Август 16, 2018

Защо протестират румънците?

 

Да им се чудиш на румънците – в месеца на отпуските и във времето за море, те тръгнали да протестират срещу правителството. И „тръгнали“ е точната дума, защото протестите в северната ни съседка са организирани от румънската диаспора – хиляди румънци са тръгнали от Италия, Испания, Великобритания и други части на Европа и света, и са дошли в Букурещ да свалят правителството.

Вчерашният румънски протест мина някакси телеграфно в повечето големи български медии (в интерес на истината само "Нова телевизия" имаше специален пратеник) и не стана много ясно за какво точно протестират румънците. Най-общо казано, те протестират срещу корупцията и опитите на управляващите социалдемократи да подчинят правосъдието. Да се протестира така мащабно за нещо, което нито се яде, нито се пие, от нашата камбанария изглежда доста невероятно. Да протестираш срещу корупцията е като да протестираш в името на това да се признаят резултатите от някакъв си референдум – вятър работа.

 

За какво по-конкретно протестират румънците?

 

- Протестират срещу управляващата партия на социалдемократите (съставена предимно от наследници на бившите комунисти), която гласува нови правосъдни закони и прие промени в Наказателния кодекс. С тези промени управляващите спасяват себе си - новите текстове частично декриминализират злоупотребата със служебно положение и намаляват наказанието за това престъпление. Промените дори дават възможност за амнистия на вече осъдени политици.

- Румънците протестират и срещу това, че лидерът на управляващите Ливиу Драгня ръководи Камарата на депутатите, въпреки че има предварителна присъда от 3,5 години затвор именно заради злоупотреба със служебно положение.

- Румънците протестират и срещу отстраняването на Лаура Кьовеши от Дирекцията за борба с корупцията (DNA). Ръководителката на Антикорупционната прокуратура беше отстранена преди месец. Тя оглави Дирекцията през 2013 г. и по нейно време бяха постигнати множество осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта, като всяка партия получи представителство в... затвора.

„Корупцията може да бъде победена! Не се отказвайте!“ - заяви наскоро Лаура Кьовеши.
- Румънците протестират и срещу ограничаването на гласуването в чужбина. Да ви звучи познато? Румънците искат и електронно гласуване. Да ви звучи познато?

- Румънците, живеещи в чужбина, които изпращат всяка година над 3 млрд. евро на близките си в родината (да ви звучи познато?) протестират и срещу грозните нападки по техен адрес от страна на управляващи политици. Да ви звучи познато? Румънците в чужбина, които сега протестират, са наричани „лупенизирана диаспора“, на която Сорос плаща, за да дестабилизира страната. Да ви звучи познато?

Явно и оттатък Дунава живеещите в чужбина се мотат в краката на управляващите и пречат.

„Справедливост, а не корупция“ е един от лозунгите на протестиращите в Румъния. Добре че у нас корупцията е само усещане и все още не е прескочила телената ограда на границата с Румъния. Все пак, не е лошо нашите управляващи, за да не се заразим и с тая чума, да напръскат обилно границата с вълча урина.

 

Един от най-популярните телевизионни сериали с множество престижни награди през последните две години е „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale). Сериалът е базиран на роман на Маргарет Атууд и някои го възприемат като мрачна прогноза за бъдещето на света. Ще ви споделя накратко сюжета:

В големи части от САЩ е извършен преврат и екстремистка група налага варварски теократичен режим, в който жената е роб. Огромна част от населението е прогонено, а друга част - избито. Заради увеличените нива на безплодие оцеляват жените, които все още могат да бъдат майки. В територията, наречена Гилеад, този дар обаче се превръща в ад - фертилните жени са държани в сексуално робство и стават „прислужници“ на богатите стерилни семейства.

Веднъж в месеца, когато е най-вероятно да забременее, „прислужницата“ е на услугите на господаря си („Командира“). А актът на сексуалното насилие, в което участва и съпругата на Командира, се нарича „церемония“. „Прислужница“, която откаже да се подчини на правилата на фундаменталистите бива жестоко осакатявана.

В „Историята на прислужницата“ майките са привидно прекършени. И тъй като в Гилеад всички „прислужници“ са принудени да носят червени мантии, в един момент една от тях казва: „Не трябваше да ни дават униформи, ако не искаха да се превърнем в армия“.

 

Още един цитат: “Не ме е страх, че може и да сбъркам и „ще ме разкъсат“. Страх ме е, че ако спра да опитвам, ще се самоизяждам до последния си дъх.

Изправям се тук, пред обикновените хора, с лицето си, за да ви кажа, че не ме е страх. Моля ви, не се страхувайте и вие. Изправям се тук пред силните на деня, годината, десетилетиетo, за да ви кажа, че не ме е страх и няма да се откажа!”

Този цитат обаче не е от сериала, не е от Гилеад, не е от „мрачното бъдеще“. Това са думите на една българска майка, майка на дете с увреждане. Тази майка не живее в Гилеад, живее днес в България – страна, която е част от Европейския съюз. Отстрани погледното е така. Но истината е, че тази майка всеки ден живее в един вариант на кошмарния Гилеад. Защото, както в Гилеад, и у нас Системата по извратен начин превръща в трагедия това, че тя е майка.

Още един цитат: „Знам, че трябва да се примиря, че ще се родиш тук. Да се примиря, но няма“ – това казва бременната „прислужница“ Офред. Но не мислите ли, че пък това могат да бъдат думи и на всяка една от майките, които вече над 2 месеца са на протестен палатков лагер пред българския Парламент?

Българските майки няма да се примирят с това, че са родили детето си в Система, която убива. Нещо повече – става все по-ясно, че този път няма да се примирят, докато не променят Системата. И ще я променят, защото Системата ги направи армия. След като не допуснаха майките в Парламента заради дрескод, Системата без да подозира им даде униформи – не са червените мантии от Гилеад, черни тениски са, с надпис „Системата ни/ги убива“.

Видяхме част от тази армия на 30 юли и видяхме как за няколко часа отвоюва, засега – една малка победа. А какво беше в дните преди 30 юли? Нека си припомним:

Шефът на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски заяви, че има работещ електронен регистър за хората с увреждания и видете ли - в „Шоуто на Слави“ са си позволили да кажат, че няма работещ регистър, защото са „хумористично предаване“.

Да, но след срещите на майките с премиера Борисов и с вицепремиера Дончев се стигна до извода, че електронният регистър, за който са усвоени над 2 милиона лева, практически не работи и се пое ангажимент до края на годината, забележете – да заработи. Дали за г-н Коралски Борисов и Дончев са също едни хумористи...?

Какво още се случи преди 30 юли? Имаше сериозна провокация към майките - контрапротестиращи от национално представителните организации опънаха палатка, с работно време, на метри от палатката на майките, в нарушение на всякакви закони. Между другото, кой пазеше контрапротеста на национално представителните организации на хората с увреждания пред Парламента? Да не е охранителната фирма на зам.- социалния министър Султанка, министър, който те подкрепиха като охранител?

След това в последния работен ден на Парламента, министър Бисер Петков заяви, че сме „свидетели на ескалиране и ултимативност на исканията, граничещи с анархизъм.“
Г-н Петков явно не знае, че справедливите искания на майките са от времето, когато той дори не си е и мечтал, че ще бъде министър.

При откриване на църква в град Бяла последваха и думи на премиера Борисов, който някакси успя да обвърже исканията на майките с това, че трябват и 12 млрд. лв. за тръби за канализацията, „защото етернитовите тръби не са най-доброто“.

Добрата новина е, че след 30 юли вече не се говори само за пари, за милиарди, а се направиха обещания за реформа, за промяна на Системата. Това е и битката на майките, ако някой не е разбрал. Далеч съм обаче от мисълта, че всичко ще мине гладко и провокациите ще спрат. Ето, моята любов Недялко написа в нехигиеничния си сайт, че „парадният бунт“ на майките „не просто обслужва политически цели, но е обиден към всички останали озлочестени българи в нужда, които нямат нито физическа, нито финансова възможност да протестират ежедневно и за пред телевизорите в центъра на столицата...“

Майките ще устоят и на новите провокации, въпросът е какво ще направи обществото в цялост. Защото това не е проблем само на майките. И всъщност от това как ще разрешим този огромен проблем, с най-уязвимите, ще стане ясно не само какво общество имаме, а и какво общество ще имаме - такова, живеещо достойно в България и ЕС или такова, допускащо огромна група хора да живеят в Гилеад?

 

Коментар на Слави Трифонов, фейсбук

9km
© 2018 PlovdivskiNovini.bg Всички права запазени

Main Menu