E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Петък, 09 Февруари 2018 17:41

Левът срещу еврото - по стъпките на новия валутен национализъм

Писах вече за новите опорки на валутния национализъм - да не си даваме лева в замяна на лошото евро. Нали в тази сфера поне националистите още не бяха "жънали", едно че нямат толкова исторически запис на участия по темата, второ, че каквото и да кажат нямат тежест като център на компетентност.

 

Говоря като човек, който още в есента 1996 година, заедно със Сашо Божков организирахме(тогава бях вицепрезидент на БИБА) първата кръгла маса за нуждата и ползата от валутен борд. Бизнесът просто имаше нужда от по-прогнозируема и устойчива среда след хиперинфлацията и политическото разсипничество.

Никакъв Ханке още не беше идвал насам. Беше дори странна ситуацията защото кръгът около Жан Виденов вече бе кандисал за въвеждането на борда, докато в СДС не всички го възприемаха. Нали бяха опозиция.

 

Титлата "баща на борда" дадоха на Ханке "служебно", и то много по-късно, заради общото му присъствие в международната медийна среда по темата, а не заради конкретния принос за българския валутен борд. Книгата му от 1991 година, посветена на въвеждането на валутния борд в България, нямаше решаващо значение, макар че мнозина разбраха за какво иде реч именно от нея. В същност бордът беше въведен у нас под диктовката на МВФ, след обсъждане на варианти за политически отговор на кризата при Жан Виденов. Представата, която Ханке създава в неговата статия във Форбс "Да живее лева - България трябва да продължи да се придържа към валутния борд", че това е било суверенно решение на българското правителство, разработено с негово участие и предложено на МВФ, не отговаря на истината.

От гледна точка на западните правителства, които бяха делегирали пълномощия на МВФ и СБ, да се справят с турбуленциите в икономиката и монетарните политики на страните от Източна Европа при прехода им към пазарна икономика, стабилизирането на макроикономиечските и финасови параметри на развитието бе

 

ключова предпоставка за последваща интеграция

 

на страните в ЕС и НАТО.

Изборът на опцията валутен борд бе направен от МФИ едва след като изчерпаха другите възможности и загубиха тотално доверие в българската политическа класа, че тя може да се самоконтролира и самодисциплинира. Мораториумът върху дълга и двете вълни на банкови фалити не бяха експромпт на номенклатурата, а интегрална част от модел на преход, при който тя трябваше да стане по-богата (като взема, но не връща кредити, които се обезценяват при инфлация и банкови фалити) и най-вече и осигуряват перманентна власт. А това е възможно само чрез масова пауперизация. Именно на този фон МФИ решиха да наложат "юздите" на валутния борд, за да спасят страната от тотална разруха, да въведат де факто външен контрол и надзор (в първите години на споразуменията с МВФ и СБ), за да бъдат сигурни, че ще си върнат вложените в България пари. За това и форсираха приватизацията.

Хората, които започнаха от българската страна преговорите с МВФ и СБ, ако изобщо може да се говори за преговори, защото си беше еднопосочна улица, не бяха тези, с които Ханке поддържаше контакти.

Стийв Ханке беше сугестиран от международните финансови институции като съветник по темата, но много по-късно. С и без него валутният борд щеше да бъде въведен.

Това, което статията във Форбс подвеждащо внушава, че 

 

между валутния борд и приемането на еврото има тотална несъвместимост,

 

т.е. опцията на преход от твърда привръзка към еврото при валутен борд към въвеждането на еврото не съществува.

Недопустимо е за учен от неговия ранг да сугестира, че българският народ в мнозинството си не приема еврото. Това е "истина" от този ред, в който се внушава и че 80 процента от българския народ е русофилски. За да се изследват настроенията сред обществеността трябва да има широк и смислен дебат, да има насищане от знания и дезактивация на хибридни усилия в истеризация на темата - т.е. общественото мнение, което се тества да бъде просветено и в спокойно състояние.

 

Но днешните критики на Ханке, пример за което е посочената статия, срещу приемането на евро и влизането в еврозоната не са просто мнение на учен. Това е контраидеология, която се базира върху презумцията, че ЕС и еврозоната нямат бъдеще. Не става реч за технически анализи, а предпоставена мантра, че еврото няма перспектива и негативите от присъединяването са повече от евентуалните му ползи.

 

Не е само Стийв Ханке, поддържам контакти с подобни хора и уважавам мнението им. Те по свои начин се опитват да ни опазят от греховния плод и откровено предпочитат да чета техните анализи и скепсис, отколкото юруш изказванията на български политици и министри в полза на безкритично и спешно влизане в зоната без анализ на ползи-рискове. Защото много често нещо, което е по принцип положително, може да се окаже нетно разрушително, поради характера на изпълнение и скритите интереси на пропонентите му.

 

Проблемът на евроскептици като Ханке е, че те никога не са вярвали в мрежовата резистентност на ЕС. Останаха в миналото на линеарната свързаност и бинарните анализи. Казано с прости думи - Еврозоната има много по-голяма устойчивост и адаптивност, отколкото ортодоксалните анализи на статистическите данни и линейната естраполация на рискови сценарии показват. И това се дължи на мрежовите характеристики, които в САЩ и в Англия недооценяват.

 

Криза след криза, а еврото оцелява

 

Друг път ще пиша защо.

 

Сега само да кажа - не търсете връзка между Ханке и Кремъл - защото валутният национализъм е поредния тип национализъм, който ще ни завладее като кампания и от Запад и от Изток. Очаквайте гастроли на тази тема от Сидеров и Каракачанов, плюс Нинова - за тях това е просто поредното поле за изява на антиевропейските сили.

Ханке е достатъчно добър в анализите си - просто му липсва холистичния и най-вече мрежовия поглед. И на вас препоръчвам да наблегнете на теория на мрежата.

Ползите от влизането ни в еврозоната са със сигурност много по-значими, достатъчно проверими и достатъчно сигурни за да се колебаем по темата. Но не подценявайте атаките - видяхте какво стана с Истанбулската конвенция. Като истеризират проблема, като насадят в публичното съзнание, че губейки лева, губим и лъва (т.е. държавната ни идентичност), като пуснат слухове, че цените при евро ще скочат в пъти, а пенсионерите ще си загубят пенсиите и колата ще влезе в реката.

 

Терзанията на Ханке, че България ще загуби суверенитета си и правото да прави монетарна политика висят във въздуха. След твърдата ни привръзка и валутния борд ние де факто не правим монетарна политика и консумираме всички последствия от монетарната политика в Еврозоната. Дори ако успеем да пренебрегнем факта, че влизането в Еврозоната е задължително по договора за присъединяване, макар че няма срок.

 

Негативите преливат от Еврозоната и ги получаваме пряко и незабавно - повишение на лихвите с едни процент, у нас се оказва увеличение с процент и половина..Нищо кардинално ново не ни очаква при приемане на еврото като щети и рискове, ако го направим обмислено и умно.

Затова достъпа до финансиране от ЕЦБ е изключителен бонус, поне в базисните сценарии, при които по-мащабният достъп до евро води до по-достъпни кредити, по-висок ръст и по-високи доходи.

 

Да, внушава се, че резервите на валутния борд, които са гаранцията за стабилността на лева, могат да бъдат похарчени.

Няма никаква причина, освен безумна идея на политиците, което не бива да се изключва като вероятност. Валутните резерви на страната намаляха от 46.7 до малко над 41 млрд. лева, но това стана при условията на свръхпокритие на борда - 160% - и решение на централна банка да въведе отрицателни лихва за държани от банките прекомерни средства в БНБ. 

Факт е, че изтеглените от БНБ пари на банките не доведоха до увеличение на кредитите, по-голяма част от тези средства се насочиха към чужбина. В този смисъл заплаха с "похарчване" на резевните на валутния борд е силно преувеличена и не е по-различна от проблема с оптималното разпореждане със свръхликвидността в банкована ни система. Тоест няма никаква защита срещу безразсъдство, подкрепено от колективна корист и алчност. Но тук еврото по никакъв начин не е нито причина, нито следствие.

 

Изключително важно е след краха на КТБ, в която БНБ не успя нито да управлява кризата, нито да се наложи над прокуратурата, 

 

да влезе "горския", който да обуздае политическия риск

 

и произволната намеса на прокуратура и политизи в банковата ни система. Нуждата от външен допълнителен надзор е повече от остра.

 

Както виждате, приказките за влизането в банковия съюз секнаха, очевидно някому не е изгодно. Видно е с просто око, че политическият и олигархичен натиск върху БНБ е без прецедент - достатъчен пример е новия собственик на Общинска банка. На практика, надзорът на БНБ няма последната дума и е принуден да третира като привилегировани зони определени банки. Тези кръгове около Кой? не искат външен надзор, особено от ЕЦБ и вероятно са в основата на новия валутен национализъм и спепсис спрямо въвеждането на еврото..

Ключовото условие за приемане на еврото е доказана и утвърдена независимост на Централната ни банка, а това е все по-пожелателно понятие.

 

Има и много опасни сценарии с игрите с валутния курс (ако излезем от борда) в междинната зона - ЕРМ-2, уж в името на тестване на пазарната стойност на лева при преминаването към евро. Изобщо има много зли сили, които търсят своето поле за игра след повече от двадесет години борд, който им върза ръцете. Спомнете си ранните 90-те години - и сега има хора, които имат огромни дългове които искат да изчезнат в хиперинфлация или банкови фалити (вижте КТБ), хора които искат да забогатеят внезапно и завинаги, има политици, които искат да печелят власт върху страховете и паниката на хората.

 

Тук Стийв Ханке е безспорно прав, че някои виждат в членството ни в Еврозоната възможност да "разпуснат" малко от строгата дисциплина на валутния борд. Въпреки, че там изобилстват примерите в противоположна посока - отсъствие на дисциплина и желание да похарчиш повече от общото, повече от това, което страната може да си позволи - нали касата е обща. Основната мотивация за новопоявилия се ентусиазъм е, че еврофондовете ще намалеят, а властимащите няма да могат да харчат по досегашния начин - на едро, през пръсти.

Валутният борд никога не е давал защита срещу корупция, прахосничество и политическа корист.

 

В този смисъл с лев или с евро, корумпираните ще си останат корумпирани, а политиците, които се хранят от липсата на закони и справедливост, ще продължават да го правят.

Да перефразираме Шекспир - лев или евро, това не е въпросът?

 

Илиян Василев, специално за Faktor.bg