E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Aquapark
Загиналият при опит да изкачи 8-хилядния хималайски връх Шиша Пангма Боян Петров вероятно е заснел собствената си смърт. Това предполагат близките на 45-годишния алпинист, който спи вечния си сън на заснежените Хималаи, пише "Уикенд". Той бе обявен за изчезнал на 6 май от половинката си Радослава, след като за последно бе видян на 3 май с телескоп от свои колеги алпинисти в базовия лагер 3 в подножието на върха. За жалост безпрецедентната спасителна акция, проведена със съдействието на враждуващите власти в Китай и Непал, не доведе до откриването на славния алпинист и няколкодневната издирвателна хеликоптерна мисия бе прекратена. В смъртния акт на Боян като дата на смъртта му ще бъде записан 16-и май, когато е последният планински обход с хеликоптер.
 
 
 
Отговор на въпроса как е загинал Боян Петров, все още няма, но предположенията са, че най-вероятно алпинистът е пропаднал в ледена пукнатина. Тялото на Боян може никога да не бъде открито, но ако това се случи при изкачване, на други алпинисти на връх Шиша Пангма, то миниатюрната видеокамера на планинския катерач, може да разкрие последните мигове от живота му. Боян неизменно покоряваше най-високите и опасни ледени върхове, екипиран с видеокамера. Алпинистът ни заснемаше катеренията си посредством технология, закачена на екипировката му, и след това анализираше преходите си.
 
 
Камерата на Боян не бе открита в палатката му, в близост до Лагер 3 в Хималаите и това кара колегите му да са убедени, че той е бил с нея по време на фаталното си изкачване. "Ако някога тялото на Боян бъде открито от алпинисти и те имат сили да вземат поне камерата му, то тя ще разкрие мистерията около смъртта му и последните мигове от неговия живот. Възможно е и той да е оправил послание към близките си, при положение, че е пропаднал в ледена пукнатина, смятат колегите на превърналия се в легенда и пример за подражание алпинист.
 
Публикувана в Свят

Италианските алпинисти Адриано Бонмасар и Романо Себастиани са последните, общували с Боян Петров в подножието на Шиша Пангма в Хималаите. Подобно на българина, те също са се били устремили към осемхилядника, но се отказват заради влошените метеорологични условия.

 

Бонмасар и Себастиани за няколко дни също бяха в неизвестност, но в крайна сметка успяха да се приберат още преди да започне спасителна акция по издирването им.

 

При завръщането си в Италия те разказаха за моментите си с Боян Петров в подножието на Шиша Пангма.

 

"Върнахме се от Хималаите с множество силни емоции. Изпитахме и много тежки моменти, но винаги сме знаели, че разполагаме с физическите и менталните качества да се справим с условията. С Романо бяхме в абсолютна хармония и си подавахме ръка в най-тежките мигове", сподели Бонмасар.

 

"Но имаше един, който беше особено трагичен. Оказа се, че ние сме били последните, които са си говорили с нашия голям приятел Боян Петров. Това се случи в лагер 1. Разменихме си приказки с човека, който е покорил множество осемхилядници. Тогава ние решихме да слезем надолу, защото времето беше лошо, но той реши да тръгне сам нагоре. Не мога да си представя, че в този момент сме си казвали "сбогом" с него", добави Адриано Бонмасар при завръщането в Италия.

Публикувана в Свят

Жената на Боян Петров - Радослава Ненова, сподели мислите си пред „Нова Телевизия“ няколко дни след края на спасителната акция и обяви края на надеждата, че нейният любим ще се върне от планината. Според нея, сега Боян е щастлив, където и да е, и никой не трябва да се чувства тъжен. Тя иска той да остане като една легенда, като нещо красиво.

 

"Искам да видя последните му мисли, за мен това е най-личното нещо в палатката му. Искам да събера всичко и да направя една книга. Исках да намеря фотоапарата му, но това се оказва доста по-трудно", започна Ненова.

 

"Той е усмихнат, обича да помага, да се сърди и пак да помага, искам да си спомнят хубавото, не искам да има никакъв траур, никакви черни ленти, в Природо-научния музей, където работеше, просто помолих да сложат негов портрет. Не искам никой да се чувства тъжен, искам да остане като една легенда, като нещо красиво."

 

"Исках в началото на акцията да разбера къде е, сега може би не искам да научавам. Вероятно е на правилното място, щом планината не ни го дава, значи не трябва да знаем. Чудех се как се е чувствал, когато е бил в безизходица. Дали е бил нещастен, дали е бил спокоен."

 

"Накрая се оказа, че и начинът, по който изчезна, е доста ключов. Защото много хора отключиха любовта си, намериха нещо, за което да са по-добри. Много хора се оказаха изключително добри. Всички станахме по-добри заради него."

 

"Стана толкова мащабно, че дори не мога да го осъзная. Нашето външно министерство свърши чудеса този път. Утре ще се съберем всички, които участвахме, да се видим, да го преживеем всичко. Да ми донесат много неща, които са намерени на трети лагер."

 

"Това, че не го откриха, остави едно усещане у мен, у детето, че тази вратичка не е затворена. В бъдеще ще ходим със сина ми в Тибет, където да се срещаме с Боян, а не като пред голяма надгробна плоча. Нашата връзка ще продължи на друго място. Това ще си е нашето място."

 

„Със сигурност ще продължа да обичам планината. Не ѝ се сърдя, обичам я. Боян е щастлив в нея, продължава да е щастлив. Там покоряваш себе си, имаш много време да мислиш, аз в планината съм взимала най-важните си решения. Не съм искала той да се отказва от експедициите. По-скоро ми е харесвало да ходя аз с него."

 

"Аз и детето, и много наши приятели ще се включат в похода в памет на Боян. Организацията се превръща в нещо много мащабно. Това е неговият маршрут, по който тренираше за тези върхове. Тази пътека изведнъж се пренапълни с негови почитатели. По средата има кутия с дневник, а сега сме сложили два чисто нови тефтера. Всеки да каже нещо лично към него, което не е могъл."

 

"Една маса трепереше през цялото време, какво се случва с Боян. Винаги ще има хора, които са недоволни, ще кажат какво е направил този човек, след като самите те не са направили нищо. Тези хора потъват след два дни, а остава направеното."

Публикувана в България

Жената до Боян Петров - Радослава Ненова сподели във Фейсбук мислите си, след като вчера спасителната операция под Шиша Пангма бе прекратена.

 

45-годишният Боян Петров, който изчезна на 3 май при атака на върха, остана завинаги в планината.

 

"Няма да правя трогателна изповед как се чувствам аз. Аз винаги съм знаела, че не жена, а планина ще ми го вземе...", заявява Ненова.

 

Тя допълва, че й се говори за това какъв е бил смисълът. Ето какво написа Радослава Ненова:

 

"Всичко започна от това, че моя мъж изчезна, а аз много исках да го намеря. Не съм хабила енергия да разсъждавам дали беше прав или не. Мисля че геройството изобщо не беше в спортното постижение. Геройството дойде от това, че много хора надскочиха себе си в тази ситуация, бяха добри и това им харесваше, държави се сдобряваха...и това им харесваше, институции сбъднаха една на пръв поглед немислима акция, пилоти изпълниха уникален и единствен по рода си полет. Заливаха ме с мили писма и любов. Дори хейтърите тръпнеха за новина, за да нахейтят и да им олекне. Това е най-мащабната спасителна акция в историята на алпинизма...

 

Странно нали, един солов играч ни накара да бъдем заедно до край и да изкачим нашия си Еверест 

 

А аз просто исках да открия Боян, защото ще ми липсва......."

Публикувана в България

 

Екипът, търсещ българския алпинист Боян Петров по въздух, приключи действията по спасителната акция. В заключение: Не са открити следи от него както от екипа по търсене на земя, така и от въздушния. Чака се официалното изявление на правителството, в случай че трябва да се извърши допълнително търсене.

 

Това написаха в официалната си страница във Facebook "Dream Wanderlust" от спасителния екип.

 

"Изпратихме всички доклади на българското правителство. Сега те ще вземат решение дали да продължим търсенето. Беше ни дадено разрешение да търсим Боян Петров до днес", пишат от спасителния екип.

 

Бяха показани и вещите на българския алпинист, които са намерени по време на издирването му под връх Шиша Пангма.

 

 

Ето какво написаха още от спасителния екип, цитирани от "24 часа":

 

"В 7:51 часа непалско време излетяхме заедно с двама българи в търсене на българския катерач Боян Петров. Отново прелетяхме над Шиша Пангма и бавно се спуснахме до базовия лагер с надеждата да намерим някаква следа. Изкачихме се по-нагоре и също претърсихме долните части на планината. Целият полет за търсене над Шиша Пангма продължи 1 час и 30 минути. За съжаление не намерихме никаква следа за Боян.

 

Шерпите достигнаха на 10 метра до върха по земя, след което се върнаха в базовия лагер. Те са намерили някои от вещите на Боян - инсулин, медицински комплект с някои енергийни гелове и неговата фланелка в лагер 3.

 

Бихме искали да благодарим на Посолството на България в Ню Делхи, Индия, Пекин, Китай и неправителствената му част в Непал, на Непал за гражданско въздухоплаване, Министерство на вътрешните работи на Непал, които координираха в цялата мисия за търсене, подготвяха документи и всички формалности за разрешаването на летене.

 

Специално бихме искали да благодарим на двамата българи - Кирил Петков и Петко Кирилов Петков, които бяха в Непал от 10 май 2018 г., за да улеснят тази мисия. Техните непрекъснати усилия, комуникация и координация по време на спасителната операция на Боян са похвални.

 

Бихме искали да благодарим на българския народ, на медиите и на хората, занимаващи се с операцията за търсене на Боян. С посланията и подкрепящите думи наистина бяхме положителни и мотивирани да вървим напред в тази мисия.

 

Благодарни сме на нашите пилоти, спасителни специалисти, техници и всички членове на екипажа, които се опитаха да потърсят катерача-ветеран Боян Петров".

Публикувана в Свят

 

Кои са шерпите, които в продължение на дни издирват българския алпинист Боян Петров? Този етнос от 154 000 души, живеещ в планинския район в Източен Непал, са едни от най-опитните алпинисти и изключителни атлети. Те имат физиологическа аномалия в клетките, която им позволява да живеят и работят на големи височини, където кислородът е малко, а обикновените хора трудно оцеляват. Шерпите се грижат за безопасността на онези, които приемат за най-голямото предизвикателство в живота си покоряването на върховете. Представителите на този етнос се изкачват с алпинистите от базовите лагери до върха. Работата на такава височина е опасна и изисква добра подготовка. Но и още нещо - количествата кислород са минимални, съобщи Нова телевизия. За да преживеят височината, клетките на шерпите са еволюирали, като онази част, която провежда кислорода, работи много по-ефикасно. Елитният шерп-водач изкарва между 4 и 5 хиляди долара за два месеца в сравнение със средната заплата в Непал, която е около 400 долара годишно. Шерпите не са гаранция срещу смъртта, но те са отговорни за най-рискованата част от пътуването - катерят се, за да поставят осигурителните въжета и стълби, дори пристигат първи в лагерите, за да направят топлия чай, с който да посрещнат алпинистите.

 

 

 

 

 

Хималаите са тяхната планина. А откакто аплинисти и туристи започнаха да се тъплят под връх Еверест, планината е и техният помъник. Шерпите, с легендарната им издръжливост и приветливите си усмивки, са неразделна част от всички експедиции на Еверест от самото им начало. Всъщност много малко значителни успехи са постигнати без помощта на непалските носачи. Името на народа им влезе официално в речниците като синоним на думата носач. Те далеч обаче не са само носачи. 

 

Когато планинарите от Запада за първи път вдигат поглед към най-високия връх в света, те откриват и народа на шерпите - хора, които са идеално приспособени към трудностите при катеренето на големи височини, изключително позитивни, решителни и смели и невероятно издръжливи на студ. 

 

Шерпите не са се интересували от катерене по високите върхове на Хималаите до идването на европейските алпинисти (8 от 14-те най-високи върхове в света са в Непал). Връх Еверест (8850 м), известен като Чомолунгма, или "богинята, майка на вселената" на тибетски език, дълго време е смятан за 

 

Местните народи са вярвали, че хълмовете му са забранени за човешките същества. 

 

Въпреки че до момента пътят към Еверест е бил утъпкан от доста хора, местните все още приемат планината като свещено място. Всички съвременни експедиции започват със специална церемония, в която шерпите и чуждестранните катерачи изразяват почитта си и оставят дарове за боговете от планината с надеждата те да бъдат благоразположени към тях по време на изкачването. 

 

Хималайският ветеран Александър Келас в началото на 20-те години на 19-и век е първият, открил естествения талант на шерпите да издържат на тежка работа и да се катерят на големи височини. 

 

По това време Келас е бил най-големият експерт в света по "планинската болест" и ефектите от големите височини върху човешкото тяло. Той установява, че шерпите не чувстват тези ефекти върху себе си по начина, по който те се проявяват при хора от други народности. Въпреки че не е ясно каква точно комбинация от гени и живот на голяма надморска височина позволява на шерпите да се справят по-добре физиологически от останалите хора с планините. 

 

В началото шерпите са били наемани като носачи, за да пренасят огромното оборудване на първите експедиции, организирани в почти военен стил. Британските алпинисти били удивени от силата на обитателите на Хималаите - както на най-здравите мъже, така и на младите момчета и възрастните мъже. Участник описва екипа от носачи в една от ранните експедиции в Хималаите като "разнородна тълпа от старци, жени, момчета и момичета.". Той обаче се удивил от постиженията им. "Бях абсолютно объркан" като видях, как шерпите носят товара си на 6000 метра височина, пише той. "Някои носеха по 35 килограма!. Заедно с багажа, част от жените носеха и бебетата си". 

 

По-способните шерпи скоро надскачат статута си на носачи и се катерят заедно с алпинистите.Тези, които се отличавали с постижения в планината, получавали специален медал от британците. И мнозина започнали да се стремят към тази чест - наградата носела и до по-високо заплащане. 

 

Легендата от Еверест Джордж Малроу докладва на съвместна среща на Кралското географско дружество и Алпийския клуб на Великобритания, че най-великият урок, научен от експедициите през 1922 г. е този, че силата на шерпите далеч надхвърля очакванията. Те качвали товари на височина около 8000 м и някои от тях били способни да повторят това невероятно постижение в три поредни дни, без да покажат каквато и да било умора. 

 

Благодарение на тази невероятна способност на шерпите покоряването на Еверест става от високопланински лагери - метод, използван от повечето алпинисти, тръгнали към върха и днес. 

 

За съжаление шерпите също така са първите, които  при изкачванията към Чомолунгма. Първите смъртни случаи в експедициите към върха са на 7 шерпи, загинали от лавина през 1922 г. Дори и след нещастието обаче непалците остават ентусиасти по отношение експедиците към Еверест. Разбира се, западните алпинисти още тогава се превръщат в значителен източник на доходи за бедните планинци. Защото желаещите да покорят най-високия връх стават все повече и повече. 

 

Шерпът Тензинг Норгей и новозеландецът Сър Едмън Хилари са първите, които успяват да достигнат върха през 1953 г. Тензинг е този, който  на Еверест. По време на експедицията през 1963 г., когато първите америкаци успяват да изкачат Чомолунгма, шерпите играят героична роля. След успешното изкачване, алпинистите Уили Ънсолд, Лут Джерстад и Бари Бишъп са били изтощени от измръзвания и абсолютно неспособни да се спуснат от базовия лагер. Екип от шерпи идва да спаси алпинистите - по четирима вземат на ръце всеки от тях и ги носят в продължение на два дни до Намче Базар - главното селище, откъдето били евакуирани с хеликоптер. Президентът Джон Ф. Кенеди награждава шерпите с медали. 

В днешно време шерпите са сред най-добрите планинари - освен помощници, самите те са в първите редици на покорителите на хималайските върхове. 

 

Анг Рита Шерпа например 10 пъти е изкачвал Еверест без кислородни бутилки. През 1999 г. Бабу Чири Шерпа прекарва рекордните 20 часа на върха. През 1995 г. той изкачва върха два пъти в рамките на 2 седмици. А през 2001 г. намира смъртта си в дълбока пукнатина в ледник. 

 

 

Двама шерпи - Пемба Дорджи и Лакпа Гелу се състезаваха кой ще успее по-бързо да изкачи Еверест. На 23 май 2003 г. Доржди достига върха за 12 часа и 46 минути. Три дни по-късно Гелу подобрява рекорда му с два часа, изкачвайки се за 10 часа и 46 минути. На 21 май 2004 г. Дорджи отново подобрява рекорда - 8 часа и 10 минути. 

 

Подобни факти, както и незаменимата им роля в пренасянето на багажи, закрепването на въжета, организирането на лагери и въобще цялостната им грижа за експедициите спечели огромна популярност на народа на шерпите. Благодарение на тези си умения те развиха и много проспериращ бизнес в някога изолирания непалски район Соло Кумбу. 

 

Разбира се, успехът или провалът на Еверест имат своята цена. След първите 7 загинали шерпи през 1922 г., много други са намерили смъртта си под върха. Най-малко 187 души са намерили смъртта си под върха, от тях около една трета са шерпи. 

 

Над 1600 души от 65 страни са изкачили Еверест до момента, а желаещите стават все повече. над 100 са жените, покорили върха. 

 

53 години, след като Хилари и Тензинг достигнаха върха, се чуват гласове, че Еверест вече е загубил мистичността си и се е превърнал просто в още една туристическа дестинация. 

 

"По-скоро е тъжно, че ценността на изкачването на Еверест намаля. Огромният брой алпинисти направи изкачването на Еверест по-опасно и в същото време планината по-малко свещена", казва пред Ройтерс японката Джунко Табей, която през 1975 г. стана първата жена, която покори върха. 

 

Тя не е единствената, която смята, че Еверест се е превърнал в твърде комерсиализирано място. Критиците твърдят, че вече има твърде много алпинисти, като много от тях са неподготвени, а планината се е превърнала в място за поставяне на рекорди - най-младия, най-стария, първото спускане със ски или сноуборд от върха ... 

 

"Еверест стана много комерсиализиран. Много компании организират пътувания до върха. Те често водят начинаещи катерачи, които даже на са си слагали котки. И резултатът е, че мистиката изчезна. Хората гледат на нея просто като още една планина.", казва Джамлинг Норгей, синът на първия шерп, изкачил Еверест.

Публикувана в Свят
Сряда, 16 Май 2018 14:36

Спи спокойно, великане!

"Здравей, Бояне,

 

Странно е. Пиша ти за втори път, без да те познавам. Това по-скоро се превръща в имагинерен разговор с теб и отчасти със самия мен.

 

Не те познавах, бил съм на няколко твои презентации и почти винаги накрая оставах с горчив вкус в устата. Понякога думите ти звучаха надменно, прекалено самоуверено, дори бих казал цинично. Ала всъщност не знам. Странна порода сте алпинистите. Своего рода особняци, които ние обикновените хора трудно разбираме.

 

Но знаеш ли, Бояне, истината е, че ти се възхищавах. Колко вечери стоях в малката си квартира, а всъщност обикалях целия свят. Тръгвах от базови лагери, проправях пъртини с теб, бях там, когато сваляше обувките си, за да разтриеш замръзналите си крака, любувах се на магичните изгреви над Хималаите, а вечер стоях буден в палатката и слушах как разговаряш със тишината. Но знаеш ли, имах един особено любим момент, който караше цялото ми същество да настръхва. Онзи момент, в който развяваше българското знаме високо над облаците. Тогава, сигурен съм, че дори и боговете настръхваха. 

 

Ала ти най-добре знаеш, колко нищожни сме пред могъществото на планината. Тя решава, не ние, дали ще ни допусне да вървим по снагата й, да докосваме белезите й, да достигаме върховете й. Не да ги покоряваме! И ти дълбоко в себе си знаеше, че може би един ден планината няма да те пусне надолу, ще те помилва и остави завинаги в своята ледена прегръдка. Този ден за съжаление дойде. Дали това е съдба, можем само да гадаем. Но за друго ти пиша. За онази другата порода хора, онези, чиито души са отдавна загубени.

 

Когато новината се появи, вулканът изригна. Започнаха подигравките, обидите, "компетентните" мнения. Традиционните постове за бедните пенсионери, за болните деца, за това, че всъщност има толкова нуждаещи се хора, а ни занимават с един соросоид, с един диабетик, който по своя воля е тръгнал по баирите и логично е загинал.

 

Стана страшно. Помията заля всичко. Мъчно ми е. Толкова ми е мъчно, че сърцата ни са сковани от злоба. Няма как да помогнем на всички. Но защо си толкова важен, Бояне? Защо трябва да помогнем на теб? Защо трябва да плащаме на хеликоптери да те търсят? Защо трябва да отваряме дарителски сметки? Онези 100 000 долара не оставят дребните душици да спят.

 

И така посред нощ те стават и включват своите компютри. После пишат в търсачката Боян Петров и прочитат първите две изречения (все пак трябва да разберат кой си, за да започнат).

 

"Боян Петров е български зоолог, еколог, спелеолог и алпинист, работещ в Националния природонаучен музей при БАН в София. Към 2017 г. той е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10."

 

Ала всъщност, Бояне, ти си един будала. Защото, Бояне, ти не почиваш лятото в Гърция, ти не си на Тасос, Закинтос или Лимнос, ти си на Броуд Пик, К2 или Нанга Парбат. Какъв ти е проблемът, бе човек? 

 

И онези симпатяги, пишат ли, пишат. Няма лошо. Лошото е, че никога няма да разберат какъв човек стои зад твоето име. Иронично те наричат национален герой и ограничените им умове изпитват истинска наслада от тази така сполучлива шега. Те се смеят, а после си пускат "истинските" национални герои. Онези от ВИП Брадър.

 

И нищо няма значение, Бояне. Нито, че си прославил България по целия свят, нищо, че си първият диабетик в света, който достига десет от най-високите върхове в света без кислород, без шерпи, често правейки пъртина за онези след него. И голяма работа, че някой си Райнхолд Меснер ти е изпратил видео поздрав за това, че си изкачил три осемхилядника за по-малко от 100 дни. Това е нищо, Бояне. Ако знаеш, те какво могат.

 

Аз не съм алпинист, не съм катерач, дори не станах професионален футболист, въпреки, че се занимавах дълго време с футбол. И все пак те разбирам. Хора като теб се чувстват свободни само горе в планината, далеч от всичко и всички. Това е един особен вид свобода, тази, в която постигаш нирвана.

 

Но също така, това е храна за душата, красота, която гали очите и спомени, в които сякаш се раждаш отново. И така се поражда онзи силен копнеж, да бъдеш там, както птицата копнее за небе. Сам със себе, да чуваш как снега хруска под краката ти и никъде около тебе да няма жива душа. Колко красиво и страшно, колко величествено и пагубно? За много хора това е лудост, неоправдан риск, глупост. Но е трудно да им обясниш, знам, знам, че е толкова трудно. Това е нещо, което трябва да усетиш със сърцето си, няма как да го предадеш с думи, колкото и красиви да са те. 

 

Но има хора, които разбират. Има хора, които подкрепят и най-важното има хора, които те изпращат всеки път със свити сърца, ала все пак пускат ръката ти, защото знаят, какво значи за теб това. Това, Бояне са хората от твоето семейство. И днес, когато прочетох думите на дъщеря ти, разбрах. Разбрах, че отвъд мъката и страданието има нещо много по-голямо и силно.

 

"Той e там, където винаги е искал да бъде – в планината" - това казва твоята дъщеря. Колко болка и сила само в няколко думи. Едвам сдържам сълзите си. Върнах се толкова години назад, към едни други думи, които също накараха цялото ми същество да настръхне, да се надява, да се моли, макар да знае, че всичко вече е отдавна загубено:

 

"Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ОК, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!"

 

Ала, Христо заспа завинаги. Малко след като се срещна с Богинята майка. Първият български алпинист изкачил Еверест - сам и без кислород.

 

Боян също заспа. Някъде под Шиша Пангма. Първият български алпинист изкачил 10 осемхилядника - сам и без кислород.

 

Представям си и двамата в онзи момент, преди последният им дъх да издиша живота. Спокойни са очите им, гледайки към върха. Лека усмивка стопля за последно замръзналите им лица. Щастливи са. 

 

Планината покрива с бяла пелерина телата им. После им отдава чест. Слънцето се спуска бавно към своето леговище. Като митично чудовище, което трябва да поспи, преди отново да покаже своята мощ. Нощта идва нежно на пръсти. Звездите са толкова близо. Сякаш може да ги докоснеш с ръка. Красиво е. Красиво и толкова тихо. Спете, великани. Спете спокойно. Ние ще разкажем вашата приказка..."

 

Автор: Йордан Кроснаков 

 

Източник: sportal.bg

Публикувана в Коментари

 

 

Спасителната операция за изчезналия в Хималаите български алпинист Боян Петров бе прекратена. Той е в неизвестност близо две седмици, след като тръгна да изкачва връх Шиша Пангма.

 

Кирил Петков, който е от екипа на Боян Петров и участва в издирвателната акция, обяви края на търсенето и се сбогува с алпиниста.

 

"Днес направихме още един полет в екип от трима: капитан Surendra и ние двамата - искахме да се уверим с очите си още веднъж - стигмахме 7400 м височина (лагер 3) и после бавно прелетяхме до базовия лагер като се оглеждахме от всички страни - времето беше слънчево - качихме се от 1500 м до 7400 м без аклиматизация. След това в ниската част на планината направихме много заходи. Целия високопланински полет беше 1 час и 30 минути.

 

За съжаление не открихме Боян, но сега можем да си тръгнем знаейки, че всичко възможно наистина беше направено. Специално искаме да благодарим на 10те приятеля на Боян, които вчера финансираха този полет директно, на невероятната група и организация на Китай, и на смелите пилоти на Simrikair, както и на всички българи, хора и институции, които помогнаха това да се осъществи! Бог да го прости Боян!", написа във "Фейсбук" Кирил Петков. 

Публикувана в България

Българският алпинист Атанас Скатов, който преди дни покори без кислород и шерпи шестия по височина връх на планетата Чо Ойю, коментира пред Btv изчезването на Боян Петров в Хималаите. Според него колегата му, който вече 12 дни не може да бъде открит, най-вероятно е паднал в цепнатина.

 

"Има много пукнатини под Шиша Пангма, а падна и много сняг тази година, така ги покрива и не знаеш, че следва пропадане. Най-вероятно е паднал в цепнатина", обясни Скатов версията си защо 12 дни Боян не може да бъде открит.

 

"За първи път толкова голяма група провежда спасителна операция, за първи път Китай и Непал имат съвместни действия", каза още алпинистът, след което сподели, че двамата с Боян Петров са имали уговорка да се видят в подножието на Еверест.

Публикувана в Свят

Спасителната операция за Боян Петров продължава, след като хеликоптерите отлетяха от Катманду и скоро ще достигнат до връх Шиша Пангма в Хималаите, съобщава БГНЕС.

 

Времето е сравнително добро за търсене с хеликоптер. В момента екипът се движи близо до Неланг, за да достигне Шаша Пангма. Както ни беше казано от ръководителя на въздушната акция днес ще се проведе още едно търсене на Боян, преди да се вземе крайно решение за финал на спасителната мисия“, съобщиха във Фейсбук от спасителния екип.

 

Боян Петров изчезна на 3 май в опит да изкачи връх Шиша Пангма.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 6