E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Четвъртък, 01 Февруари 2018 09:13

Преди 73 г. Народният съд издава хиляди смъртни присъди

Написана от

На 1 февруари 1945 г. Народният съд издава над 140 смъртни присъди, с които избива политическия, военен и интелектуален елит на България. Днес почитаме жертвите

Дир. бг припомня събитията от този период на историята ни, в който само за няколко месеца са осъдени и екзекутирани хиляди хора.

 

На днешната дата преди 73 години смъртни присъди получават 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Присъдите не подлежат на обжалване и са изпълнени веднага - още същия ден.  

 

Така нареченият Народен съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт. Органът, създаден в нарушение на действащата по това време Търновска конституция, функционира от декември 1944 г. до април 1945 г.

 

На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”.  

 

Близо 30 000 души са арестувани, като над 10 000 от тях са подсъдими. 

За да водят делата са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени. Първи върховен състав поема бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – депутатите от 25-то Народно събрание (1940-1944). 

 

В същото време Георги Димитров, който тогава ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), свежда директиви в специални телеграми от Москва. В тях той пише до висшите ръководители в партията в София Трайчо Костов и Вълко Червенков: 

 

„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“. 

 

Главните подсъдими са тримата регенти на малолетния тогава цар Симеон II - принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов. Разпитът и следствието срещу тях и няколко генерали от армията са проведени в Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) в Москва, но те са върнати в София малко преди началото на делото. 

 

По-голямата част от главните съдебни процеси се провеждат в Съдебната палата, но и в аулата на Софийския университет. Властта взема мерки в учебното заведение да не се допускат външни лица, включително и близките на подсъдимите. В същото време са организирани групи от ремсисти, които скандират пред отпред "Смърт на народните врагове!”.  

 

Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса, като сред осъдените са не само политици и военни, а и писатели, художници, журналисти. На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания. 

 

Конфискувани са над 200 предприятия и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души. 

 

По ирония на съдбата, осъден, макар и не на смърт, е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев - неговата присъда е 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемизъм“.

 

Посмъртно е осъден и известният художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, който в края на 1944 г. е арестуван, подложен на изтезания и в крайна сметка пребит до смърт. Присъдата е за "антисъветска" пропаганда заради карикатурите му на руския комунистически лидер Йосиф Сталин. 

 

Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. 

 

За сравнение - на Нюрнбергския процес в Германия са осъдени 19 души, от които на смърт едва 12. 

 

Спомените на Царица Йоанна: Екзекутори с автомати

 

„На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията", пише царица Йоанна Българска - съпруга на цар Борис III и майка на Симеон Сакскобургготски, в мемоарите си, издадени през 1964 г. 

 

"Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад. 

 

Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България”. И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион...", пише още царица Йоанна, която през 1964 г. е принудена да напусне страната със семейството си. 

 

"...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце... Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения", разказва още царица Йоанна. 

 

Отмяната на присъдите 

 

Чак през 1996 г. Върховният съд отмени присъдите с мотив - множество  процесуални нарушения. 

 

През 1998 г. Конституционният съд прие, че Народният съд „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата, а е един извънреден съд с определени по време правомощия... От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове“. 

 

През 2000 г. 38-то Народно събрание прие Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, в който беше записано, че присъдите на Народния съд са едно от престъпленията. 

 

През 2010 г. 41-то Народно събрание прие промяна в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесена от СДС, с която бяха  реабилитирани осъдените участници в комисиите за разследване на убийствата на 22 000 полски офицери и интелектуалци в Катин и Виница, разстреляни от НКВД по заповед на Сталин през 1939 г.

 

През 2011 г. правителството на Бойко Борисов обяви датата 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Това стана по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. На този ден много граждани се събират пред параклиса и мемориалната стена до НДК.

 

В началото на тази година от Министерството на образованието съобщиха, че понятия като комунизъм, репресивен апарат, Народен съд, терор, атентат, съветизация, експроприация, безпартиен режим и трудововъзпитателни общежития ще бъдат въведени в новата учебна програма по история и цивилизации за 10 клас, която влиза в сила за учебната 2019/2020 г