E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Aquapark

 

Рекорден брой удавени в началото на сезона. Южното Черноморие вече взе 8 жертви.

Последният случай е от преди дни, когато мъртво вълнение взе живота на младо момче на Северния плаж в Бургас.

Удавени вече има и в реките и неохраняемите водоизточници в страната. Именно на такива места стават огромен брой от инцидентите – 80%, съобщава Нова телевизия.

Според експертите 17 са опасните плажове по Черноморието заради мъртво вълнение.

Най-рискови по южните брегове са ивиците на Иракли, северният на Обзор, Харманите край Созопол, Каваците, централният в Приморско, южният в Слънчев бряг, ивиците в Ахтопол и Синеморец и двата плажа в Поморие. Подводни ями се образуват и в северната част на Каваците и в края на плажа в Ахтопол.

По Северното Черноморие потенциално опасни са плажовете на Дуранкулак, Шабла, около Албена, Златни пясъци, някои от градските плажове на Варна - особено този в Аспарухово, Камчия.

Публикувана в България

 

„Със заповед от 29 март за неохраняеми морски плажове са обявени общо 86 ивици, както и 3 морски плажа за природосъобразен туризъм. От тях 13 морски плажа се намират на територията на област Добрич, 23 във Варна и 50 в Бургас“, заявява Ангелкова.

Целта на министерството на туризма е неохраняемите морски плажове да стават все по-малко и те да бъдат отдавани под наем или на концесия. За настоящия летен сезон неохраняемите плажове бяха намалени със 17, пише БГНЕС.

 

„Действащите към момента договори за отдаване под наем на морски плажове са 78, а плажовете, за които има сключени концесионни договори са 60. Общите приходите от концесии и наеми през миналата година са повече от 17,4 млн. лв. Те са се увеличили с повече от 22% спрямо постъпленията от плажовете година по-рано“, подчертава министър Ангелкова.

Според данните на министерството в голямата си част стопаните на плажовете са осигурили задължителните дейности за гарантиране комфорта на посетителите.

Публикувана в България

Осем души са се удавили по Южното Черноморие от началото на сезона, който не е открит официално и плажовете се охраняват само от обходни двойки спасители, установи проверка на БНР в Бургас.

Морската вода вече е достатъчно топла - 22 градуса, което изкушава много от хората да потеглят към плажа. За първа година обаче морето през юни е толкова опасно, тъй като вече се е появило характерното за август мъртво вълнение, каза старши спасителят на бургаския плаж Веселин Илиев. Учениците от морските градове вече бягат от училище или от вкъщи без знанието на родителите си и отиват на плаж, предупреди той и препоръча спасителите да бъдат повече.

Във Варна и изобщо по Северното Черноморие сезонът е бил открит още в края на май и хотелите вече са заети на 80%, основно от полски и румънски туристи, показва друга паралелна проверка на БНР във Варна. Немските туристи са малко по-малко от предишната година, както и руските, които са се насочили към турски курорти. Все още не е имало удавяния. Много спасители обаче заминават за чужбина заради предлаганото там по-високо заплащане. От БЧК организират редовно курсове, но не смогват да покрият всички плажове.

Някои от най-посещаваните пясъчни ивици в района остават без концесионери заради високите такси. Сред тях са Паша дере и Кара дере. На местата където няма да има спасители, ще има предупредителни табели, но това едва ли ще спре туристите. Пикът на сезона се очаква през юли и август. Очаква се да бъдат запазени резултатите от миналия сезон.

Недостигът на кадри остава хроничен проблем в района. По програма на университета в града идват студенти от Украйна, които временно попълват недостига, въпреки че езикът е проблем за тях.

Публикувана в България

Министърът на туризма Николина Ангелкова отвърна на атаките на вицепремиера Валери Симеонов. По време на участието си в ресорната парламентарна комисия тя обясни, че министърът на туризма няма никакви права да продава плажове, а само управлява плажовете.
Аз не споря с Валери Симеонов, поясни тя и предположи, че неговите съветници са го подвели. По закон Ангелкова била длъжна, когато един плаж се подготвя за концесия или се отдава под наем, да се прави проверка дали специализираната карта съответства на кадастралната. Изобщо не става дума за каквато и да е продажба, на каквото и да било, коментира тя задочния спор с Валери Симеонов.

 

По повод на намерението на Симеонов да внесе сигнал в прокуратурата, че 5 заведения от "Слънчев бряг-юг" са незаконни, Ангелкова заяви, че си говори с вицепремиера, но всеки има мнение. Моето мнение е, че изцяло се придържам в рамките на своите законови правомощия, отсече ресорният министър.

 

Нито съм инженер, нито съм ДНСК, нито съдия, нито вещно лице, за да ходя да правя изследвания на обектите дали са строеж, дали не са или имат метална или не знам си каква конструкция, подчерта тя.

 

"Разрешението за поставяне се издава от главния архитект на Община Несебър. Това не са заведения, които са се появили миналата година. Това са заведения от 10 години там", посочи още Ангелкова.

 

Нямало нарушения на "Слънчев бряг-юг". По закон концесионерите могат да ползват до 2% търговска площ. Като министър, както и моите служители в Министерство на туризма, категорично спазваме закона и се произнасяме в рамките на нашите компетенции, увери Ангелкова. Освен това Законът за устройството на територията дефинира що е то преместваем обект. Министърът на туризма заяви, че съдебната практика показва, че преместваем обект е такъв, който се изгражда от материали, които не са трайно прикрепени към земята и същият може да бъде разглобен, без да се налага да се разрушават тези материали.

 

Много важно е да се прочете трайната съдебна практика на съда, който е компетентният орган да прецени дали са извършени законосъобразни действия или не, заяви още Ангелкова. Панаирът за преместваемите обекти се прави в началото на летния сезон и изключително много уврежда имиджа на българската държава като туристическа дестинация, заяви пред депутатите в ресорната комисия министърът.

Не мога да си обясня мотива, подчерта Ангелкова. Това по никакъв начин не подпомага имиджа на българския туризъм, отсече тя.

Публикувана в България

Британското външно министерство е публикувало препоръки към своите туристи, които възнамеряват да посетят българските черноморски курорти. Те съветват съгражданите си да се пазят от джебчии, таксиджии и проститутки. „Пазете от джебчии в центъра на града и туристическите курорти, особено когато се возите на автобуси, влакове или се намирате на оживена улица. Тази година се наблюдава и висок брой на кражбите от хотелски стаи в Слънчев бряг”, посочват от ведомството, цитирано от bTV Те допълват, че кражби и „заплашително поведение” се наблюдават редовно и от „недоброжелателни таксиджии” в Слънчев бряг. „Проституцията в България не е незаконна, но получаваме много сигнали от британски граждани, че са били обирани и нападани от проститутки и техните придружители”, посочват от министерството. Някои от туристите са таксувани по-скъпо в стриптийз клубовете по Черноморието, но и в Банско, Боровец и София. Британското външно посочва още, че в страната ни от време на време има протести. Британските граждани трябва на всяка цена да избягват тези протести и да следят новините, за да знаят къде се провеждат те.

 

Публикувана в България

"Няма как след 23.00 ч. да се налага вечерен час. Това време отдавна е минало. Трябва да се съобразим с вида на курортите и техните туристи, които са се насочили към конкретното място именно, избирайки го, според своите предпочитания.

 

На старта на сезона не трябва да се правят такива резки движения с проверките. Вместо да изпишем вежди, може да избодем очи. Да не стане така, че в движение да се сменят туристи, да се отменят резервации и да отчетем следващата година драстичен спад". Така коментира в Созопол промените в Закона за шума и проверките след 23.00 часа, по предложение на вицепремиера Валери Симеонов, министърът на туризма Николина Ангелкова.

По думите й, промените трябва да са широко обсъдени с бранша, за да има предвидимост. "За туроператорите е важно, когато насочват вниманието към България като предпочитана дестинация,важно е за всеки един турист, когато планира своята почивка е да има предвидимост какво ще очаква в дадената дестинация. Проверките не трябва да пречат на почиващите. Изложили сме много добре в промените в Закона за туризма, които са за обществено обсъждане в момента, че е нужен специален статут за ни националните курорти, за да се знае какво се очаква от тях. Не можем да превърнем цялото Черноморие в санаториум.

 

Има места, които осигуряват спокойствие и такива, които са за забавление, те трябва да се категоризират, категорична е Ангелкова. Това по думите й ще може да се случи реално до средата на 2019 г.

 

 

Министърът обаче отчете сериозен ръст от 24% за туристите в Бургаска област още за първите три месеца на годината. Тя похвали усилията на местната власт за създаване на регионален фонд към летищата Бургас и Варна за привличане на нискотарифните авиокомпании. И обяви:

 

От следващата година стартира "Jet to hollydays"- втората по големина нискотарифна авиокомпания от Великобритания, която ще лети от девет български града. С нея и останалите нискотарифни авиокомпании смятам че ще е успеем да превърнем страната в целогодишна туристическа дестинация.

Публикувана в България

С около 11% по-скъпо ще ни струва почивката на родното Черноморие това лято. Изчисленията са на Института за анализи и оценки в туризма.

 

Това лято цените ще са по-високи не само у нас, съобщава бТВ. В останалите европейски държави обаче цените ще са едва с около 2-3 процента по-високи. Пазарът в Турция се възстановява и цените отново се покачват.

 

Така почивка от 7 дни с всичко включено на човек в България ще струва около 1100 лева. Т.е. едно четиричленно семейство със споделена стая ще трябва да приготви около 2 200 лева или повече.

 

За същите условия в друга европейска държава сумата се удвоява, отчитат от института.

 

И макар, че голяма част от най-изгодните оферти вече са изчерпани, все още имате шанса за ранно записване, което ще ви спести от 10% до 20% от цената на лятната почивка.

 

Публикувана в България

Островърхи бели пирамиди, издигащи се в полукръг върху пясъка. Това веднага ми напомни за средиземноморската архитектура в шикозните курорти, изпъстрили френското крайбрежие. Но аз се намирах в Албена, България – едно име, което трябва да се запомни. Новата европейска Ривиера е построена съвсем скоро – през 1968 г.”, Така започва своя репортаж за нашия черноморски курорт Албена. Барбара Бърнс от влиятелния по това време всекидневник „Маями Нюз” в броя си от 21 март 1974 г., пише bgspomen.com „С целия си бляскав международен имидж, който представя на посетителите, които идват тук за първи път, Албена предоставя и някои приятни изненади за туристите, които искат нещо различно от шумните и добре познати курорти”. Публикацията разказва, че самото име на курорта е символ на красота, вълнение и чар в българската фолклорна традиция. Стъпаловидните фасади на хотелите в Албена са описани като „стълбите на Нептун, изкачващи се към синьото небе”, а 39-те хотела и вилите в курорта – като „модерни и комфортни”. Авторката описва приятните ресторанти и ниските цени в Албена, а българската кухня определя като „леко пикантна, с едва доловимо гръцко и турско влияние, но с изразен собствен стил” и разказва за скарата, шопската салата и различните млечни специалитети, които според нея обясняват дълголетието на много от българите.

 

 

 

“Маями нюз“ разказва и за нощните заведения, пълни със забавляващи се българи и туристи, в които може да се намери рок, български фолклор и дори класическа музика.Специално е спомената известната фрегата на плажа, която през деня предлага напитки на плажуващите, а с настъпването на вечерта се превръща в атрактивен нощен бар. В броя си от 11 май 1962 г. „Ню Йорк Таймс“, подзаглавие „Българската Флорида на Черноморското крайбрежие“, пише за българските плажове, които се простират по протежение на почти цялата 400 километрова крайбрежна ивица. Най-развити в туристическо отношение, разказва изданието, са районите около Варна на север и Несебър, който се намира северно от пристанище Бургас. От статията читателите научават, че по това време в България вече функционират 117 туристически хотела с капацитет от 15 352 легла. През следващите 10 години се очаква само по Черноморието да се изградят хотели с 60 000 легла, пише „Ню Йорк Таймс“. През 1961 г. България е посрещнала 250 хиляди чуждестранни туристи, от които 80 хиляди от Западна Европа – предимно от Австрия, Скандинавието и Германия, изтъква вестникът и посочва, че за 1963 г. се очакват 300 хиляди чужди туристи. В публикацията се подчертава, че това е само началото на развитието на българската туристическа индустрия. Следващата стъпка ще е изграждането на зимни курорти и хотели в други райони на страна, като Велико Търново, което древната българска столица. Изданието разказва, че в момента в София се строят два нови хотела – единият луксозен, а другият туристическа класа. Статията информира, че туристите могат да избират между луксозна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 долара за луксозна стая до 3,50 за втора класа. Туристите, които желаят ВИП-обслужване пък трябва да платят по 11 долара на нощувка, в което се включва и транспорта от и до летището, пише вестникът. Страната има добри комуникационни връзки със Западна Европа – националният авиопревозвач ТАБСО (б.ред. предишното наименование на БГА „Балкан“) лети до Франкфурт, Виена, Стокхолм и Лондон. Експресните жп влакове Симплон Ориент и Таверн спират на гара София. Пътната инфраструктура в страната като цяло е добра, отбелязва „Ню Йорк Таймс“, но изключение прави отсечката от югославската граница до София, която статията описва като „истински ужас“.

 

 

На 20 март 1966 г. „Ню Йорк Таймс“ излиза с обширна публикация под заглавие „България копира най-доброто от западния туризъм“. Вестникът пише: „На крайбрежието има два относително нови курорта – Златни пясъци и Слънчев бряг – и няколко по-стари. Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо проучиха всички големи курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели. Построили са малки курорти, разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и дърветата“, възхищава се „Ню Йорк Таймс“. В публикацията е отделено място на ресторантите, които „са построени с въображение“, персоналът говори английски, а „храната има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото в Гърция, макар и не толкова добра, колкото във Франция и Италия“. Авторът на статията Артър Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-много – „печено сирене“, което описва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. Той разказва, че се консумира предимно свинско месо, докато говеждото се предлагало по-рядко, което българите обяснявали с шегата, че са „заменили воловете с трактори“. „Крисчън Сайънс Монитор“ от 24 октомври 1964 г. хвали „модерните хотели и отличните плажове край Варна“ и разказва, че само допреди 5-6 години чуждестранните туристи са били основно от социалистическите страни – Унгария, Полша, Чехословакия, докато през 1964 г. нещата вече са се променили и около 260 хиляди туристи от Западна Европа са посетили българското Черноморие, сред които преобладават западногерманци, австрийци и британци.

 

 

 

Водещият канадски вестник „Глоуб енд мейл“ излиза на 6 август 1965 г. със заглавие:„Цветуща България: където туристите имат предимство пред Виетнам“ (б.ред. по това време световното внимание е приковано върху кървавата война във Виетнам). „Този комунистически град със статуя на руски цар в центъра, това лято се превърна в сборен пункт за Европа“, разказва авторът Джон Ръдърфорд. Той не крие изненадата си от наплива на западни туристи и как само за 10 минути пред столичния хотел „Балкан“ (днешният „Шератон“), спират два автобуса с туристи от Турция, два от Австрия и един от Гърция. В публикацията се отбелязва, че предходната година България е посетена от 800 000 чужди туристи, повече от половината от които от западни държави.

 

 

Публикувана в Коментари

 

 

Черноморието остава предпочитана дестинация за лятна почивка за българите и през това лято. Вече над милион и триста хиляди пълнолетни българи са почивали на морето ни, а още на половин милион им предстои да го посетят.

 

Това показват данните от експресен телефонен сондаж възложен, финансиран и проведен от "Галъп интернешънъл" сред 800 пълнолетни българи чрез панелна методика, която позволява национална представителност на данните.

 

В сондажа 37 на сто заявяват, че са били на лятна почивка - това означава около 2 милиона души. 68 на сто от тях твърдят, че са избрали българското Черноморие или над милион и триста хиляди. Ако в сметката се прибавят и децата, то това означава, че близо половината от населението на страната ни е било или ще бъде на нашето Черноморие през този сезон, се посочва в анализа. С най-голям дял са младите до 30-годишна възраст и жителите на София. Това означава също, че спрямо очаквания брой туристи през летния сезон, повече от половината са наши сънародници. В България българският турист остава доминиращ.

 

В чужбина през това лято към настоящия момент са почивали около триста и петдесет хиляди българи. Още близо толкова тепърва ще отидат на почивка извън страната, показват данни от сондажа, като анализаторите коментират, че очевидно по-евтините условия за началото на есента са особено привлекателни, а също така предпочитаният по-прохладен климат през ранната есен вероятно оказва влияние.

 

Други седемстотин хиляди пълнолетни българи са почивали или им предстои да почиват на други места в страната извън Черноморието. Като цяло над 60 на сто от българите са почивали или ще почиват извън мястото, където живеят, през това лято. Числото се получава от сумирането на дяловете на онези, които вече са почивали и онези, които твърдят, че ще почиват, се уточнява в анализа.

 

Дейността на Министерството на туризма се одобрява от малко над 50 на сто от пълнолетните граждани, а близо една трета са по-скоро критично настроени. Същевременно контролът по плажовете от страна на министерството среща подкрепата на над 80 на сто от интервюираните.

 

В огромното си мнозинство българските граждани искат спазване на правилата по Черноморието и в курортите и поддържане на реда от страна на държавните и общинските органи, се коментира в анализа. Изключение, но само до известна степен, в това отношение са младите хора до 30-годишна възраст, но дори и сред тази възрастова група като цяло преобладава подкрепата за повече ред в туризма у нас.

 

Източник: БТА

Публикувана в България

Около 2500 проверки в търговски и туристически обекти по Черноморието е извършила Комисията за защита на потребителите от началото на летния сезон. Съставени са 150-160 акта за нарушения, като основното е несъвпадение между обещаното и предоставеното в заведения и хотели. Такива са и най-честите сигнали от туристи. Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Нова ТВ. 

Има и оплаквания от неизрядни отношение между търговци, които могат да повлияят на почивката на потребителите.  „Миналата седмица имахме доста тежък случай – поради неуредени отношение между туроператор и хотелиер на група туристи от около 200 души първоначално беше отказано настаняване в хотела. Намесихме се ние, министърът на туризма и успяхме да направим така, че в крайна сметка тези неуредени отношения да не попречат на туристите да бъдат настанени. 

По думите на председателя изключително редки са случаите на начисляване на такси от типа – „празен стол”, „празна чиния”, „желание на клиента” и т.н. Коментарът му бе по повод нов случай на включване на нестандартни услуги в касов бон – този път в заведение в Харманли, което е начислило такса „нищо” в размер на 5 лв. за едночасов престой без консумация. „Имаше няколко случаи, в които търговци се опитваха некоректно да заблуждават своите клиенти, че дължат определени суми за неща, които по-скоро бяха измислени”, добави Маргаритов. 

Той даде пример с т. нар. такса „желание на клиента”, която бе начислена на посетители на заведение в Кранево, пожелали допълнителна обработка на поръчаното ястие. Според него това е нарушение, тъй като услугата не е предвидена в менюто, а законът изисква предлаганото в заведението да се описва там. Но отново подчерта, че това са по-скоро спорадични случаи, защото статистиката на Комисията показва, че в последните години нарушенията намаляват.

Маргаритов потвърди, че проверките на КЗП по морето продължават до края на сезона, като посочи, че те не би следвало да смущават осъществяващите дейността си съгласно изискванията на закона търговци.

Публикувана в България
Страница 1 от 4