E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Alfa

Четири са нашите основни приоритета – бъдещето на младите хора в Европа, Западните Балкани и свързаността в региона, сигурна и стабилна Европа и дигиталните умения.

 

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в Европейския парламент, където представи приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

 

Западни Балкани и ЕС

 

„По Западните Балкани има няколко варианта. Ние предложихме един, който не носи рискове за ЕС. Ясно знаем, че в мандата на тази Комисия няма да има приети държави в ЕС“, подчерта Борисов. Сега е точният момент, когато трябва да кажем на страните от Западните Балкани, когато могат да очакват да бъдат приети, смята той.

 

„В момента народите на Балканите искрено очакват, че накрая ще имат план за присъединяване към ЕС. България и Република Македония дадоха един истински пример, че с такт и добронамереност могат да решават проблеми и да не идват при вас с проблемите си. Договорът, който години се влачеше, беше подписан неотдавна и ратифициран тези дни от македонския парламент, надявам се, че следващата седмица това ще го направи и българският“, каза Борисов.

 

Българският премиер искрено се надява, че скоро ще се реши и въпросът за името между Македония и Гърция и Скопие много скоро ще стане член на НАТО и ЕС.

 

Борисов е категоричен, че трябва да се направят инвестиции в инфраструктурата на Балканите, за да имат бъдеще младите в региона и те да не се обезлюдят. „Ако ние не го направим, интересът, който има Русия, Турция, Китай ще го направят, защото имат интереси на Балканите“, добави българският премиер.

 

„Сега е моментът да дадем перспектива на Балканите. Стабилността на Балканите пряко отговаря за стабилността на Европа“, категоричен е Борисов. "Изходът е европейска перспектива", добави той и изрази надежда, че Таяни и Юнкер ще подкрепят тази идея.

 

Отношенията на ЕС с Русия и Турция

 

Българският премиер коментира и отношенията с Русия и Турция.

 

Ще търсим нормализиране на отношенията с Русия, но това ще бъде общоевропейско решение, заяви Борисов.

 

Той смята, че трябва да се подпише споразумения с Турция, особено на фона на миграционната криза. Борисов призова за прагматични отношения с Анкара.

 

Мигрантите и ЕС

 

Ще се опитаме с много такт и дипломатичност да решим въпроса с разпределението на мигрантите в ЕС.

 

„Има няколко държави, в които са струпани много мигранти, други, които не искат да приемат такива, и трета група – Италия, Гърция и България – които са на границата. Трябва да се направят сигурни центрове, близо до военните конфликти, за да могат след това хората да се върнат по своите родни места и да участват в тяхното възстановяване. Икономическите мигранти трябва да бъдат допускани до там, където има нужда от тях. Това са моите предложения по този проблем", каза Борисов.

 

Политиките на ЕС

 

Българският премиер се обяви в подкрепа на кохезионната политика. Според него България е готова за влизане в чакалнята на еврозоната, защото страната има много добри икономически показатели – ръстът на БВП е 4%.

 

Борисов също така подчерта важността на единната отбранителна и енергийна политика за бъдещето на Евросъюза. Убеден съм, че няма подобри от нас, каза той и изрази надежда, че Австрия, която ще бъде следващият председател на Съвета на ЕС, ще продължи политиките, които България е заложила.

 

След премиера Борисов думата взе председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

 

„Българските 6 месеца ще са от изключително значение за ЕС. Посетих България и установих, че тя е добре подготвена за него“, каза той и подчерта, значението на европейско сътрудничество по въпросите на миграцията и дигитализацията.

 

Юнкер призова България да направи повече за борбата с корупцията.

 

България е вдъхновяващ пример за Западните Балкани

 

Според него България не веднъж е доказвала, че може да изгражда мостове между ЕС и страните от Западните Балкани. „България е предопределена за такава роля. Тя добре познава региона и е преминала през трудни процеси. Винаги давам за пример България, която е постигнала значителни успехи – отлично се справя с дълга и бюджетния дефицит, за разлика от много други държави. Това са отлични предпоставки за присъединяване към чакалнята на еврозоната“, каза председателят на ЕК.

 

„България може и ще бъде източник на вдъхновени за страните от Западните Балкани. За това с право българският премиер нарежда отношенията си с тях като приоритет“, подчерта Жан-Клод Юнкер.

 

„Искам да отправя посланието към държавите от Западните Балкани, че присъединяването към ЕС не е нещо естествено, а трябва да бъде извоювано с много усилия. Всички конфликти трябва да бъдат уредени преди присъединяването им към ЕС. Страните от Западните Балкани заслужават реална европейска перспектива. Присъединяването им към Съюза няма да се състои до края на този мандат на тази Еврокомисия, защото те не отговарят на необходимите условия. Те трябва да направят нужните реформи“, категоричен е Юнкер.

 

"Уверен съм, че България ще си свърши добре като председател. Бойко Борисов е доказан европейски демократ. Успехът на едно председателство не зависи от големината на дадена държава, а от волята на нейните лидери. България и Бойко Борисов проявяват воля за постигането на успех на това председателство", категоричен е председателят на ЕК.

Публикувана в България

Поемането на Европредседателството от България на 1 януари 2018 година е тема на статия във "Файнейшъл таймс".

Според изданието, официален Брюксел е доста предпазлив и притеснен въпреки прегръдките с премиера Борисов. 

 

Авторът Алекс Баркър коментира, че България остава най-бедната страна в ЕС, има високо ниво на корупция и слаби институции, което така и не й позволява да се присъедини към Шенгенското пространство и Еврозоната. 

 

Цитира се изказване на албанския премиер Еди Рама отпреди година. "Ние в Албания отдавна искаме да се присъединим към ЕС. Но никога не съм си и помислял, че Борис (Джонсън) ще напусне тази структура, а (Бойко) Борисов ще управлява Европейския съвет". 

 

За европейските лидери, Бойко Борисов се оказа надежден и прагматичен съюзник, пише още в статията. 

 

"В Брюксел фирменият стил на дясно-центристката политика на българския премиер се възприема не като проблем, а като помощ. Той много прилича на словашкия премиер Роберт Фицо, който също съчетава силно националистична политика с клетви за своите проевропейски намерения", анализира Баркър. 

 

Въпреки това в Брюксел има опасения за шестте месеца на българското председателство. Те се увеличиха, след като в София при различни инциденти бяха убити високопоставен служител на данъчната администрация и бизнесмен с връзки във властта. 

 

Според изданието, България се стреми да влезе в Шенген и Еврозоната. Но макар страната на хартия да е изпълнила изискванията, официалните лица в Брюксел се страхуват, че институциите в София далеч не са готови за това. 

Публикувана в Коментари

 

1/13 о т Председателството ни изтече . . .

 

Така е. Докато бъде официално открит периода на председателство на ЕС от България, и ето - в неделя, 14 януари - изтича 1/13-а от броените дни. Всеки знае от опит, че и останалите "ще се изнижат" по същия начин. Ще се успее ли в кабинетите и в заседателните зали, и - най-вече - извън тях, в обществото, да се види и досегне най-важното? ​

 

Преди да започнат да се отброяват дните на българското председателство, някои европейски медии отделиха внимание на оценките, че между страните в ЕС България била най-бедната и най-корумпираната. Едва ли не с очудване, че "такава страна", поема председателството на ЕС. Ръководителите на ЕС, и преди, не само на тържествените церемонии в София, се дистанцираха от тези не съвсем ясни по целите си внушения.

 

Но останаха някои недоизказани неща. Сравнителните оценки в една или друга област са ли основание за някакво категоризиране и съответно за дискриминиращо отношение към една страна членка на съюза?

 

Било то и само като усилие за формиране на определено обществено мнение и настроение? Съществуват ли някакви, макар и негласни критерии, коя страна може да председателства, например?

 

Има, разбира се, и друг възможен прочит на проявения подчертан интерес към "бедността и корумпираността" на България. Тази голяма загриженост и внимание към положението в България, не беше ли удобен ход, за да не се говори за начина и за проблемите, с които ЕС влиза в поредния период на ново председателство?

 

Напредъкът на популистките партии в редица страни членки на ЕС, кризата в отношенията с Великобритания, разногласията по политиката спрямо мигрантите, кризата в националния идентитет, която не се ограничава до това, което става в Каталония, почти безизходицата в отношенията с Русия, проблемите в тези със САЩ при президентството на Тръмп и т.н. и т.н.

 

При състоянието на съвременния свят, никак не е чудно, че ЕС е пред сложни проблеми. Въпросът е как да се намира път с някакъв шанс за успех и да се избегват решения, които скоро биха се оказали погрешни.

 

Не подценявам ни най-малко усилията, които се правят от българска страна, в дневния ред на председателството да намерят място и евентуално решение въпроси, отнасящи се до западните Балкани и въобще Югоизточна Европа, включително отношенията с Турция. Струва ми се, че в това отношение българските пожелания срещат разбиране в Брюксел и това е положително.

 

​Струва ми се обаче, че ще бъде добре, ако в една или друга форма, се намерят начини и изразят български становища и по някои от основните направления на политиката на ЕС. Защото може България да е в едно или друго отношение "най-такава" и "най-онакава" в ЕС, но това не означава, че нейният исторически път е излишен като поука и пример за съюза. /Както и този на всяка от страните членки/.

 

Очевидни са рисковете, които носи за ЕС прекомерната бюрократизация. С всяка година те се увеличават. България, заедно с другите източно европейски страни, има преживян горчив опит от бюрократизацията в рамките на така наричания "съветски блок". Фатална заблуда е мнението, че бюрократизацията при съветския режим е била нещо лошо и пагубно, но в ЕС, облечена по европейски, тя се превръща в нещо благородно и ефикасно. И в единия и в другия случай, тя руши обществото и го отдалечава от същността на демокрацията.

 

В последните две-три десетилетия, ЕС /и не само той/ живее под все по-силен натиск за промяна, по същество - разрушаване, на традиционното семейство и на ролята му като опора на обществото и на личността.

 

Споровете около Истанбулската конвенция са само един момент от много по-всеобхватен процес в тази област. България е, една от европейските страни, а дали не и единствената, която има в историческия си път пример за последиците от разрушаването, в значими размери и за дълго време, на семейството в неговата обществена роля. Имам предвид развилото се в продължение на няколко века богомилско движение или богомилска ерес. Колкото и романтични да изглеждат в някои отношения богомилите, разрушавайки традиционното семейство, богомилството отслабва непоправимо българската средновековна държава и обективно улеснява, наред с другото, и падането й под ударите на Османската империя. Не е ли споменът за този горчив исторически опит на България нещо, което може да бъде полезно за ЕС днес? Кой друг би могъл да го напомни на европейската общественост, ако не България?

 

В периода на българското председателство на ЕС, на България ще се случи да отбележи 140 години от 3 март 1878 година.

 

140 години през които България е непрестанно обект на борби за влияние между великите сили. Малко са моментите, в които едни или други български политици успяват да наложат разбиране и съобразяване с българския национален интерес. Някои от страните, с които сме днес заедно в ЕС, са играли през тези десетилетия активна роля на Балканите, с оглед, като правило, своите собствени интереси.

 

Ще бъде плюс за българското председателство, ако не се задоволи с протоколно отбелязване на годишнината, а намери начин да изрази мнението на страна и общество, били обект на съперничествата между големите и благодарение и на това, способни да формулират гледища и предложения за нова политика в нашия район и на нашия континент. Защото нека не се заблуждаваме, Балканите и с това и България, са и днес не по-малко обект на съперничества и противостояния.

 

Особено когато дните са броени, както е с нашето председателство на ЕС, няма по-важно от това да знаем какво искаме да направим и да кажем и да не пропускаме нито ден без дума и стъпка в избраното направление. Дано поелите отговорността да говорят и действат от името на България го направят!

 

 

 

 

Коментар на Владимир Костов публикуван в epicenter.bg.

Публикувана в Коментари

Предполагам, че вас ви заплени по същите причини, по които ви хареса и Онзи клип. Очаровала ви е също, защото Туск говори интелигентно. Факт. Онези от вас, които ме следят по-редовно, може би са забелязали, че съм му голям фен, макар че не винаги съм съгласна с позициите му,  това написа на страницата си във фейсбук Аделина Марини.

 

Две неща ме притесниха сериозно. Първото е, че едва сега публиката в България и то особено частта, която смятах, че е доста по-добре информирана, за първи път открива Доналд Туск - политик, който е на европейската сцена от повече от десетилетие. Второто е съдържанието на самата реч. Да, тя гали самочувствието изпод задушаващия слой комплексиран дух, който ни е налегнал. Написана е в стил, който е много различен от простащината, с която убиват умовете ни от години. Но тази реч не ни каза какво става в НАШАТА Европа, в която трябва да участваме. Тя каза това, което искахме да чуем. И най-вече - основният адресат на речта беше премиерът и избирателите на управляващите. Да сведеш нещата до "Игра на тронове", само защото в най-популярния сериал през последните години участва български актьор, после да прелееш това върху ситуацията на Западните Балкани, която е основен приоритет на българското председателство, да обясняваш колко сме силни, непобедими и всички онези исторически флоскули, които са ни набивали в главите, за да се чувстваме, че и ний сме дали нещо на света, да ми обясниш, че ще се справя като Стоичков (Боже опази!) и накрая на практика да сравниш премиера-мутропитек със Спартак беше за мен унизително и дори обидно.

 

Тази реч беше точно като футболните фанелки, които световни лидери подаряват на премиера, когато идват на посещение - премерила е пулса на българския дебат, интелектуалния капацитет на управляващите, облякла го е малко по-интелектуално, за да се хареса и на малцината по-така и готово. Каза няколко думи на български, за да разтопи до край несвикналата с уважение българска душа и ето го успехът. Вече всички са в захлас и мечтаят за премиер като Туск.

 

Когато премиерът застана да говори след него, изглеждаше като примат, който иска да ви покаже колко хубаво може да бели банан. Впечатли се от това, че Туск е полагал усилия да изговори добре на български няколко изречения, сякаш не знае, че още при избирането му Туск едва говореше английски и беше обещал, че докато поеме поста (два месеца) ще го научи добре. И успя. Само че премиерът ни не е свикнал да получава нищо с усилия. Той никога не се потруди да научи английски и затова стои като глухоням на срещите на върха, където се решава съдбата на Европа, от която и България е част. Той е свикнал да му принасят и да си взима на цената на вашата мизерия. Затова и предпочете да не говори дълго, за да не разваля ефекта от речта на Туск. Той също добре знае, че на фона на европейската класа е примат, но пък го приемат като равен, идват му на крака, тупат го по рамото, галят го по главата, носят му фанелки и после си отиват. Значи не е нужно да се напъва като Туск.

 

А през това време хиляди несъгласни са по улиците и искат правов ред. Не искат да им се внесе някой добре говорещ политик отвън, а ред, който да им позволи да участват.

 

Та така, извинете, че ви развалих купона, но и аз снощи се вкиснах от речта. А още по-гадно ми стана като видях реакциите на брюкселските колеги срещу нея в Туитър. Просто ние отдавна сме забравили какво е добра журналистика. Свикнали сме да се прекланяме пред първото нещо, което не изглежда като мутропитек и говори умно, и изобщо не внимаваме какво ни казва. А каза ни, че на Балканите сме още на нивото от времената в "Игра на тронове" и на Спартак. Ми, dziękuję

 

P.S. С извинение, че отново ще ви естонирам, но моля ви да изгледате речта на Туск по повод естонското председателство. Съвсем ми стана мъчно, тежко и отчаяно.

 

Adelina Marini, Zagreb, Croatia

Публикувана в Коментари

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер подкрепи мощно властта и похвали борбата с корупцията у нас.

 

"Не може да се каже, че България е изцяло корумпирана страна, както се твърди. И други страни са корумпирани. Виждам, че българските власти се борят с корупцията и че нещата се променят", заяви Юнкер на пресконференция, която даде днес съвместно с премиера Бойко Борисов.

 

Думите на Юнкер идват на фона на дългогодишните критики на Еврокомисията за състоянието на правосъдието и вътрешния ред у нас и след като за поредна година ЕК отказа да отмени мониторинговия механизъм. Днес, в деня на брифинга, българският парламент отхвърли ветото на президента върху антикорупционния закон и така даде зелена светлина за създаване на новия обединен орган за борба с корупцията.

 

 

 

Двамата отговориха и на въпроси за приемането на България в Шенген и еврозоната. 

 

Жан-Клод Юнкер отново изрази подкрепата си и за двата процеса. 

 

Не съм казвал, че влизането на България в еврозоната трябва да стане утре, но всички държави членки, които отговорят на условията, имат правото и задължението да влязат в еврозоната, каза председателят на ЕК. 

 

Борисов отново подчерта, че България е изпълнила условията за приемането ни в Шенген. Той обяви, че на 6-7 февруари на визита у нас ще дойде холандският премиер, когото Борисов смята също да заведе на границата. Холандия е изразявала позиция против влизането на България в Шенген. 

 

"Ако има по-добра шенгенска граница в Европа, самият аз ще кажа, че не искам България да отива в Шенген", каза премиерът. 

 

По думите му България "си е написала домашното" и за еврозоната. "Готови сме за чакалнята. Надявам се скоро това да стане факт", допълни Борисов. 

Публикувана в България

Българското председателство започва със заем в размер на 100 млн. евро по Плана "Юнкер" за "Биовет". Заемът е отпуснат от Европейска инвестиционна банка. Той има за цел повишаване на нивата на производство и научно-изследователска дейност в областта на животните.

 

Гаранцията за него е от Европейския фонд за стратегически инвестиции - централен стълб по Плана Юнкер. В резултат на финансирането ще бъдат създадени 210 работни места в селските райони на България.

 

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, министър-председателят Бойко Борисов присъстваха на подписването на днешното споразумение от заместник-председателя на ЕК Юрки Катайнен, земеделският министър Румен Порожанов и изпълнителният директор на "Хювефарма", чието дъщерно дружество е "Биовет".

 

 

Европейският комисар Фил Хоган, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони, посочи, че Селскостопанският сектор в Европа осигурява 44 млн. работни места.

 

Министърът на земеделието Румен Порожанов заяви, че проектът е изключително важен за развитие на ветеринарната сфера и здравеопазването на животните.

 

Проектът обхваща проектирането, изграждането и управлението на две нови съоръжения: съоръжение за ферментация в Пещера, Южна България, в което ще се произвеждат активни вещества, хранителни добавки, ензими, пробиотици и готови лекарствени препарати за подобряване здравето на животните и човешкото здраве, както и нов завод в Разград, Североизточна България, за производството на ваксини за животни.

 

Проектът също така ще даде възможност на предприятието да провежда научноизследователска и развойна дейност в областта на микробиологията и разработването на нови продукти като ваксини и ензими, както и за подобряване на производствените процеси и изготвяне на лекарствени форми.

Публикувана в България

Българите нямат положителни очаквания за председателството на Съвета на ЕС. Това показва изследване на „Маркет линкс”.

"Българите приемат позитивно председателството и очакванията им са позитивни. Има съмнения за това какъв би бил прекият резултат за тях самите", заяви социологът Добромир Живков. По думите му хората не могат да преведат външнополитическите успехи, които този форум може да донесе в преодоляване на вътрешните и социалните проблеми на държавата. По повод протестите по време на председателството Живков посочи, че 76 на сто смятат, че трябва да има политическа стабилност, а близо 50 на сто подкрепят протести.

 

Публикувана в България

България се надява през шестте си месеца председателство на Съвета на ЕС да успее да убеди Брюксел, че е готова да стане член на Шенгенското пространство.

Това се казва в репортаж на телевизия "Евронюз" от българо-турската граница, цитиран от БТА.

 

София мобилизира ресурси за засилване на контрола по границата си с Турция и по данни на българските власти броят на мигрантите, които са я пресекли, е намалял с над 80 процента от 2015 г.

Въпреки това Европейският съюз не допуска България и съседна Румъния в Шенген заради неизпълнение на някои критерии в областта на върховенството на закона, посочва "Евронюз".

 

"Отношенията между българските гранични власти и турските гранични власти са отлични", заявява в интервю за телевизията Деян Моллов, регионален началник на граничната полиция.

 

"Въпросът с миграцията не ни тревожи в момента", казва кметът социалист на намиращото се до границата село Лесово, Димитър Бившев.

 

Хората в селото още си спомнят вълните от мигранти отпреди три години. Сред тях има и британски емигранти, които изглеждат доволни от сегашното положение. "Тук се чувствам в безопасност, защото не отваряме границите за всеки, чувствам се в безопасност", заявява Джанет пред камерата на "Евронюз". 

 

Миграцията остава голям проблем за ЕС и България възнамерява да покаже на Брюксел, че прави всичко възможно да помогне с облекчаването на напрежението, посочва в заключение телевизията.

 

Агенция Ройтерс отбелязва, че България ще демонстрира лоялност към брюкселските знаменитости и ще повтори исканията си за членство в Шенген и механизма ERM-2, отварящ пътя към еврозоната.

 

Докато Румъния стои и чака, България прави конкретни стъпки към присъединяване към еврозоната, пише румънският в. "Адевърул" по повод изявление на българския финансов министър Владислав Горанов, цитирано от Ройтерс и БТА.

 

Горанов каза, че България ще внесе кандидатурата си за присъединяване към т.нар. "чакалня" на еврозоната (ERM II) до средата на тази година.

 

"Готови сме да подадем официална молба, макар да не сме убедени, че отговорът ще бъде да", заяви българският финансов министър.

 

Вашето място е в Европа, вашето място е в Шенген, също така в еврото и ние сътрудничим с вас по този въпрос, заяви вчера в София председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. 

Комисията е на страната на България и ще остане на страната на България, посочи той. 

Публикувана в Европейски съюз

С реч изцяло на български език председателят на Европейския съвет Доналд Туск откри българското председателство и взриви 300-те гости на официалното откриване в Народния театър "Иван Вазов".

 

"Отечество любезно как хубаво си ти, как чудно се синее небето ти безкрайно, как твоите картини меняват се омайно”, започна речта си на български език Доналд Туск, като цитира Иван Вазов.

 

"Като поляк аз добре разбирам колко много работа, кураж и решимост ви е струвало на вас, българите, да постигнете тези европейски успехи за вашето отечество. Никой не ви е дал нищо даром, вие сами сте творците на тези по-нови красоти. По-младите поколения свързват този театър повече със Захари Бахаров и сериала "Игра на тронове", отколкото с Иван Вазов. Историята на Балканите е по-интересна и драматична от "Игра на тронове", макар в нея да няма дракони. Всички искаме Балканите по-малко да наподобяват драматични филми. Стабилност и благоденствие заслужават хората в целия регион. ЕС трябва да превърне този сценарий в реалност. Добре е, че един от приоритетите на председателството са Западните Балкани. Кой, ако не наследниците на Спартак, хората на най-старата държава в Европа, които никога не сте загубили бойно знаме в битка, може да се нагърби с тази важна задача за целия регион. Вие винаги сте били решителни и смели. Вярвам, че вашето председателство ще бъде толкова резултатно, колкото преди четвърт век бе Христо Стоичков. С премиер, който може да изплаши не един дракийски войн, ще се справите, благодаря", заяви още Туск.

 

"Съединението прави силата", девизът на България ще е и девиз на българското председателство. Заедно трябва да преборим предизвикателствата и да подготвим Европа за бъдещето”, каза пък председателят на европарламента Антонио Таяни. Трябва да се вслушаме внимателно в гласа на младите, допълни той. 

 

Таяни си спомни за срещата си със студентите от СУ през ноември и как те разчитат на политиците за точни отговори. Младите искат повече заетост и трябва да привличаме повече инвестиции, заяви Таяни.

 

Единствено общо европейско решение може да прекъскне притока на мигранти, цитира още шефът на ЕП български студенти. Той обяви, че е признателен на българските институции за опазването на външната граница на ЕС.

 

Отношението между ЕС и Западните Балкани е много важно за Европа. Председателството трябва да павира пътя за по-добро сътрудничество, каза още Антонио Таяни.

 

Жан-Клод Юнкер също започна на български език с добър вечер. Той обаче продължи на английски език.

 

Преди 11 години България стана член на ЕС, но процесът започна дълго преди това. Гордея се, че съм една малка частица от присъединяването на България, каза Юнкер. Ако през 2005 г. бяха отказал да подпиша договора, нещата щяха да се развият отрицателно за България, но тогава бях в добро настроение и оптимистично настроен. Години преди този момент следях постиженията на българското общество. Трябва да благодарим на България за онова, което стори навремето. В Люксембург за пръв път чух българската песен в космоса, каза Юнкер. Песента е “Излел е Делю хайдутин”. Тази вечер трябва да заявим, че България води Европа и страна, към която изпитвам особена слабост. Много обичам шопската салата и луканката, каза още Юнкер. 

 

Вашето председателство съвпада с ключов момент за нашия съюз и не мога да си представя по-добър лидер от добрия ми приятел Бойко. Той обладава сила, а ние ще помагаме на вашите усилия. Вашето място е в Европа, вашето място е в еврото, заяви още Юнкер.

Публикувана в България

България е дала много на Европа и много може да даде на своето европейско семейство.

Това заяви държавният глава Румен Радев в своята реч на церемонията по случай официалното откриване на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в Народния театър „Иван Вазов“ в столицата, съобщи прессекретариатът на държавния глава.

 

Пред ръководителите на европейските институции и представителите на Колежа на комисарите на Европейската комисия, Румен Радев описа България като страната с 13-вековен „скъпо платен“ исторически опит да бъде югоизточната порта на континента на Европа.

 

„Европа е твърде голяма, за да бъде монолитна, но твърде малка, за да бъде разделяна. Затова и мотото на нашето председателство е „Съединението прави силата“. На Балканите знаем, че от разделението покълват трагедии“, заяви държавният глава.

 

В откриващата си реч Румен Радев изрази гордост, че България притежава изпитан във времето модел на мирно съжителство между религиите и в качеството си на родина на кирилицата, играе ролята на мост между Европа и Изтока.

 

„Най-сетне България, която днес догонва развитите страни в съюза, навремето спаси своите евреи в най-мрачните години за континента“, каза още президентът. 

 

Румен Радев беше категоричен, че България поема председателството в труден момент за Европа и изброи предизвикателствата, пред които е изправен континентът днес.

 

„Глобалната несигурност превръща европейската отбрана в императив. Миграцията и тероризмът изискват активен диалог с големите съседи на съюза. Конкурентоспособността не бива да се постига чрез орязване на социалните права, а чрез прозорливи инвестиции в образованието и високите технологии“, заяви държавният глава.

 

На церемонията президентът Радев призова още общите проблеми на Европейския съюз да бъдат посрещани и разрешавани с реализъм и солидарни усилия.

 

„За да пребъде Европа, ни трябват разбираема реч, опростени процедури, ново самочувствие и надмогване на егоизма“, заяви държавният глава.

 

Румен Радев изрази увереност, че гостите на Българското председателство ще се чувстват у дома си сред римските руини и православните църкви на България, а и в София, в която православната църква, католическата катедрала, джамията и синагогата се намират на няколкостотин метра една от друга.

 

„Това е уникално историческо достояние, което напомня на всички нас, че Европа не е икономическо пространство, а територия на свободата, вкоренена в историята, културата и хуманизма, които не бива да загърбваме“, каза още президентът. 

 

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск отправи на български език пожеланията си за българското председателство.

 

Туск започна речта си по време на официалното откриване на председателството, рецитирайки "Отечество любезно" на Иван Вазов. 

 

Тези думи на Иван Вазов, чието име носи този театър, улавят духа на днешното тържество. Като поляк, аз добре разбирам колко кураж и решимост ви е струвало на вас, българите, да постигнете тези европейски успехи за вашето отечество. Никой не ви е дал нищо даром, вие на първо място сте творците на този исторически обрат, на тези "нови, по-нови красоти", каза Туск. 

 

По-младите поколения вероятно свързват театъра, в който се намираме, по-скоро с известния актьор Захари

Бахаров и ролята му в култовия сериал „Игра на тронове“, отколкото с поезията на Вазов", отбеляза той.

 

Туск допълни, че "историята на България е по-драматична от "Игра на тронове", макар че в нея няма дракони, но всички искат сценарият на Балканите да е стабилност, сигурност и благоденствие. 

 

 

 

"Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак, наследниците на най-старата държава в Европа, вие, които никога не сте губили бойно знаме в битка, кой друг би бил на висотата на тази важна и изключително трудна задача да се поднови европейската перспектива за целия регион", заяви председателят на Европейския съвет. 

 

"Вие винаги сте били решителни и смели, което потвърдихте и през последните години. Ето защо аз вярвам, че вашето председателство ще бъде толкова резултатно, колкото преди четвърт век беше Христо Стоичков в световната купа. С министър-председател, който би могъл да сплаши не един тракийски войн, ще се справите", подчерта Туск.

 

Председателят на българския парламент Цвета Караянчева заяви, че страната ни приема председателството като национална и надпартийна кауза. „Пред нас е нелеката отговорност да работим за консенсусните решения в ЕС. Имаме политическата воля да насърчаваме българското правителство да работи като честен и неутрален посредник между страните в ЕС, за да се постигнат стратегическите задачи“, каза тя. 

 

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни обеща пълната подкрепа на ЕП за българското председателство. Той заяви, че девизът на България „Съединението прави силата“ е избран за мото на българското председателство. „Заедно трябва да преборим предизвикателствата и да подготвим Европа за бъдещето. Трябва да се вслушаме внимателно в очакванията и гласа на гражданите на Европа, за да я направим по-демократична“, каза Таяни. Той подчерта значението на евроинтеграцията на Западните Балкани, която е една от основните цели на българското председателство. 

Публикувана в България
Страница 1 от 4
banner728