E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Alfa

Първата година от мандата на президента Румен Радев показва устойчиви нива на доверие от около 60% и на недоверие - около и под 30%. Това са заключенията на социолозите от "Галъп интернешънъл", които публикуват нови данни за доверието в президентската институция. Това е най-благоприятната като обществено доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам, отбелязват анализаторите.

 

Радев е най-популярната политическа фигура в страната. Сравнително високо доверие има и вицепрезидентът Йотова.

 

 

Ниските нива на доверие в президентската институция, характерни за мандата на Росен Плевнелиев (2012-2017), бяха заменени през 2017 г. от чувствително по-позитивни обществени нагласи. След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава - както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще.

 

Спирането на ръста в доверието в президентската институция може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни "тавани" на подкрепа, посочват от Галъп. Затова и ежемесечните данни за одобрение към президента след различните електорати не показват значима щета за авторитета му дори сред привържениците на ГЕРБ.

 

 

Президентската институция се свързва най-вече с личността на президента, но донякъде - и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50% и 60%. Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие.

 

Най-неблагоприятна е била началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов, припомнят социолозите.

 

 

 

Първият мандат на президента Георги Първанов пък започна с доверие от около 50%. Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият му мандат започна дори с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад. На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев - без съществени спадове - му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.

Публикувана в България

Слави Трифонов обяви кастинг за бъдещия си политически проект на 2, 3 и 4 февруари. 3777 души са изявили желание да се включат в него. Събеседването ще бъде предавано на живо онлайн, обяви в писмо, разпространено до медиите, тв водещият. 

 

Писмото на Слави Трифонов

 

Уважаеми съграждани, с всеки изминал ден става все по-ясно, че политическата класа и начинът, по който тя се избира в нашата Родина, са нещо архаично, неспособно, зациклило, корумпирано и има нужда от брутална промяна. Между другото така пожелаха над 2 милиона и половина от българските избиратели чрез законен Референдум. Предполагам сте много щастливи от това, че България е председател на Съвета на ЕС, но дали това по някакъв начин ви кара да се чувствате по-добре, се съмнявам.

 

Та в този дух на мисли, аз и моите колеги от Инициативния комитет за провеждането на Референдума, решихме да ви покажем други хора – различни от сегашните политици. Образовани и доказали качествата си. Хора, които могат да представляват България и всички нас в съвсем друга светлина. Да бъдат политиците, които заслужава една модерна и цивилизована държава.

 

След като обявихме тези наши намерения, желание да участват в подобно начинание изявиха 3 777 души. Хора от различен пол и възраст. Хора, завършили различни университети, включително и най-престижните в света. Хора с изумителна биография. 

 

И за мен е огромна отговорност и удовлетворение, че такива хора изявяват желание да участват в подобно начинание. Най-искрено изразявам огромната си благодарност и уважение към всеки един от тях. Държа да отбележа и че почти всички българи, които са на върха в световни университети, като преподаватели, или българи, които имат много успешен бизнес из целия свят, почти всички от тези българи се съгласиха заедно да проведем събеседването с желаещите да участват в подобен проект. 

 

Така че, аз и моят екип сме готови да проведем това събеседване на датите 2, 3 и 4 февруари 2018 г.

 

Ще излъчвам събеседването на живо в интернет, за да може всеки един от вас, уважаеми съграждани, да бъде обективно информиран за това, което се случва.

 

Слави Трифонов

Публикувана в България
Сряда, 17 Януари 2018 16:27

DW: В Румъния става все по-зле

 

Румъния потъва в хаос, пише Петер Янку от румънската редакция на ДВ. В анализа му четем за олигарси, заговорнически теории, покушения срещу правовата държава. За изтичане на мозъци и за постепенно изчезваща демокрация.

 

В понеделник румънските социалдемократи свалиха от поста своя премиер Михай Тудосе. Ден по-късно президентът Клаус Йоханис посочи временен министър-председател. Едно е ясно: борбата за власт в северната съседка на България се изостря. 

 

50-годишният социалдемократ Тудосе беше на премиерския пост по-малко от седем месеца - подобно на своя предшественик и съпартиец Сорин Гриндяну, който бе отстранен след вот на недоверие. И двамата няколкократно се опитваха да се опълчат срещу могъщия си партиен шеф Ливиу Драгня. И двамата възразяваха срещу неговия любим проект - съдебната реформа, която и опозицията, и съдебната система, и гражданското общество в Румъния, а заедно с тях и ЕС и САЩ смятат за посегателство срещу върховенството на закона. Опитът да се противопоставят срещу Драгня доведе до отстраняването и на двамата мимолетно еманципирали се премиери.

 

 

Скрити от погледа на Запада

 

Лявопопулистката Социалдемократическа партия (СДП) сне доверието от Тудосе с една твърде неубедителна аргументация. Малко преди това той обвини в лъжа и поиска оставката на вътрешната министърка Кармен Дан - дългогодишна и вярна съюзничка на Драгня. Самият Драгня, който е председател на парламента и шеф на СДП, няма право да стане министър-председател, понеже е осъждан за изборна фалшификация. Така че с четири очи гледа да не губи съюзници и помощници в правителството, още повече, че в Румъния се очакват нови многолюдни протести, а може да се стигне и до предсрочни избори. Тъкмо на този фон силният човек в Букурещ, който се бори за спасяването на своя разклатен авторитет, държи да запази контрола над Министерството на вътрешните работи. Това явно му е по-важно от политическата или икономическа стабилност на страната и от надеждността на местната валута.

 

Преди два месеца Тудосе отстрани от кабинета две от близките приятелки на Драгня и с това си навлече гнева на могъщия лидер. Критиците на Драгня смятат, че той дава мило и драго, за да избегне евентуални нови съдебни дела и присъди, които окончателно биха съсипали политическата му кариера. Те твърдят, че Драгня е супер богат олигарх, а фактите пък сочат, че срещу него има подозрения в документна измама, злоупотреби с европейски фондове и злоупотреба с власт. Тъкмо поради това Драгня пришпори парламента още преди Нова година да приеме промени в законодателството, които на практика подписаха смъртния акт на независимото правосъдие.

 

Критичните гласове както в Румъния, така и от чужбина в хор твърдят, че Драгня политизира правосъдието и тежко орязва правомощията на полицията, на правоприлагащите органи и на антикорупционната служба с цел да осигури лично на себе си и на коалиционните си партньори снежнобяло досие и имунизация срещу всякакво съдебно преследване. И нито лидера на социалдемократите, нито неговите политически другарчета сякаш ги е грижа, че в резултат правовата държава бере душа. Всички те се наслаждават на сенчестата ниша, в която се е приютила втората по бедност страна в ЕС вече от месеци, ако не и от години: скрита от погледа на Запада, който много по-остро критикува други държави-членки - Унгария и Полша. Вътре в страната румънските първенци, които по много белези приличат на руската олигархия, вече от години се крият зад подконтролните им медии, бодро разпространяващи антизападни заговорнически теории. Според тези теории, в Румъния имало заговор, организиран ту от еврейско-американския милиардер Джордж Сорос, ту от някаква загадъчна и неясно дефинирана "паралелна държава", който целял да свали от власт Драгня и партията му.

 

Икономиката расте, но бедността остава

 

Вярно е, че икономиката на Румъния продължава да расте стабилно, но това се случва най-вече благодарение на икономическите мерки, които бяха предприети през 2015 година от експертното правителство на Дачиан Чолош. А много граждани изобщо не усещат икономическото оживление, защото горчивата бедност все още е широко разпространена.

 

Недоволството от бедността, корупцията и липсващото върховенство на закона се шири сред нововъзникващата средна класа, възпира потенциалните чуждестранни инвеститори и най-вече прогонва от страната многобройни специалисти и учени. Това изтичане на мозъци има и още един страничен ефект: заедно с образованите хора, от Румъния лека-полека си тръгват и симпатиите към ЕС и към демокрацията - разбира се, със сериозната помощ на руската пропаганда.

 

Президентът Клаус Йоханис, който е от германското малцинство в Румъния, в началото на 2017 година дори се включи в масовите демонстрации в защита на правовата държава. Но днес ще му бъде много трудно да предотврати ерозията на демокрацията. Стяга го тясна конституционна ризница, а представители на правителствения лагер през последните дни все по-често призовават за свалянето му. Във вторник Йоханис определи министъра на отбраната Михай Фифор за временно изпълняващ премиерската длъжност. Още не е ясно обаче дали президентът ще приеме предложението на социалдемократите да назначи трайно на премиерския пост друго протеже на Драгня - Виорика Данчила. На гражданите им остава единствено надеждата в планираните за събота нови големи протести и в евентуалната недвусмислена намеса на най-важните западни партньори и техни лидери като Меркел и Тръмп./Коментар на Дойче веле,dw.de 

Публикувана в Коментари

Своя версия на нашумелия хит "Всичко е точно" на Папи Ханс разпространи шоуменът Слави Трифонов на личния си профил във фейсбук.

 

Ето текста на творбата:

 

"Защото днес поехме ЕС"

 

КаТеБе-то фалира, но всичко е точно.

За съдебна реформа - секира, но всичко е точно.

"Демокрацията отне ни много", но всичко е точно.

По цензура бием и Того, но всичко е точно.

 

Защото днес поехме ЕС, ЕС, ЕС, ЕС, ЕС, ЕС. (2)

 

Баба метна пари от балкона, но всичко е точно.

Смог дишаме, дори да сме дОма, но всичко е точно.

Заплатата не стига за сметки, но всичко е точно.

Убийствата тук не са редки, но всичко е точно.

 

Защото днес поехме ЕС, ЕС, ЕС, ЕС, ЕС, ЕС. (2)

 

 

 

Дрийм тим краде общините, но всичко е точно.

Поръчки петима въртите, но всичко е точно.

Във властта - ксенофоби и расисти, но всичко е точно.

Осъзнах безсмислеността на политическата класа и илюзорността на Слави, 

че ще приемат решенията от референдума. Но всичко е точно.

 

Защото днес поехме ЕС, ЕС, ЕС, ЕС, ЕС, ЕС. (2)

 

Брашно, захар, олио, яйца, мляко, вода - поскъпнаха, поскъпнаха...

 

"Булгартабак". "Дунарит". КОНПИ. Болтове. Втори лифт. Трети пол. Трети мандат. Борис Три.

ЦУМ-гейт. Кум-гейт. НДК-гейт. "Грипен"-и. "МИГ"-ове. Мораториум. Цесия. Концесия. Саниране. Усвояване.

 

Ограда. "Козият рог". Петохуйник. Пожар. Клошар. Убийства. Самоубийства. Дебили. Чеп за зеле. 

Буда. Луцифер. Шушана. Субсидия. Кеш кръстословици. Суджуци, още суджуци, тонове суджуци...

 

Защото днес поехме ЕС!

 

/offnews.bg

Публикувана в Развлекателни

Политическата 2018 г. може да донесе сътресения, ако вътрешнокоалиционна комуникация не се подобри. Това прогнозира политическият психолог Антоанета Христова пред бТВ.

"Ако продължават да дразнят Валери Симеонов, би могло да има такъв скандал, че наистина да се постави под въпрос стабилността", заяви Христова и разтълкува поведението на вицепремиера като знак на бунт от негова страна, че е бил пренебрегнат.

 

 

 

Линията ДПС – Патриоти ще продължи и ще бъде все по-ожесточена, прогнозира още политическият психолог.

 

 

 

„Колкото повече ДПС набира сили и реално би могла да използва власт, толкова повече ще се опитва да махне тези, които в момента играят ролята на балансьор. През 2018 г. това ще бъде нишката на голям конфликт”, смята Антоанета Христова.

 

 

 

„Не допускам, че всичко ще бъде в розово през първите шест месеца на новата година заради европредседателството, но поне остротата на процесите ще бъде заглаждана”, обобщи тя.

Публикувана в България
Събота, 23 Декември 2017 20:11

Непрекъснато производство на déjà-vu

Като си мисля за европредседателството, все ми се струва, че преживявам нещо като déjà-vu. Смътно, размито, но déjà-vu...

 

Вярно е, че тогава бях малък, но „днешността” ме връща като че през 1968 г., когато в София се провеждаше световен Младежки фестивал. Останал ми е в паметта приблизителен спомен (напълно възможно е, признавам, по-късните размисли и знания да са го допълнили избирателно) за:

 

всеобщата превъзбуда на управляващите;

 

спусканата отгоре патетика;

 

повелената приповдигнатост;

 

желанието да се мислим ние, българите, като разположени в пъпа на света;

 

 

стремежа да покажем София като лъскава витрина, а всъщност поне донякъде потьомкинско село;

 

щедростта на пръскането на „грешна народна пара”;

 

 

натискът от властта народът да покаже колко е сплотен зад нея и да се държи прилично, за да не се изложим пред гостите...

 

 

Впрочем, аз през последните няколко години постоянно живея с някакви усещания за déjà-vu. Цялото ни управление е сякаш едно непрекъснато производство на déjà-vu. В поведението, в маниерите, в изказа, в действията... Всичко е някакво повторение, някаква имитация на нещо, което е било, във въздуха се носи мирис не, а миризма на нафталин.

 

Това за мен е гибелна индикация, че се въртим в кръг и нищо ново, модерно, сочещо напред, сплотяващо със съвременни ценности, мисии, каузи, цели не се ражда; че имаме катастрофичен дефицит от Лидерство, че викаме на помощ соца – пак да ни подскаже идейка ли, стереотип ли, спомен ли, мит ли, за да поддържаме изкуственото дишане на смисъла и съдържанието на онзи вече неразбираем факт – какво днес е общото между нас, българите, освен шанса, а все повече малшанса да живеем точно на това място и точно по това време...

 

Управленският елит действа спрямо паметта ни като в онзи експеримент с крачето на жабчето – то жабчето е умряло, но пуснеш ли няколко волта ток през крачето му, крачето мърда – досущ сякаш жабчето е живо.

 

В представите – безсъзнателни или съзнателни - на нашето управление соцът може още да бъде използван още. Още! Те експлоатират онова, което се нарича фантомна болка – както откъснатия от мина крайник, който продължава да боли все едно го има. А него го няма. Отдавна го няма.

 

Питам се защо е постоянното ми, натрапчиво чувство за déjà-vu? Защо толкова –физически и даже психологически днешните първи лица ми напомнят нещо до болка познато и причиняващо ми психологическа и дори физическа болка?

Може би такъв ни е народът – като няма нищо друго, той се храни с déjà-vu. И управляващите редовно, на ден по лъжичка, му дават нова порция déjà-vu. Народ, който като наркоман се е пристрастил към déjà-vu, по-лесно се управлява, защото живее в минало свършено време, в извънвремие, в паралелна реалност, в мнима реалност...

 

Сигурно има още много причини – закодирани в историята, паметта ни, в характера ни, в битието и съзнанието ни. Тук на ход са културните антрополози, социалните психолози, историците, етносоциолозите и социеталните душеведи, ако ги има, разбира се. Защото властта спрямо науката вече поне десетилетие води война със стратегията, не с тактиката, на опожарената земя.

 

На мен по силите ми е да приведа само още една причина за перманентното ми натъкване на déjà-vu:

 

Енергията на следдесетоноемврийската промяна бе разпиляна и пропиляна. Изминалите близо 3 десетилетия погълнаха, смляха и изплюха в маргиналието и периферията цели активни прослойки, будни, смели, креативни, съзидателни. Да, отделни единици от тези прослойки намериха реализация, позиции, богатство и добруване – лично за себе си, за семействата си, за децата и внуците си. Но Преходът като сапун отмиваше прослойка след прослойка знаещи и можещи, произвеждащи бъдеще и социален капитал (солидарност и сплотеност) хора. Една след друга тези прослойки и техните социални и генетични кълнове отпадаха от играта или сами, доброволно излизаха от нея, емигрираха или навън - извън България, или навътре - в себе си. Недооценени или недолюбвани, с прекършени криле или самопречупили се, тези прослойки се предаваха или бяха предадени, но в главното се провалиха и в същественото се оказаха губещи.

 

И постепенно се стигна до прослойката, която се докопа да властта, която дочака своя час, която завзе управленските позиции на всички нива, а най-вече на горните, на най-горните, и която за нищо на света не желае да изпуска дочаканата власт и на никаква цена няма да я изпусне.

 

Родово, съсловно, поколенчески и ментално тази прослойка е на твърде обикновените, твърде средностатистическите, твърде сивите, твърде удобно живеещите си в соца хорица, хитреци и тарикати, мимикрии и хамелеони, пресметливи еснафи и самодоволни нагаждачи.

 

Казвам „твърде”, защото при соца масово човек трябваше да оцелява, да внимава, да се прави, че спазва правилата и вярва в Идеята и Партията, да се нагажда, да шикалкави, да му намира колая, да търси връзки, да преодолява дефицити, с други думи, да живее така, че да си няма неприятности.

 

Но ако мнозина правеха всичкото това така, че и да не загубят себеуважението си и да не ги е срам от и пред децата им, то едни други мнозина, го правеха с цинизъм и егоизъм, с келепирджилък и по втория начин, с престорен ентусиазъм и очебийно престараване, с доноси церберско следене какво правят другите.

 

Тази сива маса се бе превърнала в отделителната система на соца. И за да изпълнява тази неестетична и разнасяща неприятни аромати функция, тя си бе отвоювала правото да живее добре и без угризения на съвестта.

 

Соцът не можеше без нея, защото тя му вдъхваше убеденост, че той е пуснал дълбоки корени в обществото.

 

 

 

Но и тя не можеше без соца, защото къде ще намериш друг строй, друга система, друго общество, в което благодарение на уравниловката, на еднаквата грижа за всички, на еднаквите заплати за всички, на еднаквите права на всички, ще за нейните хорица същото, каквото има и за останалите – трудолюбивите, съвестливите, честните и почтените.

 

Та нали ако в един отдел от 10 души двама се трудят и денем и нощем, и събота и неделя, а повечето от останалите не си дават много зор и поне двама сред тях изобщо не се напрягат, халтурят, мързелуват и дори вредят, то ако всички получават почти еднакво, значи от някои се взима много, а на някои се дава – също много.

 

Така е при Социално-несъстоятелна Илюзия, която е решила взема от всеки според способностите му, а да дава на всички поравно...

 

И ето, след като през последните тридесетина години бяха отмити всички по-креативни и талантливи прослойки, дойде редът на въпросната „твърде” обикновена прослойка, състояща се от твърде семпли хора – от самите тях и от техните генетични и социални деца и внуци.

 

Те дочакаха своя час. Те са специалисти по оцеляване, те нямат ценности или имат ценности според случая и изгодата, те своето не изпускат, на чуждото не прощават.

 

И за нищо на света и на никаква цена своята власт те няма да искат да изпуснат. Затова ли са били през соца твърде семпли, твърде обикновени, твърде пасивни, твърде пресметливи и твърде завиждащи – на кадърните, на смелите, на непримиримите, на честните, на щастливите!?

 

Това са мутациите на соца. Това е наследството от соца. Това са истинските рожби на соца – тях соцът най-много ги увреди. Това е завърналият се бумеранг на соца, който удря България в челото и я просва възнак.

 

Докато почти три десетилетия обществото ни се заблуждаваше, че изстисква или искрено изстискваше соца от себе си, то всъщност отми така необходимите за оцеляването и развитието, за модернизирането и демократизирането, за европеизирането и нормализирането на България прослойки.

 

И под тях лъсна прослойката, която днес държи в задушаващите си прегръдки България. Тази прослойка не умее да добавя, не умее да събира, да умножава, да интегрира – тя знае само да потребява, да изважда, да дели и да диференцира. Тя не иска да прави пицата по-голяма и по-сочна, защото това изисква усилия, воля, креативност, визия, тя умира от желание да разпределя малката и постна пица, защото това е най-лесно и така е най-лесно да си отреже най-едрото парче от нея за себе си.

 

Тя всъщност и да управлява не умее, защото не може без това някой да й дърпа конците и да я употребява. И поради тази толкова очевадна причина, тя днес е инструмент, обслужващ персонал на олигархията, реално владееща България.

Таванът на мечтите на всеки по-óправен в тази прослойка е да се вреди сред олигарсите. Някои успяха, но те са единици. Броят се на пръстите на едната ръка. Ръката на дърводелеца...

 

Като мутация на соца, като рожба на соца, като продукт на соца, като наследство от соца, тази прослойка не може да живее без похвати и подходи на соца, без имитации и симулации от времето на соца. Тя се старае да ни прожектира чернобели филми от соца, да ни натрапва звезди на соца, да ни заразява с носталгии от соца, да ни извърта погледите и ценностите назад към соца.

 

Пита са как тогава поне мен, за другите не знам и от тяхно име няма да говоря – няма да ме преследва непрекъснато усещането за déjà-vu. В държавата на масовото производство на умиления по соца, не би могло да не живея с постоянното чувство за déjà-vu.

 

Така че българи, спете спокойно като деца, соцът се завърна. Първият път това бе като трагедия, вторият път, както е казал Философът, ще бъде като фарс...

 

Статията е от блога на проф. Николай Слатински "Стратегия Синергия Сигурност".

Публикувана в Коментари

Президентът Румен Радев продължава да е най-одобряваната политическа фигура у нас - той има 57% подкрепа, сочат данните от проучването NOVA ALPHA INDEX.

 

Сондажът е на агенция Алфа Рисърч съвместно с Нова телевизия.

 

Втората позиция в топ 5 на най-одобряваните политици е за Йорданка Фандъкова - тя има 36% одобрение от респондентите.

 

Премиерът Борисов е трети - с 33,1% одобрение. Следват Красимир Каракачанов и Корнелия Нинова - съответно с 29.9% и 27.8% одобрение.

 

Ако изборите бяха днес, ГЕРБ запазва водеща електорална позиция - 25%.

 

БСП обаче успява да мобилизира привържениците си през последните три месеца и бележи лек ръст - подкрепата за партията е 21.2%.

 

За Обединените патриоти биха гласували 5.6% от избирателите, а за ДПС - 4.7%.

 

Според проучването, към момента извън парламента остават ВОЛЯ, Реформаторският блок, "Да, България" и "Нова Република".

Публикувана в България

В края на 2017 година най-харесваните от българите политически личности са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова. Това са и трите политически личности, които имат положителен рейтинг за годината - доверието на гражданите към тях превишава недоверието. Това сочат данни от традиционния ежемесечен "Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл". Социологическото проучване е направено в периода 30 ноември - 7 декември и обхваща 756 души на възраст над 18 години.

 

Държавният глава се черпи с доверието на 57% българите, Мая Манолова - 51%, а Фандъкова - 40%. След тях в статистиката се нареждат Бойко Борисов (33%), както и един "пакет" от личности като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, които се черпят с доверието на 25% от българите. Този процент при Томислав Дончев е 24%.

 

22% от българите са заявили, че доверяват на лидера на БСП Корнелия Нинова, а 20% се доверяват на външния министър Екатерина Захариева. След нея в класацията на "Галъп" се нареждат Владислав Горанов (18%), Цвета Караянчева (17%), Веселин Марешки (14%), Валери Симеонов (12%), Волен Сидеров (7%), Божидар Лукарски (7%), Мустафа Карадайъ (5%), Христо Иванов (4%), Атанас Атанасов (4%) и Лютви Местан (2%).

 

Най-голямо е недоверието спрямо Лютви Местан - 93%. След него в тази класация се нареждат Мустафа Карадайь (85% недоверие), Волен Сидеров (84% недоверие), Валери Симеонов (69% недоверие), Веселин Марешки (67% недоверие) и Божидар Лукарски и Христо Иванов, при които 66% от анкетираните ни съграждани са посочили, че не нямат доверие на тази личност. 

Недоверието при лидера на ГЕРБ Бойко Борисов е 51%, а при лидера на БСП Корнелия Нинова - 62%.

 

С най-ниско недоверие логично са Румен Радев (24% недоверие), Мая Манолова (28% недоверие) и Йорданка Фанадъкова (34% недоверие). Между омбудсмана и кмета на Столична община обаче се вмества еврокомисарят Мария Габриел, при която недоверието е като при Манолова - 28%. Интересното при Габриел е това, че 29% от анкетираните са посочили, че не познават тази личност.

 

Другите най-непознати личности у нас, но със сравнително доверие сред обществото са председателят на НС Цвета Караянчева, при която 28% от анкетираните са заявили, че не са чували за тази личност, и лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, който е непознат за 36% от българите.

 

Най-разпознаваемите личности у нас са премиера Бойко Борисов и лидера на "Атака" Волен Сидеров - при тях само 1% от анкетираните са посочили, че не са запознати с тези личности. След това по този показател се нареждат Румен Радев и Веселин Марешки - 2% от българите не знаят кои са те. Съответно 3% и 4% от българите не знаят кои са Корнелия Нинова и Мая Манолова.

 

Според данните на "Галъп" у нас се открояват закономерни тенденции в доверието към основните институции и политически личности. През декември доверието в президентската институция е очаквано високо, а доверието в правителството е по-високо от това в парламента. Най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически процес.

 

Институцията на президента завършва годината с нива на доверие от 56% срещу 29% недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан в предходния мандат. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се ползва с лично доверие от 25% - това също е сравнително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.

 

През декември правителството има 31% доверие и недоверие от 58%. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината. Така първите няколко месеца на кабинета "Борисов 3" се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата "Орешарски" и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет "Борисов" през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт "износване" на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние.

 

Публикувана в България

ГЕРБ печели парламентарните избори, ако се провеждат днес. Това показва ново социологическо проучване на агенция АФИС за обществените и политически нагласи в края на 2017 г.

 

Управляващата партия би получила 26,5% подкрепа, а основната опозиционна партия - БСП, остава на второ място с 22,7 на сто, съобщава news.bg.

 

Изследването разкрива, че само четири партии влизат в законодателния орган при избори днес. Останалите две партии са ДПС и Обединени патриоти, които съответно получават 7,7% и 6,4%.

 

"Воля" няма да влезе в парламента, тъй като събира 2,6%. Други партии получават общо 3,3%.

 

Висок е процентът на негласувалите - 28,8%.

 

Най-високо доверие българските граждани имат към президентската институция (57,3%), а най-ниско към съдебната власт (80,7%), синдикатите (78,7%), парламента (77,7%) и правителството (67,1%).

 

Повечето българи имат доверие към Европейския съюз (52,4% срещу 47,2%).

 

Агенцията коментира, че след кратковременно следизборно освежаване, рейтингът на основните институции отново се ерозира плавно. Доверяващите на парламента спадат от 25% на 22%, на правителството от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и т.н. Доверието в президента е достигнало определен таван от около 57%. Изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48% на 52%.

 

АФИС отбелязва в анализа си, че 2017 г. е белязана от бурни събития и горещи скандали, но без промени в политическата панорама.

 

Проведеното през този месец проучване на АФИС е потвърдило две контрастни тенденции: броят на хората, чието материално положение е облекчено, нараства, но в същото време усещането за политическо напрежение и желанието за ремонт на властта се събужда отново, съобщава news.bg.

 

Според агенцията повишаването на минималната заплата през януари е увеличило потреблението, което пък е довело до верижен ефект върху останалите доходи. Ако през март 20% от домакинствата бяха с доход на член от домакинството под 200 лв., през декември този дял спада двойно - на 10%.

 

Но този ефект не обхваща еднакво всички социални категории, тъй като само 1/5 или 21% от хората съобщават, че за година заплатата на поне един член от домакинството е нараснала. Делът е значимо по-висок в областните градове, при 30-39-годишните, при служителите и, колкото и неочаквано да звучи, при хората, гласували за ГЕРБ и ОП на последните парламентарни избори.

 

Наблюдаващото се в последните две години увеличение на поръчките в индустрията, заедно с емиграцията, отслабват финансовия натиск върху наемния труд. Загубата на работно място се случва в 20% от домакинствата (за разлика от обичайните в годините на кризата около 28%). По-редки стават случаите на съкращаване на работното време. Запазва се обаче дисбалансът в правата им като работници и потребители. Седем години след дъното на кризата, случаите на забавено разплащане за положен труд са по-чести, отколкото през 2010 г. Съответно хората с дългови проблеми, вместо да са по-малко, са повече (30% при тогавашните 18%).

 

Общественото мнение изпитва по-малко песимизъм, отколкото в началото на годината, относно личното благосъстояние и перспективите на страната. В оценките за състоянието на България се наблюдава умерен спад на постоянните източници на безпокойство (безработица, доходи и пенсии). Това на свой ред води до нарастване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата стабилност, здравеопазването. В личен план обаче расте и делът на хората, за които бедността и неясните перспективи са най-важен проблем. Това показва, че плодовете на растежа не се разпределят равномерно.

 

От друга страна материалната стабилизация не се трансформира в повишено доверие към политическата надстройка.

 

Предпочитанието за промени във властта постепенно нараства. Ако след месец март желанието за нови избори беше спаднало с 14%, достигайки 13%, то през следващите месеци то постепенно расте и вече достига 21%. Аналогично расте и нагласата за създаване на нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание.

 

Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%. Това се обяснява не толкова с представата за наличие на алтернативна политика и неин носител, колкото със заразителния ефект на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете - по конкретно от ГЕРБ по повод на корупционните разкрития и темата за приватизацията по време на прехода.

 

И Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Въпреки впечатлението за вътрешно напрежение Нинова се ползва с доверието на 87% от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен: 95% от избирателите на ГЕРБ му вярват. Едва 3% и 1% от избирателите съответно на БСП и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов лидер, различен от досегашния, партията ще стане по-силна.

 

Сумарната оценка за сегашната управляваща коалиция между ГЕРБ и Обединените патриоти остава без съществени промени, но агрегатните суми крият комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези две сили и растящо доверие сред гласувалите за тях. При това се наблюдава асиметрия.

 

Сред последователите на Патриотите се подобрява отношението към лидера на ГЕРБ, докато сред тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се влошава.

 

Късното лято и есента побраха един продължителен медийно-прокурорски двубой, започнал с разобличенията от серията "Суджукгейт", хвърляща публична светлина върху клиентелистката мрежа на управляващите, засягаща дори националната сигурност чрез некачествено изпълнение на оградата по границата с Турция. ГЕРБ парира удара с изненадващ успех - с предложение за ревизиране на приватизацията по време на прехода. Не е изненадващо, че сама по себе си идеята за ревизия на този поврат среща симпатии: 67% я одобряват, а 17% - не. Въпросът е, че БСП не тематизира вътрешното противоречие в уговорката, че порочните сделки не се отменят, корумпираните чиновници ще се наказват, но не и тези които са корумпирали, анализира агенцията.

 

БСП не долови хумора в подобен радикално ляв проект на една дясна партия и реагира със смъртна сериозност, влизайки в режим на обяснения пред обществото и вътре в ръководството си. Ако БСП притежаваше и представяше ясна позитивна програма с широка чуваемост, например тази за защитата на правата на наемния труд и потребителите, тя щеше да ползва "тефлонова защита" срещу негативната пропаганда на ГЕРБ и повечето медии. В обратен случай привържениците на управляващи и опозиция реагират автоматично, докато електоралните периферии поради слабия интерес към политическите сюжети обясняват критиките като нападки, целящи да скрият собствената несъстоятелност.

 

Заради, макар и малка, но позитивна кауза - нежелателността да се вихрят скандали в навечерието на Председателството на България в ЕС - ГЕРБ запази остатъците от подобна тефлонова защита. Максимата "да не се изложим пред чужденците" все пак има известна тежест за общественото мнение: 36% смятат, че опозицията трябва да отслаби критиките си в този период, докато на обратното мнение са едва 16%.

 

Като междинна равносметка на борбата за привличане на общественото доверие, може да се каже, че двубоят "ГЕРБ-БСП" продължава с нови сетове и стресиращи мачболове, което е ясен индикатор, че основната политическа интрига ще се запази за сравнително дълъг период от време.

 

Промените в електоралната картина след проведените през пролетта парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт - ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки щети от неизбежната ерозия на властта, докато БСП успява да съхрани потенциала си и дори отбелязва най-високата точка на подкрепа за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се обяснява по много начини, но е ясно, че основният фактор за повишената подкрепа е участието на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойство на избирателите на Движението.

 

Сред останалите по-малки формации се открояват имената на няколко политически субекта, предимно от десния сектор - Реформаторски блок, "Да, България" и ДСБ. Проблематизираното напоследък хипотетично обединение между тях е предмет на бъдещето, но е ясно, че ако останат разделени, не разполагат с реални шансове да се намесят в по-нататъшното разпределение на ключовите роли във властта.

 

Проучването е проведено в периода 5-11 декември. В него са участвали 1010 души. 

Публикувана в Политика

Президентът Румен Радев обяви, че ще приеме всяко решение на управляващите за преразглеждане на наложения от тях мораториум за финансиране на онколекарства, което ще доведе до реално решаване на проблема.

 

Пред „Дарик радио“ държавният глава каза, че засега ще изчака със сезирането на Конституционния съд, за да види какви намерения има властта за излизане от ситуацията.

 

В бюджета на здравната каса депутатите от ГЕРБ, Обединени патриоти и „Воля” гласуваха забрана за отпускане на пари за нови лекарства срещу рак и няколко редки заболявания. Румен Радев наложи вето, което беше преодоляно от 126 представители на управляващото мнозинство в Народното събрание. Президентът посъветва Кирил Ананиев да пренастрои мисленето си, ако не иска да попадне бързо на „пързалката за министри на здравеопазването”.

 

 

Радев заяви, че за него казусът с мораториума на лекарствата е преди всичко морален въпрос. „Има моменти, когато става въпрос за човещина. Когато нашите политици трябва да излязат извън своята партийна кожа. Явно не сме дорасли до такъв момент“, посочи той.

 

 

Това е въпрос на гарантиране на конституционните права на всеки един български гражданин. Говорих с много хора, специалисти, политици, експерти, лекари с голям стаж. Не е сериозно, когато имаме бюджет за здравеопазване от порядъка на 4,7 млрд. лева, да не могат да се балансират едни 25 млн. лева. Въпросът е морален. Въпросът е за елементарни права по конституция“, каза Радев.

 

„Министърът на здравето, ако досега е свикнал да борави само с числа, сега трябва да се научи да мисли за хората. Това се иска от него. Изобщо не ме интересуват фармацевтичните компании, интересуват ме гражданите. И един български гражданин да е ощетен от това, че му се отнема възможност той да бъде излекуван, от това, че му се отнема надежда, аз ще го защитавам. Защото той има права. Министър Ананиев вместо да се вторачва толкова усърдно кой протестира пред парламента, да се вторачи в проблемите на Министерството на здравеопазването. Да не си бърка ролите. Той не е наблюдател на протестите пред парламента, за това има други хора. Той да си гледа министерството“, допълни още президентът.

 

„Ананиев е изключително добър бюджетар, но трябва да разбере, че трябва да се пренастрои и сега да се занимава с човешки съдби. Това е въпрос на мироглед. Ако не го направи, значи, че е стъпил с единия крак на пързалката за министри на здравеопазването“, допълни той.

 

Президентът няма да избързва със сезиране на Конституционния съд за мораториума за плащане на нови иновативни лекарства, заложен в закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Той иска да изчака и да види възможностите за ревизия на текстовете, каквато заявка правителството вече даде.

 

„Аз ще приема всяко едно решение, стига реално и на практика да се реши този проблем. От тези 126 народни представители, които отхвърлиха ветото, познавам много почтени, честни и разумни хора. Говорил съм с тях. Но има моменти, в които не може само да се гласува под строй, не може да се гласува партийно. Има моменти, когато става въпрос за човещина. Когато нашите политици трябва да излязат извън своята партийна кожа. Явно не сме дорасли до такъв момент. Уважавам българския парламент, но той трябва да направи повече, за да уважава повече себе си и да не поддава на външно влияние“, допълни Румен Радев.

 

 

Президентът Румен Радев ще свика Консултативен съвет за национална сигурност на 9 януари 2018 г. Темата този път ще бъде свързана с "ролята на България в общата политика за сигурност и отбрана на Европа". Това каза самият той по Дарик.

 

Свикването на КСНС има връзка със започващото по същото време председателство на България на Съвета на ЕС и ролята на страната "като участник в тези процеси, и като страна с амбиции да бъде фактор в интеграцията на Западните Балкани".

 

Радев обяви, че няма да поставя на КСНС въпроса с покупката на нови бойни самолети за армията, въпреки застоя по казуса, довел и до напрежение сред военните пилоти.

 

„Българските политици трябва да узреят за някои неща. Видях едно отношение, което не съответства на нивото на държавници – отношение, водещо към парализа на стратегическото мислене, на сигурността на държавата, изобщо за нейното бъдеще“, коментира президентът Радев.

 

По думите му решенията в отбраната се взимат хаотично и „на парче“. „Няма как да се стигне до консенсус. Трябва наистина сериозна работа“, допълни той.

 

Радев каза, че никога не е имал за самоцел да назначава ръководителя на новия антикорупционен орган, който обединява три други служби. Той подчерта, че това назначение трябва да се осъществи с баланс на всички власти. Според него основният проблем е духът на закона.

 

„В този вид, с тези правомощия и функции на органа не може да води всеобхватна и ефективна борба с корупцията“ и допълни, че този орган трябва да има правомощия да разследва, да разкрива, да пресича корупция в реално време, да показва схеми и модели на корупция.

 

Административни мерки като отнемането на имущество вече съществуват, подчерта Радев и попита какъв е смисълът тогава от създаването на нов мегаорган, който да се занимава със същото.

 

 

 

Президентът Румен Радев посочи още, че е поканил президентът на Русия Владимир Путин да посети България на 3 март, по повод 140-та годишнина от освобождението на страната ни. Путин е приел, но е посочил, че най-вероятно няма да присъства на честванията заради изборите за президент в Русия, които ще се проведат на 18 март. Българският президент каза, че посещение на руски държавен глава в България не е имало от почти 10 години и ще се търси „друга удобна дата“.

Публикувана в България
Страница 1 от 17
banner728