Ноември 16, 2018

 

Осъден за убийство на 11-годишно дете по особено жесток и мъчителен начин, претендира да му бъде изплатено обезщетение от 150 000 лева за лоши условия в затворите в Пазарджик, София и Ловеч. Искът е срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Цитиран от "Дарик", Рангел Каваков твърди, че килиите били пренаселени, без топла вода и естествена светлина, имало мухъл и плесен, хлебарки, дървеници и гризачи, храната била лоша. Това съсипало здравето му – станал мрачен, затворен, трудно контактен и агресивен. Били му изпадали зъбите.

Мъжът попада зад решетките, след като на 19 февруари 2000 година в село Куртово Конаре убива момче с 11 удара с метална тръба по главата. После влачи безжизненото му тяло с тел за шията до главното шосе, за да инсценира катастрофа. Първоначално дори успява да заблуди полицията, която много дълго време разследва пътен инцидент.

Бащата на жертвата обаче се усъмнява, проверява в двора на дядо му и попада на ужасяващи локви кръв, което насочва работата по случая в правилната посока. Резултатите от аутопсията също са категорични – детето не е прегазено.

 


Във фаталната вечер към 20:00 часа 19-годишният тогава Каваков играе с 6 доста по-малки деца, сред които и убитият по-късно Костадин. Прилъгал го, че ще му даде пишеща машина, затова момчето тръгнало с него. Какви са мотивите за жестокото престъпление, и досега не е ясно. За да прикрие деянието си, мъжът захвърлил телцето на асфалта, където било намерено от случайно преминаващи с кола хора.

След залавянето Рангел прави пълни самопризнания и показва на полицията къде е скрил тръбата с прикрепен към нея топуз, с която е удрял с нечовешка жестокост главата на Костадин, разказват още от "Дарик".
Пред съда се опитва да се представи като невменяем, за да избегне затвора. Назначените експертизи обаче показват, че е с достатъчно здрав разум, за да отговаря за постъпките си. Прокуратурата иска доживотна присъда, но в крайна сметка му дават само 20 години.

В началото на наказанието си Каваков лежи в София, откъдето няколко пъти е изпращан в Специализираната психиатрична болница в Ловешкия затвор. За 5 години дори е бил настанен в общежитие „Кремиковци“ в група за възрастни и болни лишени от свобода. На 13 юни 2011 година е преместен в Пазарджишкия затвор.

Справки от трите места за лишаване от свобода сочат, че във всички килии, където е пребивавал, има достатъчно площ и нормални условия. Имали са прозорци, санитарни възли с топла вода, правени са обработки срещу насекоми и гризачи. Получавал е достатъчно храна.

Съдебно-медицинска експертиза пък показва, че опитите за самоубийство на Рангел са бутафорни, за да бъде настанен в болница, а лошите битови условия, ако изобщо има такива, не му правели впечатление. Те не можели да са причина за загубата на зъбите, които по рождение били криви и дори при идеален живот са щели да опадат рано. Вещото лице установява още, че Каваков заменя отпусканите му сапуни и шампоани за цигари.

Претенциите на мъжа са отхвърлен, а решението не е окончателно.

 

Редовно в училище учителките питат децата: „Кое тежи повече – 1 килограм памук или 1 килограм желязо“.
Същият въпрос можем да си зададем за малкия Калин. Който е наистина много малък. Дали неговата силна усмивка „тежи“ повече отколкото него самия...?
Кики, както се обръщат към него майка му Велина и татко му Калоян, се ражда, тежащ малко повече от един килограм. Но още с първата си глътка въздух, малкият показва на всички в болницата, че е готов да се бори... и то с усмивка.
Детенцето прекарва два месеца в отделението за недоносени на „УМБАЛ-Пловдив“ и заедно с целия медицински персонал и любовта на семейството си, Кики се бори да наддаде килограми, за да може най-после да се прибере вкъщи.
След изписването от неонатология, Велина, Калоян и Кики най-после могат да бъдат истинско семейство. За тях борбата, обаче, продължава, тъй като на детенцето все още не е онова пухкаво бебенце, което би трябвало да бъде всяко двумесечно детенце.
В продължение на 6 месеца, тримата заедно правят всичко по силите си, за да може Кики да започне да се храни нормално и да напълни бузките. Но задачата се оказва прекалено трудна – малкият наддава с едва 100 грама на месец.
Тогава Велина решава да потърси подкрепа от специалист и от докторите в болницата разбира за Христо Спасов – кинезитерапевт, който работи в „УМБАЛ-Пловдив“ по проект „Грижа в ранната възраст“, изпълняван от фондация „За Нашите Деца“. Освен активни занимания с него, Кики започва да посещава сесии по хидротерапия, осигурени по програма „Ранна детска интервенция“ на Център за обществена подкрепа „За деца и родители“. Безплатните водни занимания са осигурени по съвместен проект на фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Международен женски клуб“, който стартира по-рано тази година. Междувременно, родителите на Кики консултира и нашият специалист „Ранна детска интервенция“ Нели Кънева, която изработва специална индивидуална програма за работа вкъщи, за да може малкият да повиши теглото си още по-бързо.
Резултатите не закъсняват. Само след 6 посещения на водна терапия, в рамките на 1 месец, Кики качва цели 750 грама. Велина е изумена и изразява своята искрена благодарност за, по нейни думи - „чудото, което се е случило“.
Екипът ни в гр. Пловдив продължава подкрепата за малкия Кики и неговите родители, които с всеки изминал ден се чувстват все по-спокойни и вярват, че детенцето им ще се развива пълноценно и ще порасне в силно и здраво момче. С все същата силна усмивка.
През първите девет месеца на 2018-та година фондация „За Нашите Деца“ е подкрепила 339 деца по проект „Грижа в ранна възраст“, а 102 е общият брой случаи на семейна подкрепа от екипа на Центъра ни за обществена подкрепа „За Деца и Родители“ в гр. Пловдив. Ние силно вярваме, че активната социална работа, психологическата подкрепа и мобилизирането на различни специалисти около едно дете са основните фактори, които помагат за излизането от ситуация на уязвимост и за справяне с трудностите в живота на едно семейство, както е това на малкия Кики. Затова не спираме да предоставяме пряка подкрепа за деца и семейства с подход, базиран на потребностите и възможностите на хората, на които помагаме.

 

11-годишно момче е в "Пирогов" със съмнения за комоцио. То е постъпило за лечение след инцидент в столично училище, съобщиха от Центъра за спешна медицинска помощ в София.

Детето се оплакало от световъртеж пред пристигналите на осмата минута лекари. Те установили и следи от удари по тялото му.

Момчето заявило, че е било пребито от учителя си по физическо.

Директорът на училището отрича за насилие, но преподавателят не е в сградата, научи bTV от свои източници.

На този етап няма повече подробности за обстоятелствата около инцидента.

Нови разкрития по двойното убийство на едногодишното бебе и майка му Дарина разказа Нова тв. Спешните лекари, отзовали се на сигнала за простреляни дете и мъж, споделиха какво са видели, когато са стигнали до мястото на инцидента.

Д-р Марчел Стефанов и д-р Емил Тарашоев са на чело на медицинските екипи, които се отзовават на сигнала за простреляните едногодишно бебе и Викторио Александров. Първо линейка викат за момиченцето. По думите на лекарите състоянието на бебето е било изключително тежко.

"От време на време проплакваше и имаше някакво спонтанно дишане. Каквото зависеше от нас, го направихме, но има състояние, в което каквото и да направиш, това е медицината", казва д-р Тарашоев.

Когато тръгват към адреса, всички от медицинския екип знаели за убийството в столичния квартал "Надежда", но не предполагали, че именно детето на тази жена се нуждае от помощ.

Вторият екип, изпратен за бащата, пристига две минути след първия.

"Полицаите ни обясниха, че това е човекът, прострелял жена си по-рано и избягал с детето. Когато го качихме, той промърмори: "Прострелях детето, прострелях детето". След това започна да прави гърчове", разказва д-р Стефанов.

Викторио оцелява, но бебето не. Дни след убийствата мъжът твърди, че не помни да е стрелял. Нито по 23-годишната Дарина, нито по едногодишното им дете. Днес Дарина и едногодишната й дъщеря бяха изпратени от стотици хора в последния им път.

Убитата в столичния квартал ”Надежда” Дарина Министерска бе погребана днес в гробищния парк ”Бакърена фабрика”, заедно със застреляната ѝ едногодишна дъщеря Никол.
Опелото на трагично загиналото семейство беше отслужено в столичната църква "Свети Николай Чудотворец". Десетки познати и приятели се стекоха да отдадат последна почит на младата жена и невръстното дете.

Приятелка на Дарина съобщи, че тя и дъщеря ѝ ще бъдат погребани в бели рокли като булка и шаферка.

23-годишна жена бе открита убита в понеделник вечерта в жилището си в квартал "Надежда" в София. Тя бе намерена простреляна от родителите си, а след подадения сигнал повиканите медици установили смъртта ѝ. Жената живеела в апартамента с едногодишната си дъщеря, като тя бе обявена за издирване от полицията.

Освен детето за издирването бе обявен и бащата на момиченцето - 26-годишният Викторио Александров, който се разделил с майката.

Мъжът и дъщеря му бяха открити простреляни в понеделник вечерта край Горни Богров. Мъжът прострелял детето, след това опитал да се самоубие. Въпреки усилията на лекарите, момиченцето почина, а бащата бе настанен за лечение в болница без опасност за живота.

Викторио Александров бе задържан и обвинен за смъртта на жената и детето, както и за принуда спрямо таксиметровия шофьор, който го откарал до Богров.

Страница 1 от 10
© 2018 PlovdivskiNovini.bg Всички права запазени

Main Menu