за приемането на България в Шенген и еврозоната. 

 

Жан-Клод Юнкер отново изрази подкрепата си и за двата процеса. 

 

Не съм казвал, че влизането на България в еврозоната трябва да стане утре, но всички държави членки, които отговорят на условията, имат правото и задължението да влязат в еврозоната, каза председателят на ЕК. 

 

Борисов отново подчерта, че България е изпълнила условията за приемането ни в Шенген. Той обяви, че на 6-7 февруари на визита у нас ще дойде холандският премиер, когото Борисов смята също да заведе на границата. Холандия е изразявала позиция против влизането на България в Шенген. 

 

"Ако има по-добра шенгенска граница в Европа, самият аз ще кажа, че не искам България да отива в Шенген", каза премиерът. 

 

По думите му България "си е написала домашното" и за еврозоната. "Готови сме за чакалнята. Надявам се скоро това да стане факт", допълни Борисов. 

Публикувана в България

"Горе-долу за 30 евро минаваш границата. Понякога съм давал и 50 евро". С това откровение на един български шофьор на камион започва репортажът на германската телевизия ARD от България, цитиран от БГНЕС. Шофьорът, който предпочита да остане анонимен, признава, че мнозина избягват дългите опашки на българската граница с помощта на подкупи. "Шофьори, които знаят, че са претоварени, отиват направо в митницата, плащат си и минават без да ги проверяват", казва той.

 

 

Проблемът далеч не приключва с транспортния бранш, посочва авторът на репортажа Сърджан Говедарица. Той разказва, че почти навсякъде в България се дават подкупи - от службата по гражданско състояние до пътната полиция. Репортерът е разговарял и с представители на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), откъдето са установили, че през 2016 година в България са осъществени 1,3 милиона корупционни сделки, като 22 процента от българските граждани са участвали пряко в такива договорки. "Това се явява корупция, чието ниво съответства на това в страните от Западните Балкани, които все още не са част от ЕС. Сравнено с Централна Европа, корупцията в България е от 3 до 4 пъти по-висока", казва Руслан Стефанов от ЦИД. Ваня Нушева от българското представителство на "Трансперънси интернешънъл" свързва проблема с лошо работещата българска администрация. Пред германската телевизия ARD тя казва следното: "Неефективното функциониране на администрацията в сектора на услугите, например при издаването на разрешителни, лицензи и т.н. принуждават представителите на бизнеса и обикновените граждани да си плащат, за да им се решават проблемите". Според изследване на Европейския парламент от 2016 година, годишно корупцията "изяжда" почти 15 процента от българския БВП. И положението почти не се е променило от приемането на страната в ЕС, посочва Нушева. "Международният индекс за възприятие на корупцията показва, че няма постигнат напредък в борбата срещу корупцията - тенденция, която се запазва през последните 10 години. Най-големият ни проблем е с политическата корупция, с търговията с влияние, злоупотребата с власт и раздаването на постове на различни нива - парламент, политически партии, съдебна система."

 

 

Проблем е и фактът, че корупцията рядко се докладва. А в редките случаи, когато това все пак се случва, обикновено всичко остава без последици. Годишно в България за корупция биват осъждани едва 150 до 200 души. Това нещо трябва спешно да се промени, казва Руслан Стефанов от ЦИД: "От една страна трябва да има по-лесен начин гражданите да могат да сигнализират, а от друга трябва да е ясно, че всеки, който участва в корупционна схема, подлежи на наказание. Днес при нас това определено не е така. Защото ако някой реши да докладва случай на корупция, е твърде вероятно да не постигне нищо - най-много сам да бъде наказан. Така е, след като е тръгнал да се бори срещу една установена практика." Именно срещу тази практика ЕС често дърпа ушите на България, посочва репортерът на ARD и добавя, че обикновено това остава без последствия. В репортажа се припомня още, че заедно с Румъния страната е поставена под особено наблюдение - включително заради пропуски в борбата срещу корупцията. Изтъква се и това, че през шестте месеца на своето европредседателство България ще настоява за премахването на механизма за наблюдение. Авторът цитира заместник-председателят на БСП Деница Златева, според която е важно да бъде задействан ефективен механизъм за справяне с корупцията, а не просто да бъде създаден един нов административен орган - само за пред Брюксел. България изглежда твърде далеч от тази цел, заключава ARD и припомня, че приетият в края на 2017 година антикорупционен закон не може да влезе в сила.

 

 

Причината: президентът на страната Румен Радев наложи вето, тъй като, според него, законът не разкрива корупционните схеми и модели, а инструментите за превенция на явлението не са ефективни, посочва авторът и добавя: Нещо повече - държавният глава смята, че законът може да бъде използван от управляващите като инструмент за разправа с неудобните. А междувременно опозицията обяви, че ще внесе вот на недоверие на правителството. В края на репортажа на ARD се посочва, че България остава в плен на корупцията. Тя е нещо като неписан закон, казва шофьорът на камиона, който е цитиран и в началото на материала. "Тук работят само срещу подкуп. И всички трябва да си плащат", признава той.

 

Публикувана в Коментари

Държавата ни е прогнила от корупция и хората вече го усещат болезнено”. Това заяви народният представител от групата на ”БСП за България” Христо Проданов.

"В случая далеч по-важно от публикациите в авторитетните европейски издания е усещането на хората в България за наличие на корупция, която е повсеместна, коментира той. - За нас това е проблемът на проблемите. Затова и инициираме този вот на недоверие, който ще внесем в Народното събрание на 17 януари. Защото без решаването на този огромен проблем в държавата, няма как да се справим с останалите".

 

 

 

Христо Проданов обясни, че в България в момента се шири най-висшата форма на корупцията - клептокрацията. "Това е форма на държавно управление, каза той. - В нея управлението е изцяло подчинено на изгодата на управляващите. Всички решения се взимат с една-единствена цел - ползата на управляващите, които се наричат клептократи. България все повече се отдалечава от демокрацията и нагазва в клептокрацията. Това е  причината да внесем вота на недоверие, въпреки европредседателството ни".

 

 

 

Христо Проданов отбеляза, че 2017-а е годината с най-нисък процент на чуждестранни инвестиции след 2000-ата. "Това показва, че чуждестранните инвеститори не намират добра среда за правене на бизнес в България, коментира той. - Затова и не идват да инвестират тук. Какво ги спира? Като цяло работната ръка у нас е евтина, данъците не са високи... Защо тогава чуждестранните инвестиции са толкова ниски? Очевидно инвеститорите се притесняват от корупцията в страната ни".

 

 

 

Христо Проданов коментира и ветото на президента Румен Радев върху антикорупционния закон. "За нас беше очаквано, каза той. - Много грешна политика е възможността управляващото мнозинство да назначава председателя на органа, който трябва да се бори с корупцията в редиците на управляващите. И тук няма значение кое е това управляващо мнозинство. Няма как то да си назначи ръководител на органа, който трябва да бъде коректив на неговите действия. Цялата тази ситуация е абсурдна. За нас сега е важно да се състои дебатът по този случай в парламентарна зала. Ние изложихме нашите аргументи при гласуването на закона на второ четене. Сега, в пленарна зала, ще се постараем да бъдем още по-убедителни. Въпреки че сигналите, които подават управляващите ме карат да съм много скептичен. И най-вероятно ветото на президента ще бъде отхвърлено".

Публикувана в България

Последните тежки престъпления хвърлят сянка на българското европредседателство на Съвета на Европа. Това заяви президентът (2007-2012) Петър Стоянов в ефира на bTV.

 

По думите му убийството на бизнесмена Петър Христов и публикациите на чуждестранни медии за корупция у нас влияят негативно на европредседателството ни. Той обаче не мисли, че от това трябва да се правят генерални изводи.

 

Стоянов не пожела да коментира убийството и обясни, че не може да го направи, защото няма почти никаква информация. Той обаче е шокиран от убийството. Президентът намира факта, че се е случило убийството като "ужасяващ и срамен".

 

Стоянов коментира и публикациите в авторитетните западни медии. За тях той каза, че нямат "никакво значение".

 

Значение имало какво мислим ние за нашето дередже, за корупцията, за състоянието на съдебната система. По думите му да коментираме какво пишат чуждите вестници е тежък комплекс за малоценност.

 

"Лашкаме между еуфория и крайна меланхолия", заяви Стоянов и допълни, че трябва "да намерим своята идентичност, да има балансираност в действията ни, да намерим своето самочувствие и да не загубим рецепторите си за чувствителност".

 

За срещата на премиера Борисов и турския му колега Бинали Йълдъръм и президента Реджеп Тайип Ердоган Стоянов коментира, че "това е въпрос на политика - и на това, и на всички следващи правителства".

 

В центъра на българската демокрация са отношенията н страната ни с Турция, заяви Петър Стоянов. По думите му това винаги ще е основно за нашата демокрация.

 

"Мисля, парадоксално, че това правителство може да направи още. Не просто за подобряване на отношенията с Турция, а за защита на българските интереси в контекста на членството ни в ЕС и отношенията ни с Турция - каза той. - парадоксално, смятам, че присъствието на "Обединените патриоти" може да спомогне за това. Защото те са тези, които могат да си позволят по-неординерни, по-оригинални решения".

Публикувана в Политика

Различните измервания на борбата с корупцията, най-вече на „Трансперанси интернешанъл“, поставят България на последно място сред държавите от ЕС. В съседна Румъния, с която България обикновено се сравнява, все пак постигна нещо в борбата с корупцията, изправяйки редица политици пред съда. За този имидж на България има и една субективна причина – част от чуждестранните журналисти поемат клишето „най-бедната и най-корумпираната“, без да го подлагат на сериозна журналистическа проверка. По-лошото е, че ако го подложат и то се потвърди, те правят следващата задължителна крачка – да потърсят и положителната страна, казва Журналистът от "Дойче веле“ Александър  Андреев.

 

Журналистът допълва пред BiT, че образът на България в навечерието на европредседателството е лош. Причина за това обаче не са само публикациите в медиите.

 

Критиките към държавата са основателни, освен корупцията, проблем е и мутризацията на обществото, демографския проблем, изтичането на мозъци, проблемите в здравеопазването и образование, национализма, омразата към ромите, бруталното отношение към бежанците. Като светъл лъч могат да се отбележат констатациите за възхода на българската икономика, нарастването на доходите и стабилните държавни финанси, посочи Андреев.

Публикувана в България

Слави Трифонов заяви, че българите живеем в два паралелни свята. Той остро атакува властимащите заради обвиненията в корупция. Във Фейсбук Слави посочва, че европейски медии пишат колко корумпирана и бедна е България, а в същото време български вестници и сайтове представят нещата в розово.

 

Вижте какво написа Слави Трифонов от профила си в социалната мрежа:

 

"Скъпи приятели, ние, българите, имаме уникалната възможност да живеем в два паралелни свята. Да сме и от Тъмната, и от Светлата страна. Сега ще кажете: „Слави се е побъркал, какви ги говори?“ Не, не съм се побъркал. И за да ви докажа, че живеем в два свята едновременно, съм извадил цитати от авторитетни европейски медии и от българските медии. Нека обърнем внимание кой как вижда България (извадките са от последните две седмици):

 

Британският „Гардиън“: „Облаци от корупция са надвиснали над България, докато поема председателството на ЕС.

Ще засвири музика, фойерверки ще гърмят и в полунощ на 1 януари България, най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, ще поеме председателския жезъл…“

Немският „Ди Цайт“ за България: „Корумпирана, но не създава проблеми за ЕС“

ZDF: „България: бедна, но секси – и корумпирана“

„Тагесцайтунг“ за България: „…Правителството е в състояние да упражнява натиск над медиите и посредством разпределението на средствата, отпускани от ЕС за популяризирането и разясняването на определени европейски програми.“

„Дер Щандарт“ за България: „Без собствена позиция“

Френският „Журнал дю Диманш“ за България: „Корупцията е навсякъде. Искаш рушвет – заповядай. За детската градина, за доктора, за полицая или по-високо в стълбицата – за да се спечели обществена поръчка, финансирана от ЕС. Столицата не показва нищо от това и предлага на гостите само една луксозна витрина и приветливи усмивки.“

„Франс прес“: „България, която се готви да председателства ЕС, е най-тежкият нарушител на свободата на словото. От влизането си в ЕС насам страната се е сринала в класациите за свобода на словото от споделеното с Франция 35-о място през 2006 г. до 109-о от 180 възможни през 2017 г. Според „Репортери без граници“ медийната индустрия е задушена от корупция и задкулисни връзки между медийни собственици, политици и олигарси.“

„Юлендс постен“, Дания: „Въпреки че страната е членка на ЕС от десет години, проблемът с корупцията е огромен както по границите, така и по всички етажи на властта, разказва Куфуд, датски депутат, който се занимава с международните мрежи за пране на пари и данъчни измами и има поглед върху корупцията в страната. „Борбата с корупцията е тази област, където не се случва нищо. Като нормален човек и гражданин на Европейския съюз се питам господата еврочиновници като Юнкер и компания не четат ли вестници, не получават ли сигнали и защо тогава няма ответна реакция?!“

 

И сега българските медии:

 

ПИК БГ: „Тотален позор! Обвиняеми олигарси клеветят България срещу милиони левове – родоотстъпниците клатят властта и Темида с поръчкови кампании в чужди медии“

„Телеграф“: „Пионки на олигархията атакуват Пеевски“

„Монитор“: „Обвиненията на Василев срещу Пеевски – секващ дъха пример за фалшива новина“

Блиц БГ: „Македонската преса с впечатляващ материал за Бойко Борисов, София, Скопие и ЕС“

Стандарт: „Доган нареди пъзела в държавата. Двамата с Борисов гарантират стабилността у нас“.

Пак „Стандарт“: „Цените на парно и ток замръзват“

Днес БГ: „Коледна страст: Българите сме харчили с 250 млн.лв./ден“

„24 часа“: „България е скритото бижу на Европа в клипа за председателството ни“

„Труд“: „С 5 млн.лв. ликвидират огнища на птичи грип и обезщетяват стопани. Още 1,53 млрд. раздаде правителството. Най-голямата сума – 1 млрд. лева отиват за програма за саниране“

Харалан Александров по БНТ: „Това, което се случи тази година е, че Сакскобургготски се превърна в антуража на Борисов, даже с крехка старческа ръка хвана сабя. На Борисов много повече му отива танцът със саби. А пък Доган беше публично поканен да подкрепи Борисов и той го направи по един изумителен начин, противно на решенията на партията си. Т.е., аз по-голям властови триумф не съм виждал в българската политика, от това, което Борисов постигна.“

“България днес”: “Фолкпевицата Луна: Още обичам Бойко”

„България днес“: “Пророчествата на петричката врачка за 2018 г. Ванга: На завет сме от злото, което иде&ldquo

Публикувана в Коментари

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като го оспорва по принцип и в неговата цялост. Корупцията е негативно явление с многостранни измерения и чрез нея се овладяват основни лостове на държавното управление от частни икономически интереси, които оказват въздействие върху процесите на вземане на решения в своя полза чрез незаконни и често скрити форми на натиск или влияние. Корупцията ограничава основните права и свободи на гражданите, ерозира доверието в държавата, затруднява икономическото развитие и инвестициите и краде от благосъстоянието на нацията. Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. Тези мерки, макар и необходими, не са достатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото. В мотивите за връщане се посочва същественото несъответствие на закона с поставената в него цел – ефективно противодействие на корупцията, както и отклонения от основни начала на Конституцията и международни договори, по които Република България е страна.

Ето мотивите на президента за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от 44-то Народно събрание на 20 декември 2017 г.

"Корупцията е негативно явление с многостранни измерения. Чрез нейните проявни форми се овладяват основни лостове на държавното управление в законодателната, изпълнителната и съдебната власт от частни икономически интереси, които оказват сериозно влияние върху процесите на вземане на решения в своя полза чрез незаконни и често скрити форми на натиск или влияние. Корупцията ограничава основните права и свободи на гражданите, ерозира доверието в държавата, затруднява икономическото развитие и инвестициите и краде от благосъстоянието на нацията. Поради тази сложност на корупцията като социално явление с различни проявни форми в преамбюла на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията изрично се подчертава, че, за да бъде ефективно предотвратяването и борбата с корупцията, е необходимо прилагането на всеобхватен и мултидисциплинарен подход. Затова многократно съм призовавал за предприемането на широкомащабни законодателни мерки, в които акцентът да е върху разкриването, пресичането и разследването на корупционните схеми. С всеки един закон народните представители дават нормативен отговор на съществуващите в обществото проблеми. Това се отнася и за приетия на 20 декември 2017 г. Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), от който се очаква да е подходящо правно средство за по-ефективно противодействие на корупцията. Положително оценявам, че при подготовката на този закон бяха изпълнени процедурите за обществено обсъждане съгласно Закона за нормативните актове. Въпреки това считам, че приетият закон не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори ще затруднява борбата с нея. Мотивите ми за това са следните: Амбицията на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията, посочвайки изчерпателно в чл. 1, т. 1 „мерките за противодействие на корупцията“, не е реализирана чрез неговите разпоредби. Видно от чл. 3, ал. 2 противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в този закон и осъществявани единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията). Извън обхвата на закона остават редица органи и звена с функции в областта на противодействието на корупцията.

Такива са например: инспекторатите по Закона за администрацията, които по силата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на същия закон осъществяват административен контрол с цел предотвратяване на корупцията, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, който е ангажиран с проверките за почтеност и конфликт на интереси (чл. 132а, ал. 6 от Конституцията), Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция. Същият подход за ограничаване на предметния обхват и на ангажираните органи и звена е приложен и по отношение на превенцията (чл. 30-33). По този начин законът създава още по-голямо фрагментиране и неяснота за цялостната институционална рамка и прави непостижима прогласената в чл. 2, т. 1 цел – ефективно противодействие на корупцията. Намирам за уместно обединяването на функциите на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР) и на звеното в Сметната палата, ангажирано с отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Обединяването само на тези институции в нов единен независим антикорупционен орган е заложено в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015-2020 г. Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функциите по отнемане на незаконно придобитото имущество, то е спорно, тъй като обществените отношения по установяване на конфликт на интереси и по гражданската конфискация са разнородни по характер. Тази разнородност намира израз в различното приложно поле спрямо лицата – глави пета, осма и девета се прилагат за заемащите висши публични длъжности, докато разпоредбите за отнемане на незаконно придобитото имущество са приложими за много широк кръг лица, включително за привлечени като обвиняеми за престъпления по чл. 108, ал. 1. Производствата, свързани с конфликта на интереси и с отнемането на незаконно придобитото имущество, имат много малко общо като предмет, основания за образуване, доказателствени средства, срокове, съдържание на крайните административни актове и последици от влизането им в сила. Принципно различният им характер е виден и от съдопроизводствените правила - за съдебните производства относно конфликта на интереси се прилага Административнопроцесуалният кодекс, а за тези относно отнемането на незаконно придобито имущество – Гражданският процесуален кодекс.

Аргументът, че обединяването на двете материи е оправдано, тъй като се поставя акцент върху отнемането на незаконно придобито имущество, чийто произход е свързан с корупция, не намира подкрепа в чл. 108, ал. 1. Там преобладават престъпления, свързани с организирана престъпна дейност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространение на наркотици и само малка част са корупционни престъпления. Това означава, че за други корупционни престъпления, непосочени в чл. 108, ал. 1, производството по отнемане на имущество няма да се прилага. Например няма да бъде отнемано имущество по този закон за същински корупционни престъпления – издаване на сведения от значение за стопанството с цел получаване на дар или имотна облага (чл. 224 от Наказателния кодекс), получаване на неследваща се имотна облага (чл. 225б от НК), както и за такива с вероятен корупционен мотив – разпореждане с бюджетни средства не по предназначение (чл. 254а от НК), осуетяване на наказателно преследване (чл. 288 от НК), непривеждане в изпълнение на присъда (чл. 295 от НК). Необяснимо е защо сред изброените в чл. 108, ал. 1 престъпления не са включени укривателството на вещи, поставени под специален режим (чл. 215, ал. 2, т. 2 от НК), квалифицираната кражба от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение (чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК) и най-вече кражбата в големи размери по чл. 195, ал. 2 от Наказателния кодекс. Налага се изводът, че при изброяването на съставите по чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ са еклектично приложени множество критерии, които не са съобразени с целите на приетия закон и с връзката между особеностите на отделните престъпни състави и предмета на регулиране на този нормативен акт. Всичко това показва, че механичното обединяване на разнородни по своя характер материи, освен че е правно неиздържано и необосновано, може да доведе до неефективност в борбата с корупцията. Законът е изграден върху постановката, че проблемът за неефективното противодействие на корупцията може да се реши с институционални мерки чрез създаване на „единен антикорупционен орган“. Това е задача поначало неизпълнима предвид правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет по чл. 132а, ал. 6 от Конституцията, но и с оглед на множеството органи с правомощия по установяване на конфликт на интереси, които се създават с § 2, ал. 8 от приетия закон. По никакъв начин не поставям под съмнение конституционно обусловеното правомощие на Народното събрание да създава държавни органи със закон. Смятам, обаче, че законодателното решение органът да е един, не е взето въз основа на правната логика – съобразно предмета на регулиране. Освен това натрупването на толкова много и разнопосочни функции, необходимостта от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, създават риск да бъдат влошени постигнатите досега резултати от дейността на „окрупняваните“ органи и структури. Положително следва да се оцени подходът на законодателя да създаде публична процедура по определяне на председателя, заместник-председателя и членовете на Комисията. Въпреки това намирам за спорни някои положения в Глава втора от ЗПКОНПИ. В чл. 8, ал. 3 и 4 не се съдържат достатъчно гаранции за професионална компетентност на заместник-председателя и членовете на Комисията. Изискуемият 5- годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за главния секретар и директорите на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Освен това за членовете на Комисията в чл. 8, ал. 4 не е предвидено професионалното направление на магистърската им степен, което би позволило избирането на лица без познания в сферите на компетентност на Комисията. Това поражда основателно съмнение, че изборът ще бъде повече политически, отколкото въз основа на критерия „високи професионални качества“. Прецизната уредба е от изключително значение предвид разнородния характер на материите, по които ще се произнася Комисията, и обстоятелството, че предвид чл. 13, ал. 2 мнозинството при вземане на решения ще се формира именно от тези членове. Озадачаващо е, че законът не предвижда за членовете на Комисията проверка за почтеност, каквато има за служителите в администрацията й, нито посочва нейното неуспешно преминаване като основание за освобождаване на член на Комисията. По този начин изискуемите по чл. 8, ал. 2 - 4 високи нравствени качества остават само с декларативен характер, защото липсва механизъм за установяването им. Считам за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство. Освен това отсъствието на конкретика в чл. 17, ал. 2 от приетия закон – каква точно информация може да се иска от членовете на Комисията при явяването им в Народното събрание, създава опасност от намеса на народните представители в текущи проверки на Комисията. Така се увеличава възможността от политическо влияние в дейността на Комисията, която законът по никакъв начин не прегражда. С чл. 13, ал. 5 се изключват от обжалване някои от решенията на Комисията. Считам, че липсата на съдебен контрол не е оправдана за решенията, с които Комисията отказва да образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако такива решения са незаконосъобразни, тяхната необжалваемост препятства изпълнението на правомощието на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията да следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. В този смисъл уредбата не предоставя необходимите гаранции за спазване на законността в дейността на Комисията и за обществения интерес, чиято защита несъмнено е легитимна цел. Поради спецификата на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество е резонно да се очаква засегнатите лица да сезират Европейския съд по правата на човека. Това поставя с изключителна острота въпроса за регресната отговорност, когато Република България е осъдена да заплати вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни лица.

С чл. 20 от приетия закон отговорността на членовете на Комисията и органите по чл. 16, ал. 1 и 2 е намалена и обхваща само вредите, настъпили в резултат на престъпление от общ характер. За сравнение отговорността им по чл. 9, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, която остава непроменена, е в пълен размер за действия или бездействия, признати за престъпление по съдебен ред. Стремежът към намаляване на отговорността на Комисията за мен е недопустим. Не може нарушенията, извършени при упражняване правомощията на органите по ЗПКОНПИ, да бъдат заплащани от българските данъкоплатци, а не от виновните длъжностни лица. Поради всичко това намирам, че уредбата относно конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава убедителни гаранции за независимост, безпристрастност и отговорност. Една такава гаранция досега беше балансът между няколко конституционно предвидени органа при определяне на персоналния й състав. Не може да има успешно противодействие на корупцията без участието на гражданското общество, което включва и подаването на сигнали. Уредбата в Глава шеста от приетия закон предвижда, че сигнали за корупция или за конфликт на интереси на лице, заемащо висша публична длъжност, се подават до Комисията. Същевременно не е променена разпоредбата на чл. 46а, ал. 2, т. 5 от Закона за администрацията, която посочва, че Главният инспекторат на Министерския съвет разглежда постъпили сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт. Те несъмнено са лица, заемащи висши публични длъжности по чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ, и затова е налице неяснота кой всъщност е компетентен да разглежда сигналите за корупция и конфликт на интереси. Подаването на сигнал винаги крие риск от обратна репресивна реакция и затова защитата на лицата, които подават сигнали, е от особена важност. Приетият закон не прегражда възможността за предприемане на неблагоприятни действия спрямо подалия сигнала. В чл. 51 се предвижда правото на подалия сигнал да претендира обезщетение за претърпените вреди, след като е бил уволнен, преследван или подложен на психически или физически тормоз заради това, че е подал сигнал. По този начин България се отдалечава от поетите ангажименти като страна по Гражданската конвенция за корупцията (Съвет на Европа). По силата на чл. 9 от тази конвенция държавите са длъжни да предвидят във вътрешното си законодателство „подходяща защита срещу всякакви неоправдани санкции спрямо служители, които имат достатъчно основания да подозират извършването на акт на корупция и добросъвестно уведомяват за това компетентните лица или власти“. В материята за конфликта на интереси стъпка в правилната посока е направеното в чл. 74, ал. 2 от приетия закон обединяване на процедурата по установяване и по санкциониране. Независимо от това обаче съществен недостатък на уредбата е въвеждането на децентрализирано установяване на конфликт на интереси. Вместо на един орган - Комисията, § 2, ал. 8 от Допълнителните разпоредби на приетия закон възлага това на многобройна група органи. Като следствие органи, формирани изцяло на политически принцип, каквито са общинските съвети и министрите, ще установяват конфликт на интереси за лицата по § 2, ал. 1, което създава условия за политически натиск върху тях или за тяхното покровителстване. Децентрализираният модел за установяване на конфликт на интереси не гарантира политически неутралитет и безпристрастност на установяващите конфликт на интереси и е в явно противоречие с принципите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 9 от ЗПКОНПИ. Необходимостта от специални обучения, за да могат служителите по § 2, ал. 5 да изпълняват функции по установяване на конфликт на интереси, неминуемо ще доведе до продължителен „нулев“ период в прилагането на този изключително важен способ за противодействие на корупцията. Заслужава да се припомни, че децентрализираното установяване на конфликт на интереси вече беше „изпробвано“ и само за две години - от 1 януари 2009 г. до 1 януари 2011 г., показа своята неефективност, което наложи създаването на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси като централизиран орган. Причините за неефективността на този отречен законодателен подход са обвързаностите между лицата, които установяват конфликт на интереси и лицата, които са в ситуация на конфликт на интереси, невъзможността във всички администрации да се осигури компетентно и законосъобразно прилагане на производствата, различната практика по идентични казуси както в административната, така и в съдебната фаза на производството. Всичко това ще се повтори и сега при прилагането на разпоредбите за конфликта на интереси, включени в ЗПКОНПИ. Подходът с § 2, ал. 1 уредбата за декларирането, конфликта на интереси и за административнонаказателната отговорност да се „прилага съответно“ и за лицата, които не заемат висши публични длъжности, поражда сериозни проблеми. Преди всичко дефиницията за конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ оставя впечатление, че ако едно лице не заема висша публична длъжност, но има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията му по служба, това не е конфликт на интереси. Смятам, че предвид широко разпространените практики на конфликт на интереси, предвиденото в чл. 67 от ЗПКОНПИ ограничение лица, за които е установен конфликт на интереси, да не могат да заемат висша публична длъжност в продължение само на една година, няма да постигне възпиращ ефект. Това се отнася и за едногодишния срок по чл. 38, ал. 1, т. 4 относно подаване на декларация за имущество и интереси след освобождаване от висша публична длъжност. Предвид всичко това считам, че уредбата няма да подобри, а ще затрудни дейността по установяване на конфликт на интереси. Глава девета „Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности“ е един от примерите за концептуалния дефицит на приетия закон. Несъответно на наименованието й повечето от разпоредбите в тази глава са посветени не на осъществяваната дейност по същество, а на статута на служителите. Въпреки че според чл. 15, ал. 3 техният статут се определя в този закон, уредбата на съществени негови елементи е на подзаконово ниво - и то не в един, а в два подзаконови акта на Комисията – правилника по чл. 23 и наредбата по чл. 85, ал. 2. Проблем съществува и с начина, по който органите по чл. 16, ал. 2 са определени като служба за сигурност по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация. Като такива са обявени директорът и инспекторите в дирекцията, а не самата дирекция като структура. Това означава, че адресат на правомощието по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на класифицираната информация са директорът и инспекторите, т.е. те ще бъдат проучващ орган сами за себе си. Тази непрецизност е пренесена и по отношение на уредбата за дейността по Глава девета. Разпоредбите изобилстват от понятия с неясно съдържание – „прояви на корупция“ (чл. 82, ал. 1), „нарушения и престъпления, свързани с прояви на корупция“ (чл. 102, ал. 1, т. 1), „действия или бездействия, които разкриват прояви на корупция“ (чл. 102, ал.1, т. 2),“заплаха за корупция“ (чл. 103, т. 2). Без съмнение прогласеният в чл. 4, ал. 1 от Конституцията принцип на правовата държава включва изискването правните понятия да са съдържателно добре определени, за да има законоустановеност на правомощията на компетентните органи. Липсата на яснота за съдържанието на използваните в Глава девета понятия дава възможности за различни тълкувания и предприемане на репресивни мерки, като създава риск от използването им за оказване на натиск върху широк кръг лица, включително и на ключови длъжности в държавното управление. Предвидената възможност в чл. 104, ал. 3 за използване на специални разузнавателни средства, без да се конкретизира в какви случаи те ще се прилагат, поставя въпроса за съразмерността при тяхната употреба. Не е изключена изрично възможността специални разузнавателни средства да се експлоатират и за нарушения, които не са тежки престъпления. Необходимо е да се отчита, че при използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личния живот и жилището, както и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. Това са основни права, гарантирани с чл. 32, 33 и 34 от Конституцията на Република България и с чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да бъде намесата в тези права пропорционална, в съответствие с чл. 8, пар. 2 от Конвенцията конкретните ограничения следва да бъдат гарантирани от съгласувано и предвидимо законодателство. С оглед правната сигурност и защитата на правата на лицата, които нито са подсъдими, нито дори привлечени като обвиняеми, е притеснителен фактът, че съществени въпроси относно методите, средствата и способите за осъществяване на оперативно-издирвателната дейност не са предмет на уредба на законово ниво, а на подзаконово – с наредба и инструкция, приети от Комисията (чл. 102, ал. 2 и чл. 104, ал. 2). Не поставям под съмнение определената в чл. 2, т. 3 от приетия закон цел да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество, защото това явление е особено вредно за демократичните общества, националните икономики и правовия ред. Същевременно в някои от разпоредбите на ЗПКОНПИ не се съдържат достатъчно гаранции за обективното и безпристрастното им прилагане, което в производството по отнемане на незаконно придобито имущество е особено важно с оглед сериозното засягане на конституционно защитено право, каквото е правото на собственост. Една от двете предпоставки за започване на съдебните производства по налагане на обезпечителни мерки и отнемане на незаконно придобито имущество е установяването на значително несъответствие в имуществото. Като се има предвид, че имуществото включва разнородни компоненти (§ 1, т. 4) и че от правилното определяне на неговата стойност зависи прилагането или не на производството по отнемане, на законово ниво трябва да има яснота за използваните методи за определяне на пазарната стойност на имуществото, каквито примери има в законодателството. Това ще бъде достатъчна гаранция, че във всички случаи Комисията ще прилага едни и същи методи за определяне стойността на имуществото, като се ползва съществуващият в други закони подход. Форма на възстановяване на нарушената социална справедливост е отнетото незаконно придобито имущество да се използва в обществен интерес или за социални цели. Това изисква имуществото да бъде управлявано адекватно, за да не се губи от икономическата му стойност. В приетия закон няма съществени промени в сравнение със съществуващия сега модел на управление на отнетото имущество. Управлението на отнетото имущество е в правомощията на междуведомствен съвет, който като колегиален орган трудно би бил в състояние да постигне бързина и оперативност в дейността си. Съществен пропуск е липсата на уредба как се управлява отнето имущество в някои специфични хипотези, например при търговско предприятие, чиято стойност може да бъде съществено намалена при лошо управление, както и при отнемане на ценни книжа. Необходимо е да се отбележи, че правилото най-малко 30 на сто от стойността на отнетото имущество да се използва за социални цели, съществуваше от 2016 г. и в досегашната уредба, преди да бъде отменено с последните промени в Закона за публичните финанси (ДВ, бр. 91 от 2017 г.). Сега в чл. 168, ал. 5 е включено аналогично правило, което показва неустойчивия законодателен подход към тази материя. Противодействието на корупцията не може да се ограничи само до дейности по деклариране на имущество и интереси, проверка на имущественото състояние, установяване на конфликт на интереси и отнемане на имущество. Тези мерки са важни и са се прилагали досега, но не са достатъчни. Още повече че преобладаващата част от новата уредба на тези институти възпроизвежда съществуващите правила, а § 7, ал. 4 и 5 дава възможност в новата Комисия да бъдат включени лица, които са били в съставите на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Очакванията на българското общество са за бързи и ефективни резултати в борбата с корупцията. Най-силното доказателство за успеха на усилията в борбата с корупцията ще се изразява в това престъпленията да бъдат разкривани своевременно и по отношение на извършителите да се осъществява ефективно наказателно преследване. Уважаеми народни представители, Като се ръководя от гореизложените мотиви за съществено несъответствие с поставената от закона цел – ефективно противодействие на корупцията, с основни начала на Конституцията и на международни договори, по които Република България е страна, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от 44-то Народно събрание на 20 декември 2017 г., като го оспорвам по принцип и в неговата цялост.

Румен Радев

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ"

 

 

Публикувана в България

Антична история, кирилица, домати и дълги плажове - чуждите медии не пестят комплименти към България в навечерието на нейното европредседателство. Само че темата за корупцията у нас също не е пренебрегната - при това вниманието към проблема е много сериозно. В кореспонденция от София, AFP пише: "България иска да бъде посредник между западните и източните страни-членки на ЕС и да подобри отношенията с Турция, ключов съюзник за справянето с настоящата мигрантска криза. (…) През своето председателство България освен това се надява да пооправи имиджа си като най-бедната и най-корумпираната страна в Евросъюза." В кореспонденцията се казва още, че – за разлика от Вишеградската четворка – България не се противопоставя на плана за разпределяне на бежанците. Чуждестранен дипломат, пожелал анонимност, казва пред AFP, че България е една от малкото бивши комунистически страни в ЕС, която е благодарна на Евросъюза. "Тя не създава проблеми, включително и по мигрантската политика", добавя дипломатът.

 

 

В същия дух е заглавието на обширна кореспонденция, публикувана в "Цайт онлайн": „Корумпирана, но не създава трудности". Ето няколко цитата и от тази публикация: "За шест месеца България ще се премести от периферията в самия център на вниманието. Единайсет години след приемането ѝ в ЕС, на 1 януари 2018 година страната за пръв път поема европредседателството. С нервно напрежение най-бедната държава в кризисния съюз на благоденствието в Европа очаква тази премиера. Не само дясноцентристкото-националистическо правителство в София, но и много граждани на балканската държава се надяват, че председателството ще подобри имиджа им на европейски бедняци. (…) България не се е противопоставяла срещу големите и определящи държави в ЕС. Откакто беше приета преди 11 години, страната полага усилия за хармонични отношения с Брюксел и най-вече с Берлин. (…) Много българи смятат, че по-богатите държави в ЕС понякога се отнасят към тях като мащеха. Така например страната още не е влязла в мечтаното Шенгенско пространство, но успя с помощта на "Фронтекс" да затвори външната граница на ЕС. Макар че е изпълнила техническите изисквания и че Брюксел също се застъпва за приемането ѝ в Шенген, особено Холандия, но също и Германия все още имат резерви към българското членство: западните партньори се боят, че външната граница може "да омекне" най-вече заради печално известната корупция на българските гранични служители. Но тази резервираност подсилва най-вече онези кръгове в България, които ратуват за проруски курс. Сред тях са различни популисти, но също така и социалистите. Все пак никой не поставя сериозно под въпрос членството на страната в ЕС и в НАТО. Прекалено очевидно е, че без тези два съюза страната щеше да е по-зле. Ето защо България охотно играе ролята благонадежден балкански партньор, който не създава трудности." В обширната статия в „Ди Цайт" става дума и за нежеланието на българите да приемат мигранти, за националистите и за "ловците на бежанци" по границата. Към края на материала, авторът Томас Розер пише: "На страната най-много ѝ вреди корупцията и слабостта на правовата държава. Според проучване на Европейския парламент от 2016 година, корупцията струва на България годишно почти 15% от социалния ѝ продукт. Могъществото на олигарсите и бизнес-интересите здраво държат политиката и правосъдието в ръцете си. Докато в съседна Румъния политиците-нарушители като на конвейер се изправят пред съда, в България корумпираните държавни служители все още почти няма от какво да се боят."

 

Дори църковна медия обръща внимание на корупционния ни проблем. Пред  Католическата осведомителна агенция KNA, йезуитският отец Маркус Инама, който участва в благотворителни кампании за социално онеправдани деца в България и Молдова, казва следното: "България би могла да е богата страна, но в битката за преразпределение корупцията създава огромен проблем. Обогатяват се само малцина, докато мнозина изпадат на дъното. (…) Всеки трябва сам да се грижи за себе си. И почти никой не поглежда към онези в покрайнините, които не смогват. Все още твърде много хора отиват под валяка. Дори цели групи – например ромите – които са принудени да се борят за голото оцеляване и нямат никакъв шанс, ако не получат помощ отвън. (…) Предразсъдъците към ромите сред населението понякога достигат до пълна нелепост. Например когато все повтарят, че ромите получавали толкова социални помощи, та не оставало нищо за другите – което определено не е вярно. Но хората винаги си търсят изкупителна жертва. Между другото, същото се случва и сред самите роми, които масово ругаят бежанците, понеже уж получавали много пари, добри жилища и по-качествено здравеопазване от тях самите. А в България почти няма бежанци. Но доколкото ги има, те гледат бързо-бързо да се измъкнат от там." "Пет неща, които трябва да знаете за България" – така е озаглавена статия на агенция ДПА, която препечатва и "Ханделсблат". Може да се каже, че от този материал лъха предимно оптимизъм. Сред петте изброени неща са включени: античната българска история, актуалните предизвикателства пред страната, проевропейската нагласа на българите и правителството им, кирилицата, плюс "Домати и дълги плажове". По отношение на номер пет, виждаме следното: "Чуждестранни дипломати и предприемачи бленуват за месестите български домати "биволско сърце". Шопската салата от вкусни домати, краставици, червен лук и чушки с настъргано отгоре овче сирене и магданоз се радва на голяма популярност сред хората, които карат отпуската си в България. Милиони европейци се радват на дългите плажове със ситен пясък по българското черноморско крайбрежие." 

 

Източник: Deutsche Welle

 

Публикувана в Коментари

Саудитските власти са освободили 23 от общо около 200 влиятелни личности, задържани през ноември по обвинения в корупция, след като те са сключили споразумения с държавата, съобщи местният вестник "Оказ", цитиран от Ройтерс.

 

В информацията не са посочени имената на пуснатите на свобода. Това е първото освобождаване на толкова много хора, откакто кралски особи, бизнесмени и държавни служители бяха арестувани при кампания, ръководена от престолонаследника принц Мохамед.

 

 

От началото на ноември заподозрените са държани в луксозния риядски хотел "Риц Карлтън", а скоро срещу тези, които отричат повдигнатите им обвинения, ще започнат дела.

 

Саудитските власти не гледат на сключените споразумения с освободените като на изнудване, а като на изпълнение на задължения, за да бъдат възстановени парите, които в продължение на няколко десетилетия са били отнемани по незаконен начин от Саудитска Арабия, най-големия производител на петрол в света, отбелязва Ройтерс.

 

 

 

В социалните мрежи беше качен видеозапис, на който Сауд Дауиш, бившият изпълнителен директор на компанията "Сауди телеком", който бе сред задържаните, казва, че с него са се държали добре, че кралския дворец е осигурявал денонощно добро хранене.

Публикувана в Свят

Ако някой в България се е надявал най-после да види реална и безкомпромисна борба срещу корупцията, която да накара корумпираните и корумпиращите да затреперят от страх, трябва да знае, че силно се е излъгал. Ето защо:

 

Коментар от Ясен Бояджиев за Дойче веле:

 

Вече е ясно: в навечерието на Коледа годишният антикорупционен законодателен план ще бъде изпълнен и отчетен. Съответният закон, с който ни занимават две години, е на финала и вече се виждат очертанията на дългообещавания „единен антикорупционен орган“, който най-после да започне истинската битка срещу корупцията по високите етажи на властта.

 

Окончателното име на този орган ще е Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, а предназначението му - доста по-различно от първоначално прокламираното. Умишлено или не депутатите са на път да сътворят поредното уникално законодателно изобретение: нещо като огромно, странно и грозно институционално чудовище с причудлив и противоречив нрав - хем безсилно, тромаво и безобидно, хем смразяващо, могъщо и кръвожадно. Във всеки случай - поддаващо се на дресура, послушно и изпълнително.

 

 

На антикорупционния фронт нищо ново

 

Какво да очакваме от него? Първо, ако някой се е надявал най-после да види реална и безкомпромисна борба срещу корупцията, която да накара корумпираните и корумпиращите да затреперят от страх, трябва да знае, че силно се е излъгал. Не само защото, както твърди т.нар. опозиция, управляващото мнозинство ще може да избира (вероятно вече си е избрало) и да отстранява с обикновено мнозинство „подходящи“ хора, които после да го контролират. Впрочем, не е изключено опозицията скоро да забрави за това си притеснение - стига, както в други подобни случаи, да и бъде подхвърлено някое място в новия орган.

 

По-важно е, че на практика новият закон не променя нищо на антикорупционния фронт. Защото едва ли може да се очаква нещо ново и принципно различно от механичното вкарване под една шапка на няколко съществуващи държавни институции. Те и досега по закон са имали същите функции, но понеже са умишлено обезсилени, наплашени, зависими или превзети, не са ги изпълнявали ефективно. Няма никакви гаранции, че сега ще започнат да го правят. Освен това, каквото и да прави новата комисия, каквото и да проверява и установява, накрая всичко пак ще отива в ръцете на прокуратурата, която трябва да започне да разследва и доказва отначало. Но и от прокуратурата, чиято реформа е тема табу за всички партии, едва ли има основания да се очаква нещо по-различно от досегашните ѝ клонящи към нулата резултати.

 

Сигнали и публикации за корупция? Забравете.

 

Освен всичко това законодателите напълно съзнателно се постараха да „разтоварят“ бъдещия антикорупционен орган от работа. Най-напред приеха, че анонимни сигнали за корупция и конфликт на интереси няма да се разглеждат, а после оставиха подателите на сигнали без защита срещу последващо съдебно преследване. Така всеки, който реши да изпълни гражданския си дълг и да съобщи за прояви на корупция, ще трябва чинно да се самоидентифицира с три имена, подпис, ЕГН, адрес, телефон, факс и електронен адрес. След което ще трябва да трепери дали съответните органи ще проверят добросъвестно сигнала му и дали после засегнатото лице няма да реши да го съди за „непозволено увреждане“. Последиците могат да бъдат разоряващи, независимо от присъдата - достатъчно е съдът да наложи запор на имуществото, за да подсигури иска (от 10 хиляди до 100 хиляди лева). Като се има предвид как стават нещата в България, човек трябва да е луд или най-малкото крайно отчаян от живота си, за да се захване с тая работа. Ефектът от всичко това: броят на сигналите за корупция (основателни или не - това на практика няма значение) ще бъде минимален - най-вече от подставени „граждани“, които могат да си позволят съответните разходи, защото са съответно „мотивирани“.

 

Но и това не е всичко. Новата антикорупционна комисия ще може да се самосезира по медийни публикации за корупция или конфликт на интереси. Така жертва на описания по-горе механизъм могат да станат всеки журналист и всяка медия (най-вече малкото останали критични към властта и статуквото). Тази заплаха ще ги накара да се самоцензурират и на практика да се откажат от част от присъщата си дейност в интерес на обществото. Остава да добавим, че за разлика от гражданите и медиите, членовете на новия орган са освободени от всякаква имуществена отговорност за причинени от тях вреди (тази отговорност, естествено, е прехвърлена на данъкоплатците).

 

Да обобщим: въпреки новия „единен антикорупционен орган“ (това страшно институционално чудовище), високите етажи на властта ще могат да си спят спокойно, а корупцията - да се надява на добро здраве. Както и досега.

 

Странични ефекти

 

Затова пък законът носи със себе си някои доста опасни (или пък благоприятни - зависи от гледната точка) странични ефекти. Най-общо става дума за инструменти за сплашване и репресия срещу всякакъв род опоненти, конкуренти, противници и въобще неудобни лица.

 

Първият инструмент е подслушването и следенето - новата комисия ще може да го използва с лекота спрямо всеки, без дори да ѝ трябват някакви данни за престъпление. Достатъчен ще е и най-безобидният сигнал, че някой „се простира не според чергата си“. Вторият инструмент е процедурата по отнемане (или дори само запор) на незаконно имущество. За нея дори не е задължително да бъдат установени конфликт на интереси или разминавания в имотните декларации. Достатъчно е прокуратурата да повдигне на съответното лице някакво обвинение, което може да е измислено или съвсем абсурдно и в крайна сметка изобщо да не стигне до съда. Но това автоматично развързва ръцете на комисията да се задейства - без да подлежи на съдебен контрол и без потърпевшите да имат право на съдебна защита.

 

И преди приемането на новия закон се забелязва все по-отчетлива тенденция за злоупотреби с тези два инструмента. Ярко доказателство за първия са изнесените от Националното бюро за контрол на СРС факти за нарушения около подслушването. Както и за натиск и пречки пред дейността му. За злоупотреба с втория инструмент пък най-фрапиращият пример е разправата с издателя на две от най-последователните в критиките си към властта медии. Днешната Комисия за конфискация, която ще бъде острие на новата „антикорупционна“ комисия, наложи запор върху негово имущество, след като бе задействана от скалъпено прокурорско обвинение (върнато вече от две съдебни инстанции като негодно), а после прегази закона за собствената си дейност и си присвои съдебни функции (да преразглежда стари съдебни решения, например).

 

От всичко това следва, че новият „антикорупционен“ закон дава нови възможности и нов простор за злоупотреби. Засега последиците за потърпевшите изглежда ще се „ограничат" до временни материални щети и продължителен тормоз. Както е тръгнало обаче, утре може да станат и по-страшни. Така Законът срещу корупцията може да се превърне в оръжие в ръцете на корумпираните.

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 14
banner728