E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Aquapark
Сряда, 13 Юни 2018 08:46

Жеги и обилни валежи днес

Времето днес ще остане предимно слънчево. След обяд главно в западната половина на страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места там ще превали и прегърми.
Има условия за градушки. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен изток-югоизточен вятър. След обяд ще е горещо, максималните температури ще са от 31 до 36 градуса, по морския бряг - от 27 до 30 градуса.

Над Черноморието ще бъде предимно слънчево, температурата на морската вода е от 22 до 24 градуса. Вълнението на морето ще е 2 бала.

 

Високите температури са опасни за възрастни хора и за малки деца. Пулсът им се ускорява. Става въпрос са продължителен престой на слънце и за физически натоварвания, предупреждават медиците.

Публикувана в България

Над по-голямата част от страната днес ще бъде слънчево. След обяд ще има временни увеличения на облачността, но ще остане почти без валежи. Ще духа слаб източен, в Източна България – умерен югоизточен вятър. Преобладаващите максимални температури ще бъдат между 29° и 34°, показва прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология на БАН.
В Сандански средната максимална температура ще достигне 35 градуса.

Преди обяд над планините ще бъде предимно слънчево, след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. На места в масивите от Западна България ще превали слабо. Максимална температура на височина 1200 метра около 22°, на 2000 метра – около 15°.

 

Над Черноморието ще преобладава слънчево време, ще има временни увеличения на облачността, но ще е без валежи. Максималните температури на въздуха ще са между 23 и 25°. Температурата на морската вода е 21-23°. Вълнението на морето ще бъде 2 - 3 бала

Публикувана в България

 

Високи температури счупиха рекордите в Северна Европа и накараха скандинавците да се разхлаждат в морето, съобщиха западни издания.

В община Етне, на западния бряг на Норвегия, живакът удари 32,7 градуса по Целзий в четвъртък, което е абсолютен рекорд за май, пише 24 часа.

В Дания пък е счупен рекордът за слънчево греене, като до сряда са регистрирани 348 часа, а в петък се очакваше да достигне 360 часа. Предишният рекорд е бил от 347 часа за месец.

Досегашната най-висока средна температура за май в Дания е била 13,8 градуса, докато сега ще бъде около 15-15,1 градуса. Горещините накараха мнозина да се потопят в морето още преди началото на лятото. На снимки в социалните мрежи се виждат препълнени плажове в Норвегия и Дания.

“Причината за топлото време е, че от началото на май в Северна Европа имаше високо налягане”, уточниха от Метеорологичния институт на Дания.

Твърде рано е да са каже дали летните температури в Северна Европа по някакъв начин са свързани с глобалното затопляне. От института посочват, че това трябва да се анализира много повече.

“Това, което можем да кажем, е, че виждаме все по-високи температури през май от 2000 година насам”, добавиха от института.

В южните части на Норвегия и Швеция са наложени забрани за палене на огън в горите и тревите заради жегите, обхванали района.

В Полша и Северна Германия се съобщава за необичайно горещ май, като земеделците се оплакват от щети, причинени от сухото време на култури като рапицата.

Публикувана в Европейски съюз
Петък, 01 Юни 2018 20:38

Рекордни жеги в страната

Рекордни жеги бяха измерени днес в страната. Максимална температура от 34,2 градуса на сянка е измерена в късния следобед в Русе, което е рекорд за тази дата. Това съобщиха от хидрометеорологичната станция в крайдунавския град.
От там обясниха, че статистика се води от 1961 г. насам. Досега най-топло на 1 юни е било през 1962 г., когато термометрите са отчели 33,2 градуса. Най-студено на този ден е било през 1997 г. - 8,6 градуса.

 

В събота ще е топло, като след обяд в низините ще е горещо, прогнозират синоптиците.

 

В първия ден от уикенда ще преобладава слънчево време. След обяд и до полунощ в западната половина от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. На отделни места ще има краткотрайни валежи от дъжд и гръмотевични бури. Има условия за градушки. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-югоизток. Ще е топло, около и след обяд в низините горещо с максимални температури между 30 и 35 градуса.

Публикувана в България

По-топла или по-студена от обичайното беше за страната ни изминалата 2017 година?

Отговорът е - значително по-топла. 

 

Изминалата година, която току-що изпратихме, беше с 1.3 градуса по-топла от обичайното средно за страната ни, в сравнение с климатичните норми от края на миналия век, съобщава дир.бг.

 

На годишна база това е огромна положителна аномалия и превишава значително средния за планетата ни показател с няколко десети. Парадоксално, в същото време, това е формиращата се "нова норма" за страната, при която средногодишно температурите вече са над един градус по-високи от тези в края на миналия век. 

Тази "нова нормалност" може да бъде илюстрирана много нагледно статистически.

 

От шестте зими от 2011/2012 до днес (ако не броим настоящата), имаме две доста студени, едната - рекордно студена за половин век (2012), заедно с последната и 4 меки, като предпоследната доближи дори уникално меката 2006/2007 година.

Въпреки това, всички тези 6 години са с около 1.3 градуса по-топли от нормалното, като разликите са 1 или 2 десети. 2012 г., с уникално горещото си и засега ненадминато по този показател лято, има точно същата положителна аномалия като днешната, +1.3 градуса.

 

Настоящата година компенсира студения си януари (3 градуса и половина по-студен от обичайното) с умерено горещо лято (с по 2-3 градуса  и  за трите летни месеца над нормата), но и  наднормени и околонормални останали месеци.

 

В климатологията се приема, че една година е по-топла от обичайното, ако  аномалията е 3 десети от градуса на годишна база. По този показател за последните 10 години ние нормална година нямаме.

 

"На косъм" от нормалността е за последно 2011 година, когато аномалията е само 4 десети от градуса. Всички останали са с около и  над 1 градус положителна аномалия, т.е много по-топли от обичайното.

 

Да погледнем назад към януари и следващите месеци на 2017 година.

Тя стартира с доста студен месец, с 3 градуса и половина по-студено от обичайното.

 

Февруари беше по-топъл с кръгло два градуса от обичайното, а март - много по-топъл, с 3 градуса  и половина над норма. Образно казано, като аномалия, март е огледален на януари и още в протежение на месеца периодът на годината вече излезе на плюс. Последва април с идеално в нормата, температури, нулева аномалия.

 

Дойде също нормален месец май и....дежурното горещо лято.

 

Въобще, при прогнозиране на температурните аномалии за летните месеци у нас, няма никаква интрига: 9 от 10 лета са плътно по-топли от нормите (последно лета с 1 или повече нормални месеци бяха 2014, преди това - 2005, т.е едно от 10).

 

Аномалиите за летните месеци тази година бяха малко над 2 градуса за юни и юли и над 3 градуса за август.

 

Есенните месеци бяха средно с малко над 1 градус по-топли от обичайното, септември 1.8, октомври и ноември 0.6, съответно 0.8.

 

Сегашният декември към момента, седмица преди края си, имаше и топли, и по-кратки и слабо изразени поднормени периоди, но текущата му аномалия е около 3 градуса.

До края на месеца тя няма да се промени съществено, защото в дните между Коледа  и  Нова година ще бъде малко или повече по-топло от обичайното.

 

Така, годината приключва като доста топла, като в класацията за последните 10 години я изпреварват само  2015 с градус и половина  и изминалата 2016 с 1.4 градуса положителна аномалия.

 

Много любопитно е положението при валежите.

 

Формално, изминалата година във валежно отношение е почти в рамките на нормата - само  с няколко процента над нея.

Такава е била и 2016.

Предишните 2, 2014 и 2015 са с над 50 на сто наднормени във валежно отношение и това е гигантско превишение на нормите на годишна база. Връщайки се още 2 години назад, пак имаме двойка съвсем леко, но поднормени години като валежи.

 

Но да се върнем към тази година. Вероятно мнозина се питат: "Добре, как в рамките на нормата, като помним колко много наводнения имаше?"

Парадокс няма. Ключът е в неравномерните валежи - по периоди, месеци и места.

През тази, неминуемо и през следващите години ще има  и  екстремни засушавания, и наводнения. В епохата на бързо затоплящия се климат това е неизбежно.

 

По-волатилната атмосфера, с по-топъл въздух, носещ съответно повече влага, ще осигурят този привиден парадокс.

 

Само да погледнем месечните валежи за изминалата година:

 

Януари - 126 на сто от нормата: влажен

февруари - 64% - сух

март 125 на сто, влажен

април 86%, сух

май  101 нормален

юни 78% -сух

юли 139%, влажен

август 62%, сух

септември 93%, нормален

октомври 229%, много влажен

ноември 85%, леко под норма

декември, засега 103% в норма (до края на месеца прогнозите не предвиждат съществени валежи).

 

Виждаме едно почти съвършено махало: редуват се периоди на суша и  наднормени, а от време на време и кратно наднормени месечни валежи. Ако  се върнем в предишни години, може да видим и  значително по-големи ходове на махалото - както редуващи се много сухи месеци, така  и поредица от месеци с многократно превишаващи нормите валежи.

 

В резюме. Изминалата година беше значително по-топла от обичайното, но с околонормални валежи, макар, че по периоди и райони те, характерно за последните десетилетия, са силно неравномерно разпределени.

Затова и парадоксът "едновременно тежки наводнения и силна суша" всъщност е новата реалност, не е парадокс, на фона на променящия се климат, а изводите и решенията всеки може да направи за себе си.

Публикувана в България
Понеделник, 06 Ноември 2017 16:50

2017г. се очертава да е най-топлата година

2017 е на път да се превърне в най-топлата година в историята с изключение на две години, в които в затоплянето голям дял е имал метеорологичният феномен Ел Ниньо. Това обявиха от Световната метеорологична организация, цитирани от "Франс прес". Дори ако цикличните метеорологични събития, които повишават световните температури на всеки три до седем години, са включени, тази година все още ще бъде една от трите най-топли някога, уточни Световната метеорологична организация, докато публикува годишния си доклад "Състоянието на световния климат" по време на преговорите в Бон за прилагането на Парижкото споразумение за климата.

Средните температури в периода от 2013 до 2017 г. вероятно също ще бъдат най-високите, откакто преди повече от век е започнало сигурно измерване на световните температури, което представлява категорично доказателство за дългосрочна тенденция. Около 30 на сто от световното население сега преживява "екстремни горещи температури" в продължение на поне няколко дни всяка година, допълват от Световната метеорологична организация.

Същевременно броят на уязвимите хора, изложени на потенциално смъртоносни горещи вълни, се е увеличил със 125 млн. души само от 2000 г. насам. Досега през 2017 г. се отчитат също така рекордно количество урагани в Карибите и Атлантическия океан, като един достигна чак до Ирландия; смъртоносни наводнения от мусонни дъждове в Индия; и около 250 хил. души в Сомалия, прогонени от домовете си заради продължителното засушаване.

Друг доклад, публикуван през миналата седмица от Световната метеорологична организация, предупреди, че настоящите усилия на страните за ограничаване на въглеродното замърсяване са твърде недостатъчни, като с тези темпове светът ще се нагрее с 3 градуса повече до края на века в сравнение с прединдустриалните нива.

Повърхността на Земята вече се е затоплила с 1 градус в сравнение с равнищата отпреди започването на индустриалната епоха. "Ефектите от екстремното време през тази година ни дават представа за нещата, които се случват при затоплящ се климат", посочва Ричард Бетс, професор по въздействието на климата в Met Office Hadley Center в Англия.

Никое място по света няма да бъде пощадено, но "развиващите се страни ще бъдат засегнати най-тежко от гледна точка на въздействието върху хората", добави ученият.Всички дългосрочни тенденции относно климата, проследени от Световната метеорологична организация, показват движение в погрешна посока, предупреждават от Световната метеорологична организация.

 

Концентрациите в атмосферата на основните парникови газове, които предизвикват глобалното затопляне, продължават да се увеличават, като въглеродният диоксид (CO2) е 403,3 частици на милион, което е най-високото равнище от най-малко 800 хил. години насам.

Вторият най-замърсяващ парников газ - метан (CH4) - също се е увеличил експоненциално през последното десетилетие, което се дължи на изтичането от разрастващия се бум на газовата индустрия и нарастването на отглеждания добитък по света.В сравнение с равнищата от 1750 година, настоящите концентрации на CO2 и CH4 са съответно 1,5 и 2,5 пъти по-високи.

Замръзналите зони на Земята продължават да намаляват, особено в Арктика, където ледената покривка може да изчезне през лятото до 2030 г., както и в районите с високи надморски височини, където ледниците, доставящи на милиард души животоподдържаща вода, продължават своя спад от 4 десетилетия насам.Дори антарктическият морски лед, който остана стабилен или дори се увеличи през последните години, "започна де се свива от миналата година", предупреждават учените.

Публикувана в Свят

Смъртността през зимата е епидемиологичен факт, който никой не оспорва. „Всяка година регистрираме средно увеличение на смъртността с 9% през месеците от декември до март“, казва Даниел Русо от Висшия съвет по метеорология пред „Фигаро“, пише Мениджър Нюз. Според статистическо проучване от 2006 във Франция сезонната смъртност през последните 30 години от зимния студ е 8 пъти по-висока в сравнение с горещите периоди. Опасни са горещите вълни с продължителна жега, а смъртността през зимата започва да се увеличава щом температурите минат под 15 градуса, смятат учените. Често обвиняваният грип не винаги е причината за зимния мор, въпреки че някои от пиковете на смъртност може да се дължат на периодите с инфекции. Лекарите смятат, че опасната зона е, когато термометрите слязат около нулата в продължение на няколко дни или седмици. Организмът изпитва затруднения да се съпротивлява на студа. Но хипотермията, пряко свързана с ниските температури, е причина за само 1% от смъртността в студовете.

В действителност студът не убива директно, а утежнява съществуващите патологии като сърдечните болести, мозъчните инсулти, заболяванията на дихателните пътища. Според статистиката смъртността от тези болести нараства почти линейно с падането на температурите. Лекарите дават няколко прости съвети, които могат да предотвратят много от случаи с фатален край. Първият е болните и възрастните да излизат възможно най-рядко от вкъщи през зимата, а когато го правят – да се предпазват добре с топло палто, шапка, шал и ръкавици, да не вдишват пряко ледения въздух. Това всъщност се отнася и за повечето здрави и млади хора. Вторият е температурата вкъщи да е еднаква в различните помещения. Термичният шок при минаването между топла и студена стая, изисква усилия за адаптиране и консумира енергия, която може да засегне по-крехките организми.

 

Публикувана в Любопитно
Понеделник, 18 Септември 2017 08:08

И днес ще е топло до 35 градуса

Днес отново ще е слънчево, а след обяд и горещо, показва прогнозата за времето на НИМХ на БАН.

 

Максималните температури ще са в диапазона 30 - 35 градуса.

 

По морето ще е идеално за плаж. Там температурите ще са 28-30 градуса, а морската вода е 23-26 градуса. Вълнението е 1-2 бала.

 

Все пак от утре започва постепенно спадане на типичните за лятото стойности. Очаква се от сряда да започнат и валежи, които в четвъртък на много места да прераснат и в гръмотевични бури. 

 

Празничният 22 септември се очаква да бъде ветровит и хладен ден с променлива облачност, а на много места ще има и превалявания.

Публикувана в България

 

Неделя стуринта в източните райони ще се образува краткотрайна мъгла. През деня ще е слънчево, след обяд – горещо. Максималните температури ще са между 32 и 37 градуса.

 

Атмосферното налягане ще се понижи и ще бъде по-ниско от средното за месеца.

 

В планините ще е подходящо за туризъм. Ще бъде слънчево и топло. Ще духа умерен вятър от запад-югозапад. Максималната температура на височина 1200 ще е около 25 градуса, на 2000 метра - около 19 градуса.

 

Сутринта на места по Черноморието ще има мъгла или ниска слоеста облачност. През деня ще е слънчево и ще духа слаб източен вятър. Максималните температури ще са между 27 и 29 градуса. Вълнението на морето ще е 2 - 3 бала. Температурата на морската вода е между 21 и 25 градуса.

Публикувана в България

 

През нощта ще бъде ясно и почти тихо. Утре ще се задържи слънчево, след обяд и горещо. Ще духа до умерен вятър от запад-северозапад и привечер ще се усилва, а от запад ще започне да се развива купеста облачност. Максималните температури ще са между 32° и 37°. През нощта срещу вторник вятърът ще се ориентира от североизток, ще нахлува хладен въздух и на места в Северна България ще превали и прегърми.

 

Атмосферното налягане ще се понижи и ще е около средното за месеца.

 

Над планините ще бъде предимно слънчево. Ще духа умерен и силен северозападен вятър. Привечер облачността ще се увеличи и през нощта на отделни места ще превали и прегърми. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 24°, на 2000 метра – около 18°.

 

По Черноморието ще бъде предимно слънчево. Привечер ще духа до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са 28°-30°. Температурата на морската вода 25°-26°. Вълнението на морето ще е 2 - 3 бала.

Публикувана в България
Страница 1 от 18