E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

ГЕРБ би получил подкрепата на 26 на сто от пълнолетното население, а БСП - 22,4 процента, ако изборите бяха сега, показват данни на "Афис" от национално представително проучване в периода 8-12 февруари сред 1010 пълнолетни български граждани.

 

Към момента ГЕРБ събира подкрепата на 26 на сто от пълнолетното население. Този дял до преди 8-9 месеца (непосредствено след старта на кабинета) е бил около 30 на сто. Към момента готовите да изберат социалистите са 22,4 на сто, колкото приблизително са били и през лятото на миналата година, дори се наблюдава минимален ръст в подкрепата.

 

Основната отлика между двете най-големи политически сили е в това, че ГЕРБ очевидно губи избиратели, а БСП не прибавя съществено такива, отбелязват от Афис.

 

 

Случващото се при другите политически формации не е коренно различно. Забелязва се минимален, но постоянен спад при Воля (към този момент подкрепа от 2,5 на сто). Социолозите отчитат спад и при Обединените патриоти - 3,8 на сто, а преди няколко месеца е бил малко над 6 процента. ДПС са стабилизирали електоралната си подкрепа, като към момента тя е в порядъка на малко над 7 на сто.

 

"Афис" констатират увеличаване дела на негласуващите и колебаещите се.

 

Сумарно това са повече от 35 на сто, което отново ги превръща в най-голямата "(а)политическа сила". Само преди 8 месеца този дял е бил 25 на сто.

 

 

 

Според социолозите се наблюдава общ процес на отлив на политическо доверие и засилване на политическата апатия сред българския избирател. Те отчитат сходна тенденция през последните месеци - демобилизация на всички електорални групи и увеличаване на дела негласуващи и аполитични българи.

 

От една страна, едва ли ще бъдем свидетели на тежки вътрешнополитически драми преди края на българското домакинство на ЕС, т.е. до средата на годината. В момента мачът се играе на наш терен, ние подаваме топката, очакваме да ни върнат паса, за да отбележим гол. Или поне това е метафората за политическия залог, който стои пред управляващите и преди всичко пред премиера Борисов, коментират от "Афис".

 

Доколко обаче може този аргумент да работи, без да се протърка от употреба, действията на коалиционния партньор през последните седмици (Истанбулска конвенция, казусът Ска Келер и др.) недвусмислено водят до два ефекта. мобилизиране на подкрепа сред евроскептиците; и позацапване на имиджа ни пред европейските партньори, смятат от Афис.

 

 

Според данните в интервал от 9 месеца забелязваме, че все повече български граждани снемат подкрепата си от настоящия кабинет (от 40 на сто през май 2017 до 27 на сто през февруари 2018), като същевременно расте делът на онези, които желаят незабавна оставка и нови избори (от 13 на сто през май миналата година, до 23 процента сега)

Според социолозите доверието във властта отново започва да се разклаща и идеята за нови избори набира скорост.

 

В цялата тази пъстра картина от вътрешни и външни фактори не трябва да пропускаме следното - към момента конфликтът между премиера Борисов и президента Радев се изостря, коментират те.

 

Следващите седмици и месеци ще продължат да бъдат напрегнати и наситени с динамика, която вещае внезапни обрати, като че ли е очевидно, че политическия елит няма намерение да кротува, а заедно с него и общественото мнение, смятат от "Афис".

Публикувана в България

Като толкова много всички обичаме Левски, защо сме толкова разделени днес? Този реторичен въпрос задава проф. Андрей Пантев в деня за размисъл – 19 февруари, когато скланяме глава в знак на почит към живота и делото на Апостола 145 години след предателството и обесването му.

- Проф. Пантев, как през годините се променя обществения поглед към 19 февруари – ден за почит, равносметка и осмисляне на живота и делото на Васил Левски?

 

- Тази дата си остава свята, независимо от обществените промени. И в най-мрачните и трудни наши периоди, години на системни режими и др., няма година, в която на 19 февруари да не сме отдавали почит към живота и делото на Левски – с поклон и благодарност. Смятам обаче, че това изключва каквито и да е сравнения и намеси на съвременната политика, която аз не желая да коментирам.

 

- Но напоследък, жалейките за липса на добро образование, добро възпитание, са масови. Смятате ли, че семействата и училището правят достатъчно за опазване на паметта, на историята?

 

- Не можем да принудим младите хора да живеят във времената на Найден Геров, на Левски и др.. Но и няма как да не са запомнили, че някога са водени до паметника на Апостола от своите бащи, дядовци, учители. Левски има благороден публичен образ, който няма как да бъде корозиран от каквито и да е днешни опити за корекции. Той става идол на българската младеж, по израза на Захарий Стоянов. Най-вече затова, че не е от платените, от възнаградените герои. По онова време значителна част от оцелелите от Национално освободително движение и Възраждането дейци се реализират по чисто прагматичен, а не романтичен начин. Стават министри, банкери, посланици и т.н.. А Левски не иска нищо и това запленява българите, които го сравняват веднага с останалите, които осребряват своя истински или измислен героизъм.

 

- Крайнодесните националистически формирования заиграват ли се с образа на тази, простете клишето, икона на демокрацията?

 

- Разбира се, че се заиграват. Един особен идеен, да не кажа и духовен и душевен вакуум, който обзе голяма част от обществото ни веднага след промените 1989 г., изискваха непрекъснато съобразяване с това кой какво бил казал за нас, как се отнасяме ние – почтително или вулгарно към другите и т.н. Тези националисти се питам къде бяха през 1990 г., не си спомням да са реагирали, когато се появи термина „турско присъствие“, или „нашият път през Босфора“. Къде бяха тези съвременни професионални националисти?! Не си спомням?!Те просто много добре се възползваха от тази празнота и заеха едно място, което не им принадлежи. Което е за други, скромни хора, които са умирали или в съвременният свят са почитали това дело на нашите възрожденци, революционери, просветители и др.. И изведнъж национализмът стана професия. А представителите й само подсмърчат за това какви сме били някога и колко сме зле сега. Когато един народ е с взор, обърнат само към миналото, то това е индикация за неговата близка гибел. Това че сме били значими, храбри, не ни оправдава за съвременната ни безпомощност.

 

- Бихте ли синтезирал, какъв е днешният патриот и патриотизъм?

 

- Патриотизмът не може да бъде професия. Той е изконно кръвно чувство, не е свързано с партийна каса, хонорари, субсидии. Тургенев в романа си „В навечерието“, в който главният герой е българин – Инсаров, казва: „Само този, който е умрял за отечеството си, може да се каже, че е патриот“. Тъй че, ако някой се нарича демократ, патриот или атлантик, още не го прави по име автоматично такъв. И днес името на Левски ще бъде спекулативно използвано. А той е единственият политически деец, заедно с Ботев, разбира се, които не стават, мъчни са за партийна употреба.

 

- Вие лично как почитате паметта на Апостола?

 

- Няма да отида до паметника. И най-изисканият камък не може да олицетвори мислите и чувствата по повод на благородното дело на Левски. Но ще си мисля много затова, че човек може да не е бизнесмен, да не е преуспяващ, а да направи толкова много за Отечеството си! Обесването на Левски провокира Иван Вазов да сравни бесилото с кръста. Ще си мисля, че неговото библейско пророчество за времето, което преобръща всички нас, придобива днес особено посланическо и политическо значение, макар и често, според мен, с песимистичен привкус. И накрая, ще продължа да питам – като толкова много всички сме влюбени в Левски, защо сме толкова разделени?!

Това е антипаметникът за Левски.

 

 

 

Интервю на Аделина Делийска, фрогнюз

Публикувана в България
Понеделник, 19 Февруари 2018 15:29

Българка измами десетки нашенци в Лондон

Родните измамници са навсякъде. Не само в България, навсякъде, където има българи.

Последният случай, който разбуди духовете на наши сънародници, живеещи и работещи в Лондон е свързан с името на Милена Сафиева.

 

Името на измамницата бе разнесено по интернет, след като последната й жертва, завлечена с 2000 паунда за депозит и наем на фалшива квартира в Централен Лондон, се оказа доста оправна жена. Тя се свърза с истинския собственик на квартирата и окачи снимката на М.С. във Фейсбук. 

 

Дни по-късно, сигнал доведе полицията до кафене, където се намираше М.С. Последва задържане, но 2 дни по-късно, на 11-ти февруари, Милена Сафиева сложи нова снимка на Фейсбук профила си (Mell SF), съобщи БгБен. 

 

Най- често Милена Сафиева отдавала под наем къщите, които чистела. Тя разполагала с ключове за тях, на които вадела дубликати, за да ги даде на бъдещите наематели. По този начин прибирала по 2-3 хиляди паунда от други българи, които искали да ги наемат, но впоследствие се оказали измамени. По този начин изгоряла Мария Делкова. 

 

Тя качи снимка на „чистачката брокерка“ с информация за начина й на действие във фейсбук групата „Обяви на българите в Лондон – работа, квартири и всичко останало“. Постът й беше споделен около 100 пъти, а за броени минути се появиха коментари от други измамени. 

 

„Тази и мен ме ограби преди шест месеца, подадена е жалба в полицията, но нищо не излезе, може би към 3 000 паунда съм й дал“, твърди друг потребител на име Сабри, цитиран от bgvoice. 

 

Йоана Стоева е още една българка, на която Милена предложила жилище. Наемателката обаче се усъмнила, защото измамничката й поискала 1250 паунда наем за двустаен апартамент в Нотинг хил, което било прекалено ниска сума. Йоана направила няколко снимки на Милена, представяща се още като Мил и Емили. 

 

„През цялото време й правих снимки, на които се вижда лицето й, защото ми беше съмнителна“, разказва Стоева. Болногледачката Нора Лисова не проявила нейната съобразителност. „Представи ми се с името Мел Сафиева. 

 

„Направих й банков превод от 220 паунда, за да ми изпрати цигари по пощата, защото работя като болногледачка 24 часа и не можех да си позволя да изгубя надницата, за да пътувам до Лондон и да си ги получа на ръка. Така съм превеждала на много българи на юнашко доверие и винаги съм си получавала цигарите“, споделя Лисова. 

 

Михаил Хараланов, който работи във фирма за логистика и живее в Лондон, допълва, че е щял да наема същия апартамент, за който Сафиева взела 2000 паунда от Мария Делкова. 

 

„И аз я познавам, едно време живя в една от къщите, които давам под наем. Там живееха осем мъже строители, които я бяха намерили някъде на улицата, защото нея я бяха изхвърлили от първата й квартира. Живя при тях два месеца, след което ги обра и избяга“, пише друг българин. Според някои потребители жената имала 7-годишно дете, което също живеело при нея в Лондон. 

Публикувана в Европейски съюз
Понеделник, 19 Февруари 2018 08:20

Не, не сме нация от предатели

Вкорененият през десетилетията мит за колективната вина на българския народ като предател на Левски изглежда все по-несъстоятелен на фона на историческите факти, огласявани през последните години, пише news.bg.

 

Историкът Янко Гочев е категоричен, че този мит е лъжа, внушаваща комплекс за малоценност на народа ни.

 

"Лъжа е, че Левски не е бил спасен, защото българският народ не направил нищо, за да го освободи въпреки малобройната му охрана." - посочва той в книгата си "Убийството на Васил Левски. Виновниците: Османската империя, Граф Игнатиев, Иванчо Хаджи Пенчович".

 

По думите му, тази лъжа е създадена, за да настрои българите едни срещу други, да ги принизи и унижи, като ги противопостави на националния герой Левски.

 

Вглеждането в историческите данни развенчава представата, че българският народ е бил бездушен наблюдател на приближаващия край на Левски, който бил охраняван само от няколко души.

 

Проф. Пламен Павлов обобщава, че няма основания днес да говорим за "предателство" спрямо Левски, който е бил обект на мащабна операция на тайните служби на Османската империя и по пътя към София е бил конвоиран в бронирана карета, съпроводена от 250 кавалеристи охрана.

 

Сподвижникът на Левски Христо Иванов-Големия разказва за охрана от около 200 души конница в Търново. Захари Стоянов пише, че турците са сформирали въоръжен ескорт с численост 250 души, който е конвоирал Левски към София.

 

Не отговарят на истината и твърденията, че не са правени опити за спасяване на Апостола.

 

В книгата си Янко Гочев подчертава, че за кратко време след залавянето му са били разработени и дори приведени в действие доста планове за неговото освобождаване. Поради една или друга причина обаче те не са имали успех.

 

Трудно е било за време от около един месец да се организира акция с успешен изход, а опитите за спасяване на Левски по дипломатически път не срещат отклик, посочва историкът.

 

Митът за българите като нация от предатели трябва да се изостави, категоричен е той: българите са направили каквото е било възможно според тогавашните им сили и обстановка.

 

Верният сподвижник на Левски Петър Атанасов-Арабаджията организира малка чета с намерението да го освободи. Тя се отправя към Арабаконашкия проход, през който се е очаквало да премине конвоят на път за София, но закъснява само с няколко часа.

 

Д-р Рашко Петров прави опит да спаси Апостола, като търси съдействието на руския вицеконсул в Пловдив - българина Найден Геров, но той също не успява. Причината: руският посланик в Цариград граф Н. Игнатиев му забранява да използва служебното си положение за тази цел. Налагайки тази забрана, граф. Игнатиев не се свени да приложи двоен стандарт, тъй като по същото дело вече е имало прецедент - задържаният Христо Стоянов е освободен с намесата на руската дипломация.

 

Най-сериозният опит да се спаси животът на Левски е акцията на пратеника на Търновския комитет в Сърбия, който през януари 1873 година пристига с цел да предаде жалба на консулите на великите сили. Сънародниците ни са разчитали на съдействието Любен Каравелов и Панайот Хитов. И двамата обаче не предприемат нищо. По това време нито Сърбия, нито Русия имат намерение да спасяват Апостола на българската свобода - това е и причината Каравелов и Хитов, като зависими от Сърбия и Русия лица, да останат безучастни.

 

В книгата са описани още няколко опита за спасяване на Апостола, които години наред са премълчавани.

 

Янко Гочев подчертава, че причината за скриването на историческата истина е доминирането на руския и русофилския прочит в българската историография. Този прочит преиначава живота и революционната дейност на Васил Левски с цел да бъдат обслужени партийни и дори чужди интереси.

 

Митът за нацията-предател е част от русофилската пропаганда в България, категоричен е историкът.

 

"Образът на Васил Левски трябва да бъде изчистен от митовете, заблудите, свръхгероизацията и обвиненията." - допълва той.

 

Обобщавайки делото на Левски проф. Пламен Павлов посочва, че Левски създава Вътрешна революционна организация, каквато никога преди това не е съществувала в българските земи - не просто комитети, а основата на бъдещата българска армия и държавност.

Публикувана в Коментари
Неделя, 18 Февруари 2018 13:50

Как прогониха българите от Крим

През пролетта на 1944 г. Сталин и Берия подготвят тотално етническо прочистване на Крим, жертви на което стават и над 12 хил. българи. Повечето от тях никога не се завръщат по родните си места, пише Дойче веле.

 

Изследванията на престъпленията на болшевизма определят масовите екзекуции, терора и останалите репресии като най-важния инструмент за завземането и задържането на властта от комунистическите номенклатури в засегнатите от бедствието страни. Машината за налагане на страх и пълно подчинение пред тоталитарната държава, подобно на месомелачка, постоянно трябва да поглъща „неприятели“ от всякакъв калибър – империалисти, капиталисти, кулаци, интелигенция, духовенство, „врагове с партиен билет“. Несъмнено апогеят в болшевишката параноя е обявяването на цели етнически общности за „народи-предатели“.

 

 

Масовите репресии и преследванията на заподозрените етноси започват още с наченатата от свитата на Сталин през 1928 г. насилствена колективизация в Украйна и продължават до смъртта на диктатора през 1953 г. Но рецидивите на тази престъпна политика откриваме и доста по-късно, какъвто е например случаят с позорния „възродителен“ процес в НРБ, продължил до края на 1989 г. Един от най-жестоките пристъпи на комунистическата ненавист към „вътрешния враг“ в СССР са бруталните репресии срещу българската общност в Украйна, чиято кулминация е насилственото преселване на етническите българи от Крим в суровата пустош на Урал, Средна Азия и Сибир през 1944 година.

 

Наказанието „етническо прочистване" 

 

През февруари 1944 г. в Кремъл започват да обсъждат как да бъдат колективно наказани всички народи и етнически малцинства на територията на СССР, които са „сътрудничели“ на нацистката окупация. Публикуваните по време на тъй наречената „перестройка“( от близкия помощник на Михаил Горбачов - Александър Яковлев) архивни документи на КПСС описват в детайли мотивите и начините за наказание на „народите-предатели“, населяващи освободения през пролетта на 1944 г. Кримски полуостров.

 

Заедно с татарите, арменците и гърците, към „враговете на народа“ са причислени всички 12 075 представители на българското малцинство в Крим. Без никакви доказателства за колаборация, дясната ръка на Сталин - Лаврентий Берия - на 29 май 1944 г. пише до господаря си, че „през периода на германската окупация значителна част от българите активно са съдействали на германците за събиране на храни за германската армия и за залавянето на съветски бойци и партизани". Берия вменява на кримските българи престъплението, че са организирали реда и охраната на своите селища и едва ли не доброволно са отивали на работа в Германия. В доноса няма нито един факт, който да подкрепя истинността на твърденията за колаборационизъм или да потвърждава „доброволното“ събиране на храни и работна сила за германците.

 

 

С неприкрита злоба сталинският палач номер едно обяснява на „бащата на народите“, че германските окупационни власти раздавали на българите специални документи за защита на имуществото им от разграбване, защото София била съюзник на Берлин. Украинският историк Сергей Громенко твърди, че абсолютно същите доводи са били използвани за оправдаване на депортацията на всички малки народи от Крим, а налагането на колективна вина е едно от признатите от международното право престъпления против човечеството. Всъщност, истинските мотиви за прогонването Берия споменава в по-късната си кореспонденция със Сталин и със своите помощници: Крим, като гранична зона на СССР, трябва да бъде прочистен от всички враждебни или колебаещи се в отношението си към съветската власт „елементи". 

 

Безпощадната „евакуация" е изпълнена

 

Сталин веднага одобрява прогонването на кримските българи и още на 2 юни 1944 г. Държавният комитет за отбрана определя местата за заточението им  в суровите краища на Урал, Западен Сибир и Средна Азия. На 27 юни части на НКВД обкръжават 11 компактно заселени с българи райони в Крим и с насочени оръжия дават на обитателите им няколко часа да си приготвят багажа за дългия път на североизток. 254 българи са незабавно арестувани и изпратени в изолаторите на НКВД. Едновременно с това са уволнени от Червената армия и изпратени към  местата за „специално“ заселване 582-мата офицери и войници с български произход, биещи се на фронта срещу германците. На 4 юли Берия докладва на Сталин, че решението за етническото прочистване на Крим е изпълнено. Съветската пропаганда не коментира прогонването на кримските българи и представя случая като част от кампанията по „изобличаването“ на най-големия „народ-предател“ в болшевишка Русия – кримските татари, пише историкът Сергей Громенко.

 

Условията за живот в каторгите за българите и останалите прогонени кримски народи са ужасяващи: от 225 хил. заточеници само за пет години умират 33 хил. души, а смъртността е 7 пъти по-висока от раждаемостта. Година след смъртта на Сталин от "душегубките" са освободени едва няколкостотин кримски българи. Дори официалното разобличаване на престъпленията на „вожда и учителя“ не носи утеха за страдалците. Формално те са освободени от местата на заточение, но съветската власт им забранява да се върнат в Крим или да бъдат компенсирани за конфискуваното имущество и отнетите домове и градини. За целта през 1956 г. дори е издадено специално постановление, което отчита притесненията на „новодомците“ – предимно етнически руснаци, завзели имотите на българите и останалите бивши кримски народи. Несгодите им се появили заради факта, че пристигащите от местата на заточение бивши обитатели на Крим си търсели правата. 

 

През 1967 г. указ на Кремъл снема забраната за завръщане, но с нищо не съдейства на изгонените да получат покрив и абсолютно задължителната в СССР паспортна регистрация по родните си места. Дори след създаването на независима Украйна, молбите за пълна реабилитация на около 46 хил.наследници на прогонените от Сталин българи, татари, арменци и гърци остават висящи. Окупацията на полуострова от Русия поставя нови прегради пред желаещите да се завърнат. Между 1989 г. и 2010 г. в Крим се установяват едва 855 наследници на прогонените българи, пише в книгата си „Ешелоните пътуват на изток“ изследователят на сталинските репресии Иван Джуха .

 

Прелюдия към русификацията на Крим?

 

Историкът Радослав Симеонов, който проучва съдбата на българската диаспора в Украйна, е категоричен, че засилената след войната русификация на Крим е пряко следствие от насилственото прогонване на българите и останалите малки народи. В резултат на войната и сталиновите депортации, за пет години населението на полуострова се стопява трикратно. „Макар че русификацията не е поставена като задача от Сталин и Берия, тя е пряко следствие от престъпните им действия.

 

Не по-малко трагична е и съдбата на намиращата се на север от Крим общност на таврийските българи“, изтъква Симеонов. Все още малко се знае за жестоката участ на около 2000 наши сънародници от Таврия /област в Източна Украйна – б.а./, които през войната се завръщат в България и стават пълноправни нейни граждани. След окупацията на страната от Червената армия, подчинените на Кремъл превратаджии и тяхната народна милиция предават в ръцете на НКВД всички наши сънародници от Украйна, които не успяват да се укрият и избягат. Съдбата на върнатите насилствено в СССР българи е почти неизвестна, защото в редица случаи те преминават през ада на ГУЛАГ“, припомня Симеонов. /dw.de

Публикувана в Коментари

 

Българите в Крим готвят протести срещу нарушаването на правата им, съобщи рускоезичният сайт "Информационное сопротиление". Изданието припомня, че българската общност на полуострова е подкрепила анексията му от Русия през 2014 г. Сега обаче нещата били доста различни.

 

Днес руските власти в Крим със завидно постоянство твърдят, че той е етнически и културно многообразен, че гарантират правата на гръцката, българската, украинската, татарската и други етнически групи. В действителност обаче те не само че не са защитени от дискриминация и репресии, но изобщо нямат никакви права.

 

"Чувстваме се аутсайдери. Липсва свобода на словото, в дружествата ни постоянно идват някакви неясни хора, въобще не се представят и, меко казано, ни припомнят, че трябва да популяризираме руския Крим и да провеждаме някаква си "народна дипломация", споделя Василий, активист на Симферолопското дружество на българите.

 

От българската общност твърдят, че просто провеждат културни мероприятия и не участват в никаква агитация, пише Club Z. Самият Василий в началото "нямал нищо против" руската анексия на Крим, отбелязва "Информационное сопротивление". И обяснява това с историческите връзки между България и Русия: "Като българин разбирах, че България и Русия са по-близки, че Русия ни е помогнала да се отървем от турското робство. Но никога не съм мислил, че след 140 години ще се окажем под руско робство."

 

 

Всичко започнало с обикновени напомняния от "държавните структури", че българите в Крим трябва да живеят мирно и спокойно. "Но то е ясно и без това, винаги сме живели така. След това тези структури започнаха да ни агитират да се занимаваме с някаква пропаганда. Заплашваха да отнемат помещенията на дружеството, заплашваха с изчезване на активисти от структурата ни, това вече започна да излиза извън допустимите рамки. Тогава нашите лидери опитаха да кажат своето първо и вероятно последно "не" на властите", заявява Василий.

 

Първото, което направили новите власти в Крим, било да отнемат на националните малцинства правото на телевизия. На полуострова държавната програма "Български срещи" се излъчвала от началото на 90-те години на ХХ век. Представителите на българската общност на полуострова Иван Абажер и Людмила Радева се обърнали към директорката на радиотелевизионната компания "Крим" Екатерина Козир, но не получили удовлетворяващ отговор.

 

Българите се заричат, че ако въпросът не бъде решен, те са готови да излязат на улицатана протест. Общността им е готова да се обърне с молба за помощ към България. Според активистите това ще изостри отношенията между София и Москва.

Публикувана в Свят

Скромно българско присъствие ще има в днешния ден от програмата на Олимпийските игри в ПьонгЧанг. Мария Киркова не е сред участничките в супергигантския слалом при жените, а нито една от родните биатлонистки не заслужи правото да участва в масовия старт на 12,5 кмм при жените.

С голямо нетърпение ще очакваме представянето на скачача Владимир Зографски във финала на голяма шанца. Вчера българинът преодоля квалификацията, а битката за медалите започва в 14:30 часа.

 

Българите в ПьонгЧанг на 17 февруари:

14:30 - Ски-скок: финал на голяма шанца - Владимир Зографски

Публикувана в още спорт

 

6-годишната дъщеричка на българите Анжело Димов и Незабравка Пеева, които бяха екзекутирани в дома им в Кейптаун, се намира при нейния брат, съобщиха от МВнР.

 

50-годишният Анжело и 47-годишната Неси (Незабравка) са открити на 12 февруари с огнестрелни рани в главите в къщата им в южното предградие Бергвилет. Лаптопите и телефоните на съпрузите са били откраднати, а кучето им също е било застреляно. Телата са били намерени, след като никой не взел 6-годишната дъщеря на Анжело и Неси - Йоана Джейд Димов - от училище в понеделник. Никой от съседите на българското семейство не е чул нищо. 

На следващия ден - 13 февруари в българското посолство в Претория е постъпила информация от неофициални източници за двама български граждани, застреляни в дома си в Кейптаун, съобщиха от Министерство на външните работи.

 

Впоследствие посолството ни е получило потвърждение от полицейски източници, че на адреса, който един от сънародниците ни е посочил в заявлението си за паспорт, е станало двойно убийство. При малолетната дъщеря на съпрузите, която не е пострадала, се намира нейният брат, който също живее в Кейптаун. 

 

По случая се водят следствени действия, като все още няма официално становище на местната полиция. Аутопсиите са приключили вчера. 

 

Утре, 17 февруари, консулът в посолството на България в Претория Деница Велчева заминава за Кейптаун, за да получи информация от местните власти дали е извършено престъпление спрямо български граждани, кои са те, каква е тяхната самоличност и има ли нужда да се постави под закрила малолетен български гражданин, допълниха от МВнР. 

Публикувана в Свят

В къщата на българското семейство Анжело Димов и Незабравка (Неси) Пеева, които бяха убити в дома си в предградието на Кейптаун Бергвлиет, Южна Африка, често се употребявали алкохол и наркотици, а това не се харесвало на Пеева. Полицията е открила Анжело и Незабравка в двора на къщата им с огнестрелни рани в главите, пише heraldlive.co.za. От дома са откраднати лаптопи и мобилни телефони. Позовавайки се на полицейски източници, местните медии пишат за престъплението като за „екзекуция“, пише "Монитор".  Димов е бил замесен в злоупотреби с кредитни карти и срещу него се е водело дело в Билвил. Представял го е адвокат на име Уилям Буут. Той е отказал да коментира случилото се, като казал, че това е въпрос на полицейско разследване и подчертал, че се опитва да се погрижи за 6-годишната дъщеря на разстреляното семейство. Момиченцето било в първи клас. За случилото се със семейството ѝ се разбрало, след като никой не се появил да я прибере от занималня в понеделник, пише TimesLive.co.za. От българското посолство са съобщили за медията, че детето е в сигурни ръце, а дипломатите са в постоянен контакт с близките на жертвите. Съседите не са чули нищо. Кучето на семейството също било убито, уточняват местните медии. Пеева, която е втора жена на Димов, е имала собствен бизнес – правела е торти за рождени дни и сватби, а преди да се запознае с вече покойния си мъж е работела в известен ресторант в Нюлендс. Според семеен приятел обаче не е знаела за заниманията на мъжа си, който прекарвал много време извън страната. В двора на къщата на убитите съпрузи е имало малка постройка, в която е живеел 27-годишният син на Анжело Димов от първия му брак, той бил тежко ранен при мотоциклетна катастрофа през декември и заминал за България, за да се възстановява. Има подозрения, че убийството на Димов и Пеева е свързано с бизнеса на българина, но местната полиция работи по всички версии.

 

Публикувана в Свят

Българин, който е подсъдим по обвинения за измами с кредитни карти, е бил екзекутиран в Южна Африка заедно със съпругата си, също българка, пише местният Herald Live. Трагедията е станала в дома им в Кейптаун. Според източници на полицията Анжело Димов (50) и жена му Неси на 47 (според други източници Незабравка) Пеева, са били екзекутирани в мафиотски стил с изстрели в главите. Лаптопите и мобилните им телефони били откраднати. Двамата имат шестгодишна дъщеря, която за щастие е жива. Адвокатът на българина Уилям Бут в момента се грижи за момичето. Съседи на българите казват, че не са чули нищо в нощта на убийството, кучето също е било застреляно. Пеева работила в ресторант, приготвяла кейкове за рождени дни и сватби. Тя работила в Нюландс, преди да срещне Димов. Семеен приятел разказва, че бизнесът й бил успешен, но тя не знаела нищо за деянията на съпруга си. Димов има също така 27-годишен син от първия си брак, който бил в барака в двора на къщата и също не е пострадал от нападението. Синът обаче бил сериозно ранен при катастрофа през декември и дори бил известно време в кома, след това се прибрал в България за да се възстанови. Приятел на българката казва, че тя нямала много контакти в Кейптаун. Според нейни близки, екзекуцията е свързана с негови дейности от престъпен характер.

 

Източник: BiT

 

 

 

Публикувана в Свят
Страница 1 от 94
banner728