E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Aquapark

Крепостта Лютица край Ивайловград пак изненада археолозите с рядка находка. Там е открита монета на цар Иван Асен II, съобщиха от Националния исторически музей.

Монетата е 26-ият екземпляр от откритите досега в България при редовни археологически проучвания. Обектът „Лютица” е най-югоизточната опорна, важна точка при проучването на явленията в българското парично обръщение в периода Х-ХV в. Има вече представителна извадка за тези процеси, която включва досегашните находки и сега тя се допълва и обогатява с нови данни. 

 

Монетите, открити на Лютица през миналата година, показват няколко основни хронологични периода. Животът в крепостта е най-активен в периода 1204-1246/1250 г. Още при цар Калоян градът влиза в границите на Българското царство, като населението в него активно използва същите медни парични знаци (медни монети), които българският вестарх налага в цялата държава. 

 

Нумизматичният материал доказва безспорно, че през средновековието крепостта Лютица е в границите на Българското царство. Монетите отразяват донякъде събитията от пролетта на 1230 г., когато, както пише Георги Акрополит, солунският деспот Теодор Дука нахлува в България със своя войска и с наемни латински рицари в долното течение на река Марица, което поражда бърза военна операция от страна на цар Иван Асен ІІ и пленяването на ромейския деспот с цялото му семейство при Клокотница. 

 

Засега това е най-югоизточната точка, където е открита билонова монета на цар Иван Асен ІІ, и то добре запазена. В поддръжка на тези исторически събития е намирането на монети на Теодор Комнин Дука, на брат му Мануил Комнин Дука и на сина му Йоан Дука. 

Публикувана в България

 

 

Завършиха теренните археологически проучвания на средновековния град Лютица край Ивайловград. Разкопките бяха финансирани от Министерството на културата, Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН и Община Ивайловград. Това е петнадесетият сезон на проучванията, започнати от доц. д-р Бони Петрунова през 2002 г.

 

За петте археологически сезона до 2016 г. от сградата са събрани 492 предмета, от които 255 монети, а през тази година нови 300 находки, от които повече от половината са монети. Най - сериозен интерес представлява сребърен грош на цар Иван Александър, открит в последните дни на проучването. Това е първият предмет от Лютица, доказващ категорично, по археологически път, това, което се знаеше до момента по исторически данни.

 

Византийският император Йоан Кантакузин нарича Лютица градче, подчинено на българския цар през XIV в., и то наистина е такова. Населението очевидно не е успяло са се съвземе напълно след разрухата, нанесена от латините, но то е продължило да живее на същото място.

 

Останките от внушителната някога сграда на входа са използвани почти изцяло, за да бъде подсилена стената за новата заплаха от югоизток. Оформени са паянтови постройки на калова спойка и кирпичи за жилища, долепени до крепостната стена. Въпреки силния дух на българите по граничните райони, двете масирани вълни от края на XIII в. и втората половина на XIV в. слагат край на живота в този средновековен български град.

 

Днес, след девет експедиции, са установени останките от базилика, гробищна църква, водохранилище и масивна каменна сграда, разположена до входа на укреплението.

 

Каменната сграда до входа е проучвана от 2011 г., когато бе открит масивен златен пръстен от началото на XIII век. Тя се е разпростирала на площ от 190 кв. м и е била на два етажа поне, като нейното съществуване и експлоатация е над петстотин години - вероятно още от IX век, до края на XIII в.

 

През 1275 г. между Константинопол и Рим е сключена уния за приемане на "Свето причастие" от православния свят, което българското население не възприема добре и от италийския полуостров и Сицилия са изпратени наказателни отряди, които опустошават цяла Тракия, стигайки и до Света Гора.

 

В житие на Зографските монаси е описано изключително драматичното унищожение, нанесено от латините над българските свещенослужители и на книжнина, запазена от времето на цар Симеон и Иван Асен II. Въпреки че крепостта е разрушена от рицарите на Неапол, до момента в сградата, сред опожарените руини, са събрани три изцяло запазени шпори на западни конници. /news.bg

Публикувана в България

Изтекоха още подробности за убийството на бащата и сина от село Брусино. Предполага се, че те са били отвлечени, а после ликвидирани. По все още непотвърдена информация убиецът - животновъд, е опитал да се укрие в Гърция, но е арестуван.

Труповете на бащата и сина, които бяха обявени за издирване, са открити в местност край ивайловградското село Покрован, пише Haskovo.net. Информацията все още е неофициална.

 

55-годишният татко Кольо Ш. и 34-годишният Цанко Г. са изчезнали на 17 декември. До тогава двамата мъже живеели на квартира в съседното село Брусино. Сигнал за изчезването им подали техни близки на 20 декември.

 

Първоначално от полицията започнаха досъдебното производство за отвличане срещу неизвестен извършител. В издирването се включиха над 100 полицаи, военни, пожарникари и доброволци.

 

В хода на разследването за издирване е обявен още един мъж от съседно село от община Крумовград, който бил животновъд. Според запознати той напуснал страната и бил задържан в Гърция. 

 

Публикувана в България