E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Понеделник, 04 Юни 2018 19:51

Може ли да има помирение (и стабилност) в Западните Балкани? По-вероятно не

Самата Македония никак не е стабилна поне две причини.
 
Първата е, че консервативната опозиция ВМРО-ДПНЕ вдигна преди два дни десетки хиляди македонци на крак и обяви протеста за "началото на края" за настоящото правителство, довело страната до едва ли не до апокалипсис през първата си година на власт: политически терор, икономически провали, прогнило общество
 
И ако това може да приеме за вътрешен проблем на демократична държава, то по-важна е втората причина: докато няма решение за името на Македония, нестабилността в тази част на Западните Балкани остава. А такова решение не се вижда.
 
При всички случаи македонският премиер е "неуморим оптимист" (по неговите думи), очаквайки покана за страната си да се присъедини към НАТО на върха на алианса през юли. Тоест - въпросът с името трябва да е решен дотогава, което можем да приемем като вид помирение между Гърция и Македония. Между ръководствата на двете държави, а дали ще има такова между народите, т.е. дали те ще приемат името, е спорно.
 
Попитан в интервю за белградското списание КорД дали Западните Балкани правят този район на континента фактор на стабилност или той все още произвежда кризи, Зоран Заев отговаря, че Западните Балкани са демонстрирали, че могат да имат искрени, енергични и ангажирани политически ръководства, които искат, могат и знаят от какво се нуждаят техните граждани и поставят страните на правилния път. И следва констатацията: "ние сме фактор на стабилност, не на нестабилност в Европа, няма съмнение за това. Похвално е, че Европа призна това и подаде ръка на Западните Балкани".
 
Но малко на север събитията го опровергават
 
Части на сръбските армия и жандармерия са изпратени вчера на метри от граничния пункт с Косово "Ярине" - в Рудница. Според косовски медии наложен е контрол на всички, които влизат или напускат Косово. Изтъква се, че Сърбия изпраща армията си на границата с Косово за пръв път, откакто Косово обяви независимостта си през 2008 година.
 
Също вчера премиерът на Косово Рамуш Харадинай заяви, че страната му ще се съгласи да се помири със Сърбия в замяна на признаване от страна на Белград. По неговите думи това не означава, че ще се забравят извършените престъпления, "нашата болка за изчезналите, за щетите и жертвите на сексуално насилие". Помирението или признанието няма да станат тази година, но тази година Косово трябва да стане член на Интерпол - това ще помогне за борбата с международната престъпност. Харадинай смята, че Косово трябва бързо да бъде прието в ООН.
 
Последва отговор за "помирението и признанието" на един от "ястребите" в сръбската политика - военния министър Александър Вулин: "Първо насилвате жени и убивате деца, палите села, ограбвате имоти, убивате полицаи и войници. Унищожихте десетки църкви и манастири, опитахте се да вземете незаконно територията на Сърбия, погазихте всяка дума, която сте дали в диалога в Брюксел, а сега помните, че Сърбия е приела всичко, и вие все още търсите помирение за конфликт, който Сърбия нито е търсила, нито е предизвикала".
 
В същото време президентът Александър Вучич отхвърлил "американски план" за признаване на независимостта на Косово, оценявайки го като недостоен за внимание и неприемлив за Сърбия.
 
Вучич вече каза, че по косовския въпрос ще се произнесе народът на референдум. Ако искате да промените конституцията, а на европейския път ние трябва да направим това, е необходимо да се върви към референдум, за да могат гражданите да изразят своето мнение, изтъкна Вучич.
 
Тъй като присъединяването на Сърбия към ЕС е невъзможно без признаването на независимостта на Косово, то фактически на референдума ще бъде поставен въпрос готови ли са да се откажат от Косово, за да се присъединят към Европейския съюз.
 
Да напомним, че Сърбия, заедно с Черна Гора, е най-напред по пътя към ЕС, дори се споменава 2025 г. като възможна за начало на членството й.
 
Какви са алтернативите
 
Едната внезапно подсказа не друг, а руският посланик в Белград Александър Чепурин. Преди дни той отбеляза, че Русия би приела подялба на Косово, ако Сърбия прецени, че това е най-доброто решение за нея: "Ние уважаваме позицията на Сърбия и това решение, и ако според нея е най-доброто, ще я подкрепим".
 
Другата е техническият диалог Косово-Сърбия с посредничеството на ЕС в Брюксел да продължи и да доведе най-късно до края на годината до създаване на Асоциацията на сръбските общини в Косово. Косовските сърби искат Асоциацията да има изпълнителни правомощия, което засега се отхвърля от Прищина.
 
Ще има ли помирение още малко на север
 
Много вода ще изтече по Дунава преди Хърватия и Сърбия да заговорят за приятелски отношения между двете държави, каза неотдавна по време на възпоменателен митинг във Вуковар хърватският президент Колинда Грабар Китарович.
 
Двете страни още преговарят, включително и по въпроса с безследно изчезналите хора по време на сръбската агресия срещу Хърватия преди около четвърт век. По време на сръбската обсада през 1991 г. във Вуковар загинаха повече от 2000 местни граждани, бранещи града си.
 
На свой ред министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич заяви, че ще изпрати до Загреб с "препоръчана поща" списък с имената на 20 000 деца, убити в Ясеновац, най-големия концентрационен лагер в Независимата хърватска държава и окупираното Кралство Югославия в годините на Втората световна война.
 
Дачич смята, че хърватските политици трябва да замълчат поне в знак на почит към жертвите, а не да се стремят да инициират нови разследвания. Президентът Грабар-Китарович прие идеята международна комисия да определи броя на жертвите в Ясеновац.
 
Загреб и Белград често спорят и си разменят словесни удари и провокативни действия; последният пример са горепосочените реплики, последвали взаимните забрани за влизане в Хърватия и Сърбия на министрите на отбраната. В Загреб смятат, че Сърбия винаги е водила провокативна политика (думи на председателя на хърватския парламент Гордан Яндрокович), което една страна, член на НАТО и ЕС, като Хърватия, избягва.
 
В този момент на открито напрежение ротационният председател на ЕС Бойко Борисов преговаря в Тирана с албанския премиер Еди Рама за "диалог и сътрудничеството между страните от региона, за постигане на напредък по пътя на европейската интеграция на държавите от Западните Балкани".
 
 
Коментар на Дир.бг