E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

В България пристига експертна комисия от Главната дирекция "Здравеопазване и политика за потребителите" (SANTE) на Европейската комисия.

Дирекцията отговаря за здравеопазването на животните, а специалната комисия към дирекцията трябва да провери как българските ветеринарни власти спазват европейските регламенти за справяне със заразните заболявания при животните.

 

Комисията към SANTE идва по покана на директора на БАБХ Дамян Илиев във връзка с огнищата на чума по дребния рогат добитък, които за първи път се появиха в България и Европейския съюз от края на юни.

Целта на конкретната проверка е да се определи дали мерките, предприети от българските ветеринарни власти за ограничаване на заразата от чума, съответстват на изискванията.

Във връзка с проверката от ЕК Илиев коментира, че икономическите ограничения са наложени за 6 села в две общини, в които има констатирани огнища на заболяването. "В случай, че започнат да излизат и други огнища, както и в случай, че те не са съгласни, че сме достатъчно стриктни в контрола - възможно е да бъдат върнати санкциите обратно за областите Ямбол и Бургас", заяви Илиев пред БНР.

Публикувана в България

 

НФСБ ще сезира ЕК и ще поиска нотификация на Законопроекта за горивата, сподели пред журналисти в Министерски съвет вицепремиерът Валери Симеонов. Той бе категоричен, че законопроектът нарушава редица европейски директиви и затова следва да премине през процедура на нотификация.

Днес бяха предложени от ГЕРБ поправки и допълнения към Закона за горивата, които бяха презентирани като консенсусни. Въпреки това пред парламента отново се събраха на протест търговци на горива.

На въпрос има ли обяснение защо законопроекти на НФСБ се пращат за нотификация, а този не, Симеонов заяви: "Очевидно, защото вторият законопроект, за който в момента стана въпрос, се ползва от подкрепата на голямо мнозинство, включително и на ГЕРБ и заради това не се праща, а според нас е редно да се прати и този законопроект. Дай Боже да не стане така да влезе в сила и да търпим санкции", заяви Симеонов.

 

Той бе категоричен, че всяка демократична и европейска държава има основен ангажимент да защитава и да подкрепя основно дребния бизнес. "В случая, това правило е нарушено, защото се вижда, че законът ще бъде приет. Ние не разполагаме с достатъчно мнозинство, за да оспорим тези нови клаузи и членове, но ви уверявам, че ние ще сезираме ЕК, тъй като в случая има нарушаване на европейски директиви, има и нарушаване на конкурентни права. Смятаме, че ще получим подкрепа там, ако не в парламента", обяви Симеонов.

 

"Смятам, че този закон създава големи рискове за унищожаване на стотици търговци от този бранш от дребен и среден ранг. Такъв е този закон. Аз разбирам от друга страна, че главната цел на този закон е борбата със сивия сектор, но в случая се получава нещо като - заради гангренясал пръст да отрежем ръката", каза още той.

Публикувана в България

Градска тол такса планира да въведе Европейската комисия скоро на Стария континент. Това стана ясно от думите на еврокомисаря по транспорта Виолета Булц. Тя участва в конференция по мутимодален транспорт в София.

 

Предложението на Брюксел е автомобилите с по-високи нива на вредни емисии да се таксуват по нова тол система в градовете в Европейския съюз.

 

Има вариант по-високи такси да плащат и шофьорите, чиито коли шофират в час пик или в зона с висока концентрация на вредни емисии.

 

Предвижда се мярката да бъде приета до края на българското европредседателство, каза Булц, цитирана от "24 часа".

 

 

Градската толсистема първоначално беше препоръчана от ЕС за Германия и Великобритания.

 

Тя предвижда шофьорите да се таксуват според емисиите, които автомобилите им отделят, или според пиковите часове на деня. Тя е част от първия пакет по мобилност, разработен миналата година. Булц се надява той да бъде приет до края на председателството ни, а мерките да бъдат приложени до 2020 г.

 

Еврокомисарят коментира и последствията за международните шофьори от директивата за командировка на работници в ЕС. Тя обясни, че все още се водят преговори, но ЕК е на едно мнение с България, че международният транспорт трябва да бъде изключен от директивата и да се обърне внимание на социалните права на шофьорите.

 

“В момента имаме действаща правна рамка, но само 3 държави са я приели в националното си законодателство. Вместо да санкционираме останалите страни, ние решихме да разгледаме въпроса по-задълбочено и да подкрепим транспортните фирми, които легално оперират в ЕС”, заяви Булц.

 

До края на годината ще бъде извършен анализ относно разходите за транспорт във всички държави - членки, на базата на който ще се определи цена на билетите и правилата за пътниците при мултимодалния транспорт, допълни комисарят.

Публикувана в България

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е разговарял в петък с председателя на групата на Зелените в Европейския парламент Ска Келер, както и с българските власти, съобщи на пресконференция днес говорителят на Еврокомисията Мина Андреева.

 

Последва съобщение до медиите от Министерския съвет, което според нас изясни нещата. Затова за нас случаят е приключен - съобщението разграничи правителството от позицията на вицепремиера Валери Симеонов, добави Андреева, цитирана от БТА.

 

Миналата седмица Келер бе на посещение у нас. По този повод Националният фронт за спасение на България (НФСБ) разпространи декларация до Министерството на външните работи, ЕП, федералното правителство на Германия и Коалиция "Алианс 90/Зелената партия", подписана и от Симеонов.

 

В текста Келер бе наречена "нагла и самонадеяна особа", "покрила се с позорна слава зелена активистка".

 

НФСБ настоя МВнР да обяви Келер за персона нон грата и тя да бъде експулсирана.

 

Келер отвърна, че никога и никъде по света досега не е получавала подобно отношение.

Публикувана в България

Европейската комисия определи 873 млн. евро за проекти за енергийна инфраструктура, след като в четвъртък (25 януари) държавите членки на общността постигнаха съгласие по предложението й. По-конкретно сумата ще бъде разпределена между 17 проекта в областта на електроенергията и природния газ (за осемте от сектора на електроенергията ще се отпуснат 680 млн. евро, а за останалите девет - 193 милиона). Парите са по линия на Механизма "Свързана Европа" (МСЕ).

 

За изграждането на междусистемната връзка Франция - Испания по проекта "Бискайски залив" ще отидат 578 млн. евро. Тя почти ще удвои способността за пренос на ток между двете държави. Този ръст ще даде възможност за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници и ще допринесе за прехода към чиста енергия.

 

Един от най-големите проекти за енергийната инфраструктура в Германия - SuedOstLink, ще получи 70 млн. евро. Въпросният електропровод ще осигури така необходимата връзка между произвежданата на север вятърна енергия и центровете на потребление в южна Германия

 

За Румъния са предвидени 27 млн. евро. С тях ще се подпомогне изграждането на нов вътрешен електропровод между АЕЦ "Черна вода" и селото Стълпу. Според Еврокомисията по този начин ще се увечили междусистемната преносна способност между Румъния и България и ще се подпомогне интегрирането на вятърната енергия от черноморското крайбрежие.

 

Междувременно комисията смъмри нашата страна, че не е приложила изцяло европейското законодателство в областта на енергетиката. Тя очаква България да спазва разпоредбите за енергийните пазари, включително и правилата за отделяне на операторите на преносни системи от енергийните доставчици и производители, за повече правомощия на националните регулатори и за подобряване на работата на пазарите на дребно в интерес на потребителите.

Публикувана в България

Еврокомисията обяви новия месечен списък на държавите нарушителки, които не спазват общото законодателство на ЕС. България, която в момента играе важната роля на европредседател, фигурира като нарушителка на 7 директиви и един регламент. Тe засягат пазара на ток и газ, европейската заповед за разследване, правото на адвокат, защитата на географски наименования и др. Неспазването на Директивата за намаляване на разходите за високоскоростен интернет ще коства на страната глоби от 40 000 лева на ден. Тази е най-напредналата наказателна процедура. България трябваше да я пренесе в националното законодателство най-късно до 1 януари 2016 г. Забавянето е непростимо и необяснимо, защото директивата урежда важни и полезни неща - например когато се правят ремонти на сгради и тръби или се полагат нови трасета, канали и кабели за ток, вода, парно, природен газ, това да се използва и за изграждане на мрежа за широколентов интернет, което би спестило и разходи, и време. 

 

Според евродокумента всички нови, както и обновяваните сгради задължително трябва да се оборудват с физическа инфраструктура, позволяваща всеки апартамент, офис или кабинет да получи достъп до широколентов интернет. Това би трябвало да се прилага и за блоковете, участващи в "безплатното" саниране. Друго евроизискване е всяка страна членка да съкрати до 4 месеца сроковете за издаване на разрешителни за изграждане на електронни съобщителни мрежи или за разполагането на нови мрежови елементи, пише още Сега".

 

През август миналата година транспортното министерство обеща да сложи край на честото разкопаване на улици заради редуващи се ремонти на различни тръби и друга подземна инфраструктура. Цялата информация за съществуващи мрежи и бъдещи разширения, планирани от доставчиците на ток, парно, вода, природен газ, интернет и т.н., ще бъде събрана в Единна информационна точка (ЕИТ) - електронна платформа, базирана на геопространствени данни и финансирана с европари. Идеята бе, когато община реши например да започне ремонт на улици, чрез портала тя да може да отправи покани към различните мрежови оператори - топлофикация, телеком, ВиК и т.н., да се включат, ако имат интерес, и да споделят разходите по разкопаването. Голямата засечка е свързана тъкмо с неприлагането на евродирективата, която казва, че трябва да има ясно разписани правила как да става това партньорство. Строителните работи за прокарване на трасето представляват до 80% от всички разходи за изграждане на мрежа за скоростен интернет, твърди Еврокомисията. 

 

А тъй като България вече трета година не може да превърне полезната директива в собствен закон, сега е заплашена от дело в Съда на ЕС и от жестока глоба - по 22 226.40 евро на ден (около 40 000 лева). Брюксел вчера отправи последно предупреждение към София заради "непълно прилагане" на директивите за тока и природния газ, което спъва конкуренцията. България има срок от два месеца да се поправи, в противен случай Еврокомисията ще отнесе и този казус към съда на ЕС. 

 

 

ЕК постави ултиматум на България и заради директивата за европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси, според която всяка държава трябва да признава и съответно да предоставя доказателства срещу уличени в престъпление по искане на друга страна членка по същия ред, по който го прави за собствените си служби. И тук срокът за взимане на мерки е двумесечен. В рамките на друга наказателна процедура ЕК е изготвила мотивирано становище, с което приканва България да обясни как осигурява на обвинените в престъпления правото на достъп до адвокат. В ЕС всеки заподозрян има право на справедлив съдебен процес и на защита, отбелязва комисията.

Публикувана в България

мъния да преразгледа плановете си за съдебна реформа, поиска Европейската комисия.

Така Румъния става поредна държава в ЕС след Полша, от която ЕК иска ревизия на промените в съдебната власт.

 

„ЕК призовава парламента на Румъния да преразгледа плана си за действие и да започне широки дебати в съответствие с препоръките на ЕК, за да създаде широк консенсус за движение напред”, се казва в изявлението.

 

„Независимостта на румънската съдебна система и способността й да се бори ефективно с корупцията – това е крайъгълен камък във фундамента на силна Румъния в състава на ЕС”, сочи още изявлението.

 

 

Публикувана в Балканите

Зелените чрез групата на Зелените в Европейския парламент задават парламентарен въпрос на Европейската комисия по казуса с Национален парк Пирин.

Въпросите са три: 

 

1. Как Комисията оценява промените в плана за управление на НП Пирин, липсата на ОВОС и начинът му на приемане от Министерския съвет? 

2. Уверена ли е Европейската комисия, че законодателството на Европейския съюз е спазено? 

3. Какъв е статутът на разследването 6240/14/ENVI. (В Европейската комисия в момента тече разследване за възможни нередности при дейности по заменянето на съоръжения от страна на концесионера на ски зоната в НП Пирин. - бел.ред.) 

 

Европейската комисия е задължена да отговори на въпросите.

 

Ска Келер, евродепутат и съпредседател на парламентарната група на Зелените, вече повдигна въпроса за Пирин в Европарламента при представянето на приоритетите на българското европредседателство. 

 

По-късно тя изрази недоверие към „гаранциите“, които премиерът Бойко Борисов (определил се като „зелен човек“) даде в пленарната зала в Страсбург, че в Пирин ще се прави само втори лифт и няма да позволи да се сложи „нито керемида повече“. 

 

В интервю за базирания в Брюксел сайт bulgarianpresidency.eu Ска Келер посочи: 

"Ако този „ски лифт“ пресече гората по средата, няма с това да се свърши, а ще стане като друг път, когато сме виждали как заинтересованите да получат разрешение за определена зона я разширяват много повече. 

И тук идва темата за корупцията: какво означава (Борисов) да се справи с корупцията (за 2-3 години)? Дори България да направи най-хубавите си закони в света, ще трябва да ги прилага, а не само да ги използва срещу опозицията. Така че, не съм доволна от „гаранциите“ на министър-председателя“, отбеляза евродепутатът. 

Публикувана в България

Максималният размер на глобата по делото Европейската комисия срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг може да бъде 330 милиона евро.

 

Това разкри пред БНР енергийният министър Теменужка Петкова.

 

Европейската комисия заведе газово дело срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ) заради това, че са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната.

 

Наказателната процедура започна след жалба на "Овергаз" от 2011 г. Компанията се оплака, че й е отказан достъп до газопреносната мрежа. Две години по-късно започна и разследването. През 2015 г. Европейската комисия формулира подозренията си за нарушение. Оттогава текат преговори между Брюксел и София.

 

Петкова съобщи, че не са успели да достигнат до споразумение с ЕС и сега вариантът е забранително решение, което съдържа размер на глобата, определена от ЕК.

 

Тази глоба може да достигне до 10% от оборота на Българския енергиен холдинг. Максималният размер на глобата би могъл да бъде 330 милиона евро, каза министърът.

 

Петкова съобщи, че това нарушение е започнало от 2007 г. и е продължило до 2014 г.

 

По казуса за АЕЦ "Белене" министърът заяви, че окончателно решение по въпроса с централата трябва да бъде взето от българския парламент, като управляващите имат готовност въпросът да бъде разгледан максимално бързо.

 

 

Министърът коментира и доклада на БАН за АЕЦ "Белене". Теменужка Петкова поясни, че са искали да разберат дали има нужда от нова мощност в страната и в региона и дали е удачно да се реализира проектът.

 

БАН категорично каза, че след 2030 година не само в България, но и в целия регион ще има дефицит на мощности, припомни тя.

Публикувана в Европейски съюз

 

Ще си изпълним ангажиментите. Виждате, че пак изпреварваме Румъния. Убеден съм че към края на 2018 г. ще сме извършили всичко така, както го иска ЕК. Оптимист съм. В Брюксел са убедени, че всичко, каквото трябва, ще го свършим.

 

Такава оценка направи премиерът Бойко Борисов на доклада на ЕК по време на инспекция на строителните дейности на Източната тангента на Околовръстното шосе на София.

 

Той подчерта, че преди време е говорил с първия заместник-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс, от когото е чул оценката, че от май досега има напредък.

И едното и другото е важно, каза Борисов по повод твърдението на президента Румен Радев, че политиците трябва да се отчитат пред гражданите, а не само пред Европейската комисия.

 

Историята се повтаря – коментира той решението на БСП да не участват в пленарни заседания до оставката на председателя на НС Димитър Главчев. Борисов обясни, че когато Нинова е трябвало да поеме мандата, ГЕРБ се били оттеглили от НС, но той посъветван от Брюксел, направил така, че да се завърнат в залата депутатите. Бил получил уверение, от Брюксел, че са единствената стабилна и прогнозируема партия.

 

По повод искането на БСП да отиде в парламента, за да обясни твърденията си, че в НС има наркопласьори и хора, купували гласове, Борисов заяви, че „леят се обиди, леят се закани и аз затова не исках да отида. Това не е продуктивно. Ето ние показваме какво правим – има толкова неща, които са позитивни.

 

Смятам, че въпреки провокациите Главчев не трябваше да изпуска нервите си, каза Борисов в отговор на въпрос за исканата оставка на Главчев и решението му да отстрани Корнелия Нинова и Антон Кутев от заседания на НС.

 

„Ние искаме удължаване на давността не срещу хората, а срещу длъжностните лица, които не може да бъдат проверени от прокуратурата. Сега хвърлят срещу Цветелина Бориславова…Аз не съм монах, не съм светец – в живота си съм имал много жени. Аз се притеснявам за своите съученички“. Така Борисов отговори на въпрос за неговата оценка по искането за удължаване на давността при проверки на нарушения по време на приватизацията.

 

Поведението на БСП той определи с думите, че „явно е че не искат да има силно председателство, ясно е че не искат стабилност – ще направим всичко необходимо това да не стане“, коментира премиерът.

 

Всичките - Европейската банка, ЕБВР – всички се натискат да финансират коридор номер 8, заяви Борисов и увери, че „на 6 декември всички лидери на Западните Балкани ще са тук и ще подпишем документи“. Предлагаме мир, да сме по-смирени, призова Борисов българските политици.

Публикувана в България
Страница 1 от 3