Намаляване на скоростта, увеличаване на наказанията и по-малко административна тежест – това са трите мерки, които ще бъдат "изчистени" между първо и второ четене на законодателните промени, които започнаха след смъртта на 12-годишната Сияна.
"Законодателните промени от 37-те мерки, които обяви вчера Министерският съвет, имат характеристиката на допълнителни. Акцентът на МС е върху организационните мерки, които могат да предприемат сега, с оглед действащото законодателство. Виждайки дефицити в определени посоки, анонсът е към законодателните мерки", уточни зам.-председателят на НС от "Има такъв народ" (ИТН) доц. Николета Кузманова в "Денят ON AIR".
Според нея основно две министерства поемат отговорност по отношение на законодателните промени.
"Едното е Министерството на правосъдието, другото е Министерството на вътрешните работи", допълни доц. Кузманова.
"Промените, които се предлагат в момента, са насочени към една от тези възможни причини, за вещите лица, които извършват експертизите по пътнотранспортните престъпления. Има дефицит откъм брой хора, които се занимават с експертизите. Няма как този ограничен брой хора да бъде едновременно на дело в Сандански, дело във Видин и междувременно две дела в Бургас и Варна. Стъпката, която предлага Министерството на правосъдието, във връзка с видеоконферентните разговори, има разум. Възможността за разпит чрез видеоконферентна връзка съществува в Кодекса от 7-8 години", изтъкна зам.-председателят на НС.
"Разлика има, винаги. Тогава съдът ще прецени. Фактът, че тази възможност я има, е стъпка в съответната посока към бързина на правосъдието, поне по тези дела. Експертизата като сложност не е лека. Начинът на отношение към правилата не е само за спазването на правилата за движение. Той е за всяко едно правило, което трябва да спазваме. Една забрана има смисъл тогава, когато не създава проблем тя да бъде спазвана, има ефективен механизъм за контрол и санкции", изрази мнение доц. Кузманова.
Тя обясни как депутатите получават достъп до квалифицирана информация.
"Ще подходя по правилата за боравене с класифицирана информация. Според тях, по силата на заеманата длъжност на народни представители, имаме достъп до класифицирана информация за целите, за които ни е необходима. Когато чух тезата на ПП-ДБ, си зададох въпроса коя е тази класифицирана информация, която трябва да получим. Стигам до един отговор - информацията, събрана чрез специални разузнавателни средства", коментира доц. Кузманова.
