Различната скорост на икономическо развитие между регионите в България е нормално явление, но държавата трябва да осигури повече свобода за местните власти, за да създават устойчив растеж и по-добро качество на живот. Това коментира в ефира на bTV Петър Ганев, старши изследовател в Институтa за пазарна икономика (ИПИ).
По думите му големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас имат силно влияние върху околните общини. Докато София оказва икономически ефект върху 30-50 общини, центрове като Русе влияят на едва 3-4.Ганев подчерта, че човешкият фактор - демография, образование и квалификация - е най-важният елемент за развитието на регионите. Като пример той посочи Варна, която според него често е подценявана, но е напълно равностойна на Пловдив по икономически потенциал именно заради силната образователна база.Икономистът потвърди, че има ясна зависимост между инфраструктурата и регионалното развитие. Той припомни, че Пловдив се е развил значително след подобряването на свързаността и разрастването на Тракия икономическа зона.
Ганев обаче отбеляза, че пандемията е показала нови тенденции - някои северни центрове като Русе, Велико Търново и Благоевград вече привличат население благодарение на дистанционната работа и нови местни възможности.
Най-силният сигнал към управляващите, според него, е да дадат повече финансова автономия на общините. Ганев подчерта, че част от приходите от данъци трябва да остават по места, за да могат местните власти да провеждат собствени политики за развитие, а не да зависят от трансфери от София.Той определи сегашния модел като система на зависимост, която води до политизиране на разпределението на средства и забавя нормалните икономически процеси.
Ганев коментира и исканията на държавната администрация. Според него разходите за персонал в бюджета са достигнали рекордните 11% от БВП - далеч над обичайните 7-8%. Той обясни, че неравномерното увеличаване на заплатите - на едни със 40-50%, на други с 5% - създава напрежение и води до нови протести.
Икономистът призова за въвеждане на по-строги фискални правила и ограничаване на разходите за персонал до 10% от БВП.В контекста на предстоящото второ четене на държавния бюджет Ганев апелира депутатите да ограничат разходите и да се откажат от увеличаването на осигуровките.
Според него бюджетът не може да бъде определян като социален, ако взема повече средства от всеки работещ, включително от хората на минимална заплата.
