Октомври 19, 2018


Тия дни сагата с т.нар. Дупка във Варна окончателно се превърна в жанр от изкуството. Всичко случващо се е и реалност, и фарсов спектакъл, за който след десетилетия поколенията ще се чудят: "Ама истина ли е било?" Ами… истина е.

Миналата сряда, докато държавата се тресеше от трагедията в Русе, правителството реши да отпусне 43.2 млн. лв на община Варна, за да ги даде тя на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Именно той притежава имота, известен като Дупката. Теренът от 30 години зее празен в центъра на града. Парите бяха поискани пет дни по-рано от местната варненска власт, за да превърне тя пространството най-после в нормална част от града. Гергов е и

политик от БСП, в опозиция на лидера Нинова,

което пък я накара да реагира: “За тях няма пари (майките на деца с увреждания – б. а.). Но правителството на Борисов не изчака и пет дни от решението на ГЕРБ-Варна и даде 43 млн. лева от парите на всички българи на един - Георги Гергов… Изводите са за вас”.

 

Написаното от Нинова във “Фейсбук” е една нищожна част от целия фарс. В редовете по-долу ще се опитаме да запълним празнините. Сценарият за пиеса на абсурда е толкова добър, че да се чуди човек как още не е реализиран на театрална сцена.

На заседанието на общинския съвет във Варна миналата седмица, на което се разглежда предложението на кмета Иван Портних парите да бъдат поискани от държавата, се чува глас. Той казва истината, няма съмнение: “43 милиона са нереална цена дори за центъра на Лондон”. Чий е гласът? Ами на Данаил Папазов. Същия, чието семейство само преди месец продаде ТЕЦ-Варна на Ахмед Доган. И 5 години по-рано непартийно влезе като “експерт” в правителството на БСП и ДПС. Сега все така “експертно” е общински съветник, борещ нецелесъобразни и корупционни практики.

“С извършване на подобна сделка общината ще стане собственик на декапитализирано дружество”, се чува

втори глас на истината.

Той е на Григор Григоров, общински съветник от Реформаторския блок. Кой е този човек, широката публика няма как да знае, обаче за партията майка на тази разпаднала се политическа сила може да се досети. Майката е СДС, а при нейното управление на централно и местно ниво е посят проблемът. Именно тогава – 1999 г. – теренът преминава в частни ръце (чрез приватизация на търговско дружество). Гергов се появява като собственик 6-7 години по-късно. Ако днес има опасност общината да придобие “декапитализирано дружество”, както твърдят Григоров и други десни политици, следва да признаят откъде тръгва целият този ужас. А той тръгва именно оттам, че община Варна навремето продава активи в разрез с обществения интерес. Защо в разрез? Ами защото равносметката е, че ако Дупката бе останала общинска и нищо да не бе построено там, естетически и градоустройствено ситуацията щеше да е същата като сега. Но финансово щеше да е различна – едни 43 млн. лв. държавни пари нямаше да отидат в частен джоб.

Обажда се и трети глас на истината. Отдалеч, но достатъчно звучно – Нинова. Всъщност воденото от нея Изпълнително бюро на БСП се произнася малко след гласуването във варненския съвет: “Категорично се разграничаваме от сделката, сключена между ГЕРБ и Георги Гергов. Общинските съветници на БСП във Варна не подкрепиха решението. Тази сделка е поредната, която предизвиква съмнение за скритата обвързаност на политиката с бизнеса, съществувала в годините на прехода. Искаме да сложим край на този модел”. Но следва да се направи уточнение. “Скритата обвързаност на политиката с бизнеса” будеше съмнение и през 2016 г. Тогава правителството на ГЕРБ (второто) гласеше комбинация за Дупката чрез Пловдивския панаир (сагата се точи до пролетта на 2017-а; Гергов контролира изложението). Схемата трябваше да мине през одобрението на общинските съвети в Пловдив и Варна, а представителите на БСП и в двата града гласуваха “за”. В морската столица това стана

редом с ГЕРБ и даже им бе подвиквано “горчиво”.

И още за “приноса” на БСП – община Варна загуби контрол върху дружеството, собственик на парцела, някъде около 2004 г.; тогава тя “неволно” пропусна да внесе паричен дял при вдигането на капитала. Градът се управляваше от червена управа, но знае се – кметът Кирил Йорданов се записа като “злодей” в аналите, БСП категорично не ще да си спомня имала ли е общо с него.

Сегашният кмет Иван Портних не се обажда на заседанието на общинския съвет миналата седмица. Обаче напоително говори 2 години преди това. Тогава той разправя, без да му мигне окото, че…

Варна… ще организира Пловдивския панаир.

Всъщност второто правителство на ГЕРБ бе замислило да даде на общините Варна и Пловдив държавния дял в панаира, като Варна изненадващо вземе повече проценти (29 срещу 20), за да ги замени срещу Дупката (Гергов се отървава от неприятния варненски имот, а увеличава собствеността в изложението). Дори децата и котките в държавата знаеха, че именно такава е целта и за никакъв Пловдивски панаир във Варна не иде реч. Това обаче не пречи на Портних най-официално да твърди: “Градът може да използва опита и контактите на панаира за провеждането на големи форуми и изложения както през лятото, така и целогодишно. За целта е помислено с местно и европейско финансиране до няколко години да бъде изграден голям експоцентър на терен до Двореца на културата и спорта. Конкурсът за проектирането му ще бъде международен и ще бъде обявен наесен. Партньорството с Пловдивския панаир ще се отрази положително на туристическия сектор и на бизнеса в града”. Няколко месеца по-късно, след като е гръмнал скандалът “Цумгейт”, Борисов нарежда на общинарите да не се замесват с Гергов. ГЕРБ-Пловдив и ГЕРБ-Варна отказват подарените от държавата акции в панаира.

Под тепетата това се случва дваж по-фарсово -

защото един път през 2016 г. кметът Тотев и местната ГЕРБ отказват сделка с бизнесмена съгражданин, втори път през 2017 г. я приемат, след като са “размислили”, и само няколко дни по-късно я отхвърлят по новата повеля на Борисов след “Цумгейт”.

Междувременно през 2017 г., докато пловдивските съветници се колебаят, при тях се появява Вежди Рашидов. И заедно с Гергов и кмета Тотев оферират строителство на нова опера в панаира. “Благодаря на г-н Гергов, че откликна като местен пловдивски патриот”, казва Рашидов. Култура ще развиват тези хора, не друго! Темата за родолюбието на бизнесмена е засегната и четири години по-рано, когато министри идват във Варна и се чудят какво да правят с Дупката – Гергов бил патриот, не може да остави нещата да седят тъй грозни, реди пак Рашидов. Финансовият министър Симеон Дянков обаче е по-прагматичен и с неудовлетворение казва, че собственикът иска над 20 млн. лв. за Дупката. “Няма как да се случи”, категоричен е Дянков.

Днес, пет години по-късно, сделката

не само се случва, но и на двойно по-висока цена.

Става по волята на същата партия ГЕРБ, на същия Бойко Борисов със същия Гергов. “Да се парират опитите за дискредитиране на ГЕРБ” – това е един от мотивите на партията през пролетта на 2017 г., отказвайки се от схемата с панаира. За дискредитиране днес никой не говори, най-малко пък за култура и патриотизъм. И точно като в истинска пиеса на абсурда добро и зло се смесват, за да не знае нормалният човек кой е правилният избор – за да се облагороди имотът, общината следва да го вземе, защото сегашният собственик го държи празен; ама трябва да му се плати на този собственик, неговата сметка ще излезе, на общината – хич; 43.2 млн. лв. за терен около 3 декара изглеждат много, ама нали са ги определяли оценители?! Нормалният човек просто следва да се примири.

Това със сигурност не е единственият фарс в държавата. Просто е актуален. С което и изкуство, и реалност са тотално победени.

 

Автор: Николай Иванов

Източник: Вестник "Сега"

 

За пореден път ставаме свидетели как БСП живеят в друга държава, в друга паралелна вселена, опитвайки се да повтарят една и съща мантра, че нещо не се развива, не се търси реформа и не се признават проблеми там, където наистина съществуват, коментира пред журналисти депутатът от ГЕРБ Александър Иванов относно внесения от "БСП за България" вот на недоверие към кабинета "Борисов 3" за провал в политиката на здравеопазването.

Никой не отрича, че има проблеми, но правителството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" е единственото до момента, което се ангажира с тяхното решаване, и е приело като приоритет подобряването на достъпа и на здравната система за българските граждани, посочи Иванов, предава БТА.

Колкото и повече пари да сме давали, колкото и да сме осъвременявали, може би системата има нужда от рестарт и ние ще намерим тази формула при широко обществено обсъждане, добави депутатът от ГЕРБ.

 

ГЕРБ са ме поръчали и водещият на сутрешния блок на БТВ Антон Хекимян изпълни една поръчка. Така депутатката от БСП Елена Йончева коментира скандала от тази седмица, когато тя напусна студиото на телевизията. Оказа се, че тв водещият не е спазил предварителната им уговорка да говорят за здравеопазването, убийството в Русе и сигнал на БСП в Агенция „Пътна инфраструктура“ за състоянието на пътищата.

„Хвърлих микрофона върху един стол, защото бяха ядосана и честно казано доста разстроена. Ние имахме предварителен разговор с Антон Хекимян предишния ден за темите, по които ще говорим - теми, които смятам, че са важни за обществото. Това е темата за здравеопазването, а не просто че ще внесем вот, защото това не е тема, а информация, която така или иначе вече е публична“, обясни Елена Йончева пред тв „Евроком“.

„Разбрахме се, че ще говорим за здравеопазването, разбира се за случая в Русе. За третата тема му обясних, че имаме намерение да внесем сигнал в АПИ и ще говорим за пътищата. Казах му, че има трета тема за разговор, която е много важна“, разказа депутатката. И допълни, че това е бил разговор между двама журналисти, каквато е и тя, въпреки че е народен представител.

„Смятам, че когато говориш с един колега, когато уточняваш конкретните три теми не може да има само една тема. Вместо това г-н Хекимян направи друго. Чували ли сте този термин в криминалните среди – да те поръчат. ГЕРБ са ме поръчали! Вие ще разберете какво имам предвид скоро. ГЕРБ са ме поръчали и Хекимян изпълни една поръчка“, категорична бе Елена Йончева.

 

Според нея, екзекуцията на българската журналистика и българското свободно слово за всеки, който се опитва да направи едно разследване, има много измерения. „Не само физически, а екзекуцията може да бъде осъществена по много начини. Да, ГЕРБ са е поръчали, защото те отдавна ме заплашват – с даване на прокурор, със съд по темата за оградата по границата, за водата в Хасково. Предишният здравен министър (Николай Петров, б.р.) каза, че ще ме съди, един вицепремиер (Валери Симеонов, б.р.) два пъти каза, че ще ме даде на прокурор, а един областен координатор на ГЕРБ ме съди за това, че съм обявила феодалната схема, която е направил в Хасково“, разказа социалистката

Машината на властта скърца и не знам дали на Борисов така му се управлява. Скърца, скърца и дори една искра може да подпали властта - чумата в Странджа и т.н. Една искра може да събори едно упраление. Това заяви социологът Първан Симеонов.
Може сега всичко да е наред, но травмата да се появи след месеци, допълни той пред Нова телевизия.

 

Първан Симеонов коментира и последните социологически изследвания: Разликата между БСП и ГЕРБ се смалява и се дължи на износването на управляващата партия. Ако се изравнят силите горе - ще е нова политическа ситуация и говоренето ще е различно. Ситуацията ще е нова. БСП е на максимум, няма къда де ходи. По-скоро очакваме не БСП да печели, а ГЕРБ да губи като консумира грешките си.

 

Заедно с колежката си Евелина Славкова той коментира и убийството на Виктория Маринова: „Отзвукът от това убийство ще продължава да отеква. То показа 2 неща – липсата на доверие в институциите и голямото противопоставяне на две големи групи от хора”. Така социологът Евелина Славкова коментира обществените реакции след убийството на журналистката Виктория Маринова и залавянето на убиеца й.

Според Първан Симеонов има „изхабяване на авторитета на институциите”.

„Другата част от обяснението е – традиционният скептицизъм, който носим като общество. Не на последно място властта като цяло няма на кого да се сърди, защото явно действията й не убеждават хората”, заяви Симеонов.

 

Според него има вероятност да започнат спорове дали това е реалният убиец или е жертва.

 

Общественото мнение има право на строг контрол върху действията и бездействията на управляващите - независимо дали става дума за садистично убийство, претупан ремонт на централна градска част или продажба на огромен ТЕЦ за 3500 лева плюс бонус 30 милиона "студен резерв". Отблъскващи са истеричните реакции - от всички страни - по повод бруталното убийство на Виктория Маринова в Русе. Но тези реакции са израз не само на дегенерирали политически нрави и на хора, преследващи целите си без скрупули. На мястото на Бойко Борисов не бих бил толкова назидателен - въпреки нанесените му обиди. Защото най-важния извод от истеричната обществена среда по повод на жестокото убийство е дълбоката криза на доверие в институциите на държавата. Управляващите трябва да си дадат сметка за спиралата на разрастване на това обществено недоверие.

В Странджа бе засечена сериозна опасност от епидемия по домашните животни. По мое скромно - неекспертно мнение, властите реагираха общо взето адекватно с цел да спрат разрастване на заплахата. Отговорът на публиката бе ... яростни обвинения, че властта иска да избие животните на бедните хора в Странджанско с цел ... абе, някаква далавера... Сигурно нерядко стават далавери пред очите на обществеността, за да имат легитимност подобни обвинения.

Знайни и незнайни майстори и проектанти си оставили ръцете около "Св. Седмочисленици" и "Граф Игнатиев". Мрежата избухна - нова арогантна далавера с европейски пари, Джи Пи груп и т.н. ... Сигурно доста далавери са преживели хората в България, за да се наложи толкова пряко и еднозначно тази интерпретация на ремонта. В един завой на пътя през Искърския пролом загинаха над 20 души. Катастрофа с автобус, която може да бъде причинена от различни фактори. Но публиката веднага прое с огромно доверие версията за некачествено изградената пътна настилка, направена от фирмата Трейс - спечелила десетки обществени поръчки на стойност стотици милиони...

Примерите могат да продължат, но зад тях ясно се откроява основен проблем на властта в България - драматична ерозия на доверието към лидери и институции - особено в тази негова част, която се отнася към разходването на публични, включително европейски средства и до нарастващия обществен консенсус за недопустими, скандални размери на корупционно поведение в държавата. Знаем какъв би могъл да е отговорът на властта - "Нямате доказателства". Глупаво би било управляващите да се успокояват под този лозунг. Корупция се доказва трудно, особено в държавна система, конструирана да я прикрива. Но липсата на доказателства не повишава общественото доверие в управлението. Напротив - изявления на висши магистрати, че крупни олигарси са чисти като момина сълза не укрепват, а рушат до основи доверието към упавляващите и от трите власти.

 

Мащабната ерозия на общественото доверие във властта може да доведе до два типа промени в модела на политическо управление на страната. От една страна, разклатената и останала без сериозна обществена подкрепа власт се оказва изключително лесна плячка на всеки добре организиран опит за политически преврат, откъдето и да идва той. През 2013 г. кабинетът Борисов-1 бе свален от коалиция на раздразнени руски енергийни/ стратегически интереси и местни олигархични групи, сдавили се като псета около все още могъщата КТБ. През далечната 2001 г. управлението на СДС бе подкопано от яростна - и успешна кампания на посткомунистическата мафия срещу правителството на Иван Костов, която разчисти пътя на далаверата НДСВ. Примери - много. Вместо да показва обида и покруса и да назидава свои и чужди, Бойко Борисов ще направи добре да види в какъв вакуум на доверие се е оказало неговото управление - заедно с почти всички останали държавни институции в страната. Докато не преизгради това доверие към властта, той може да очаква само все по-неприятни преживявания от този тип.

От друга страна, съществува и алтернативна възможност за справяне с липсата на обществено доверие. Доверието е необходимо при демократично управление. Ако извадиш сопата - ще се справиш някак и без него. В Унгария не се чувства липса на доверие към Орбан. Но чувам, че мнозина унгарци били неохотни да говорят за него пред непознати хора - особено ако са критични. Путин не чувства липса на доверие - тези, които не му се доверяват, или мълчат, или заминават за по-хладните места в необятната Русия. Авторитарното управление - дори и в "мек" вариант - е "лекарство" срещу липсата на обществено доверие. Но дори и то не може да бъде наложено ненадейно - обществото и държавата се "свличат" към авторитаризъм и диктатура в продължение на дълъг период от време.

Обратим ли е процесът на недоверие към властта в България? Не съм сигурен, не съм... Не казвам, че точно Бойко Борисов може да "обърне дебелия край" и да "орбанизира" или "путинизира" пълноценно България. Но ако не се справи с кризата на легитимността, която се задълбочава в условията на днешното управление, диктатурата - все едно чия - неизбежно ще дойде. А кандидати за диктатори има - я вижте само колко "националисти" и "русофили" яростно се разхождат по сцената...

 

Автор: Огнян Минчев, коментар във фейсбук

Страница 1 от 9
© 2018 PlovdivskiNovini.bg Всички права запазени

Main Menu