E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Aquapark

Ще изскочат смачкани преписки и подменени констатации. Аз очаквам лавина от разкрития в "Медицински одит". Говорим за корупция в най-зловещия й вариант. До там бяха стигнали нещата, че те го бяха приели като стил за работа. Това каза Димитър Евлогиев, бивш главен секретар в "Медицински одит" пред Нова телевизия.

Той заема длъжността "главен секретар" в "Медицински одит" около 2 години, но за кратко време казва, че забелязва нередности, за които сигнализира на шефовете си.

"Проблеми във всяка администрация има, но около 2016 г. сигналите от колегите зачестиха и нещата започнаха да се влошават. Това започна да става ежедневие. Всеки Божи ден при мен идваше колега с оплакване - за оказване на натиск, за това, че е свършил работа, че има разкрития по нарушенията", каза още бившият главен секретар.

"Обвиненията ми са към всички тези хора, към цялото ръководство. Защото ги запознах с проблема, написах го и го депозирах и те, вместо да се коригират, направиха мобилизация и се направи една организирана кампания за публичното ми очерняне - експертно, в личен план, изолация и т.н.", добави Евлогиев.

След напускането му обаче той не е виждал доклада за нарушенията в "Медицинския одит".

На въпрос защо само той говори за нарушенията, Димитър Евлогиев заяви: "Репресиите са страхотни".

Публикувана в Здраве

В България за корупция се говори много, но се прави малко. Необходимостта от фокусирането на общественото внимание върху проблемите на корупцията е особено актуално, защото това внимание е изтласкано почти изцяло в полето на външната политика, а всички знаем, че за корупцията няма почивен ден. Оставена без обществено внимание, тя се разраства като раково образувание. Когато искаме да се борим с дадено негативно обществено явление трябва да имаме ясна дефиниция за него.

Това обяви президентът Румен Радев при откриването на международна конференция, посветена на европейските практики и възможностите за противодействие на корупцията. Форумът е под патронажа на държавния глава.

 

"Корупцията нанася огромна вреда и овладява основни лостове в законодателната, съдебната и изпълнителната власт", каза още президентът в словото си.

По думите му за България имало и още едно негативно явление, защото тя ставала основна спирачка за стратегически цели, тъй като усилията на бизнеса не се насочват към иновации, а към търсене на подходящия човек. Според държавния глава критерият за мястото в ядрото на интегрирана Европа ще бъдат резултатите, които ще постигнем в борбата с корупцията.

"Многократно съм призовавал за всеобхватен подход за борба с корупцията - широко-мащабни законодателни инициативи, концентрирани върху разследване на корупционни схеми в настоящето. Настоявал съм за единен и независим орган за разработване и прилагане на ефективни мерки за гарантиране на прозрачност на собственост, изразходване на публични средства и на вземане на управленски решения. Всяка държава развива свои собствен антикорупционен модел, базиран на политически и икономически и нормални норми и принципи", допълни държавният глава.

По думите му, ако искаме да сме пълноценно интегрирани в Европа, трябва да надскочим нашата ограда за прилагане на антикорупционни мерки и да черпим опит от добрите европейски практики; да излъчим печеливши принципи и стандарти.

"Основните цели на настоящата конференция са да очертае основните предизвикателствата и перспективите на антикорупционните действия в нашата страна", каза още Радев.

Публикувана в България

 

153 са сигналите за корупция за служители на МВР през месец май, съобщи на редовния месечен брифинг министърът на вътрешните работи Валентин Радев. Той е на мнение, че МВР е може би единствената институция, която сама се бори със своите служители - открива ги и ги наказва.

Вътрешният министър припомни, че през месеца бяха проведени редица международни срещи. В рамките на календара на Българското председателство на Съвета на Европа на 4 май Министерството на вътрешните работи бе домакин на Първо заседание на УС на ЕВРОПОЛ, по време на което министър Радев се срещна с новия изпълнителен директор на европейската агенция Катрин де Бол.

По време на състоялата се в Солун четиристранна среща на министрите на външните и на вътрешните работи на България - Гърция - Албания - Македония, министър Радев проведе двустранни разговори с колегите си. Част от дискутираните въпроси по време на формата бяха трансгранична престъпност, миграционен натиск и терористични заплахи.

Публикувана в България

Ние сме странен народ. Не харесваме живота си, не харесваме държавата, в която живеем, обаче категорично отказваме да променим нещата. Единственото усилие, което според нас си заслужава, е да изтъркаме някое талонче от лотарията.

 

Държавата ни е най-корумпираната в Европа. Какво правим, за да променим тази ситуация? Търкаме талончета. Ония нека си крадат, аз като стана милионер, кво ме интересува.

 

На последно място сме в Европа по свобода на словото. Какво правим? Търкаме талончета. За кво ми е свобода на словото? Аз веднъж да стана милионер, ще видят те една свобода на словото.

 

София е градът с най-мръсен въздух в цяла Европа. Какво правим? Търкаме талончета. Като взема милионите от лотарията, ще си купя къща в Маями и ще ги оставя тия бунаци да дишат мръсния въздух, като им е толкова акълът.

 

 

Диктаторът Ердоган вкарва журналисти в затвора и прегазва всички хора, които мислят свободно в Турция. Какво правим ние? Търкаме талончета. Ако изкараме някой лев от лотарията, лятото ще отидем в Кушадасъ. На ол инклузив. Па турците нека си лежат в затвора.

 

Диктаторът Путин арестува всеки, който се осмели да протестира срещу него. Ма на нас кво ни пука? Нас няма как да ни арестува, щото ние не протестираме. Ние кротко търкаме талончета. И като станем милионери, ще сме фенове на Путин, щото в България всички милионери са благодарни на Путин.

 

Делян Пеевски купил всичко в държавата. Ние търкаме талончета. Купуваме си ги от неговите лафки. Ма кво ни пука? Като вземем милионите, Пеевски ще ни е през оная работа.

 

Важното е талончета да има.

 

Търкай!

 

Другото – майната му!

 

 

Публикувана в Коментари

"Гордея се с това, че намалихме външния дълг с 2,3 млрд. лева. Срам ме е, че не можахме да представим Истанбулската конвенция, така че да убедим обществото, че трябваше да я приемем, както повечето страни в Европа". Това каза премиерът Бойко Борисов в интервю за Нова ТВ по повод една година от управлението на кабинета "Борисов 3".

 

"Срам ме е че не можахме да представим Конвенцията за защита на жените и децата от домашно насилие, по начин по който да доведе обществото, не случайно голяма част от Европа я приеха. Успяхме да направим така, че да се възползват различни и политически сили и да вкарат темата изобщо в посока, която не е в духа на конвенцията", заяви министър-председателят Бойко Борисов.

 

"Подценихме ситуацията. Трябваше по-ясно да се обясняват нещата, защото това е един страхотен бич. Но пък след като се надигна такова обществено недоволство, аз никога не съм бил инат и я оттеглихме, за да може в по-спокойна обстановка да се спори".

 

На въпрос от какво е доволен, той отговори:

 

"С 2,3 млрд. лв. свалихме външния дълг - 25 %. Трети сме в Европа по най-нисък външен дълг. Като Люксембург са 24%, а Естония 20%. Тези, които в началото се възползваха да говорят, знаете че в началото на втория мандат имахме да плащаме огромни пари. Имахме за двата реактора да платим 200 лн. плюс 90 млн. лихви, които ни опростиха за радост. 1,3 млрд. за американските централи. 3,6 млрд. за КТБ. Ако не бяхме събрали с близо 6 млрд. повече в дръжавния бюджет от приходните агенции и с помоща на МВР, данъчните и НАП нямаше въобще да ни излезе сметката", категоричен бе премиерът.

 

За продажбата на ЧЕЗ премиерът заяви: "Нямаме нищо общо с тази сделка. Издебнаха ни пак февруари месец, аз бях в Брюксел". Не се изказваме по сделката, защото това са могъщи компании, които имат адвокати, за да не заведат дела, посочи Борисов.

 

Премиерът коментира новия антикорупционен орган.

 

Корупцията е бич, който всеки ден на всички нива трябва да се смазва, каза премиерът Борисов. По думите му за това работи държавата и прокуратурата. Във връзка с ареста на Десислава Иванчева и мнението на Екатерина Захариева, че са преминати границите при акцията и въпроса на главния прокурор Сотир Цацаров дали това е позиция на цялото правителство, Борисов коментира, че е позвънил на Цацаров да пита защо толкова време се бавят и му се е обяснило, че трябва да се преброят парите.

 

"Това, което ми беше обяснено за ареста на кмета на Младост Десислава Иванчев, е че всяка една банкнота трябва да се запише и опише по отделно. Хората не обичат да има голяма показност", каза Борисов.

 

"Екатерина Захариева не е позвънила. Не е знаела причината", каза Борисов и добави: "Не виждам смисъл в подобен тон, защото и двамата работят изключително добре в синхрон заедно с правосъдния министър. Виждал съм ги многократно заедно и работят добре. Вярно е, че подложени на такъв обществен натиск за всяко нещо, всеки може да изпусне реплика и да каже такова нещо", заяви министър-председателят.

 

Той призова да се даде шанс на антикорупционния орган. По думите му от ареста на Иванчева трябва да се извадят и поуки за по-добрата организация. "Случаят за мен е приключен. Нека да оставим сега съдиите да я осъдят по съвест", заяви Борисов

Публикувана в България

Бизнесменът, който е предал подкупа на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева, е теглил кредити. Взел е част от средствата назаем, защото се притеснил, че не разполага с толкова пари – 70 000 евро“. Това разказа шефът на комисията „Антикорупция“ Пламен Георгиев. Той обясни също, че в момента, в който на Иванчева бъдат повдигнати обвинения, от спецпрокуратурата незабавно трябва да уведомят комисията, за да започне пълна проверка на имущественото състояние на Иванчева. Пламен Георгиев каза, че срещу нея има и други сигнали от хора, които са били притискани или изнудвани за пари.

 

 

Публикувана в България

 

Събран е голям обем от годни доказателства, каза шефът на Комисията за противодействие на корупцията.

 

Действително сигналът беше подаден при нас от човек със строителен бизнес, живял и работил дълго време в чужбина. Човек, който явно има друг манталитет и мислене, човек, който иска нещата да се променят. Това каза Пламен Георгиев, който оглавява Антикорупционна комисия, на брифинга на Специализираната прокуратура и КПКОНПИ, на който в момента се оповестяват подробности около ареста на кмета на район „Младост“. 

 

Реално в началото на февруари придобихме информацията от този човек. Става въпрос за съобщение до заинтересованите лица. Той има разрешение за строеж, но е необходима тази формална процедура, за да започнат действията в други общини. Това е формална процедура, за която се изисква подпис от кмета.

 

Проблемът е от юни 2017 г. Кметът не реагира, започва да се бави това съобщение, нищо не се придвижва и няма как да се започне строителството. Ние установихме и други лица, които също са били изнудвани, чисто житейски, за даване на определени суми, за да им започнат нещата

 

Аз лично, разбира се, като бивш прокурор, мога да дам оценка - перфектна работа. Перфектно сътрудничество. Документирано е изцяло неправомерното поведение на Иванчева и Христова. Документирани са множество срещи има множество СРС-рта за мен лично са събрани голям обем от годни доказателства, които трябва да са достатъчни, за да убедят съда, че наистина има извършени престъпления. 

 

Неколкократно Иванчева действаше много предпазливо, каза Георгиев. Отлагаше, пазеше се в разговорите. Наистина се свърши много добра работа, изключително професионално се действаше от всички институции. Имаше притеснение, докато най-накрая вчера бяха предадени парите.

 

След като отидоха в колата на кметицата, имаше обаждане от посредника до изнудваното лице. Той му каза: "Всичко е наред. Вече няма да бъдеш притесняван". След като се разделиха, той беше задържан в градинката пред Народния театър, а Иванчева на кръстовището на "Гурко" и "Васил Левски". Разбирате, че това са много пари, няма как да тръгнем да се преследваме из София. Благодарение на този човек, който даде необходимата сума, успяхме да документираме всичко, каза още Пламен Георгиев. 

Публикувана в България

Основни пречки, възпиращи бизнеса да участва в обществените поръчки, са корупцията, административните спънки, непосилните изисквания и неяснотите в закона.

Това са част от изводите от анкетно проучване на Българска търговско-промишлена палата (БТПП), разпространено от пресцентъра на работодателската организация.

 

Анкетата e проведена сред членове на БТПП в периода 12 - 16 март. Тя е мотивирана от среща с представители на Световната банка, проучващи проблемите на обществените търгове в България.

 

Над 40 на сто от българските компании смятат, че има предварително набелязан за печеливш кандидат при избора за изпълнител на обществени поръчки. 

 

Малко над 20 на сто от анкетираните са участвали в обществени поръчки и са ги печелили, а 20 на сто никога не са участвали. Причината за незаинтересоваността от тяхна страна се дължи ред причини: 

 

- попълване на много и сложна документация

 

- непосилни за малките и средни предприятия /МСП/ гаранции 

 

- липса на информация за поръчките 

 

- невъзможност за МСП да извършат целия обем на поръчката.

 

Поради тези причини бизнесът излиза с няколко предложения. Над 62 на сто от анкетираните предлагат обществените поръчки да се обявяват и провеждат само по електронен път, при ясни критерии; 44 на сто смятат, че не трябва да се включват субективни критерии - като отлагане на плащанията, специфични конкретни изисквания, отнасящи се до определен модел или услуга; 38 на сто предлагат да се предвижда определен процент от обществените поръчки да бъде изпълняван от МСП; 30 на сто предлагат да отпадне възможността за директно възлагане на поръчки или чрез преговори с конкретно избрани фирми.

 

Проучването на БТПП показва, че след влезлия от април 2016 г. нов ЗОП едва 13 на сто от анкетираните компании забелязват подобряване в прозрачността на процедурите за обществени поръчки, 56 на сто не забелязват никаква промяна, а 31 на сто не могат да вземат отношение по въпроса, защото нямат преки наблюдения. 

Публикувана в България

Политици, включително и от правителството, признават, че България има проблем с корупцията. Това каза посланикът на Германия у нас Херберт Залбер в интервю за предаването на bTV "120 минути".

 

Запитан има ли усещане за корупция в германския бизнес и само усещане ли е това, той заяви, че по-голяма част от германските фирми, които работят, които са представени, не се оплакват от това, така че не всичко е пропито от корупция. Но това явление съществува и в крайна сметка, съвсем скоро България създаде антикорупционен орган, чиято задача би трябвало да бъде да се бори с корупцията и се надявам, че това ще бъде успешно.

 

Дипломатът подчерта, че Шенгенското пространство не функционира по очаквания начин. Същевременно той бе категоричен, че евентуалното приемане на страната ни в Шенген не е инструмент за натиск върху управляващите.

 

 

В коментар на провокативното изказване на турския президент Реджеп Ердоган за "духовните граници" на Турция посланик Залбер обясни, че всеки е длъжен да се съобразява с установените граници.

 

 

"Що се отнася до границите в Европа, те са абсолютно твърдо установени и всеки, който живее тук и управлява страната е длъжен да се съобразява с тези граници. Естествено, че културните граници, езиковите граници минават извън физическите граници, които са определени на държавите", заяви германският дипломат.

 

Страните от Западните Балкани трябва първо да изчистят граничните си спорове и чак тогава ще могат да гледат към ЕС, заяви посланик Херберт Залбер в отговор на въпрос. Припомняме, един от приоритетите на българското европредседателство е именно възможността да се даде тласък на страните от Западните Балкани да ускорят приемането си в ЕС.

Публикувана в Политика

Бившият директор на Националния исторически музей и министър без портфейл при кабинета "Борисов 1" Божидар Димитров е подписвал договори с дъщеря си и с племенниците си, докато е бил директор на музея. Това съобщиха от новосъздадения орган за борба с корупцията Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

 

Комисията е установила, че Божидар Димитров, изпълнявайки длъжността директор на Националния исторически музей (НИМ), е бил в конфликт на интереси при сключването на два договора с дъщеря си и с племенниците си през 2015 г.

 

Повод за проверката на антикорупционната комисия е публикация в медиите, според която НИМ има съмнителни договорни отношения с търговското дружество "Акшаена -2007" ООД, в което собственици са дъщерята на Димитров Мария и племенниците му.

 

Първият конфликтен договор:

Проверката на КПКОНПИ установява, че през април 2015 г. директорът на НИМ е подписал договор с въпросната фирма за изработването на каталог на колекция в тираж от 1 000 броя. Стойността на договора била 19 800 лв. и срок за изпълнение септември 2015 г.

 

Въпреки че в договора е предвидено половината от сумата да се плати авансово, а другата половина - 5 дни след предаването на готовите каталози, второто плащане е извършено два месеца след първото, констатират от КПКОНМИ. И двете платежни нареждания били подписани от Димитров.

 

Оказва се обаче, че фирмата не е доставила и каталозите. Музеят е получил само половината от поръчаните и заплатени каталози и то чак през октомври 2017 г., което е повече от 2 години след договорената дата. По преписката не е представен протокол за предаване на останалата част от каталозите, до пълния му тираж от 1 000 бройки.

 

В хода на проверката не са установени данни и за представяне на колекцията в музея, което поражда съмнението дали въобще изработката на каталозите е била необходима.

 

Вторият конфликтен договор:

Пак през 2015 г. директорът на НИМ е подписал и втори договор със същата фирма - за печатно издание в тираж от 1 000 броя на стойност 15 000 лева. В двумесечния срок по договора фирмата е предала всичките бройки и е получила цялото плащане като платежните нареждания са подписани от Божидар Димитров.

 

В хода на проверката е установено, че съгласно Вътрешните правила за финансово управление и контрол в НИМ директорът на музея е имал правото да упълномощи свой заместник да подпише договорите като по този начин си направи самоотвод от вземане на решение в конфликт на интереси, но не го е направил. При нито един от двата договора няма подадена и декларация за конфликт на интереси.

 

Комисията не е установила конфликт на интереси по отношение на "Сдружение Плиска", тъй като между НИМ и сдружението не са подписвани договори.

Публикувана в България
Страница 1 от 16