E-mail за връзка: plovdivskinovini@gmail.com

Alfa
Събота, 26 Август 2017 23:33

Македония - крехката държава

Македония усеща натиск от най-различни страни. И се мъчи да избистри и опази своята идентичност.

ЕС трябва спешно да ѝ помогне, защото иначе "македонският въпрос" може да доведе до катастрофален взрив, посочва Дойче веле. Медията публикува коментар от Андреас Ернст - анализатор от екипа на швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг".

 

Още в началото на статията авторът стига до важен извод: когато една или друга държава приема закон за езика си, обикновено става дума не толкова за взаимното разбирателство между гражданите ѝ, колкото за колективната идентичност.

 

"Същото е и в Македония: близо една четвърт от 2,5 милиона македонски граждани говорят албански. Сега новият закон обявява албанския език за втори официален, редом с македонския", пише Андреас Ернст и скицира напреженията между албанци и македонци през последните двайсетина години.

 

Според него дилемата на македонското държавно строителство изглежда така:

 

"Не е лесно с албанците да изградиш мултиетническа държава: те са демографски най-младата - а след сърбите и най-многочислената - нация на Балканите, която от началото на сегашното хилядолетие се намира във възход. Албанците в страната-майка Албания се отърсиха от сталинисткото иго на Енвер Ходжа, в Косово си създадоха втора държава, а в Македония стъпка по стъпка увеличават влиянието си. В същото време точно тази страна за мнозина албанци е просто транспортно средство, което ще ги откара в ЕС. А ако това не стане, от немай къде ще се стигне до етнически обединения, които да съберат албанците под един покрив, както наскоро заплаши албанският премиер Еди Рама. Което би означавало края на Македония."

 

 

Изкуствена нация?

 

По-нататък в статията на "Нойе Цюрхер Цайтунг" става дума и за други страни на македонския проблем с идентичността, за който обаче, според автора, не са виновни самите македонци:

 

"Македонците се чувстват членове на своята нация също така естествено, както и албанците, сърбите или българите. Откакто в Титова Югославия през 1945 г. беше основана съюзната република Македония и беше стандартизиран македонският език, вече няколко поколения живеят със саморазбирането, че са македонци. Както на много други места в Европа, и тук държавата сътвори нация. Вярно, че още в края на 19-и век съществуват групи, които се самоопределят като "македонци". Но сред широките слоеве от населението това самосъзнание възниква едва след Втората световна война. Много български и сръбски националисти и до днес не го приемат. Наистина, през 1991 г. България първа призна независимостта на Македония, но и до днес много българи не са съгласни, че македонците са отделна нация със свой собствен език, който не е български диалект."

 

 

"Четири вълка" и Великите сили

 

Авторът припомня, че и в Сърбия също има националисти, които говорят за "Южна Сърбия", имайки предвид Македония. И все пак, когато става дума за идентичности, най-чести са конфликтите между България и Македония, констатира той. И продължава:

 

"Предмет обикновено е историята: средновековното царство на цар Самуил или героичните "борци срещу Турция", към които и двете страни имат изрични претенции. Тепърва ще видим дали Договорът за приятелство между Скопие и София, сключен наскоро, ще снижи напрежението. Този договор предвижда включително и съвместното празнуване на важни исторически юбилеи, което веднага изнерви националистите и от двете страни на границата. Поне това е добър знак."

 

По-нататък в анализа става дума за добре известните проблеми на Македония с още една съседка - Гърция. А в края на статията си Андреас Ернст пише:

 

"Киро Глигоров, първият президент на независима Македония определи албанските, българските, гръцките и сръбските съседи като "четирите вълка", всеки от които имал претенции към страната. Тази метафора драматизира една ситуация, която реално съществува. След оттеглянето на Османската империя "македонският въпрос" периодически предизвиква конфликти между съседите, които често пъти са подбуждани и от Великите сили. Това положение се запазва и днес, още повече, че Русия и Турция отново упражняват влияние на Балканите. И единствено оцеляването на крехката македонска държавност предпазва Европа от ново катастрофално избухване на македонския въпрос. ЕС трябва да си даде сметка за този факт и бързо да вдъхне нов живот на замрелия процес на интеграция."/Дойче веле

banner728