На 18 юли 1837 г., преди точно 188 години, в Карлово се ражда легендарният Апостол на свободата - Васил Левски. В регистрите е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го запомни с две имена - Васил Левски и Апостола.
За кратките години, които прекарва на земята, Левски оставя след себе си богато наследство и мечтата за чиста и свята република.
Детството на Васил Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев, умира рано и върху 14-годишния Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството. През 1845 година започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Вуйчо му Василий Караиванов се превръща в основната мъжка фигура в живота на Левски.
В периода 1852–1854 година той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на старозагорското класно училище. Поради отличния успех на момчето вуйчото обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия, което така и не се случва.
Свещеническо училище и монашески сан
През 1856–1857 година Левски учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий. През 1858 година е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
Преход от духовник към революционер
Младият Левски, със светло бъдеще в духовното дело, се захваща с революционна дейност поради призива на друг голям български революционер – Георги Раковски.
Първи революционни опити
През 1861 година, като следствие на икономическа криза в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпва раздвижване. Стоил Попов от Калофер и Левски полагат едни от първите усилия за вдигане народа на борба. По това време българското общество е крайно неподготвено за бунт, поради което и първият революционен опит на Дякона е неуспешен.
Първа българска легия в Сърбия
Вместо да се откаже от народното дело, на 3 март 1862 година Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата българска легия, организирана от Раковски.
Според легендата по време на военни упражнения той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Тук Левски осъществява контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си боен опит, сражавайки се храбро с турските части.
Четата на дядо Ильо и задържане в Пловдив
След разтурянето на легията той се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 година за кратко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив заради участието в легията, но след застъпничество на видни българи е освободен.
През зимата на същата 1863 година за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев.
Учителска дейност и революционна пропаганда
От 1864 година до началото на 1867 година в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска дейност. Той учи децата на четене и писане, разказва им истории за миналото на България, пее им хайдушки песни и често изнася уроците си сред природата.
Наред с даскалската си дейност той развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди.
Пътуване до Румъния
В началото на 1867 г., привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски се отправя за Букурещ и се свързва с Раковски. По негова препоръка го избират за знаменосец на четата на Панайот Хитов.
След тримесечен поход по Стара планина четата преминава в Сърбия, а Левски заминава за Белград. Малко по-късно се записва във Втората българска легия, организирана от дейците на Добродетелната дружина.
Левски очаква предстоящата сръбско-турска война, но разтурянето на легията осуетява плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Нови идеи
Подобно на мнозина свои другари, Левски изживява с болка разпадането на Хаджидимитровата чета и несполуките от 1867 и 1868 г. За разлика от повечето емигрантски дейци обаче още през пролетта на 1868 г. той обмисля нови възможности за решаване на българския политически въпрос.
Показателни в това отношение са неговите разсъждения, споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов, в които търси подкрепа за осъществяването на замислите си. Левски осъзнава, че неуспехите на емиграцията се дължат до голяма степен на политическата апатия вътре в страната.
През февруари–март 1868 г. Дякона е принуден да отложи плановете си поради тежка операция, от която трудно се възстановява.
Изходът Левски вижда в целенасочена и последователна революционна дейност вътре в страната и в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от възраждащото се българско общество.
Първа обиколка из българските земи
През декември 1868 г., с помощта на „Българското общество” и Димитър Ценович, Левски заминава за Цариград и оттам преминава в Българско. Целта на тази обиколка е да набере информация за реалното състояние на политическите настроения в страната. Завърнал се в Букурещ през март 1869 г., Левски пристъпва към подготовката на втората си обиколка.
Издаване на „Прокламация“
С помощта на „Млада България” е отпечатана изготвената от Иван Касабов „Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана”, която трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата мисия и да илюстрира идейната близост с делото на Раковски и Тайния комитет.
Втора обиколка и създаване на комитети
Втората обиколка на Левски започва на 1 май 1869 г. и завършва на 26 август. За около четири месеца той преминава през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, среща се с много от своите стари познати и намира съмишленици сред изявени млади учители, търговци, читалищни деятели. По време на втората обиколка Левски създава в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища първите революционни комитети в България.
Връщане в Букурещ и БРЦК
След като се завръща в Букурещ, отново се присъединява към групата на „младите” и взима участие в изграждането на Българския революционен централен комитет (БРЦК), но продължителните и безплодни спорове сред емиграцията го подтикват за трети път да напусне Румъния и през пролетта на 1870 г. да се прехвърли в Българско.
Изграждане на Вътрешната революционна организация
За около година и половина Васил Левски успява да изгради широка комитетска мрежа, обхващаща цялата територия на страната. Начело на така оформилата се Вътрешна революционна организация стои Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се осъществява по специално изградени конспиративни канали. Под ръководството на Левски комитетите развиват активна пропагандна дейност сред населението и това създава реални предпоставки за подготовка на общонационална революция.
Проектоустав на ВРО
През 1871 г. Васил Левски разработва Проектоустав („Нареда”) на Вътрешната революционна организация, в който обосновава основните си възгледи за политическите борби на българския народ. Според Левски целта на организацията била „с една обща революция да се направи коренно преобразование в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република… Да се подигне храм на истината и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности”.
С тези си идеи Левски фактически налага в българското националноосвободително движение ценностите на европейската буржоазно-демократична мисъл от XIX в. и отбелязва едно от най-високите идейни постижения в политическото възраждане на българите.
Общо събрание на БРЦК и ВРО
В края на 1871 г. БРЦК в Букурещ, начело с Любен Каравелов, и Вътрешната организация, начело с Левски, стигат до убеждението, че за успеха на освободителното движение е нужно обединяване на усилията на комитетската организация в страната с тези на емиграцията. Така изкристализира идеята за Общо събрание, което да разработи нови програмни документи и да избере единно ръководство.
Провеждане на Общото събрание
Общото събрание се организира в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 г. След продължителни дискусии делегатите приемат програма и устав и избират Любен Каравелов за председател на БРЦК. Малко по-късно, в съответствие с новия устав, са назначени подпредседател, секретар, касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получава специално пълномощно да представлява Централния комитет „навсякъде и във всичко”.
Реформи във Вътрешната организация
След Общото събрание Левски се завръща в Българско и пристъпва към структурни промени във ВРО според изискванията на новия устав на БРЦК. Ловешкият централен комитет е приравнен по статут на останалите комитети. В практиката окончателно се утвърждават конспиративните принципи, тайната поща и тайната полиция.
Създаване на окръжни центрове
През есента на 1872 г. се създават и първите окръжни центрове, които осъществяват координация между Букурещкия централен комитет и местните комитети в страната. По същото време, по инициатива на комитетските дейци в Тетевенско и Етрополско, е изготвен план за нападение над турската поща в прохода Арабаконак.
Акцията в Арабаконак
Акцията се осъществява на 22 септември 1872 г. под ръководството на Димитър Общи. Турската полиция взема извънредни мерки за разкриване на участниците и успява да ги арестува. Признанията по време на разпитите позволяват на властта да нанесе съкрушителен удар върху революционната организация. Десетки дейци, включително Димитър Общи, са изправени пред организирания в София извънреден съдебен процес.
По това време Левски се намира в Южна България. Първоначално обмисля план за освобождаване на арестуваните, но обстановката се усложнява и сред централното ръководство възникват противоречия по предложението на Каравелов за въстание.
Залавяне в Къкрина
Васил Левски преценява, че е наложително да замине за Букурещ и да информира БРЦК за състоянието на комитетската мрежа след арестите. На път за Румъния се отбива в Ловеч, за да приеме комитетската архива, но заради предателство е заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко.
Изправен пред съда в София, Васил Левски е осъден и на 18 февруари 1873 г. е обесен.
Така Апостолът на свободата завършва земния си път, но остава вечeн символ на българското национално освобождение.
Източник: Общобългарски комитет "Васил Левски", Българска История,
