E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

За нормален живот на четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими 2340 лева месечно. Това показват последните данни за издръжката на живота на Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ . Данните за първото тримесечие на 2018 година представиха директорът на ИСС Любен Томев и експертът Виолета Иванова, цитирани от БТА.

На човек от домакинство необходимите средства за нормален живот са 585,09 лева.

Парите са нужни за покриване на разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, транспорт и почивка.

Издръжката нараства с 0,7 на сто спрямо предходното тримесечие и с 2,6 на сто на годишна база. В пари едногодишното нарастване е с около 60 лева.

73,3 на сто от домакинствата в страната живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка на живот. Намаляват обаче домакинствата, които са под издръжката - през 2008 година те са били 88 на сто от всички, сочат данните на КНСБ.

Необходимите средства за нормален живот на четиричленно домакинство в София са 3055 лева, средно на човек - 763.80 лева. Издръжката в столицата надхвърля средните нива на издръжката на живота в страната с 30,5 на сто. По-високият размер на издръжката в София се дължи на различната структура на потребление (наеми, транспорт, отопление, услуги).

Обобщените резултати показват, че София е град с по-висока издръжка на живот от средната за страната, следствие на по-високия стандарт. Ако доходите на четиричленно домакинство се формират само от работните заплати, то за всеки от тях нетната СРЗ не трябва да бъде по-ниска от 1528 лева, за да се осигурят средства за нормален живот в столицата. Официалните данни за март отчитат средна работна заплата за София от 1 168 лева /бруто 1505 лв./, която е с близо 23,6 на сто по-ниска от реално необходимия разполагаем доход за издръжката на живота на човек, ако условно се приеме, че източникът на доходи са само заплатите на двамата родители.

Домакинствата, които имат доход над издръжката на живота са 26,7 на сто от всички в България, което представлява около 1 млн. 926 хиляди души. Има нарастване на тази група с около 245 хиляди души на годишна база (за същия период на 2017 година те са 23,3 на сто).

Почти толкова са и домакинствата, които са с общ доход на човек до линията на бедност (321 лева) - 26,2 на сто или близо 1 млн. 890 хиляди души. Спрямо същия период на миналата година броят им намалява с около 180 хиляди души, когато тази група домакинства са представлявали 28,7 на сто при линия на бедност от 314 лева.

Домакинствата, които имат общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот са 47,1 на сто - около 3 млн. 398 хиляди души. За едногодишен период се отчита намаление с около 65 хиляди души- при 48 на сто през същия период на 2017 година.

През първото тримесечие на 2018 година общият доход запазва тенденция на нарастване с 9,8 на сто спрямо същия период на предходната година, като средномесечният му размер достига до около 482 лв. на човек от домакинство. Съотношението между общ доход и издръжка на живот на човек вече е 82,4 на сто, а през 2008 година е било около 63 на сто.

През 2017 година реалният общ доход на човек нараства спрямо 2008 година с 39,8 на сто, като важен фактор, който обяснява темповете на растеж, е затвърдилата се положителна тенденция през последните години на устойчив и сравнително висок икономически растеж, коментира Любен Томев. По думите му три последователни години БВП отбелязва реален ръст с около и малко над 3,6 спрямо предходната година, като вътрешното търсене е главният двигател на растежа. Крайното потребление на домакинствата нараства през 2017 година с 4,8 на сто. През първото тримесечие на тази година (по експертна оценка) ръстът на БВП е от 3,5 на сто и запазва темповете на растеж от 2017 година, като основен двигател продължава да бъде вътрешното търсене.

Въпреки запазването на устойчиво нарастване на общия доход, той все още е недостатъчен, за да покрие парите за издръжка на живота, като в регионален план това важи в по-голяма степен за някои райони, където средното изоставане през 2017 година е с близо 30 на сто под необходимите средства за издръжка на живота. Изключение е само Югозападния район, при който общият доход почти достига средните нива на издръжката на живота. Налице е икономически подем, който не облагодетелства всички и се засилват вътрешните различия в страната, коментираха експертите. Разликата между София-град и Видин (710 лв.) в средните равнища на заплащане се задържа около 2 пъти

Данните на Евростат сочат, че най-богатите 20 процента от населението получават средно 8,2 пъти повече от най-бедните 20 на сто. Само година преди това разликата в доходите им е била 7,7 пъти, а през 2012 - 6,6 пъти.

България е държавата с най-ниски доходи в ЕС, факт е също, че средните нива на заплащане са по-скоро близки до шестте страни от Западните Балкани, кандидатки за членство, констатират от КНСБ. За да се осъществи по-чувствителен напредък в процеса на конвергенция на заплатите, ще е необходим последователен средногодишен номинален ръст от 11-12 на сто, с оглед да достигнем съотношение поне 60 на сто до 2022 година от равнището на ЕС, коментира Любен Томев.

На пазара на труда се забелязват положителни тенденции - заетостта се увеличава с нови 62,6 хиляди работни места, като от тях - 23,2 хиляди са с основно и по-ниско образование. Според КНСБ данните са доказателство, че твърденията за влиянието на нарастването на минималната работна заплата /с 10,9 на сто от началото на годината/ върху намаление на заетостта на нискоквалифицирания труд, са неоснователни.

Основен двигател за повишението на издръжката на живота са хранителните стоки, които отчитат ръст с 0,9 на сто спрямо предходното тримесечие. Нехранителните стоки нарастват с по-ниски нива - 0,4 на сто. През първото тримесечие нарастват разходите за пресните плодове и зеленчуците, съответно с 3,2 на сто и със 7,5 на сто, заради по-високите цени със сезонен характер. Нарастване на цените има в заведенията за обществено хранене с 0,8 на сто, както и на цигарите и алкохола /съответно 1 на сто и 2,4 на сто/, заради по-високия акциз от началото на годината. Нарастват и разходите за хляб и зърнени храни с 0,7 на сто, което е заради динамиката на цените на международните борси.

При нехранителните стоки по-осезаемо повишение се отчита при цените на питейната вода с около 2 на сто и на съобщенията с 3,9 на сто.

Разходите за храна, поддържане на жилището, транспорт в домакинските бюджети са две трети от всички разходи.

Публикувана в Пловдив

За период от 10 години - от 2008 година до момента - издръжката на живот в България е нараснала с 30,7 %. Данните са на КНСБ. Синдикатите са изчислили още, че хранителните стоки за същия период са поскъпнали с близо 37%, а нехранителните с 24,5%. КНСБ ще представи данните си за издръжка на живот и ще даде подробности около ръста на заплатите в отделните сектори на българската икономика.

Публикувана в България

Не е нужно да си чел много книги, за да живееш добре. Това мнение споделят и млади, и стари в последното проучване на "Галъп Интернешънъл", направено в навечерието на 24 май.

53% се съгласяват с това мнение, а 35% не се съгласяват. Останалите се колебаят.

Макар и зададен проковакивно въпросът проверява отношението към твърдението "Не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре". Това твърдение звучи двусмислено - то може да е констатация, но може да изразява и съжаление, а дори и одобрение. Точно защото е многозначно, то разкрива достатъчно любопитна обществена картина.

Почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член.

Проучването "проверява и грамотността на българите по отношение на пълния и краткия член при съществителни имена от мъжки род.
Задава им се въпрос, който всеки може да се срещне по улиците от надписите по витрините: как е правилно да се напише "Магазина/ът се премести."

Около 53% от анкетираните знаят, че се пише "Магазинът се премести", но останалите или мислят, че е "магазина" (16%), или посочват, че и двете да са верни (15%), или пък признават, че не знаят (16%).

Младите хора отговарят като че ли по-вярно - 61% сред хората на възраст от 18 до 25 години са дали верен отговор.
Сред хората на възраст над 66 години този дял е 38%. В голяма степен правилно отговарят и запитаните на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование отговарят и по-правилно.

Повечето пълнолетни българи не харесват начина, по който те се провеждат абитуриентските балове. 56% се изказват негативно, а 27% - позитивно; останалите се колебаят, стана ясно от изследването. Младите по-скоро харесват.

56% не одобряват начина, по който те се провеждат сега, а 27% го одобряват. Сред групите на хората на възраст между 18 и 25 години, както и сред тези на възраст между 26 и 35 години, преобладават онези, които харесват начина, по който се провеждат баловете. При най-младите например има близо 70% одобрение. 70% пък е неодобрението в групата 56+.

Изследването "лице в лице", е проведено от 11 до 18 май сред 816 души. То е представително за пълнолетното население на страната. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Тази изследователска програма е позната като "Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл". 

Публикувана в България

Българите, които живеят зад граница - традиционните български общности и емигрантите, били повече, отколкото тези, които са останали да живеят в България. Крайно време е българската държава да разбере, че е нужна нов тип политика и стратегия, за да може българската нация да оцелее.Това каза председателят на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ Петър Харалампиев

 

Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пък заяви, че се прави опит за разработване на програма за трайно привличане и заселване в България на български общности в чужбина, които имат подобно желание, пише Дир.бг. 

 

България все още няма ясна концепция как да работи със своите общности в чужбина. Нужни са промени по отношение на тази политика, коментира Каракачанов. Според него ДАБЧ е със скромен бюджет за разлика от средствата, които отделят държави като Румъния, Гърция и Унгария за своите общности в чужбина.

 

Харалампиев на свой ред посочи, че бюджетът на агенцията, който включва заплатите и осигуровките на служителите, дейностите, свързани с работата с над 1050 български организации и с над 300 български училища в цял свят, е малко над 900 000 лева. По думите му бюджетите на държави като Унгария, Румъния, Полша, Ирландия са десетки, а някъде дори и стотици милиони евро.

 

Каракачанов коментира и решението на Българската православна църква /БПЦ/ да не изпраща делегация в Македония за честванията на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. Според вицепремиера "явно БПЦ се влияе от чужди църковни или политически влияния". По думите му това е въпрос на самочувствие и малко по-голяма ангажираност с българската кауза. Според председателя на ВМРО църквата е отделена от реалните проблеми и интереси на обществото.

 

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов откри във Военния клуб в Русе международен фестивал на поетичния театър "Борба и обич", който се организира под негов патронаж. На откриването присъства и Петър Харалмиев.

Публикувана в България

Испанската полиция арестува 41 българи, съобщи NOVA. Те били членове на престъпна група, която хващала или купувала непълнолетни момичета и ги използвала за кражби и за проституция.

 

Сънародниците ни са обвинени в трафик на хора. При ареста им полицаите са освободили 14 от жертвите. 12 от тях били непълнолетни българки. Останалите четири момичета са от други европейски страни.

 

Разследването започнало през април 2017 г. Престъпната група наемала апартаменти, принадлежащи на банки в Мадрид и оттам упражнявала своята престъпна дейност. Момичетата били принуждавани да крадат в магазините, а мъжете изнасяли плячкосаната стока от Испания към други страни.

 

Апартаментите били претъпкани от жертви, които били довеждани насила от България. Момичетата, само едно от които е на 13 години, били задължавани да се омъжват за членове на мафията или да проституират като част от сумата, която трябвало да плащат на родителите си.

 

 

В някои от случаите непълнолетните били буквално продадени от бащите си, на които плащали на два транша – първият в България и вторият – когато вече заработят в Испания.

 

Престъпната група била разделена според отговорностите си – една част от мъжете наемала апартаментите, друга контролирала жилищата, а една женска група се занимавала изцяло с обучението на момичетата да крадат. Четвъртата група отговаряла с разпространението на откраднатата стока.

 

При претърсването на апартаментите са открити различни електронни устройства, мобилни телефони, бижута, както и документи, подписани от родителите на момичетата, в които те давали съгласието си децата им да пътуват извън страната ни. Освен тях, разследващите открили 28 фалшиви лични карти, както и следи за над 150 престъпления.

Публикувана в Европейски съюз

За това, че българите стават все по-силно хазартно зависими, са виновни държавните регулатори. Това е изводът от скандала с рекламата "Шоколада само го миришем", в която млади шампионки по художествена гимнастика миришат лотарийни билети.

 

"Билет позлати П. от Шумен!" С тези думи вече седмица водещата на хазартната телевизионна игра "Националната лотария" представя поредния човек, спечелил пари от нея. "Работя като електротехник. Решихме да си вземем по едно билетче. Съпругата ми е фен на лотарията. Парите за нас са едно ново начало, по-нормален живот", представя се късметлията. "Остават още много печалби!", включва се водещата отново с възторжен глас.

 

От години такива клипове се въртят през 15-20 минути в телевизионния ефир, а безмилостната им ротация вече доведе до желания от рекламодателите ефект.

 

Българите търкат билетчета на всеки ъгъл

 

в градове и села, надявайки се хазартът, а не работата, да промени живота им и да им реши материалните проблеми. Сред най-запалените са учениците и пенсионерите, мечтаещи за лесен живот. Неотдавна Центърът за изследване на демокрацията съобщи, че общо за хазартния бранш приходите от игри през 2016 г. са достигнали над 3 млрд. лв. И че след всички данъчни облекчения, които индустрията получава, платените данъци са само 177 млн. лв. Най-голяма печалба е регистрирана от игрите с търкане на билетчета.

 

Уж независимите регулатори обаче скандално не виждат никакъв проблем. Държавната комисия по хазарта отчете, че само една от стотиците излъчени до момента реклами на хазартни игри през 2017 и 2018 г. е нарушила Закона за хазарта. Комисията направи заключението си след няколкомесечно наблюдение на тв ефира. В отговори, изпратени до "Сега", тя посочи, че единственото нарушение за целия период е на рекламата "Шоколада само го миришем", която се излъчваше за кратко през февруари.

 

Комисията по хазарта сигурно нямаше да забележи и тази реклама, ако около нея не бе избухнал скандал. След като видеото тръгна по телевизиите, неправителствената организация "Национална мрежа за децата" сезира седем институции, че клипът, в който участват любими на подрастващите спортисти, насърчава деца и млади хора към участие в хазартни игри, което е грубо нарушение на закона и етиката.

 

Част от сезираните органи се активизираха. Националният съвет за саморегулация в сферата излезе с решение, че клипът трябва да бъде спрян или преработен. След него и комисията по хазарта постанови, че ще наложи максималните глоби на bTV и Нова телевизия, които са го излъчвали, и на компанията "Ню Геймс" на бизнесмена Васил Божков, която го е продуцирала.

 

Съветът за електронни медии (СЕМ), призван да следи какво се случва в ефира, си зарови главата в пясъка. Вместо да вземат бързо и категорично решение,

 

членовете му отложиха гласуването за неопределено време,

 

като и досега не е ясно дали изобщо разгледаха случая. И понеже излъчването на скандалната реклама бе прекратено, явно членовете на съвета се канят да оставят случая без последствия, което би било пълно безобразие. От останалите институции, започнали проверка, сред които Държавната агенция за закрила на детето, също още се чакат резултати. Министерствата на младежта и спорта, на финансите, комисията по култура в парламента и федерацията по художествена гимнастика не реагираха на сигнала на "Националната мрежа за децата".

 

Комисията по хазарта всъщност мина "по тъча". В споменатите два клипа, които се въртят по най-големите телевизии у нас, водещите непрекъснато припомнят, че в още непродадените билети "остават още много печалби". Това си е директна покана за покупка на талон, което със сигурност е нарушение на Закона за хазарта. В него изрично се забранява "пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни". Но апелът на водещите, че има още билети с големи печалби, е точно това - пряка реклама на хазартната игра чрез обръщане на вниманието върху това, че в нея има още много печалби.

 

И държавният тотализатор също приканя по идентичен начин зрителите да играят тото. Дори го прави по-директно в сравнение с частните оператори. Водещият непрекъснато информира аудиторията колко още печалби са останали и я увещава да пуска фишове. В наблюдението на комисията за хазарта за миналата и тази година обаче няма и една дума за рекламите на държавното тото.

 

Организаторите на хазартни игри се възползват от огромна врата в закона, която позволява обявяване на наименованията на игрите, регистрираната търговска марка на организатора, резултатите от игрите и спечелените печалби, тегленията на тиражите. Така

 

маскират посланията си към играчите да купуват нови и нови билетчета

 

Неотдавна бившият шеф на комисията по хазарта Димитър Терзиев коментира пред "Медиапул", че рекламата на хазарт би трябвало да се ограничи. "Излъчването на хазартни игри по телевизията и показването на печелившите може да се счита за непряко приканване на други хора да участват и може да се разглежда и като вид заобикаляне на закона", смята той.

 

Преди дни вицепремиерът Валери Симеонов обяви, че ще внесе законови промени, с които да се забрани рекламирането на резултатите от хазартните игри. "Промените са в два закона - за хазарта и за радио и телевизия. И в двата закона ние премахваме тези угодно приети в по-предни народни събрания законови текстове, клаузи, съгласно които се разрешава рекламата на наградените, на самото награждаване, на печалбите и т. н. Всъщност това е, което създава интерес и зависимост", обясни той пред "Фокус". Рекламата на резултатите от хазартни игри щяла да бъде премахната и в интернет сайтовете, като единствено ще остане тегленето на тиражите, за да е ясно, че не става въпрос за нагласени резултати. Освен това ще се забрани продажбата на лотарийните билети в магазините за хранителни стоки, където сега на касата директно предлагат на клиентите талончета за търкане.

 

ЕПИДЕМИЯ

 

Близо 300 хиляди души играят редовно тото, лотария и други форми на хазарт, показа проучване на "Галъп". Тези хора харчат средно по 43 лв. месечно за такъв тип игри. Над 1 млн. души играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко - над 1.8 млн. души, губят по 9 лв. на месец. Над 3 милиона души, или 57% от анкетираните се оказват играещи, макар и с различна честота. Грубо изчислено, нацията "инвестира" в игри на щастието и залагания около половин милиард лева годишно. Над 2/3 от българите казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума от лотарийни игри у нас.

 

 

Коментар на в.Сега

Публикувана в Коментари

Българите подкрепят интеграцията в ЕС на страните от Западните Балкани и смятат, че страната ни има интерес те да станат част от европейското семейство. През месец май българският омбудсман събира най-висок дял на положителни оценки за своята работа.

 

Това показва изследване на изследователски център "Тренд" в контекста на един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС и срещата на върха "ЕС-Западни Балкани"

 

61% от българите подкрепят приемането на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Само 16% са тези, които са на обратното мнение. Близо една четвърт остават тези, които не знаят или не могат да преценят.

 

По всичко личи, че българите осмислят като национален интерес европейската интеграция на Западните Балкани. Половината от интервюираните респонденти са на мнение, че България има интерес от приемането на Западните Балкани в Европейския съюз, а само 18% са на обратното мнение. Сходни са и дяловете (52%) на тези, които смятат, че приемането на страните от региона ще се отрази положително на България.

 

Европейската перспектива на Западните Балкани за следващото десетилетие изглежда оптимистична през погледа на българите. 43% са на мнение, че страните от региона ще бъдат приети в ЕС в следващите десет години, а 18% са на обратното мнение. Логично, на този въпрос, делът на тези, които не знаят или не могат да преценят се повишава до 39%.

 

58% от българите са на мнение, че България трябва да помага на страните от Западните Балкани за приемането им в Европейския съюз, а 45% смятат, че страната ни е способна да го прави.

 

„Тренд“ тества и отношението на българите към интеграцията в ЕС на различни страни от Западните Балкани. Най-силна подкрепа се изразява за приемането на Македония (70%) и Сърбия (67%), като обяснението тук се корени най-вече в културната ни и религиозна близост с тези държави. Най-слаба подкрепа се заявява за Албания (45%) и Косово (42%), но въпреки това и при тях подкрепата за приемането им в ЕС стои на по-високи нива от мнението да не се приемат.

 

При оценките за работата на основните институции в България не се отчитат съществени промени. Продължава умереният ръст в подкрепата за омбудсмана, като положителната оценка за работата й достига този месец до 66%. Президентът се нарежда веднага след това с 63% положителна оценка за работата си. Лек ръст спрямо последното проучване за оценката на работата на институции на изследователски център „Тренд“ бележат силовите структури – полицията и прокуратурата отбелязват покачване с 5%. Обяснението за подобна динамика най-вероятно се дължи на ареста на кмета на столичния район „Младост“.

 

За пореден месец не се отбелязва динамика в електоралните нагласи на българите. ГЕРБ продължава да държи дистанция от близо 4% пред основния си опонент БСП. Трета политическа сила остава ДПС (6,4%) с минимална преднина пред Обединени патриоти (5,3%). Поради наскоро формираната коалиция „Демократична България“ от партиите „Да, България“, ДСБ и Зелените сме обединили отговорите за отделни формации в графиката на електоралния въпрос, което ги нарежда като пета политически сила.

Публикувана в България

 

На 15 и 16 май 1917 г. сърбите влизат в Босилеградско през паравоенна формация на Коста Печанац. Тази чета се движи в Босилеградско само 2 дни, но вследствие на нейните издевателства 32 души са убити, 2 деца са изгорени живи, и е унищожено имуществото на 317 домакинства. Така историкът Ангел Джонев описва Босилеградското клане в своята книга, посветена на клането в края на Първата световна война.

 

Историята на Западните покрайнини е поредица от военни престъпления срещу легитимния стремеж на българите за несъстоялото се национално обединение. С тази цел България се включва в геополитическия сблъсък по време на Първата световна война на страната на Централните сили. Заедно със съюзниците Българската армия започва военна офанзива срещу Сърбия. За по-малко от два месеца сръбското кралство престава да съществува. Остатъкът от сръбската армия се спасява през Албания. В овладените зони Централният съюз въвежда своя администрация. България създава Македонската и Моравската военно - инспекционна област с изградени окръжни, околийски и общински структури.

 

През 1916 г. войната продължава на южния фронт на границата с Гърция, и на северния фронт в Румъния. Отвоювани са Северна Добруджа и Югоизточна Македония, но затова пък е отстъпен районът на Битоля. Натискът на съглашенските сили в този участък се съчетава с провеждане на диверсантски и саботажни акции в Поморавието. Тази задача е възложена на сръбският поручик Коста Милованович Печанац, който в края на септември 1916 г. със самолет е транспортиран в Поморавието с инструкции да организира т. н. Топлишка буна срещу българската власт, за да отслаби тила на българското командване и да го координира с опитите за пробиви на Южния фронт.

 

Самата акция започва с едно нападение на ж.п. линия Ниш-Скопие при гара Ристовац и избиването на ранени български и германски войници в една санитарна композиция. На 15-16 май 1917 година Коста Печанац с една чета от 200 -250 четници нахлува на територията на Царство България в района на Босилеградско и в продължение на два дни мародерства над мирното българско население. В селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна и Ръжана, по особено жесток начин са убити 32 мирни жители по домовете им, основно възрастни, жени и деца, сред които и двама селски учители, две деца се неустановени имена са изгорели в една запалена къща, изгорени са 317 къщи и други постройки. Ограбени са добитък, ценности и хранителни продукти. Нанесената вреда е на стойност 2,5 милиона лева.

 

 

По-голяма от част от населението е предупредено в последния момент и успява да се спаси с бягство. Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни части и това им позволява безнаказано да издевателстват, убиват, палят и изнасилват. В някои планински махали самоорганизирали се местни селяни оказват въоръжена съпротива, за да осигурят бягството на жените и децата си пред погрома. При първи сблъсък със сборна рота от Кюстендил, Печанац минава сръбско-българската граница и се оттегля към Косово.

 

Нахлуването на българска територия и клането в Босилеградско от преди 100 години е поредната стъпка от вековните сръбски аспирации за завоюване на български земи и асимилиране, т.е. сърбизиране на българско население. Използвайки момента, когато в Босилеградско няма български военни части, а всички военно - способни мъже са мобилизирани на фронта, Коста Печанац, по задача на сръбското командване, провежда жестока терористична акция срещу мирното българско население с цел насилие и грабеж в нарушение на всички известни конвенции и правила за водене на военни действия.

 

Това е третата сръбска военна акция за овладяване на Босилеградско проведени в началото на миналия век през 1913, 1915 и 1917 г. и приключили с Ньойския мирен договор и окупиране на Западните покрайнини от страна на Държавата на сърби, хървати и словенци.

 

Една от целите на тази терористична акция е да се произведе силен психологически ефект върху Главната квартира, която тогава се намира в Кюстендил. Именно затова тази акция е възложена на един закоравял терорист и убиец какъвто е Коста Печанац, който има опит в провеждането на такива терористични акции не само срещу българското население в Македония, но и срещу населението в Поморавието с цел насилие и грабеж.

 

Спомените от този ужас и до днес живеят в Босилеградско.

Публикувана в Балканите

Имало ли е наказателен вот срещу българската песен на финала на Евровизия? За такъв съобщи композиторът на песента "Bones" Борислав Миланов.

 

По думите му журитата на някои страни, които на полуфинала са гласували за група Equinox, на финала нарочно не са дали точки на българските представители, защото били огорчени.

 

Има журита, които рязко са си променили мнението за българската песен само за няколко дни?

 

Дали по тази или по друга причина, Македония, например, на полуфинала е дала на страната ни 12 точки, но на финала - 0. От македонското жури не са гласували на големия концерт основно за песни от другия полуфинал. Ако това беше станало, би обяснило рязката промяна в мнението, защото по регламент на полуфинал журитата и зрителите могат да гласуват само за песните в техния концерт, но не и в другия. Съседката ни е решила на финала да даде най-много точки на Естония, която беше в един полуфинал с Македония и с България. Тогава обаче македонското жури е оценило Естония с 4 точки. 10 точки е дала на Кипър, на които само няколко дни по-рано е дала само 3 точки. 

 

В пълен контраст е било мнението на публиката в Македония, което е вторият компонент за крайната оценка. Зрителите в Македония са ни дали максималните 12 точки.

 

Журито в Кипър е дало на страната ни 6 точки на полуфинала и нито една на финала. На полуфинала островната държава е дала 12 точки на основния си конкурент за спечелването на Евровизия - Израел, чиято песен победи тази година. На големия концерт обаче кипърското жури е дало на Нета 0 точки. За разлика от Македония, на финала журито от Кипър е избрало да гласува предимно за песни от другия полуфинал. 

 

Словения също е от страните, чието жури първо е харесало българската песен и ѝ е дало 5 точки, а след това не ѝ е присъдило нито една. Любопитно е, че страната е дала 0 точки на полуфинала на Кипър, а на финала изведнъж я е оценило като най-добра. На финала словенското жури е определило второ място на Австрия, която на полуфинала е оценила едва с 1 точка.

 

 

Гърция също е от страните, чието жури на полуфинала е дало на българската песен точки, а на финала - не. На 8 май те са дали най-много точки на Азербайджан, които обаче не се квалифицираха. На второ място според гръцкото жури е била Естония, а чак на 4-то Кипър. На 12 май обаче нещата се променят - Естония получава едва 3 точки, а 12 точки отиват при Кипър.

 

Има и журита, които са запазили мнението си за българската песен от началото до края. Финландия на полуфинала и на финала ни дава 10 точки. Естония и Португалия дават на страната ни по 7 точки и на двата концерта. Други страни дори са дали повече точки на финала за "Bones". Албания на полуфинала е дала 6, а на финала 8 точки. Ирландия първо е дала на българските представители 6 точки, а после 10.

 

Какво обяснението за тези разминавания според българския композитор?

 

Борислав Миланов е категоричен, че има "търговия с точки" от страна на журитата, но само сред източноевропейските държави.

 

"На финала ние получихме 0 точки от държави, които на полуфинала ни дадоха 12, 10, 8, 6. От същите хора. Дойдоха при мен хората от делегациите, те ме познават вече от другите държави, и ми казаха, че не е лично срещу мен, но са страшно огорчени, че българското жури вече 2 години подред и на полуфинала сега, им дава 0 точки, а те ни даваме по 10- 12 точки", разказа Миланов пред bTV.

 

Българската песен се класира на 14-то място на песенния конкурс, но въпреки това самият композитор спечели приз за своята творба. Той беше награден преди финала от композиторите на останалите песни за най-добра композиция на тазгодишния конкурс. Миналата година този приз е бил спечелен от композитора на песента победител, която беше изпълнена от Салвадор Собрал от Португалия.

 

На първия полуфинал журито нареди песента Bones на 4-то място, а на финала - на 9. Това е едва четвъртият път, в който страната ни се класира за финал на песенния конкурс. В три от случаите песните са на Борислав Миланов: If Love Was a Crime на Поли Генова (2016 година 4 място), Beautiful Mess на Кристиан Костов (2017 година 2 място) и тазгодишната "Bones" на Equinox (14 място). Той е създал и още една от песните, които са представяли страната ни. Това е "На инат", която Поли Генова изпя през 2011 година.

 

Българският композитор обясни, че догодина няма да прави песента на България.

 

"Хубаво е да се даде шанс и на други композитори и продуценти. Аз съм изключително горд с нашето представяне, то беше много достойно", обясни той пред бТВ.

 

Как е гласувало българското жури?

 

Българското жури също е било относително постоянно. На първия полуфинал е дало най-много точки на Белгия, които обаче не се класираха. На второ място е поставило Литва, на трето - Австрия, на четвърто Чехия. Следват Албания, Хърватия (която не се класира), Кипър, Армения (която не се класира) и Финландия (която не се класира).

 

На финала българското жури е дало най-много точки на Австрия, чиято песен е написана от екипа, който е писал и българската. На второ място остава Литва, Следвана от Чехия, Албания, Германия (която отива директно на финал), Франция (която отива директно на финал), Израел, Кипър, Швеция и на последно място - Ирландия.

 

 

източник: offnews.bg

Публикувана в Коментари

През изминалия уикенд (5-6 май 2018) се проведе откриващият кръг на турския рали шампионат – Рали Фригия, което бе валидно също и за Купа Фиеста и Европейския рали трофей (ERT) на Международната автомобилна федерация (FIA) – Балканска зона.

Сред няколкото български екипажи, участващи в състезанието, бяха и представителите на АСК „Пловдив“ Георги Гераджиев / Георги Гаджев с автомобил Форд Фиеста R2 от клас RC4 (автомобили с един задвижван двигателен мост до 1600 куб.см.). Рали Фригия 2018 бе много оспорвано, тъй като конкуренцията в Купа Фиеста, както и като цяло при автомобилите с един двигателен мост, бе много голяма. Пловдивският екипаж се представи силно,

спечелвайки 3 етапни победи в своя клас (RC4, ERT3), като на финала успя да се класира на 2-ро място в класа и на общо 6-то в генералното класиране. Ето какво сподели пилотът Георги Гераджиев след края на ралито: „Очаквахме тежко състезание заради сериозната конкуренция и дъждовното време. Изключително щастлив съм, че въпреки отлично подготвените турски отбори успяхме да стигнем до втората позиция! Благодаря на навигатора ми Георги Гаджев, който беше перфектен!“

 

Георги Гаджев имаше своята гледна точка: „След шест месеца пауза и близо три години без състезание на асфалт бе интересно къде реално ще се намираме в колоната, но благодарение на добрите записки и точната езда на моя пилот успяхме да постигнем този забележителен резултат! Искам да отбележа изключителното гостоприемство и спортсменство на домакините! С нетърпение очакваме второто ни състезание!“

Следващият кръг, в който екипажът на АСК „Пловдив“ Георги Гераджиев / Георги Гаджев ще вземе участие, е Рали Еге с център град Измир в началото на месец юли тази година.

Публикувана в още спорт
Страница 1 от 107